Решение по КНАХД №2181/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Х. Н. З. [ЕГН], срещу Решение № 949/30.07.2025 г., постановено по АНД 799/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0445-001052/31.01.2025 г. издадено от началник група в ОД МВР – Варна, РУ Аксаково, с което на Х. Н. З., са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят посочва, че въззивният съд е извършил разпознаване на лица не по установения в чл. 170, чл.171, ал.2, чл.171, ал.7 НПК ред, а чрез разпит на свидетел, очевидец. Естествено е полицейският служител да отговори положително на въпроса на съда, дали това е лицето, което е установено да управлява МПС. При разпита на свидетеля не му е дадена възможност да избира между четири лица, за да извърши разпознаване. Също така полицейските служители имат достъп до национална база данни и могат предварително да извършват справки за лицето, което ще разпознават. Липсва доказателство, че касаторът е управлявал МПС, тъй като АУАН не е подписан. Не са иззети номерата на МПС, с което е нарушена процедурата. След като е приключила проверката, няма яснота какво е направил водача и касатора предполага, че той е продължил да управлява МПС, което е неизпълнение на задълженията на полицейските служители. Следвало е да бъде ответен в РПУ, ако е установено, че е неадекватен. АУАН не е връчен на жалбоподателя, с което е нарушено правото му на защита. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и делото да бъде върнато на РС – Варна за продължаване на производството по делото, в условията на евентуалност да се отмени решението и НП.

Ответник – Началник група в ОД МВР – Варна, РУ Аксаково, чрез юрисконсулт в писмено становище – с. д. № 16661/15.10.2025 г. оспорва касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Обосновано е прието, че НП е законосъобразно и не страда от сочените пороци. Отправено е искане за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролираща страна - Окръжна прокуратура – Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното:

На 07.12.2024 г., около 02:52 часа св. К. Н. Н. и В. Д. П., двамата полицейски органи при РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна се намирали на пътя между [населено място] и [населено място], като извършвали проверки във връзка с изоставен на пътното платно автомобил. Там били и други служители на специализираните полицейски сили при ОД на МВР-Варна. В същото време по пътя от [населено място] към [населено място], с лек автомобил марка “Фолксваген Пасат“, с рег. №[рег. номер], собственост на Г. Н. З. [ЕГН] се придвижвал Х. З.. При наближаване на полицейските служители Х. З. спрял в близост до тях. Органите на реда му подали знак да продължи движението си, при което Х. З. започнал да форсира автомобила, да го премества напред и назад, без да може да потегли. Горното пътно поведение привлякло вниманието на органите на реда и те решили да извършат проверка на водача. Полицейските служители осветили автомобила и му подали знак да отбие и спре. Х. З. преустановил движение и органите на реда предприели проверката, като разпоредили на водача да излезе от автомобила. При излизането на З. от автомобила, органите на реда преценили, че същият се държи неадекватно, като според тях бил в нетрезво състояние. Чрез документите му за самоличност и СУМПС те установили самоличността му като Х. Н. З.. Органите на реда му обяснили, че следва да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, като му разяснили и последиците от отказа да бъде тестван. Х. З. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като заявеният от него отказ бил възприет от св. Н.. З. отказал тест и за употреба на алкохол. Предвид отказа на водача, св. Н. издал на Х. З. талон за медицинско изследване № 276905, в който вписал, че той отказва да бъде изпробван за наркотични вещества или техни аналози с Drager Drug Test-5000 с фабричен номер ARMF-0099, както и че трябва да се яви МБАЛ „Св. А.“. В талона било вписано още, че отказът е направен в 02:52 ч., както и че З. следва да се яви във МБАЛ „Св. А.“ до 50 мин от часа на връчване на талона, като е записано, че е връчен в 03:45ч. З. отказал да подпише талона за изследване, което било удостоверено с подписа на полицейски служител В. Д. П.. Св. Н. съставил срещу З. АУАН за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, тъй като отказва тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел В. Д. П.. Впоследствие срещу З. било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 10.02.2025 г.

Районен съд – Варна е приел от правна страна, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. В АУАН е описано, че З. е управлявал лек автомобил “Фолксваген Пасат“, с рег.№[рег. номер] на 07.12.2024 г., около 02:52 ч. по път VA [рег. номер] [населено място] към [населено място] и отказва да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager Drug Test-5000. Същите фактически обстоятелства, се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че за лицето не е постъпила кръвна проба за изследване. В НП е дадено описание на нарушението само по второто предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието. Съдът е приел, че не е нарушен принципа „ne bis in idem“, тъй като срещу З. е издадено и Наказателно постановление № 24-0445-001051/31.01.2025 г. от началник група в ОД МВР-Варна, РУ Аксаково, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП /за отказ да бъде тестван за употреба на алкохол по същото време и на същото място/, предмет на разглеждане по АНД № 800/2025г. по описа на РС - Варна. Съгласно ТР № 13/2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. на Общо събрание на Върховния административен съд, отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения. Прието е, че законосъобразно АНО е издал две НП за две отделни и самостоятелни нарушения на разпоредбата на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП /предмет на настоящото производство/ и разпоредбата на чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП /предмет на АНД №800/2025 г. по описа на РС- Варна/. Прието е от въззивният съд, че е налице отказ от З. да бъде тестван, да подпише документите във връзка с извършената му проверка и не е дал кръвна проба, с което е нарушил чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Относно оспорването от З., че той е управлявал МПС в процесната нощ, РС – Варна е приел, че той посочва, че лицето И. Н. е управлявало автомобила в деня и часа на проверката, последният е починал на 27.01.2025 г., т.е. преди издаване на НП. Възприети са показанията на свид. К. Н., че З. е лицето управлявало автомобила при проверката, защото подробно е разяснено как са установили самоличността на водача, осветили са автомобила му преди извършване на проверката, а в последствие при извършване на същата са имали непосредствен визуален контакт с него. Отбелязано е, че З. е отказал да подпише всички документи свързани с проверката /вероятно с цел да я осуети и да затрудни идентификацията си, чрез изграждане на защитна версия, че не той, а друг е управлявал автомобила му/. Прието е, че сваляне на регистрационните номера на автомобила е ирелевантно за спора. Изложени са подробни съображения, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно и законосъобразно.

Районният съд е събрал относимите и необходими за спора доказателства, обсъдил е фактите от значение за спорното право и е извел изводи, които касационната инстанция възприема за правилни.

Свид. К. Н., който е съставил АУАН, в качеството на свидетел е заявил, че на мястото на проверката е имало екип на СПС – Варна и те също са били свидетели на проверката, както и на отказа на З. да му бъде извършена проверка за алкохол и наркотични вещества.

В АУАН № 1362678/07.12.2024 г. съставен на З. е вписано, че нарушителя отказва да го подпише и това е установено, с подписа на свидетеля В. Д. П. на 07.12.2024 г., посочени са трите имена и адреса на свидетеля – [населено място], [улица], съобразно чл.43, ал.2 ЗАНН, отделно от това е посочена и датата му на раждане – 03.05.1982 г. Не е налице нормативно изискване за посочване на ЕГН на свидетеля, поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсата на ЕГН на свидетеля е процесуално нарушение.

В Талон за изследване № 276905/07.12.2025 г. съставен в 02,52 ч. е записано, че свидетеля В. Д. П. удостоверява, че проверяваното лице /Х. З./ отказва да подпише и получи протокола и П. се е подписал, при спазване на чл. 6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Жалбоподателят е посочил, че на 07.12.2024 г. автомобила е бил управляван от И. Д. Н., последният е призован като свидетел, но е установено, че е починал на 27.01.2025 г., т.е. преди подаване на жалбата на 25.02.2025 г. З. е посочил в жалбата пред РС-Варна, че е държал документите си в жабката на автомобила и друго лице се е представило с неговите документи. Жалбоподателят не е направил искане да се разпита в качеството на свидетел В. П., който е възприел отказа на З. да подпише АУАН и талона за изследване. Също така след като екип на СПС РУ Аксаково е бил на мястото на проверката жалбоподателят е имал възможност да направи искане да се установят лицата и да се разпитат, но не го е сторил в производството пред РС – Варна. З. не е ангажирал доказателства, които да установят, кой е предоставил ключ от автомобила на Н. или други факти и обстоятелства, които да докажат, че друго лице се е представило за З..

След като АУАН е съставени по надлежен ред, той установява вписаните в него факти по аргумент на чл.189, ал.2 ЗДвП /Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното/. В тежест на жалбоподателя е било да обори установените факти, но той не го е сторил. Същото е относимо и за талон за изследване за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Законосъобразно РС – Варна е приел, че липсват нарушения, които да са опорочили производството по съставянето и връчването на АУАН и талона за изследване.

Свид. К. Н. е посочил, че на мястото на проверка е имало екип на СПС – Варна и те също са били свидетели на проверката на този господина. След това свид. Н. е отговорил на въпрос на адв. Г. с изявлението: „Не познавам господина. Тази фамилия З. е рядко срещана, затова по призовката се сещам за случая, тъй като аз съм изготвил документите. Спомням си кое е лицето“. От протокола за съдебно заседание на 28.05.2025 г. се установява, че е разпитан свид. К. Н.. Разпознаване на лице не е провеждано. В този смисъл, доводите на жалбоподателя, че е проведено такова и са нарушени процесуалните правила е неоснователен.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, ал.2 предвижда, когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Жалбоподателят е отказал изследване с техническо средство, поради което не са били налице предпоставки за съпровождането му до МБАЛ – ВМА – Варна.

В мотивите на решението на РС – Варна е посочено, че в талона за изследване е било вписано, че жалбоподателя следва да се яви в МБАЛ „Св. А.“. Видно от талона за изследване, в него е посочено, че жалбоподателя е следвало да се яви в МБАЛ – ВМА – Варна. Тази неточност не се отразява върху правилността на решението.

На основание чл. 3а, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. В съответствие с посочената разпоредба е издаден Талон за изследване на наркотични вещества, който жалбоподателят е отказал да получи.

Няма спор между страните, че на жалбоподателя с НП № 24-0445-001051/31.01.2025 г. на основание чл. 174, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба 2000 лева и лишаване да управлява МПС за 24 месеца, за отказа да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта и неизпълнението на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, което е предмет на АНД 800/2025 г. на РС - Варна и кас. адм. дело № 1967/2025 г. на Адм. съд - Варна. Законосъобразно РС – Варна е приел, че е установено извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3, пр.2 ЗДвП, при спазване на Тълкувателно решение №13/20.12.2021 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, с което е прието, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.

Правилно е установено от РС – Варна, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед установяванията, че в качеството на водач на моторно превозно средство, който не е участвал в пътнотранспортно произшествие е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. С деянието е осъществил състава на нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2 ЗДвП и законосъобразно е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.

Относно нарушението по чл. 174, ал.3, пр.2 ЗДвП не е предвидено изземване на регистрационните табели на автомобила, поради което липсата на такова не опорочава издадения АУАН. Нормата на чл. 172, ал.4 ЗДвП предвижда, че при установяване на нарушение на чл.171, т.2а ЗДвП с АУАН се изземват и табелите с регистрационен номер на автомобила. Разпоредбата на чл.171, т.2а ЗДвП предвижда налагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС, но за не повече от 18 месеца, на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В настоящия случай не е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а ЗДвП, поради което не е било необходимо изземване на табелите с регистрационен номер.

Предвид горното настоящият състав намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания, поради което решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и по същото е проведено само едно открито съдебно заседание, по което процесуалният представител на ответника е депозирал становище по съществото на спора. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения минимален размер от 130 лева към момента на приключване на съдебното дирене – 16.10.2025 г. съгласно чл.27е /изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г./ от НЗПП и чл. 63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 949/30.07.2025 г. постановено по АНД №799/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Х. Н. З. [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, сумата в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.