Присъда по НОХД №1789/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1789 по описа на
Варненски районен съд за 2024г., ХХІХ наказателен състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия
Георги Александров Георгиев по обвинението му за извършени
престъпления от общ характер, наказуемо по чл.149 ал.1 от НК.

В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

ПОДС. ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ ГЕОРГИЕВ :

На 04.09.2023 г. в гр. Варна, докато пътува в автобус №118А, посока
квартал „Вл. Варненчик", преди спирка „Мургаш", извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14- годишна възраст - по отношение на малолетната И. П.
П., родена на * г. - след като опрял половия си орган в лявото и коляно,
започнал да прави движения в ляво и дясно и да го търка в него.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата заявява, че следва
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Г. не се признава за виновен. В последната си дума заявява,
че е невинен.
Защитникът на подс. Георгиев в съдебно заседание моли съда да
постанови оправдателна присъда, като оправдае последния по възведеното
обвинение. Излага и съответните доводи за това свое становище.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства:
На 04.09.2024г. свид. И. П. и нейните приятелки свидетелките П. В. и И.
Ц. пътували в автобус №118А. Свидетелката П. седяла на една от по-високо
разположените седалки, като краката и били обърнати към пътеката на
автобуса. В близост до свидетелката Петрова стоял и се държал за високите
гумените дръжки непознат за нея мъж. Същият имал татуировка на ръката от
вътрешната страна между китката и лакътната сгъвка. Държейки се за
гумените дръжки мъжът се навел и гледайки през прозореца допрял половия
си член в коляното на свидетелката Петрова, като направил движения в ляво и
дясно. Това било забелязано от свид. Преслав Златинов, който му направил
забележка и го приканил да слезе от автобуса. На въпроса на свидетеля защо
се опира в момичето, непознатия отговорил, че гледа през прозореца.
След случая П. се прибрала у дома си, но не споделила с родителите си за
станалото. По-късно същата вечер свид. З. написал във Фейсбук -пост, с който
1

изказал възмущението си от постъпката на непознатия мъж в автобус № 118А
и приканил всички родители да пазят децата си. Майката на свид. П. –свид. Т.
прочела този пост и попитала дъщеря си дали не знае нещо. Тогава свид. И. П.
и разказала за случилото се. Свид. Т. подала жалба в полицията.
След постъпилата жалба служители на 3 РУ ОД МВР Варна започнали
проверка. Били проверени записи от камери в близост до автобусна спирка, на
която свид. Златинов твърдял, че е слязал непознатия мъж. След преглед на
записите свид. Д. –оперативен работник видял, че от автобуса на въпросната
спирка слиза лице, което според него било облечено с дрехи, подобни на
описаните от свидетелите-къси панталони и моряшка фланелка. Той показал
снимката на колегите си. Това лице било издирено и снимката му била
включена в албума показан на свид. П. и свид. Златинов при проведеното
разпознаване по снимки. Така свидетелите разпознали подс. Г. Г. като лицето,
което си отъркало половия орган в коляното на свид. Петрова.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите А. Т., И.П., П.
В., И. Ц., П. З., Т. Д.
В показанията си свид. И.П. твърди, че непознато лице от мъжки пол, което
е допряло и отъркало в нейното коляно половия си орган е имало татуировка
от вътрешната страна на ръката, бил е средно висок мъж, със сива коса и
голям нос. При проведеното разпознаване на лице по снимка Петрова е
заявила, че разпознава лицето по големия нос, дръпнатите назад уши и
перчема. Свид. Петрова е посочила подс. Г. Георгиев, като човека, който е
допрял половия си орган в нейното коляно.
В показанията си свид. Преслав Златинов твърди, че непознатия мъж е
имал специфичен голям нос, раирана тениска, бил е между 40 и 50 годишен.
Той споделя как непознатия бил наведен напред, като половия му член бил
опрян до коляното на момичето- свид. П.. Твърди, че е видял движения от
кръста извършвани от мъжът. Свид. З. разпознал подс. Г. Г. по дръпнатите
назад уши и големия нос, зализания перчем.
В показанията си свид. П. В. споделя, че не е видяла лицето на непознатия
мъж, но е забелязала, че той бил отъркал половия си орган в коляното на
приятелката и – свид. П.
В показанията си свид. И. Ц. заявява, че е била седнала от вътрешната
страна и не е видяла какво се е случило.
В показанията си свид. Т. заявява, че знае за случилото се от дъщеря си-
свид. Петрова и от поста във фейсбук на свидетеля Златинов.
В показанията си свид. Д. разказва по какъв начин са били проведени
издирвателните мероприятия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Т., И. П., П. В., И. Ц., П.
З., Т. Д. като дадени обективно и безпристрастно.
Видно от заключението по назначената съдебно-психиатрична и
психологична експертиза освидетелстваната И. П. не страда от психично
2

