№ 2720
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20221100100981 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Предявен е иск от Г. Н. Д. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за присъждане на сумата
40000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 640,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 08.12.2020г., около 07.30ч, в гр. София, в кв.
„Младост-4", по ул. „Бизнес парк“, кръстовището с „Околовръстен път", причинено виновно
от Т. Н. Н.-А., при управление на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, която при
движение в посока от ул.“Васил Радославов“ към ул.“Витошки камбани“, спряла автомобила
в средната пътна лента, за ляв завой и навлизане в платното за движение в посока изток към
с. Герман, на включен зелен сигнал за ляв завой потеглила предприемайки маневра ляв
завой, и в нарушение на правилата за движение по пътищата блъснала предприелата
пресичане от насрещния тротоар на платното на „Околовръстен път" в посока към
ж.к.“Младост 4“, по пешеходна пътека пешеходка Г. Н. Д., с което и причинила тежки
травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, валидна към датата
на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени
вреди считано от 18,12,2020г. – датата на завеждане на извънсъдебната претенция за
обезщетение, а върху главницата за имуществени вреди считано от 31.01.2022г – датата на
завеждане на иска, до окончателното им изплащане.
За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно производство.
Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреди претърпяла болки и
страдания с голям интензитет, които продължават към момента и ще продължават и в
бъдеще. Търпяла множество медицински интервенции, болничен престой, продължителен
1
период на възстановяване в значителна част от който била поставена в зависимост от
помощта на трети лица, т.к. била в невъзможност да се храни и говори, и обслужва
самостоятелно. Получила и увреждания на психиката, които не са отшумели и към момента.
Твърди, че на 18.12.2020г. поискала извънсъдебно от ответника да и изплати
застрахователно обезщетение, каквото не и е изплатено и към момента.
В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а.
„Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, управляван от Т. Н. Н.-А., валидно към датата на ПТП,
факта на настъпване на ПТП и участниците в него както и, че на 18.12.2020г. ищцата е
поискала извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение, което не е сторено.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че същото не е настъпило на пешеходна
пътека.
Възразява наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените неимуществени и
имуществени вреди, а в отношение на евентуалност оспорва неимуществените вреди по
интензитет и проявление.
В отношение на евентуалност навежда доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, която допринесла с поведението си за настъпване на ПТП, т.к
предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място, без да съобрази
поведението си с движещият се на пътното платно лек автомобил и прецени скоростта му на
движение и собствeните си възможности да пресече безопасно пътното платно при
приближаването му, независимо от конкретните правила за предимство в създалата се
ситуация, с което поставила себе си и оставалите участници в движението в опасност.
В евентуалност оспорва претенциите по размер.
Допълнителната искова молба и допълнителен отговор не са постъпила в срока
по чл. 372, ал.1 от ГПК и чл. 373, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз
основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от
01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
2
за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и
твърдени вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че
отговорността на водача на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
валидна към датата на ПТП. Безспорно е и, че на 18.12.2020г. ищцата предявила пред
застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, каквото не е
изплатено.
От заключението по приетата САТЕ се установява следното:
На 08.12.2020г., около 07.30ч, зимно време, тъмно с ръмеж на дъжд и лека мъгла,
мокра пътна настилка, в гр. София, в кв.„Младост-4", по ул. „Бизнес парк“, в посока от
ул.“Васил Радославов“ към ул.“Витошки камбани“, се е движил л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº
СА **** ХА, управляван от Т. Н. Н.-А.. Достигайки до кръстовището с „Околовръстен път",
водачът спрял автомобила в средната пътна лента, за ляв завой и навлизане в платното за
движение в посока изток към с. Герман. На включен зелен сигнал за ляв завой водачът А.
потеглила предприемайки маневра ляв завой.
В същото време от насрещния тротоар пешеходката Г. Н. Д. е предприела пресичане
на платното на „Околовръстен път" в посока към ж.к.“Младост 4“.
Водачът на автомобила не видял пешеходката, а последната не видяла насрещно
движещият се автомобил. Двамата не предприели спиране и в резултат настъпил удар на
пешеходката от средната предна част на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, със скорост
30 - 40 км/ч. При удара поради ниската предна част на автомобила пешеходката е качена на
предния капак. След плъзгане назад главата и е ударена от челното стъкло, което се чупи.
Водачът на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА предприела спиране, спряла автомобила,
при което тялото на пешеходката е отблъснато и носено върху предния капак и паднало
вляво от автомобила, върху настилката.
Вещото лице е възприело за място на удара - по дължина на пътя, върху пешеходната
пътека, а по широчина е на около 7,5м вляво от десния край на платното за движение, при
възможни две местоположения за настъпване на ПТП – на самата пешеходна пътека и на 2
метра след пешеходната пътека, където е настъпил удара според показанията на свидетеля Т.
Н. Н.-А. – водач на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, и в който случай пешеходката се
е навлязла в платното за движение, но се е движела косо надясно. И в двата случая ударът е
бил предотвратим за водача на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, независимо от начина
на движение /скорост, време на движение, отстояние/ на пешеходката. Според заключението
по технически път трудно може да бъде обоснован извод за косо надясно или диагонално
движение на пешеходката след навлизане на пътното платно, т.к. единственото място за
навлизане в платното за движение е мостчето над отводнителния канал, което е точно срещу
пешеходната пътека и само там няма мантинела. По време на ПТП е валял дъжд,
3
междинната ивица е била мокра и кална, а на наея има две мантинели високи около 70 см/м,
които пешеходката е трябвало да преодолее.
Поради липсата на циклограма не може да се установи на какъв сигнал на светофара
са навлезли в кръстовището водачът на л.а. и пешеходката.
Спрямо предотвратимостта на удара причината, за настъпване на произшествието е в
действията, на водача на л.а. Ситроен, който не е наблюдавал внимателно пътя пред
автомобила си и е не е реагирал своевременно с аварийно спиране. При своевременно
реагиране за спиране, към момента, в който е видял навлизането на пешеходката в платното
за движение на „Околовръстния път“, водачът е имал възможност да спре и да предотврати
удара и ПТП. Поради тези причина действията -бездействията на водача на автомобила са в
пряка причинно следствено връзка с настъпилото ПТП.
Пострадалата пешеходка А. е имала обективна възможност да види насрещно
движещият се автомобил и да се спре, преди да навлезе в коридора на движение на
автомобила, затова и нейните действия са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица Г. Н. Д. е получила следите
телесни увреждания: СЧУПВАНЕ НА ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ В ОБЛАСТТА НА СТАВНИЯ
ИЗРАСТЬК В ДЯСНО; ЧАСТИЧНО СЧУВАНЕ НА КОРОНКИТЕ НА 11, 21 И 23 ЗЪБИ;
МНОЖЕСТВО ОХЛУЗВАНИЯ И ХЕМАТОМИ НА ЛИЦЕТО;
КОНТУЗИЯ НА ДЯСНОТО КОЛЯНО; КОНТУЗИЯ НА ДЯСНАТА ПОДБЕДИЦА.
След ПТП е приложено наместване на счупения десен ставен израстък на долната
челюст по безкръвен път, с ръце и е направена междучелюстна
метална остеосинтеза ограничаваща отварянето на устата и дъвчене и хранене до
зарастването на счупването. Впоследствие тези остеосинтезни материали, които се поставят
също безкръвно се отстраняват и при ищцата е наложена петкратна физиотерапия и лечебна
физкултура за раздвижване на долната челюст.
Възможността за нормално дъвчене и говор след счупването
на долната челюст се е възстановила в срок от 3 - 4 месеца. Охлузванията и хематомите на
лицето са отзвучали в срок от 15 - 20 дни. Контузията на дясното коляно и контузията на
дясната подбедрица са отзвучали в срок до 20 - 25 дни.
Поради липсата на данни за проведено дентално лечение на счупените коронки на
трите горни зъба вещото лице не ги е ценило, като телесна повреда. Съгласно заключението
липсват данни отчупените части от коронките на трите горни зъби да са в степен да
затрудняват говора и дали са здрави и налични ли са срещулежащите им зъби на долната
челюст, като отчупени части от коронки не винаги водят до дентални лечебни процедури и
може да не са с такива размери, че да налагат възстановяването им.
Съгласно заключението болките от счупването на ставния израстък, са с висок
интензитет и са причинили продължителни страдания. Затруднени са след междучелюстната
фиксация говора и дъвченето, което налага хранене до свалянето на тази фиксация с течни
4
храни, често пъти с помощта на сламка.
Контузиите на долните крайници и особено на коленната област също са придружени
с интензивни по сила болки и продължително страдание.
За пострадалата Г. Д. съгласно заключението няма данни и не са налице причини за
трайни последици за здравословното състояние.
Съгласно заключението разходите в размер на 640,00лв. са в причинна връзка с ПТП
и са били необходими за закупуване на остеосинтезните материали за обездвижване на
долната челюст. НЗОК не ги покрива.
От заключението по приетата СПЕ се установява следното:
По време на инцидента ищцата е изпитала остър емоционален стрес, изпитала е страх
за здравето и живота си.
Впоследствие в отговор на травматичното събитие е развила продължителна
адаптационна реакция с тревожно депресивен облик на състоянието. Изпитала е болки и
неудобства по време на лечебния и възстановителния процес, както и негативни
емоционални изживявания, най интензивни през първия месец след инцидента, постепенно
намаляващи с течение на времето и без да може да се твърди, че същите са отзвучали
напълно и към настоящият момент. При нея все още са налице психологически последици от
травматичното събитие, изразяващи се в известна емоционална нестабилност, склонност
към потиснатост, безпокойство, напрежение, чувство на несигурност, загуба на увереност,
фрустрация /препятстване/, поради усещане, че външни обстоятелства ограничават
свободата на нейните действия, усещане за слабост и апатия, повишена раздразнителност,
засилена потребност от тишина и спокойствие. Съгласно заключението травматичните
изживявания за ищцата ще отшумят с времето, като е възможно останалият травматичен
спомен да се актуализира при обстоятелства, напомнящи за него.
От показанията на свидетеля Л.Р.М. - дъщеря на ищцата, се установява, че видяла
майка си непосредствено след инцидента, за първи път в болницата – още и правели
прегледи. Изкарали я на инвалидна количка. Познала я, но не можела да говори и цялата
била в кръв. Останала в болницата около пет дни за операция на челюстта. Свидетелката се
грижела за нея. През този период ищцата не можела да се обслужва сама и да се храни.
Цялата и челюст била овързана с ластици имало само една дупчица за сламка. Хранела се
със сламка и с пасирана супа, която свидетелката всеки де и носела. Ищцата изпитвала
постоянни болки в цялата дясна половина. След операцията ищцата се прибрала в домът си,
където свидетелката и помагала за хранене и обслужване. След около месец започнала да се
храни самостоятелно и почнала рехабилитация. Водела я свидетелката. Преди инцидента
ищцата работела като кранист. Около три месеца била в болничен, но после не можела да
изпълнява това, което преди правела. Отначало работела на земя. На зъболекар не отишла,
защото нямала финансови възможности. През трите месеца лечение ищцата не можела и не
искала да говори с никой. Не искала да се връща назад. И до сега избягвала тази тема.
Останала и психическа травма. Когато тръгвала да пресича се оглеждала няколко пъти и
5
изпитвала страх ако не вижда, че колата тръгва да намалява. Сега имала проблеми само с
дъвченето, заради зъбите. Декември ръката започнала много да я боли и ходила на лекар.
Изписали и лекарства.
От показанията на свидетеля Т. Н. Н.-А. – водач на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА
**** ХА се установява, че в деня на ПТП, управлявайки л.а., за да излезе на ул.
„Околовръстен път“ се престроила за завой наляво в средна лента. Спряла на светофара.
Пътната настилка била мокра, било тъмно, ръмяло и имало лека мъгла. Била първа на
светофара. Светнал зелен сигнал. Предприела маневра завой наляво. Нямало пешеходци на
пешеходната пътека. Завивайки наляво и изправяйки завоя усетила сблъсък с пешеходката
Г.. Сблъсъка настъпил метър два след като подминала пешеходната пътека, с предната част
на автомобила. Спряла, излязла от колата. Видяла Г. до колата. Обадили се на 112.
Съдът намира заключенията по приетите САТЕ, СМЕ и СПЕ за обективно и
компетентно дадени, и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава
вяра изцяло. Дава вяра и на показанията на разпитаният свидетел Т. Н. Н.-А. – водач на л.а.
„Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, като дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления освен в частта, в която сочи, че ударът между автомобила и пешеходката е
настъпил след пешеходната пътека. В тази част показанията са изолирани и в противоречие
със заключението по САТЕ и останалите доказателства по делото, поради което съдът не ги
кредитира. Дава вяра и на показанията на свидетеля Л.Р.М. – дъщеря на ищцата, които цени
при условията на чл. 172 ГПК, т.к. ги намира за последователни дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото.
При така установеното и въз основа заключението по приетата САТЕ и останалите
доказателства съдът приема, че ПТП е осъществено при установеният от вещото в
заключението механизъм, при фиксираното със заключението място на удара - по дължина
на пътя, върху пешеходната пътека, а по широчина е на около 7,5м вляво от десния край на
платното за движение. Приема и, че причината, за настъпване на произшествието е в
действията, на водача на л.а. Ситроен, който не е наблюдавал внимателно пътя пред
автомобила си и е не е реагирал своевременно с аварийно спиране. При своевременно
реагиране за спиране, към момента, в който е видял навлизането на пешеходката в платното
за движение на „Околовръстния път“, водачът е имал възможност да спре и да предотврати
удара и ПТП. Ищцата, като пешеходец е имала обективна възможност да види насрещно
движещият се автомобил и да се спре, преди да навлезе в коридора на движението му,
поради което и нейните действия са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Поради изложеното съдът приема за установена вината на водача л.а. „Ситроен Ц4",
рег. Nº СА **** ХА, при описаният механизъм. Приема за доказано и възражението за
съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалата ищца, т.к. сама е
поставил себе си в опасност, като не е спряла възприемайки насрещно движещият се
автомобил, преди да навлезе в коридора на движението му, независимо от предоставеното и
от закона предимство.
6
С оглед изложеното и установеният принос на ищцата за настъпване на инцидента
настоящия състав определя 20% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна
на ищцата.
Въз основа заключението по приетата СМЕ и гласните доказателства съдът приема
за установено, че в резултат на ПТП ищцата е получила като пряка, непосредствена
последица твърдените травматични увреждания: СЧУПВАНЕ НА ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ В
ОБЛАСТТА НА СТАВНИЯ ИЗРАСТЬК В ДЯСНО; ЧАСТИЧНО СЧУВАНЕ НА
КОРОНКИТЕ НА 11, 21 И 23 ЗЪБИ;
МНОЖЕСТВО ОХЛУЗВАНИЯ И ХЕМАТОМИ НА ЛИЦЕТО;
КОНТУЗИЯ НА ДЯСНОТО КОЛЯНО; КОНТУЗИЯ НА ДЯСНАТА ПОДБЕДИЦА.
Преживяла е болки и страдания с висок интензитет от счупването на ставния
израстък. Причинили са и продължителни страдания. Затруднени са след междучелюстната
фиксация с метална остеосинтеза ограничаваща отварянето на устата говора, храненето и
дъвченето, което е наложило хранене до свалянето на тази фиксация с течни храни, с
помощта на сламка. Контузиите на долните крайници и особено на коленната област също
са придружени с интензивни по сила болки и продължително страдание. До зарастването на
счупването на челюстта не е могла да се храни, както и да се обслужва самостоятелно
включително заради нараняванията на тялото, с което е била поставена в зависимост от
помощта на трети лица за продължителен период от време. Общо лечебният и
възстановителен период, в който се е възстановила възможността за нормално дъвчене и
говор след счупването на долната челюст е продължил 3 - 4 месеца. Ищцата е провела
петкратна рехабилитация за възстановяване. Охлузванията и хематомите на лицето са
отзвучали в срок от 15 - 20 дни. Контузията на дясното коляно и контузията на дясната
подбедрица са отзвучали в срок до 20 - 25 дни. Не са налице данни за тежестта на
частичното счупване на коронки, респ. за проведено лечение
Към момента е възстановена, без трайни последици за здравословното състояние.
Съгласно заключението разходите в размер на 640,00лв. са в причинна връзка с ПТП
и са били необходими за закупуване на остеосинтензните материали за обездвижване на
долната челюст.
Въз основа заключението по приетата СПЕ и показанията на свидетеля Л.Р.М. съдът
приема, че вследствие ПТП ищцата е търпяла и твърдените поражения на психиката.
Търпяла е, търпи и към момента негативни емоционални изживявания отшумяващи с
времето, но и занапред е възможно останалият травматичен спомен да се актуализира при
обстоятелства, напомнящи за него.
Поради изложеното предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по
основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
7
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от
40000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от 40000,00лв. на
сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
или на 8000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 32000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди. Поради изложеното искът за неимуществени вреди е
основателен за сумата от 32000,00лв. За сумата 8000,00лв., която е горница над 32000,00лв.
до общо претендираните 40000,00лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне
поради установеното съпричиняване.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Пострадалата е лице на възраст 60
години към момента на ПТП. В резултат на ПТП е получила тежки травматични
увреждания. Претърпяла е болки и страдания с висок интензитет, като са били затруднени и
ограничени за значителен период съществени за функционирането на човека физиологични
и комуникативни процеси свързани с устната кухина и челюстно лицевата система – прием
на храна, дъвчене, говорене, дишане през устата. Болки и страдания с висок интензитет е
претърпяла и заради нараняванията на тялото – долният крайник. Претърпяла е и
продължителен период на възстановяване – петкратна рехабилитация. През значително
време в периода на лечение и възстановяване не е могла да се обслужва изцяло
самостоятелно и е била поставена в зависимост от помощта на трети лица. Налице са и
поражения на психиката. Ищцата безспорно е търпяла и твърдените поражения на
психиката. Търпяла е, търпи и към момента негативни емоционални изживявания
отшумяващи с времето, като и занапред е възможно останалият травматичен спомен да се
актуализира при обстоятелства, напомнящи за него.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и
доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва върху главницата за неимуществени вреди. Същата следва да се присъди с начален
момент датата на предявяване на извънсъдебната претенция за обезщетение пред
8
застрахователя – 18,12,2020г., до окончателното и изплащане.
За доказан по основание и в установеният от вещото лице по СМЕ и писмените
доказателства по делото размер съдът намира и искът за имуществени вреди – медицински
разходи. В полза на ищеца следва да се присъди сумата 640.00лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата
на предявяване на иска – 31,01,2022г., до окончателното и изплащане.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски
в производството.
Претендираните от ищеца разноски са в размер на 3850,00лв., формирани от хонорар
за защита от адвокат К. М. Д. – САК, на основание чл. 38 ЗА.
Претендираните от ответника разноски са в размер на 2440,00лв., от които 2360,00лв.
хонорар за защита от адвокат с включен ДДС.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на процесуалният
представител на ищеца сумата 3092,13лв. на основание чл. 38 ЗА, съобразно уважената част
от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 480,31лв.,
представляваща дължимите съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 1306,00лв., както и сумата от 1085,00лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица
от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.София, ул. ****, чрез адв. К. М. Д. – САК, сумата 32000.00 /тридесет и две
хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата
640,00 /шестстотин и четирдесет/лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 08.12.2020г., около 07.30ч,
в гр. София, в кв.„Младост-4", по ул. „Бизнес парк“, кръстовището с „Околовръстен път",
причинено виновно от Т. Н. Н.-А., при управление на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА,
която при движение в посока от ул.“Васил Радославов“ към ул.“Витошки камбани“, спряла
автомобила в средната пътна лента, за ляв завой и навлизане в платното за движение в
посока изток към с. Герман, на включен зелен сигнал за ляв завой потеглила предприемайки
маневра ляв завой, и в нарушение на правилата за движение по пътищата блъснала
9
предприелата пресичане от насрещния тротоар на платното на „Околовръстен път" в посока
към ж.к.“Младост 4“, по пешеходна пътека пешеходка Г. Н. Д., с което и причинила тежки
травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, валидна към датата
на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени
вреди считано от 18,12,2020г. – датата на завеждане на извънсъдебната претенция за
обезщетение, а върху главницата за имуществени вреди считано от 31.01.2022г – датата на
завеждане на иска, до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане
на неимуществени вреди за сумата 8000,00 /осем хиляди/лв., която е горница над
присъдените 32000,00 /тридесет и две хиляди/лв. до общо претендираните 40000,00
/четирдесет хиляди/лв. поради установеното съпричиняване, ведно със законната лихва
върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди считано от 18,12,2020г. – датата
на завеждане на извънсъдебната претенция за обезщетение, до окончателното и изплащане,
на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. М. Д. – САК, в качеството
на процесуален представител на Г. Н. Д., ЕГН **********, сумата 3092,13 /три хиляди
деветдесет и два, 0,13/лв. на основание чл. 38 ЗА, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. ****, чрез адв.
К. М. Д. – САК, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, сумата 480,31 /четиристотин и
осемдесет, 0.31/лв., представляваща дължимите съдебни разноски съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна такса в размер на 1306,00
/хиляда триста и шест/лв., както и сумата от 1085,00 /хиляда осемдесет и пет/лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10