О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№242
гр.Добрич 13.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На тринадесети март 2020
год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №164 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от К.Л.Д. *** и З.Л.Т. от гр.София чрез
пълномощника им адв.Д.Д. от ДАК срещу решение №204/18.12.2019 г. по
гр.д.№587/2018 г. на Балчишкия районен съд,с което са отхвърлени предявени от въззивниците срещу Д.Й.К. и Н.Д.К.,***,искове
за признаване за установено,че К.Л.Д. и З.Л.Т. са собственици на следния
недвижим имот:част от имот с идентификатор 02508.85.245,находящ се в гр.Б.,представляваща
разстоянието между сграда с идентификатор 02508.85.245.6 по кад.карта на гр.Балчик
по нейното протежение до границата с ПИ 02508.85.246,като в югозападния край от
сградата е 0,31 м,а североизточния край е 0,50 м,и за осъждане на Д.Й.К. и Н.Д.К.
да премахнат незаконно построената ограда от газобетонови тухли в имота с
идентификатор 02508.85.245 в частта й от югозападната до североизточната част
на сграда с идентификатор 02508.85.245.6,като възстановят състоянието,в което е
бил имотът преди построяване на стената,и се въздържат от извършване на тези
действия занапред.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от активно легитимирани лица /страна в производството по
делото/,имащи правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно
решение.
В първата
част на въззивната жалба двамата въззивници сочат,че са сезирали районния съд с
ревандикационни искове на основание чл.108 от ЗС и негаторни искове на
основание чл.109 от ЗС.С исковете по чл.108 от ЗС настоявали двамата ответници Д.
и Н. К. да бъдат осъдени да предадат на въззивниците-ищци по
делото-владението върху частта от имот с
идентификатор 02508.85.245,находящ се в гр.Б.,представляваща разстоянието между
сграда с идентификатор 02508.85.245.6 по кад.карта на гр.Балчик по нейното
протежение до границата с ПИ 02508.85.246,като в югозападния край от сградата е
0,31 м,а в североизточния край е 0,50 м.В хода на делото било уточнено
разположението на имота-северозапад-югозапад,респ. в горния петитум вместо
„североизточен“ следвало да се чете „северозападен край“.В първото по делото
заседание пред ДРС ищците-въззивници потвърдили предявяването на искове по
чл.108 от ЗС.Негаторните искове по чл.109 от ЗС били с петитум за осъждане на ответниците
да премахнат незаконно построената ограда от газобетонови тухли в имота с
идентификатор 02508.85.245 в частта й от югозападната до североизточната част
на сграда с идентификатор 02508.85.245.6,като възстановят състоянието,в което е
бил имотът преди построяване на стената,и се въздържат от извършване на тези
действия занапред.В хода на делото изразът „североизточна част“ бил уточнен
като „северозападна част“.По-нататък в изложението се сочи,че районният съд не
се бил произнесъл по „уточнението от първото заседание“,т.е. се навежда,че
първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по предявените
искове.От анализа на първоинстанционното решение въззивният съд установява,че в
същото липсва диспозитив по осъдителната част на предявените ревандикационни
искове по чл.108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците
владението върху описаната реална част от имот.Доводите на въззивниците с
посочване на конкретните предявени от тях искове и липсата на произнасяне на
районния съд по уточнените искове навеждат,макар и при липса на прецизно
формулирано искане,на отправено такова с характер на молба по чл.250 от ГПК за
допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по осъдителната част на исковете
по чл.108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението
върху описаната реална част от ПИ.Молбата по чл.250 от ГПК,съдържаща се във
въззивната жалба,подлежи на разглеждане от първоинстанционния Балчишки районен
съд.
Горното налага прекратяване на настоящото
въззивно производство и връщане делото на БРС за произнасяне по молбата по
чл.250 от ГПК,съдържаща се във въззивната жалба.
След приключване на производството по
чл.250 от ГПК пред първоинстанционния съд въззивната жалба на К.Д. и З.Т. срещу
първоначалното решение и евентуално постъпила въззивна жалба срещу евентуалното
решение на БРС за допълване на първоначалното му решение следва да се изпратят
на ДОС за едновременното им разглеждане.
Настоящото определение е необжалваемо,тъй
като няма характер на преграждащо развитието на производството по въззивната
жалба.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д.№164/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд и
ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за
произнасяне по молбата по чл.250 от ГПК,съдържаща се във въззивната жалба,за
допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по осъдителната част на
исковете по чл.108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците
владението върху частта от имот с
идентификатор 02508.85.245,находящ се в гр.Б.,представляваща разстоянието между
сграда с идентификатор 02508.85.245.6 по кад.карта на гр.Балчик по нейното
протежение до границата с ПИ 02508.85.246,като в югозападния край от сградата е
0,31 м,а в северозападния край 0,50 м.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.