РЕШЕНИЕ
№ 2167
Пловдив, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXIII Тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ |
|
Членове: |
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЬОШЕВА кнахд № 20247180700052 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д.И.Я., ЕГН ********** срещу Решение №
164/20.11.2023 г. на РС Асеновград по АНД № 20235310200485 по описа на съда за
2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление
№36-0001423/13.07.2023г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“- гр.
Пловдив и на Д.И.Я., на основание чл.177, ал.3, т.1 предл.2 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за
нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.6, б.В от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В касационната жалба се твърди, че решението
е незаконосъобразно и неправилно. Моли съдът, да постанови съдебен акт, с който
да отмени решението на РС Асеновград и отмени НП. В съдебно заседание не се
явява и не се представлява.
Ответникът не взима становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата за
неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Пловдив, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, намира следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със съдебно решение № 164 от 20.11.2023 г. по АНД №
20235310200485 по описа на съда за 2023 г., Районен съд Асеновград е потвърдил Наказателно
постановление №36-0001423/13.07.2023г., издадено от Директора на РД
„Автомобилна администрация“- гр. Пловдив, с което на Д.И.Я., на основание
чл.177, ал.3, т.1 предл.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.6, б.В от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е обосновал правен извод, че при съставянето на
Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения. В съответствие със събраните
и проверени в хода на проведеното съдебно дирене доказателствени материали,
правилно и обосновано е приел за установени обстоятелствата, изложени във
фактическата част към постановеното от него решение. За да потвърди НП е
установил, че то е издадено при съответствие с материалния закон и изложил
подробни и съобразени с доказателствения материал правни изводи, които изцяло
се споделят от касационната инстанция.
Районният съд правилно е обсъдил, както приложените по делото писмени
доказателства – АУАН, кантарна бележка № 39933/22.06.2023 г. и товарителница №
835670/22.06.2023 г., така и събраните в хода на процеса свидетелските
показания на актосъставителя Т. Д. Д., от които безспорно се установява
извършването на посоченото в АУАН и НП нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба №
11/2001 г. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП,
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
т. 6, б. "в" от Наредба № 11/2001 г., във връзка с която е извършено
нарушението, се въвежда допустима максимална маса за моторно превозно средство
с четири оси с две управляеми оси - 32 t. В случая касаторът е управлявал ППС с
четири оси с две управляеми оси, като е извършвал обществен превоз на товари, с
надвишена допустима максимална маса, а именно 43120 кг., с което е извършил
вмененото нарушение по т. 1 от НП. Наложената от АНО санкция е по вид и размер
определен в съответната на извършеното нарушение правна норма – чл. 177, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на касатора Я. за липса на компетентност на
издателя на НП. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. С т. 6 от Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г. /приложена по
адм. преписка/ министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
е оправомощил директори на РД "Автомобилна администрация",
включително и на Пловдив - да издава НП за нарушения по ЗДвП; Оспореното
понастоящем НП е издадено от директор на РД "Автомобилна
администрация" – Пловдив. Нарушено е изискването на чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, според който движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради
което компетентността се определя на база на правомощията на контролните
органи, разписани в приложимата Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, към която
препраща нормата на закона, между които контролни органи, са и тези към РДАА
Пловдив.
Неоснователни са възраженията, направени от касатора Я. за неустановеност
на нарушението. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е описано
извършеното нарушение. Посочено е, че водачът е управлявал ППС със съответните
характеристики, като надвишава нормата от 32000 кг. с 11120 кг. Касационният
състав приема, че вмененото на Я. нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин.
За процесното нарушение по чл. 139, ал. 1, 2 от ЗДвП е направена
констатацията по документи/талон на МПС, товарителница, пътен лист, кантарна
бележка/. Констатацията е за превишение на допустимата максимална маса и тази
констатация е отразена в съставения АУАН, който по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, поради което в тежест
за оспорващия наказателното постановление е било да установи, че отразените
факти относно констатираното надвишаване на допустимата максимална маса не
отговарят на това, което е по документи. След като не е оборена констатацията в
АУАН, то следва да се приеме, че нарушението надлежно е било установено, а не
да се прави извод, че е нарушена разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН и че
нарушението не е установено, а се базира само на предположения. Кантарната
бележка, въз основа на която органът е приел, че ППС надхвърля допустимата
маса, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, като
при извършване на проверката водачът не е оспорил верността му и не е поискал
претегляне на пътното превозно средство. При това положение не е имало
обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени,
както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Касаторът Я.
е получил съставения АУАН срещу подпис, като не е вписал обяснения и/или
възражения по съдържанието му и не е представил други доказателства в хода на
административнонаказателното производство.
По отношение размера на санкцията съображенията на РС Асеновград са основани на посочения в НП - Регламент
2016/403 от 18.03.2016 г. на Комисията. Настоящият състав счита, че
определеният размер на глобата в 1500 лева е съобразен с правилата на чл. 27 ЗАНН. Управлението на претоварените превозни средства, крие сериозен риск за
участниците в движението и за пътната инфраструктура. Безспорно следва да се
преценят и данните за личността на дееца, в т. ч. наличието на предходни
нарушения и обществената му опасност. В АНП не е установено деецът да е
извършвал и други подобни нарушения, установени с влезли в сила НП.
Претоварването обаче в случая е с 11120 кг., което надвишава максимално
допустимото тегло с над 30 %, поради което се квалифицира като възможно
най-тежкото нарушение по смисъла на т. 4 от Приложение № 1 "Категория на
тежките нарушения", по Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета,
(Правила за масата и размерите). Там се определя, че когато е надхвърлена
максимално допустима маса за превозни средства от категория N3 с 20 % <,
деянието се квалифицира като НТН – най-тежко нарушение.
В случая максимално допустимата маса надхвърля 30%, с оглед на което и за
постигане целите на наказанието, произтичащи от чл. 12 от ЗАНН, настоящата
инстанция намира, че в НП наложеното на нарушителя административно наказание,
определено в размер на 1500 лева, от предвидените в санкционната норма
максимален размер от 3000 лева, е правилно определено от административнонаказващия
орган.
При служебната проверка, не се установиха невъзведени от касатора пороци по
чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалвания съдебен акт. Процесното решение на РС
Асеновград се явява обосновано и законосъобразно, а касационните възражения
срещу него неоснователни. При тези правни съображения, обжалваното решение на
РС Асеновград, следва да бъде оставен в сила.
Относно разноските: Ответникът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Воден от
гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл. 1 АПК, Административен съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164/20.11.2023 г. по АНД № 20235310200485 по описа на РС
Асеновград за 2023 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
|
Председател: |
|
|
Членове: |