Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1660
гр. Пловдив,
16.
10. 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в
открито заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1438 по описа за
2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Х.С.С., ЕГН **********,***, чрез адв.Н.,
против УП № 02-160-6500/963 от 13.01.2023 г. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по Схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2021 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на
ДФЗ гр.София.
Твърди се неправилност и незаконосъобразност
на оспореното УП като издадено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Основния изложен довод в защита на
заявената теза е, че процесното УП е напълно
немотивирано, което препятства извършването на проверка относно правилното
приложение на материалния закон. Според изложеното в жалбата, в конкретния
случай фактическите и правните основания за намаляване на исканите суми за
финансово подпомагане по посочените схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2021 г., съставляващи мотиви на АО, на практика липсват в обжалваното
УП според подробно изложените в жалбата съображения.
Иска се отмяна на УП.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по изложените съображения.
За ответника - заместник изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, чрез юриск.К., се заема
становище за неоснователност на жалбата с искане да бъде взето предвид и
представено писмено становище с доводи по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на
уведомителното писмо. Видно от представеното на лист 15 по делото известие за
доставяне/връчване на УП, същото е изтеглено от СЕУ на 04.04.2023г.
Жалбата е изпратена по пощата на 18.04.2023г. Следователно жалбата е подадена в
срок и е допустима.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление за подпомагане 2021, форма
за ФЛ (л.25 гръб и сл.) жалбоподателят е заявил искането си за подпомагане в ДФ
„Земеделие“ за Кампания 2021 с приложени
в табличен вид използваните земеделски парцели
през 2021г., находящи се в землището на с.Дъбене,
ведно с таблица за заявените площи по схеми и мерки 2021.
От земеделския производител е заявено
подпомагане по Схеми за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане да
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема
за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна), Схема за
преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Биологично
земеделие (Мярка 11).
Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен
номер (УИН) 1617062124430 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция.
По делото е приложена разпечатка за
резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2021 г. (л.16 на гърба и сл.)
В крайна сметка е издадено и процесното УП за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2021.
Видно от таблица 1 оторизирани суми в
лева по заявените схеми/мярка има направени намаления както следва:
По СЕПП с 82,21 лева,
По СПП с 58,54 лева,
По СП (основна) с 923,08 лева,
По ЗДП с 20.68 лв
и по
МЗС с 41,1 лева.
Оторизираната сума за плащане е посочена
като резултат от така изброените намаления.
В УП е посочено, че оторизираната сума е
изчислена чрез ИСАК, след извършване на задължителни административни проверки
и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) по данните от
подаденото заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната
налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на
основание чл.30 от ЗПЗП.
При така установеното
от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ) е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност
и я представлява. А съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор
може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане. В случая оспореното уведомително писмо
е издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, като по делото е
приложена Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г., с която Изпълнителният
директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ е делегирал на своя
заместник правомощието за издаване и подписване АА по процесните
схеми/мярка.
Ето защо, оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия.
Видно е, че с оспорваното писмо
административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието
на същия сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае
се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната
защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна
законосъобразност на процесното уведомително писмо.
От съдържанието на УП по никакъв начин не може да се установи каква е причината
за извършеното намаление на заявеното
финансово подпомагане.
Изследването на съдържанието на Таблица
1 и на обясненията към нея, не позволява установяване на конкретното фактическо
и правно основание за намалената с оспореното УП оторизация
по заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни, относими
констатации по отношение на заявлението на оспорващия.
От мотивите към оспореното уведомително
писмо следва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото
подпомагане, както и да се посочи конкретно актът или проверката въз основа на
която това е направено. Т.е. от самото писмо за жалбоподателя, както и за съда
не става ясно защо е намалена процесната субсидия.
Изследването
на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява
установяване на конкретното фактическо и правно основание за намалената с
оспореното уведомително писмо оторизация
по заявлението на жалбоподателя. Нещо повече - и в приложените към преписката
доказателства липсва посочване на фактическите основания за това изчисление на
размера на финансовото подпомагане.
В съдържанието на оспорваното УП
липсват, относими констатации по отношение на
заявлението на оспорващия.
Видно от представено едва в хода на съдебното
производство становище (л.63) на ответната страна се сочи, че, по отношение на
жалбоподателя, след извършване на всички административни проверки,
които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни системи, е
констатирано, че са заявени недопустими площи за подпомагане. Именно заради
тези констатирани недопустими площи, подробно посочени в табличен вид в
представеното становище, е направено и намалението на исканите суми. Тези
обстоятелства обаче не стават ясни нито от УП, нито от останалите представени
доказателства по административната преписка.
Упоменатото становище, доколкото е
представено едва в хода на съдебното производство и следва по дата оспореното УП, не може да се третира като
мотиви към УП. Действително, в него точно, конкретно и ясно е изложено защо се
извършват оспорените намаления на исканите суми, но това е следвало да бъде
сторено в самото УП или най-малкото в акт, който го предхожда като част от
административната преписка по издаването на оспорения краен акт.
Следва да се посочи, че изискването към
АО за излагане на мотиви е императивно и те трябва да се съдържат в крайния акт
в случая в УП. Няма пречка мотивите да се съдържат и в предходен акт, издаден в
хода на административното производство, както се каза по-горе, но същите следва
да са изложени.
Тук е мястото да се отбележи, че по силата на чл.170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде
намален, е на административният орган, който следва да установи фактическите и
правни основания за издаване на административния акт. С оглед
тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване,
с допустими доказателствени средства може да
се санира пропускът на административния орган да
изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. Евентуално извлечените по данни от
административната преписка фактически
основания не могат да изпълнят ролята на мотиви на оспорения административен
акт и не могат да санират допуснатото съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
(в този смисъл Решение № 2468 от 16.03.2022г. по адм.д. 11948/2021г. на ВАС, V oтделение).
Волята на административния орган не следва да бъде извличана/изяснявана в
съдебното производство по оспорване на административния акт, чрез въвеждане на
фактически и правни основания – такива, които не са включени в акта, доколкото
съдебното установяване е само за факти, приети за установени от
административния орган.
В
УП няма конкретно изложени съображения защо се намалява финансовото подпомагане
по заявената схема, конкретно защо е приета недопустимостта за подпомагане.
От друга страна, няма как от изложените
различни хипотези в мотивите към оспореното УП да стане ясно на жалбоподателя,
а и на съда, защо следва да бъде намалено финансовото подпомагане, както и няма
как това да стане без посочване на акта или проверката въз основа на която се
основава. Това именно би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на
защита срещу оспорения административен акт. Освен това, би позволило на съда да
извърши контрол за законосъобразност на уведомителното писмо, като провери дали
и защо е намалено финансовото подпомагане.
Мотивирането на акта е една от
гаранциите за неговата законосъобразност. Съгласно трайната съдебна практиката
на административните съдилища и Върховният административен съд, неизлагането на
конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на
административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се
преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да
допълва или изменя.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че оспореното УП е издадено при липсата на мотиви, с което
съществено е нарушено изискването за форма на административния акт по чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК и е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, представляващо основание за отмяна на акта, поради
незаконосъобразност.
Всичко това налага отмяна на оспорвания
акт и връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на
настоящото съдебно решение.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя
се следват сторените и доказани по
делото разноски в размер на 310 лева (10 лева ДТ, 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително
писмо № 02-160-6500/963 от 13.01.2023 г. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по Схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2021 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на
ДФЗ гр.София.
ИЗПРАЩА
ПРЕПИСКАТА
на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за
ново произнасяне по Заявление за подпомагане 2021 на Х.С.С.,
ЕГН **********,***, с Уникален идентификационен номер (УИН) 1617062124430 в ДФ
„Земеделие” – Разплащателна агенция, при съобразяване на мотивите в настоящото
съдебно решение.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, месечен срок за издаване на
административния акт.
ОСЪЖДА
ДФЗ
да заплати на Х.С.С., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 310 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: