№ 914
гр. Плевен, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20244430100655 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана е искова молба от М. В. Ц., чрез адв. П. К.,
против „***“ ЕАД, ЕИК*********, с която се твърди, че след направена
справка в централен кредитен регистър към ***, ищецът е установил, че по
подадена от ответника информация, дължи на ответника сума от 1800,72лв.
Твърди се, че ищецът е изпратил писмено уведомление до ответника, с искане
за представяне на информация, както и изявление, че вземането е погасено по
давност. Посочва се, че в отговор ответникът е посочил, че вземането
произтича от договор за кредит №****************/29.06.2006г., сключен с
*** АД, придобито от ответника на **.**.****г. Ищецът твърди, че не му е
известно да има непогасени задължения към *** АД, както и че не е уведомен
за станалата цесия. Твърди се, че цесията няма действие спрямо ищеца, т.к. не
му е съобщен., а евентуално, че вземането по кредита е погасено по давност. В
заключение моли съда, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не
дължи сумата от 1800,72лв, по договор за кредит
№****************/29.06.2006г, фигуриращо като дължимо в Централен
кредитен регистър, поради изтекла погасителна давност. Представят се
писмени доказателства. Претендират се разноски.
В с.з. на 12.06.2024г, съобразно дадените указания е уточнен размерът
1
на предявеният иск и същият е приет за разглеждане за сумата от 1601лв.
В срока за отговор, ответникът „***“ ЕАД, ЕИК*********, чрез юрк. М.
Н., прави признание на предявеният иск, по реда на чл. 237 от ГПК, на
посоченото от ищец основание – изтекла погасителна давност. Твърди се, че
между ищеца и *** АД, е сключен договор за банков кредит, въз основа на
който е издадена кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв. Твърди се, че на
**.**.****г, между *** АД и ответника е сключен договор за цесия, с предмет
непогасеното вземане по договора за кредит, като цесионерът /ответник/ е
упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията. Твърди се, че в
отговор на запитване от ищеца, от 15.08.2023г, ищецът е уведомен за цесията.
Не се оспорва твърдението, че ответникът е подал данни за вземанията си към
ЦКР към ***, по договора за кредит. Не се оспорва твърдението, че
задължението на ищеца по договора за кредит е погасено по давност. Посочва
се също, че ответникът, по силата на закона, е задължен да подава съответната
информация до ЦКР на ***, до окончателното му погасяване. Посочва се, че
подаването на такава информация не е форма на процесуална принуда. Твърди
се също, че ответникът не е дал повод на ищеца за предявяването на
настоящия иск и моли съда да възложи разноските върху ищеца. Представят
се писмени доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че в Централен кредитен регистър на
***, фигурира задължение на ищеца М. В. Ц., спрямо ответника „***“ ЕАД, в
размер на 1601лв. По делото се установява също, че процесното вземане е
придобито от ответника, въз основа на цесия от **.**.****г., от цедента- ***
АД, по договор за кредит №****************/29.06.2006г
По делото се установява също, съобразно представената справка от
Камара на ЧСИ, че по партидата на ищеца, няма регистрирани висящи
изпълнителни производства.
По делото, с оглед на изрично заявеното от ответника признание на иска,
с протоколно определение от12.06.2024г, по реда на чл.237, ал.1 от ГПК,
съдебното дирене е прекратено и съдът е обявил на страните, че ще се
произнесе с решение при признание на иска.
Настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, се
2
постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска,
поради което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право
не противоречи на закона и на добрите нрави и страната, направила
признанието, може да се разпорежда с него- чл.237, ал.3 от ГПК. В случая са
налице признание, че задължението на ищеца, по сключеният договор за
кредит №****************/29.06.2006г., спрямо ответника- като цесионер, е
погасено по давност.
На основание гореизложеното, съдът намира, че следва предявеният иск
с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, да бъде уважен изцяло, като бъде
признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от
1800,72лв, по договор за кредит №****************/29.06.2006г,
фигуриращо като дължимо в Централен кредитен регистър, поради изтекла
погасителна давност.
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл.78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая, съдът намира, че приложение
следва да намери посочената норма, тъй като са налице и двете кумулативно
предвидени предпоставки. Съдът намира, че с поведението си, ответникът не
е станал повод за завеждането на настоящето дело. В случая по настоящето
производство се установи, че против ищеца няма образувано изпълнително
производство за принудително събиране на вземането по процесния договор
за кредит; не се установява въобще да има образувано заповедно или исково
производство за това вземане. Налице е единствено подаване на информация
до Централен кредитен регистър, от страна на ответника, съобразно
законоустановеното му задължение за това по чл. 10, ал.1 от Наредба №22 от
16.07.2009г. за Централния кредитен регистър. Съобразно цитираната норма,
банките и небанковите финансови институции- по чл.. 4, ал. 1, са длъжни да
събират и подават към Централния кредитен регистър информация в
електронен вид, за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите
изменения по тези кредити, до окончателното им погасяване. Следва да се
посочи, че от страна на ищеца няма твърдения, че не дължи сумата, а само, че
е погасена по давност, което се признава от ответника. С оглед изложеното,
следва разноските да бъдат възложени на ищеца. Следва в полза на ответника
3
да бъде присъдена сума от 100лв.-юрк. Възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 124, ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
спрямо ответника „***“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******************, със законни представители С.К.П. и
С.А.Б., че ищецът М. В. Ц., ЕГН**********, от ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата от
1601лв., по договор за кредит №****************/29.06.2006г, фигуриращо в
Централен кредитен регистър на ***, поради изтекла ПОГАСИТЕЛНА
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, М. В. Ц., ЕГН**********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление: гр. ******************, със законни представители С.К.П. и
С.А.Б., сумата от 100лв разноски по делото.
Решението се постановява при условията и реда на чл. чл.237, ал.1 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4