Решение по дело №2694/2022 на Административен съд - Варна

Производствата е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по жалба вх. № 17693/28.11.2022г., подадена от „Скобел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.“Васил Левски“, ул.“Елица“ № 2, ет.1, ап.1, представлявано от Де Г Ди , чрез адвокат Й.А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 22-1228-000556/21.08.2022г., издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, сектор „Пътна полиция“.

С изложени доводи, жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон, и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че дружеството-жалбоподател извършва дейност по отдаване на автомобили под наем. Процесният автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ****е бил отдаден под наем на правоспособния водач Е. Е. З.., съгласно Договор за отдаване под наем на МПС, сключен на 17.08.2022г. Договорът е бил сключен за срок до 23.08.2022г., като автомобилът е следвало да бъде върнат в 19.00ч. на 23.08.2022г. Твърди се още, че по никакъв начин автомобилът не е бил предоставен на неправоспособен водач, още по – малко жалбоподателят е предполагал, че лицето, наело автомобила под наем, може да го предостави на друго лице и то неправоспособно такова. Според жалбоподателя описаната в заповедта фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава налагането на ПАМ на собственика на автомобила, поради това, че собственикът на автомобила „Скобел“ ООД не само, че не е допускал, че собствения му автомобил може да бъде управляван от неправоспособен водач, но и не е предполагал, че лицето наело автомобила, може да го предостави на неправоспособен водач. Направено е искане за отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.08.2022г. е съставен АУАН срещу И.С.Ж.,***, затова, че на 21.08.2022 в 02.30 часа по АМ „Тракия“, на км. 180, община Чирпан, в посока запад, Ж. е управлявал товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. ****, собственост на „Скобел“ ООД, гр. Варна, като управлява МПС с отнето по административен ред свидетелство за управление на МПС. Въз основа на съставения АУАН ответникът е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

По делото е представена административната преписка, вкл. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 349з-4467/23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора.

Предвид установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подаден в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран и АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора е компетентен да налага ПАМ, съобразно представената по делото Заповед №№ 349з-4467/23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт. Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки /ПАМ/, като прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който е предоставил управлението на собствения си лек автомобил на водач, който не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4, или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай е категорично установено, че автомобил „Пежо Партнер“ с рег. ****, собственост на “Скобел“ ООД е бил управляван от лицето И.С.Ж., който е бил с отнето по административен ред свидетелство за управление на МПС.

Дори и хипотетично да се приеме, че собственикът предвид твърденията му, не е предоставил управлението на автомобила на неправоспособен водач, съдът намира, че законовата норма обвързва задължението на собственика с грижата на добър стопанин да съхранява и непредоставя превозното средство на неправоспособни водачи. Мярката е наложена именно с целта на закона да се ограничат правата и да се вменят задължения на собственика на автомобила да съхранява собствеността си така, че да не застрашава живота и здравето на другите участници в движението, предоставяйки възможност на лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС да участва в движението по пътищата.

Направените с жалбата възражения, съдът намира за неоснователни.

Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Административният орган е посочил фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на ПАМ, като освен, че изцяло съответстват на описаните в разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, описаните факти са и доказани от събраните по делото доказателства. Административният орган обосновано е приел, че предоставяне управлението на МПС на водач, който не е правоспособен, съставлява законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничителната мярка. С оглед на това оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон. Налице са предпоставките за налагане на принудителна административна мярка, каквато е наложена от административния орган.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски. Такива не следва да се присъждат и на ответника по делото, тъй като не са поискани, а и реално не са направени.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Скобел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.“Васил Левски“, ул.“Елица“ № 2, ет.1, ап.1, представлявано от Де Г Ди , против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 22-1228-000556/21.08.2022г., издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, сектор „Пътна полиция“.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Съдия: