Решение по дело №293/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 320
Дата: 16 октомври 2023 г.
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20237120700293
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юли 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

16.10.2023

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд                   

 

състав

 

На

21.09.

                                          Година

2023

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

 

 

                                          Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Мелиха Халил

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

Адм.

дело номер

293

по описа за

2023

година.

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Н.Б.С. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез адв. З.Ш., против Решение № 2153-08-168/12.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356126/22.05.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356119/22.05.2023 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно като издадено в разрез със законовите правила и норми.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-168/12.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356126/22.05.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356119/22.05.2023 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. З.Ш. е постъпила молба, в която поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се представлява от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба. Твърди, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.08.2019 г. Н.Б.С. е придобила статут на регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. /Писмо на ОД „Земеделие“ – Кърджали с изх. № РД-12-02-361-1/12.05.2023 г. – л.24/.

Видно от Справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“/л. 30/, Н.С. се е регистрирала като самоосигуряващо лице, в качеството си на земеделски производител, считано от 01.10.2019 г., като няма данни заявената дейност да е била прекъсвана или прекратявана.

От представените и прието по делото 5 бр. справки за дейността на Н.Б.С., издадени от ОД „Земеделие“ – Кърджали /л. 25 – л. 29/, се установява, че при първоначалната си регистрацията като земеделски стопанин, жалбоподателката е заявила отглеждането на 22 бр. кокошки носачки. На 08.03.2021 г. при пререгистрацията си Н.Б. е заявила използвана земеделска земя с обща площ 0.2042 ха, с обработвани култури – естествени ливади, като извършените пререгистрации на 18.05.2022 г. и 30.08.2022 г. лицето е заявило засети площи от 0.0951 ха с обработвани култури – други зеленчуци, а при пререгистрацията си на 05.04.2023 г. е заявило, че обработва 0.3900 ха, на които отглежда картофи, пипер и производство на семена и посадъчен материал.

Предвид подадено от Н.Б.С. удостоверение приложение № 9 към болничен лист и с оглед определяне правото на парични обезщетения за временна нетрудоспособност, началник сектор „КП“ при ТП на НОИ – Кърджали е поискал от началник на сектор „КР на ДОО“, последния да инициира производство по установяване на обстоятелството, доколко самоосигуряващото се лице отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО/писмо изх. № 1056-08-135/17.05.2023 г. - л. 33/.

В Констативен протокол № КВ-5-08-01356097 от 22.05.2023 г., издаден от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, е прието, че проверяваният период от 01.10.2019 г. до 31.03.2023 г. вкл., не следва да се зачита като осигурителен стаж и доход на Н.Б.С., с ЕГН **********, като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин. Посочено е, че лицето се е регистрирало като самоосигуряващо се лице с начална дата на дейност, считано от 01.10.2019 г. и към момента на извършване на проверката нямало данни дейността да е прекратена. Изложени са доводи, че лицето няма право да предлага на пазара, произведените в животновъдния обект суровини и храни, тъй като отглежданите от него птици са с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Отразено е, че продукцията от 0.2042 ха „естествени ливади“ и „други зеленчуци„ с площ 0.0951 ха се използва за лични нужди, а не с цел продажба.  Предвид това е прието, че Н.Б. не е отговаряла на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО в качеството си на земеделски стопанин да произвежда продукция предназначена за продажба, поради което същата е нямала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. липсва основание за удостоверяване на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице.   

С оглед установеното при проверката, контролният орган при ТП на НОИ – Кърджали е издал на Н.Б.С., както следва: Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356119/22.05.2023 г./л. 19/ за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.10.2019 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, с начало на дейност 01.10.2019 г.; Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356126/22.05.2023 г./л. 20/ за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1. Като мотиви за издаване на задължителните предписания, контролния орган се позовал на резултатите от извършената проверка, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01356097 от 22.05.2023 г.

Н.Б.С. е обжалвала така постановените задължителни предписания в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, при което с Решение № 2153-08-168/12.07.2023 г./л. 6 – л. 7/, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбите са отхвърлени като неоснователни. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Прието е, че Н.Б. не е осъществявала дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че декларираните от нея птици представлявали „лично стопанство“ и се ползвали за лични нужди на семейството, без право на продажба на получената от тях продукция. Въз основа на това е направен извод, че регистрацията като земеделски стопанин била направена фиктивно, само и единствено с придобиване на осигурителен стаж за получаването на парични обезщетения от фондовете на ДОО.

Въведени са и доводи, че отглежданите от лицето ливади на площ от 0.2042 ха и „други зеленчуци“ на площ 0.0951 ха също били за задоволяване на лични нужди, тъй като такива се засявали във всяка една семейна градина. В тази връзка е прието, че продажба на продукция от такова незначително по площ стопанство, от която да се формирала печалба, стимулираща ежегодно дейността на земеделския стопанин, било нереалистично и необосновано.

Решението е връчено на пълномощника на жалбоподателката на 14.07.2023 г., видно от известие за доставяне /л. 8/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 2153-08-168/12.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356119/22.05.2023 г./л. 19/ за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.10.2019 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, с начало на дейност 01.10.2019 г.; Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356126/22.05.2023 г./л. 20/ за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1.

Съгласно чл. 107, ал.1 от КСО, контролът по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, като според чл. 107, ал. 2, т.1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. По силата на чл. 108, ал.1, т. 1 и 3 от КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ, извършват проверки и ревизии и дават задължителни предписания са спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ.

Редът и начинът за извършване на дейностите по осъществяване на контрол по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, са уредени в Инструкция № 1 от 03.04.2015 г., издадена от управителя на НОИ по законовата делегация на чл. 108, ал. 3 от КСО.

Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията регламентира, че проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да съдържа реквизитите, посочени в т.1 – т. 3 на ал. 1 от същата разпоредба. Изключение от общото правило за издаване на заповед за възлагане на проверка е предвидено в чл. 29, ал. 5 от посочената инструкция, според която заповед по ал. 1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.

В процесните задължителни предписания, издадени от старши инспектор по осигуряването – контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, е посочено, че същите са издадени по повод извършена проверка, резултатите от която са материализирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01356097/22.05.2023 г. От своя страна, проверката е била инициирана по реда на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Инструкцията, респ. по искане на ръководител „КП“, имащо за цел удостоверяването на осигурителния стаж на Н.Б. като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин. В конкретния случай, за преценка наличието на необходимите условия за удостоверяването на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице, контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали е извършил набор от проверки в информационната система на НОИ, за което свидетелстват приложените към административната преписка справки от съответните регистри на НОИ – за регистрация на самоосигуряващо се лице и деклариран вид осигуряване, за регистриран земеделски стопанин, за подадени с Декларация обр. № 1 и орб. № 5 данни. Действително при проверката, с оглед изясняване на факти и обстоятелства, са били изискани и ползвани данни, предоставени и от други институции, в случая предоставени от ОД „Земеделие“ Кърджали справки за дейността на земеделския стопанин, като според настоящия състав, това обстоятелство само по себе си не води до извод за наличие на допуснати в хода на проверката съществени нарушения на процесуалните правила, които да влекат след себе си нищожност на издадените въз основа на тази проверка задължителни предписания, в какъвто смисъл са наведените в жалбата и съдебно заседание доводи. Според съда нарушението на административнопроизводствените правила би било съществено, ако недопускането му би довело до издаване на краен акт със съдържание, различно от релевантния или пък, ако допуснатото нарушение е довело до ограничаване на правата на адресата, какъвто не е настоящият случай. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.

Видно от констативния протокол, проверката е била възложена с резолюция на началник на сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, респ. проверката не е била възложена със заповед по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г., а по реда на ал. 5. Това обстоятелство се установява и от поставената върху релевантното писмо с изх. № 1056-08-135/17.05.2023 г. /в горния десен ъгъл – л. 33/ резолюция, с което всъщност е възложена проверката и е определен контролния орган ТП на НОИ – Кърджали /Б. Б./, който следва да извърши проверката. Дори проверката да беше възложена със заповед по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкцията, то при същата биха се констатирали същите обстоятелства като тези обективирани в горния протокол, поради което процесните задължителни предписания не се явяват издадени в нарушение на разпоредбите на Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

На следващо място, по силата на чл. 37, ал. 1 от Инструкцията № 1 от 03.04.2015 г. при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности контролните органи по чл. 3, т. 1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Нито в цитираната инструкция, нито в КСО, се съдържа законово въведено правило, забраняващо контролните органи на НОИ да издават повече от едно задължително предписания вследствие на констатирани нарушения в хода на извършена от тях проверка. В конкретния случай с оглед констатациите, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01356097/22.05.2023 г., на Н.Б.С. са издадени две задължителни предписания, а именно: ЗП с № ЗД-1-08-01356119/22.05.2023 г./л. 19/ и ЗП с № ЗД-1-08-01356126/22.05.2023 г./л. 20/, като видно от същите, на техния адресат е вменено задължение за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, отнасящи се за два различни периода. Доколкото процесната проверката е обхващала период от около 5 години, според съда няма пречка задължителни предписания да бъдат издадени за отделни периоди на проверката, какъвто е и настоящият случай.

Обосновани и в съответствие с материалния закон се явяват и изложените в обжалваното решение доводи на административния орган, че Н.Б.С. не е притежавала качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 01.10.2019 г.  – 31.03.2023 г., предвид на това, че същата не е произвеждала продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на посочената разпоредба.

Съдът намира, че настоящето производство Н.Б.С. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за продажба. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане № 567/26.07.2023 г. по настоящето дело, жалбоподателката като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, същата не ангажира доказателства в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи по безспорен начин, че Н.Б. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. Релевантните по делото справки от МЗХГ, не доказват твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. Няма никакви доказателства, от които да се обоснове извода, че действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката  намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция, още по-малко пък за продажбата на земеделска продукция.  

В тази връзка, осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В ал. 3 е предвидено, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърдено от изпълнителния директора на НАП.

В настоящото производство е безспорно, че Н.Б.С. е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден от МЗХ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 01.10.2019 г., както и че в това си качество същата се е регистрирал като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, ал. 1 на НООСЛБГРЧМЛ. Спорно е обстоятелството, осъществявала ли е жалбоподателката трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 01.10.2019 г. до 31.03.2023 г., респ. отговаряла ли е на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за посочения период.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурителното правоотношение с произтичащите от него осигурителни права, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

        Както вече бе посочено по-горе, на 01.10.2019 г. жалбоподателката се е регистрирала като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, при което е заявил отглеждането на 22 бр. птици – кокошки-носачки. На 08.03.2021 г. при пререгистрацията си Н.Б. е заявила използвана земеделска земя с обща площ 0.2042 ха, с обработвани култури – естествени ливади, като при извършените пререгистрации на 18.05.2022 г. и 30.08.2022 г. лицето е заявило засети площи от 0.0951 ха с обработвани култури – други зеленчуци, а при пререгистрацията си на 05.04.2023 г. е заявило, че обработва картофи   – 0.1000 ха, произвежда семена и посадъчен материал – 0.0200 ха и има намерение да засади 0.2700 ха пипер. В тази връзка, съгласно чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от Закона за животновъдството (в редакцията, действаща към момента на посочените дати на регистрация и пререгистрация), животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни (ал. 4), а животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ал. 5). Съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (в редакцията за процесните периоди), собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ.

С оглед така посочената нормативна уредба и предвид дефиницията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, за да се приеме, че жалбоподателката отговаря на условието, визирано в цитираната разпоредба,  а именно да е регистрирана по установения ред, по отношение на него освен регистрация в регистъра по чл. 7 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. следва да е налице и регистрация в ОДБХ на животновъден обект тип ферма по смисъла на чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството. В този смисъл, по делото не са ангажирани и представените доказателства от страна на жалбоподателката, които да установят, че такъв обект е регистриран по описания ред, като освен това липсват и твърдения въобще да е било подавано заявление за регистрация на обект от посочения тип. Изложеното обосновава извода, че за коментирания по-горе период за Н.С. не е бил изпълнен целия състав на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно да е регистриран като земеделски стопанин по съответния ред, включващ освен регистрация като земеделски стопанин по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. и регистрация на обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, предназначени за предлагане на пазара. По аргумент от последното следва и извода, че жалбоподателя не попада в кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което същия не следва да се счита за осигурено лице по смисъла § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, до какъвто извод правилно е достигнал и административния орган, издал оспореното решение. В този смисъл е и действащата съдебна практика – напр.: Решение № 3152 от 24.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8608/2022 г., VI о. ; Решение № 2195 от 8.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2021 г., VI о.; Решение № 2629 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2022 г., VI о.  

За пълнота на горното следва да се отбележи, че броя на заявените за отглеждане от С. кокошки-носачки (22 бр.) аргументира обичайна за едно домакинство животинска продукция, с цел задоволяване на лични нужди, но не и предназначена за продажба. В този смисъл посочения брой на отглежданите домашни птици е характерно за всяка стопанство на средностатистическо семейство, особено за такива, които живеят в малки населени места, каквото е и това на жалбоподателката – ***. В тази връзка следва да се отбележи и това, че липсват каквито и да са твърдения и данни по делото, че жалбоподателката е осъществявала продажби на животинска продукция през процесния период, добивана от регистрираните птици.

На следващо място, настоящият състав споделя и изводите на административния орган, отнасящи се до заявените от жалбоподателя култури за отглеждане -  естествени ливади, други зеленчуци, картофи и пипер, декларирани пред ОД „Земеделие“ – Кърджали през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. В тази смисъл, с оглед заявените площи за стопанисване при извършените пререгистрации като земеделски стопанин през 2021 г. и 2022 г., а именно 0.2042 ха ливади и 0.0951 ха други зеленчуци, съдът намира, че така посочените данни не обосновават извод за производство на продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

По своята същност ливадата представлява земна площ, покрита с многогодишна мезофитна тревиста растителност. В зависимост дали тревното покритие е създадено от човека или не, биват изкуствени или естествени. В селското стопанство, под ливада по-специално се разбира тревна площ предназначена за добив на сено. За целта, тя се оставя свободно да израсне и след това се коси – за разлика от пасищата, които директно се пасат от добитъка.

По смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, допустими за подпомагане са постоянно затревени площи - ливади за косене, представляващи площи с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено/сенаж чрез косене.

Съдът намира за недоказано в процеса, че Н.Б. е упражнявала трудова дейност като земеделски производител, като е произвеждал животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба. В тази връзка следва да се отбележи, че липсват конкретни доказателства, които да установяват осъществяването на трудова дейност от лицето. Следва да се посочи, че с оглед заявената от Н.С. площ за отглеждане на естествени ливади – 0.2042 ха, съпоставимо с официалните данни за добиви от полски култури в България – реколта 2020 г. и 2021 г. на министерство на земеделието (публикувани на електронната страница на МЗХ), видно от които средният добив на сено от постоянни ливади за регион Кърджали е съответно 2603 кг. на ха и 1819 кг. на ха, то очевидно така заявената площ не би осигурила добив на количества сено, които да са предмет на продажба по занятие.

На следващо място, съдът намира, че с оглед заявените при промяна на данните при регистрацията засети култури, а именно: други зеленчуци – 0.0951 ха; картофи   – 0.1000 ха; производство на семена и посадъчен материал – 0.0200 ха, не се обосновава намерение за производство на растителна продукция, предназначена за продажба. Така заявените площи аргументират обичайна за едно домакинство растителна продукция, с цел задоволяване на лични нужди, но не и предназначена за продажба. В този смисъл посочените площи и култури са характерни за всяка градина на средностатистическото семейство, особено за такива, които живеят в малки населени места, каквото е и това на жалбоподателката – ***, ***. Тези изводи са изцяло приложими и по отношение на заявеното през 05.04.2023 г. намерение за засаждане на пипер на площ от 0.2700 ха.

В заключение, настоящия състав намира, че липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателката е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за процесния период, а от друга и такива, че въобще е произвела някаква продукция, предназначена за пазара. Независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени и безспорни доказателства, че е произведена животинска и/или растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на Н.Б.С. не са налице кумулативно предвидените предпоставки в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, същата не се явява осигурено лице (земеделски стопанин) по смисъла на КСО, респ. подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в това й качество данни се явяват некоректни. В този смисъл, законосъобразно и правилно с оспорените задължителни предписания на жалбоподателката е вменено задължение, подадените за нея данни в качеството й на самоосигуряващо се лице земеделски стопанин, да бъдат заличени. 

Предвид горното съдът счита, че процесното Решение № 2153-08-168/12.07.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите на Н.Б.С. против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356119/22.05.2023 г. за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.10.2019 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, с начало на дейност 01.10.2019 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356126/22.05.2023 г. за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, се явява законосъобразно, респ. постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.Б.С. от ***, с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-08-168/12.07.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите на Н.Б.С. против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356119/22.05.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01356126/22.05.2023 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Н.Б.С. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.

                                                                             Председател: