Определение по дело №1588/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 5
Дата: 2 януари 2020 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20192100501588
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   IV - 5

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На втори януари, две хиляди и двадесета година,

В закрито заседание в следния състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                            ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                           мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар ...

Прокурор  

разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 1588  по описа за 2019 година

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на М.В. Козир – Л. – ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.С. срещу Решение №76/09.08.19г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.№491/17г., с което е признато за установено на основание чл.23 ал.2 вр.ал.1 от СК по отношение на въззивницата, че Д.В. Козир-Л., е изключителен собственик на самостоятелен обект с идентификатор 48619.63.20.1.96 по кадастралната карта и регистри на гр. Царево, област Бургаска, който се намира в сграда № I, разположена в поземлен имот с  идентификатор 48619.63.20 , с адрес на имота: гр.Царево, м. Нестинарка, ВС „Примеа Бийч Ризорт”, вх. G, ет. 4, ап. 16, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ на обекта от 91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 21,82 кв.м. от правото на cтроеж в имота, брой нива на обекта: 1, ведно със съответното право на строеж върху терена, както и в частта, с което е отхвърлен предявения от М.В. Козир-Л. против Д.В. Козир-Л., иск за делба на гореописания имот.

От въззиваемия – ответник Д.В. Козир-Л., чрез адв. Я. е подаден писмен отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ГПК.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и видно от представените удостоверения, страните по делото са руски граждани, чийто брак е сключен на 23.12.2006г. и е прекратен на 30.03.2016г. в гр.Санкт Петербург – Руска федерация.

Не се спори, че през време на брака на съпрузите, с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №66, том ІV, нот.д.№593/29.08.2011г., е придобито правото на собственост върху процесния недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор 48619.63.20.1.96 по кадастралната карта и регистри на гр. Царево, област Бургаска, който се намира в сграда № I (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 48619.63.20 , с адрес на имота: гр.Царево, м. Нестинарка, ВС „Примеа Бийч Ризорт”, вх. G, ет. 4, ап. 16, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ на обекта от 91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 21,82 кв.м. от правото на cтроеж в имота, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 48619.63.20.1.95; под обекта 48619.63.20.1.73, и над обекта: 48619.63.20.1.119 и 48619.63.20.1.118, ведно със съответното право на строеж върху терена, за сумата 43000 евро.

Ищцата претендира извършване на делба на имота, при равни квоти.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че през време на брака между съпрузите ищцата не е имала никакви доходи, а издръжката на семейството е осигурявана от него. Твърди, че при закупуване на посочения имот са вложени негови лични средства, получени на основание дарение, наследявяне и такива – преди брака. Поради оспорва иска за делба и предявява насрещен, с който претендира претендира по ищцата да бъде прието за установено, че само той е собственик на имота, поради трансформация на лично имущество.

 

С Определение №IV-2436/11.12.19г., на осн. чл.23 от Договор между Народна република България и Съюз на Съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела /Договора/, ратифициран с Указ №784/15.04.1975г. на ДС, ДВ бр.12/1976г. и поправен от МВнР - ДВ бр.17/28.02.2014г., вр. чл.12, вр. чл.3, ал.1 КМЧП, Бургаският окръжен съд е дал указания на страните, в едноседмичен срок от съобщението, да изложат фактически твърдения къде е било постоянното им местожителство по см. на чл.48 КМЧП, към момента на сключване на договора за покупко – продажба на процесния недвижим имот и към момента на сключване и на прекратяване на брака – Република България Руска федерация или друга държава.

С Отговор вх.№20783/27.12.19г. и Молба – становище вх.№20825/30.12.19г., чрез процесуалните си представители, страните са заявили че постоянното им местожителство към датата на сключване на договора за покупко – продажба и към датата на прекратяване на брака е Руската федерация.

 

Бургаският окръжен съд, при така направените изявления намира, че след като и двете страни са граждани на Руската федерация и са имали постоянно местоживеене в тази държава, приложимият закон по отношение на личните и имуществени правоотношения би бил отечествения им закон. Поради това следва да установи съдържанието му, съобразно условията на чл.43 КМЧП.

В тази връзка на всяка от страните следва да бъде предоставена възможност да представи документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, във връзка с фактическите си твърдения за придобиване на правото на собственост върху процесния имот през време на брака им и във връзка с фактическите твърдения, че само ответникът е придобил имота, поради трансформация на лично имущество.

На осн.чл.15 от Договора, вр. чл.43 КМЧП, чрез Министерството на правосъдието на Република България, следва да се изиска информация за действащото или действалото в Руската федерация законодателство, уреждащо режима на придобиването на право на собственост върху недвижими имоти от руски граждани през време на брака им, както на територията на Федерацията, така и в други държави към:

23.12.2006г. – дата на сключване на брака;

29.08.2011г., датата на сключване на договора за покупко – продажба;

30.03.2016г. – датата на прекратяване на брака.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ДЕЛОТО в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 30.03.2020г. от 15.00 часа.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните, да представи документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, във връзка с фактическите си твърдения за придобиване на правото на собственост върху процесния имот през време на брака им и във връзка с фактическите твърдения, че само ответникът е придобил имота, поради трансформация на лично имущество, към 23.12.2006г. – дата на сключване на брака; 29.08.2011г., датата на сключване на договора за покупко – продажба; 30.03.2016г. – датата на прекратяване на брака.

ПОСТАНОВЯВА чрез Министерството на правосъдието на Република България, от Министерство на правосъдието на Руската федерация, ДА СЕ ИЗИСКА информация и да се установи съдържанието за действащото или действалото в Руската федерация законодателство, уреждащо режима на придобиването на право на собственост върху недвижими имоти от руски граждани през време на брака им, както на територията на Федерацията, така и в други държави, към 23.12.2006г., 29.08.2011г. и към 30.03.2016г. – датата на прекратяване на брака.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните и да се изпрати на Министерство на правосъдието.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

 

                                      2.