Решение по адм. дело №1189/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на И. А. Е., [ЕГН] от с. Кръстава, общ. Велинград, обл. Пазарджик [улица], подадена чрез адв. Л. АК – Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 25-0367-000072/05.09.2025 г. на К. П. С. – младши автоконтрольор към ОД на МВР Пазарджик, РУ – Велинград.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли се да бъде отменена оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище вх. № 11147/18.11.2025 г. от адв. Л., който по изложени съображения моли съда да отмени наложената ПАМ. Претендира разноски съгласно списък на разноските.

Ответникът по жалбата – К. П. С. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от ответника с вх. № 11011/13.11.2025 г., в която заявява, че не може да се яви в съдебно заседание, поради семейни здравословни проблеми.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 25-0367-000072/05.09.2025 г., издадена от К. П. С. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград, с която на И. А. Е. от с. Кръстава е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС/лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № [рег. номер] за срок от единадесет месеца, считано от 04.09.2025 г. Обжалваният административен акт е редовно връчен на жалбоподателя на 05.09.2025 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд – Пазарджик – жалба с вх. № 367000-7259/18.09.2025 г.

Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ – Велинград на 02.09.2025 г., около 00:20 часа, в село Кръстава на улица „Грънчарица“, в посока изхода на селото към път ///-843 Велинград – Сърница, в резултат на която е съставен АУАН серия GA № 4479612 (лист 5). Констатирано е, че А. И. Е., [ЕГН] от с. Кръстава, управлява лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя, без да притежава СУМПС.

Предвид така изложената фактическа обстановка и на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, К. П. С. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка за това, че собственият му лек автомобил се управлява от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС. С оглед на това е прекратена регистрацията на собствения му лек автомобил за срок от единадесет месеца.

По делото е представена Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик (лист 21), на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, с която младши автоконтрольор в Районните управления при ОД на МВР Пазарджик са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Младши автоконтрольор К. П. С. е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. „а“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Следователно адресат на този вид принудителна административна мярка може да бъде собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.

В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил, който е бил предоставен за управление на лицето А. И. Е., което не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства безспорно са установени и се потвърждават от приложените по делото писмени доказателства. Твърденията, че в случая не е установено, собственикът съзнателно да е предоставил автомобила за управление на неправоспособно лице, не се доказаха по делото. Дори и хипотетично да се приеме, че неправоспособното лице не е получило автомобила лично от собственика му, то това не означава, че жалбоподателят не е предоставил автомобила на водача, тъй като законовата норма обвързва задължението на собственика на автомобила с грижата на добър стопанин да съхранява и не предоставя превозното средство на неправоспособни водачи. Съдът счита също така, че мярката е наложена именно с целта на закона да се ограничат правата и се вменят задължения на собственика на автомобила да съхранява собствеността си така, че да не застрашава живота и здравето на другите участници в движението, предоставяйки възможност на лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС, да участва в движението по пътищата.

Неоснователно е твърдението, изложено от процесуалния представител на жалбоподателя, че липсват мотиви относно размера на приложената ПАМ. За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, като в случая административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона. От друга страна липсата на мотиви относно срока на приложената ПАМ не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, доколкото в случая мотивите се извличат от констативната част на оспорения акт и от естеството на извършеното нарушение, което само по себе си е достатъчно тежко, предвид управлението на МПС от неправоспособен (непълнолетен) водач, принципно обуславящо висока степен на обществена опасност.

Предвид така установените по делото факти, съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособно и не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“. Административният орган обосновано е приел, че управлението на МПС от неправоспособен водач, съставлява законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.

От ответната страна по делото не е направено искане за присъждане на разноски, а и такива реално не са направени, поради което съдът намира, че не следва да се произнася в частта за разноските.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. Е., [ЕГН] от с. Кръстава, общ. Велинград, обл. Пазарджик [улица], против Заповед № 25-0367-000072/05.09.2025 г. на К. П. С. – младши автоконтрольор към ОД на МВР Пазарджик, РУ – Велинград, с която на И. А. Е. от с. Кръстава е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС/лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № [рег. номер] за срок от единадесет месеца, считано от 04.09.2025 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.