Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   260058                               28.10.2020 год.                           Димитровград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар :  Дарина Петрова

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията г.д. № 2048  по описа на съда за 2020г.,  за да се произнесе взе предвид следното :

         Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1  вр. чл.415 ал.1  от ГПК.

         ИЩЕЦЪТ твърди, че съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответника В.С.Д., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, ж. к, Тракия бл. 91 - А, Магазин,клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, е длъжен да заплаща суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на перотнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължен тга по чл. 34, ал.1, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение.

В изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, представляваното от мен Дружество е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение на топлинна енергия - „Техем Сървисис" ЕООД, е разпределил за имота на ответника
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност
140,67 лв., включваща главница в размер на 125,33 лв., представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.01.2018 г. - 22.05.2019 г., в размер на 15,34 лв.

Начислената на ответника топлинна енергия, е доставена и разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане.

За събиране на посочените по-горе суми, на 23.05.2019 г., депозирали пред Районен съд гр. Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело №8185/2019 г., по описа на IV гр. състав. Със Заявлението претендирали ответника да бъде осъден да им заплати и законната лихва и разноски.

В определения от съда срок не е постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил
призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът ни е указал, съобразно разпоредбата на чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта
е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което подава настоящата Искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на В.С.Д., че дължи на ищцовото дрежуство "ЕВН България Топлофикация" ЕАД следните суми за разпределена топлинна енергия:главница в размер на 125,33 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2018 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 03.01.2018 г. - 22.05.2019 г., в размер на 15,34 лв., законната лихва върху главницата, считано от момента на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (23.05.2019 г.), както и да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК) № 8185/2019 г., по описа на ПРС, IV гр. състав, в размер на 75 лв., деловодните разноски по настоящето производство, включващи държавни такси и депозити за вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

По отношение на предявената искова претенция, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последната не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първо заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди разноските в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 25 лева  - ДТ и 50/ петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение, представляващи направени по заповедното производство разноски, поради което и по изложени по- горе съображения съдът намира, следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 75/седемдесет и пет/лева, представляваща направени по заповедното производство разноски за  държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.

В настоящото производство по установителния иск по чл.415 ГПК ищецът е  поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 175 лева/ за държавна такса-75 лева, юрисконсултско възнаграждение/100/, които следва да му бъдат присъдени.      

Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.С.Д., ЕГН **********,***, че дължи изпълнение на парично задължение към "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37, ЕИК *********, сумата: 125,33 лв./сто двадесет и пет лева и 33 ст./, представляваща стойността на топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2018 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 03.01.2018 г. - 22.05.2019 г., в размер на 15,34/петнадесет лева и 34 ст./ лв., законната лихва върху главницата, считано от момента на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (23.05.2019 г.) до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на"ЕВН България Топлофикация" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37, ЕИК *********, сумата от 25 лв.(двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лв.(петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, представляващи направени по заповедното производство разноски / ч.гр.д.№8185/19г. по описа на ПРС , IV гр. състав /.

ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на"ЕВН България Топлофикация" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37, ЕИК *********, сумата от 175/сто седемдесет и пет/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски .

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Съдебният акт е обявен на 28.10.2020 г.

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.Петрова