О П Р Е Д ***, 13.02.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на тринадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №148 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх. №50713/10.12.2018г.
от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от Йоанна
Цонева и Румяна Бетова – изпълнителни директори, чрез пълномощника юрк.
Вирджиния Маринова, с която се обжалва Решение №2214/08.11.2018г. по гр.д.№761/2018г.
по описа Районен съд Бургас, като неправилно, поради допуснати съществени
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел за установено по реда на чл.422 от ГПК, че в
полза на ищеца Т.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и
съобщения в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №104, чрез адв.К.К., съществува парично
вземане срещу „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Димитър
Стоянов Димитров, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна
Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов в размер на 1 437,08 лева (хиляда
четиристотин тридесет и седем лева и осем стотинки), представляващо
застрахователно обезщетение в размер разликата между получената инвалидна
пенсия, вместо трудово възнаграждение за периода м.юли-м.декември 2015 г. и
мораторна лихва в размер на 242,38 лева (двеста четиридесет и два лева и
тридесет и осем стотинки) за периода 05.03.2016 г. – 31.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 01.11.2017
г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.11.2017 г., постановена
по ч.гр.д.№81065/2017 г. по описа на РС-София, като в останалата част до
предявения размер главница от 1477,08 лева или за разликата от 40,00 лева и
предявения размер мораторна лихва от 249,14 лева, или за разликата от 6,76
лева, е отхвърлил иска.
Осъдено е „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Димитър Стоянов Димитров, Румяна Гешева Бетова, Петър
Веселинов Аврамов, Йоанна Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов, да
заплати на ищеца Т.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и
съобщения в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №104, чрез адв.К.К. сумата от 707,37
лева (седемстотин и седем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Осъдено е „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Димитър Стоянов Димитров, Румяна Гешева Бетова, Петър
Веселинов Аврамов, Йоанна Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов, да
заплати на ищеца Т.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения в гр.Бургас,
ул.“Цар Симеон“ №104, чрез адв.К.К. сумата от 325,47 лева (триста двадесет и
пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща направените в
заповедното производство по ч.гр.д.№81065/2017 г. по описа на РС - София
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Осъден е ищеца Т.С.К., ЕГН **********, с
адрес ***, с адрес за призовки и съобщения в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №104,
чрез адв.К.К., да заплати на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от
Димитър Стоянов Димитров, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна
Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов, сумата от 8,13 лева (осем лева и
тринадесет стотники), представляваща направените по делото разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Във въззивната жалба се твърди, че пред
първата инстанция е направено искане за спиране на производството по делото,
поради наличие на други висящи производства между същите страни, с предмет имуществена
претенция, пред районен съд Бургас, изходът, по които е от значение за
правилното решаване на настоящото дело, но искането било отхвърлено от
първоинстанционния съд.
Твърди се, че лимитът, в рамките, на
който е ангажирана отговорността на застрахователя по полица №********** от
21.11.2000г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, е изчерпан и застрахователят не може да бъде задължаван за
суми, надвишаващи вече изплатените 20 000 лв. за претърпените от ищцата
имуществени вреди.
Оспорва се като необосновано решението
на първата инстанция, поради необсъждане на доказателствен материал –
заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза.
Иска се от съда на основание чл. 266,
ал.2, т.2 да допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на следния въпрос: какъв е размерът на всички изплатени от ответника
на ищеца суми – главници и лихви по процесната застраховка, във връзка със
застрахователното събитие и надхвърля ли исковата претенция по настоящото
производство застрахователния лимит по процесната застраховка, като се вземе
предвид и изплатеното обезщетение в изпълнение на решение по гр.д. №804/2018г.
по описа на РС Бургас.
Поради гореизложеното се иска от съда
да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли
изцяло предявеният иск. Претендират се направените разноски пред двете съдебни
инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, допълнен с допълнение
към отговора на въззивната жалба, с вх. №3996/28.01.2019г./в срока за отговор/,
от Т.С.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения:
гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №104, чрез адв.К.К., с който въззивната жалба се
оспорва като недопустима и неоснователна.
Жалбата се оспорва като недопустима,
поради това, че дори застрахователят да извърши ново плащане, то би било след
съдебното дирене и в този случай, той не разполага с възможност да обжалва
първоинстанционното решение.
Оспорва се като неоснователно
възражението на въззивника, относно достигнат лимит на отговорността от
20 000 лв. Твърди се, че в отговора на исковата молба, ответникът е
признал, че е включил в сметките за лимита, лихви за забава, в размер на
2192,26 лв., а те не следва да се включват в този лимит, тъй като не представляват
застрахователно обезщетение.
Оспорват се твърденията, въведени в
отговора на исковата молба, за сумата от 1829,41 лв., изплатени по спогодба,
като се твърди, че такава не съществува и няма доказателства за това плащане. Посочва
се, че несъществуването на спогодбата е установено и с Решение по
гр.д.№1416/2017г. на БОС, с което е потвърдено Решение по гр.д.№567/2017г. на
БРС.
На следващо място се твърди, че
отделните дела не са обусловени едно от друго, поради което правилно районният
съд е отказал спиране на производството.
Акцентира се върху обстоятелството, че лихвите
за забава не се включват в лимита на отговорност на застрахователя и поради
това, дори с плащането на сумата от 1275 лв. този лимит няма да бъде достигнат.
Оспорва се като неоснователно искането
за назначаване на нова експертиза.
Поради гореизложеното се иска от съда да
върне въззивната жалба като недопустима, а ако я намери за допустима – да потвърди
обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Едновременно с това
съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните:
С въззивната жалба е представено Решение
№2372/20.11.2018г., постановено по гр.д. №804/2018г. по описа на БРС, а с молба
от 07.01.2019г. е представено преводно нареждане от 19.12.2018г., с което са
изплатени всички дължими суми по горепосоченото решение на БРС. Представените доказателства
са нововъзникнали – след постановяване на първоинстанционното решение, поради
което следва да бъдат допуснати.
Искането за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, настоящият състав намира за неоснователно по
следните съображения:
Въпросът дали исковата претенция
надхвърля застрахователния лимит по процесната застраховка е правен въпрос, а
за изчисляване размера на всички изплатени от ответника на ищеца суми не са
необходими специалния знания.
Ето защо искането за допускане и назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, следва да бъде оставено без уважение.
Съдът констатира, че с Определение от 11.12.2018г.
районният съд е оставил въззивната жалба без движение и е дал указания за
внасяне на държавна такса в размер на 17,26 лв. В изпълнение на дадените от
съда указания, с преводно нареждане от 03.01.2019г. въззивникът е внесъл
държавна такса в размер на 17,26 лв. Внесената държавна такса в горепосочения
размер не е дължимата такава. Съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, следващата се държавна такса за въззивно
обжалване е в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното
производство върху обжалваемия интерес. Таксата за първоинстанционното
производство е тази, която ищецът е заплатил не само в исковото, но и в заповедното
производство. Съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, държавната такса е в размер на 4% върху цената на иска.
При подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на основание
чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се
внася такса в размер на 2% върху интереса, като разликата от 2% на основание
чл.415,ал.4 от ГПК се довнася при предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.18 от ТР №
6/06.11.2013г. по т.д.6/2012г.на ОСГТК на ВКС.
В случая въззивникът е внесъл съгласно определението на районния съд
сумата от 17,26 лв., а дължимата държавна такса е в размер на 34,52 лв., поради
което следва да се укаже на жалбоподателя, да довнесе дължимата държавна такса в
размер на 17,26 лв., в тридневен срок от съобщаването, като при неизпълнение на
указанията, въззивната жалба ще бъде върната.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №148 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
ДОПУСКА представените с въззивната жалба
писмени доказателства – Решение №2372/20.11.2018г., постановено по гр.д.
№804/2018г. по описа на БРС и платежно нареждане от 19.12.2018г.
УКАЗВА на Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД ЕИК:*********, в тридневен срок от съобщението да довнесе по
сметка на БОС дължимата държавна такса в размер на 17,26 лв. и да представи
доказателства за това.
При неизпълнение на дадените указания в
срок въззивната жалба ще бъде върната.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.