заболяване, би могла да участва пълноценно в наказателното производство
Осв. лице е в състояние да дава достоверни показания относно фактическата
обстановка и да участва пълноценно в нак.производство. Заключението се
поддържа от вещите лица и в съдебно заседание, като вещите лица дават
становище, че е възможно част от интерпретациите на случилото се да са
насложени след инцидента и да са повлияни от мнението на близките и
приятелите и. Съдът кредитира заключението по назначената експертиза.
Видно от заключението по назначената съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подс. Г., същият не страда от психично
заболяване и може пълноценно да участва в наказателния процес. Той
контролира и балансира своите постъпки и действия. При осв. Г. не е
установено актуално разстройство в половото влечение, вкл фетишизъм,
педофилия или друго. Съдът кредитира заключението по назначената
експертиза.
Видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза
–при проведения клиничен преглед на подс. Г. Г. не са установени следи от
поставени и впоследствие премахнати татуировки. Ушите и носът на същия са
симетрични и не могат да бъдат възприети като големи. Съдът кредитира
заключението по назначената експертиза. С него се изяснява обстоятелството,
че Г. няма татуировки по ръцете и тялото си, а ушите и носът му са
симетрични и в никакъв случай не могат да бъдат определени като големи.
Горната експертиза е назначена с оглед изясняване на важни обстоятелства
свързани със субекта на деянието, предвид свидетелските показания на
пострадалата И. П., която е категорична, че лицето което е допряло и отъркало
половия си орган в коляното и е имало татуировка на ръката, било е с голям
нос и дръпнати назад уши. В тази насока са и показанията на свид. Златинов
относно описанието на ушите и носа на непознатия мъж.
Съдът кредитира заключението по назначената в хода на ДП видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза. С нея се изяснява
обстоятелството, че подс. Г. също се е возил в автобус №118А и е слязал на
процесната автобусна спирка, което същият и не отрича.
Съдът кредитира обясненията дадени от подс. Г.. Същите са логични и не
противоречат на останалите събрани и кредитирани доказателства. Г. не
отрича, че е пътувал в автобус №118А в рамките на една спирка, твърди, че не
е ставал свидетел на никакъв инциденти и не е извършвал престъплението в
което е обвинен.
Съдът не кредитира извършените процесуално следствени действия –
разпознавания по снимки. Съдът намира, че описанието, което са дали
свидетелите П. и З. на процесното лице не съотвества по никакъв начин на
външността и възрастта на подс. Г.
Изложените обстоятелства се установяват от обясненията на подс. Г. Г., от
показанията на свидетелите А. Т., И. П., П. В., И. Ц., П. З., Т. Д., съдебно-
медицинската експертиза, съдебно-психиатричните експертизи и всички
3

други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът:

ПРИЗНА ПОДС. ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ ГЕОРГИЕВ:
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 04.09.2023 г. в гр. Варна, докато пътува в автобус №118А, посока
квартал „Вл. Варненчик", преди спирка „Мургаш", извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14- годишна възраст - по отношение на малолетната Ива
Петрова Петрова, родена на 13.02.2012 г. - след като опрял половия си орган в
лявото и коляно, започнал да прави движения в ляво и дясно и да го търка в
него.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че
подсъдимият Г. Г. не е извършил престъпление по чл.149 ал.1 от НК.
Съдебният състав прие, че събраните по делото доказателства са
недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият за виновен в извършване на
инкриминираното деяние. За да даде отговор на въпроса дали подс. Г. е автор
на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, съдът обсъди
всички доказателства, върху които се гради приетата за установена от
обвинението фактическа обстановка. След извършения анализ на
доказателствените материали - поотделно и в тяхната съвкупност, обаче, не
достигна до несъмнен извод, че именно подс. Георгиев е извършил
престъплението за което му е повдигнато обвинение.
По делото безспорно се установи, че на процесната дата подс. Г. Г. е
пътувал в автобус №118 А в рамките на една автобусна спирка, като е слязал
на спирка „Мургаш“. Изяснено е и обстоятелството, че свид. И. П. също е
пътувала с автобус № 118А и непознато за нея лице от мъжки пол с
татуировка на ръката, голям нос и уши дръпнати назад, на възраст между 40 и
50 години се е приближило и е допряло и отъркало половия си орган в
коляното и. Не се установи по безспорен и категоричен начин обаче
извършителят на деянието.
Самият подсъдим Г. твърди, че не е извършвал деянието. Очевидецът на
случилото се –свид. З. твърди, че след като е видял как непознатия мъж си
отъркал половия орган в коляното на момичето му бил казал да слезе от
автобуса. Този мъж слязал на спирка „Мургаш“. Въпреки, че кредитира
показанията на този свидетел на съдът остава неясно защо З. след като е видял
4

нередните и противоправни действия на непознатия мъж, не е позвънил
веднага на телефон 112 или не е извикал полиция, както би следвало да се
постъпи в подобна ситуация, ами късно на същия ден е написал пост за случая
в социалните мрежи.
Обвинителната теза срещу подсъдимия за извършването на това деяние
се гради въз основа на проведени разпознавания по снимки извършени със
свидетелите З. и П. По повод на извършените разпознавания съдът намира, че
недоумение буди факта, защо след като извършителят е бил издирен, не е било
извършено разпознаване на лица, а са били направени разпознавания по
снимка. Видно от представените по делото доказателства при изготвяне на
албума, който е бил представен на разпознаващите свидетели са подбрани
снимки на лица, които по никакъв начин не могат да се нарекат сходни по
външност с разпознаваното лице. Не се изискват някакви специални знания, за
да се погледне фото албума и да се установи че това описание, белезите по
които е разпознат подсъдимия Г., не съответстват на снимковия материал
въобще. Отделен е въпросът защо при наличие на данни за потенциален
извършител не е извършено разпознаване на живо още повече при наличие на
данни за татуировки, които са строго индивидуален белег.
Съдът намира, че описанието, което са дали свидетелите П. и З. на
процесното лице не съотвества по никакъв начин на външността на подс.
Георгиев. Установено е било категорично в хода на съдебното следствие, че
същия е на възраст 66 години, със симетрични нос и уши, няма по тялото и
ръцете си татуировки. Видно от приложените снимки по заключението на
лицево идентификационната експертиза е видно, че подс. Г., слизайки от
автобуса е бил облечен в тениска без ръкави -на райета, бил е обут в сандали
на бос крак, по ръцете му няма татуировки. Свидетелите от своя страна
описват мъж с голям нос, облечен в моряшка фланелка, обут с тъмни чорапи и
сандали, с татуировка от вътрешната страна на ръката между китката и
лакътната сгъвка.
От изключително важно значение е обстоятелството, че свид. П. е
категорична, че мъжът извършил деянието има татуировка от вътрешната
страна на ръката, която е била забелязана от нея. В тази връзка е назначена
съдебно-медицинска експертиза и видно от нейното заключение е че подс. Г.
няма поставени или премахнати татуировки. Съдебно медицинската
експертиза е изготвена около година и половина след инцидента, но съдът
намира, че по делото са налице доказателства относно липсата на татуировки
и на по-ранен етап още при отпочване на ДП. Доказателства в тази насока
могат да се намерят в определение № 5109/24.10.2023г. на 6 ти състав на ВРС,
с което е било оставено без уважение искането на ВРП за вземане на най-
тежката мярка за неотлонение „Задържане под стража“ спрямо Г. Г.. Съдът е
разпоредил на Георгиев да съблече връхната си дреха и да покаже ръцете си,
като е констатирал, че по двете ръце на Г. няма татуировки.
При тези данни очевидно за съда е, че няма как да се приеме наличие на
достатъчно доказателства , че подс. Г. е автор на престъплението в което е
обвинен и то и при наличие на множество доказателства, че върху ръцете на
подсъдимото лице, не само, че няма татуировка под формата на надпис от
лакътя до китката, както е посочено от пострадалото дете в деня след
деянието, ами въобще няма татуировки под какъвто и да било друг символ
или знак.
По изложените съображения, съдебният състав прие, че повдигнатото от
ВРП обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин, съгласно
изискванията на чл. 303 НПК, поради което постанови оправдателна присъда
спрямо подсъдимия.
5

По отношение на възведените обвинения по чл.149 ал.1 от НК, съгласно
чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК подсъдимият се признава за виновен само при
пълна и несъмнена доказаност на обвинението.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и
изложените правни съображения, настоящия състав на съда прие, че
обвиненията срещу подсъдимият Г. Г. не са доказани по несъмнен начин,
каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъде признат за виновен и
конкретно, че преди всичко не е установено безспорно да е осъществил
състава на престъпления по чл. 149 ал.1 от НК, в който случай, съгласно
чл.304 от НПК, следва да бъдe признат за невинeн и ГО ОПРАВДАВА.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,
направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС

6

Номер на акта:	87
Дата:	20 март 2025 г. (в сила от 15 май 2025 г.)
Съдия:	Мария Бончева

Дело:	20243110201789
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 април 2024 г.

Присъда по НОХД №1789/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите