Присъда по дело №286/2021 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 2
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Галина Николова
Дело: 20213620200286
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Н.п., 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н.п., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Наказателно дело частен
характер № 20213620200286 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА С. ХЮС. Х. с ЕГН **********, роден на *** г. гр. Н.п., общ. Н.п.,
обл. Ш., живущ в с. П., общ. Н.п., обл. Ш., ***, ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че на 11.07.2021
г. в с. П., общ. Н.п., обл. Ш., причинил на А.И. Й. с ЕГН **********, живущ в с. П., общ.
Н.п., лека телесна повреда, изразяваща се в мекотъканна травма на гръдния кош без
увреждания на ребра и белодромен паренхим, с което е причинено болка и страдание, без
разстройство на здравето и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 130, ал.2 вр. ал.1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.52 вр. чл. 51, ал.1 от ЗЗД на А.И. Й. с ЕГН **********,
живущ в с. П., общ. Н.п., срещу С. ХЮС. Х. с ЕГН **********, за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2500лв. (две хиляди и
петстотин лева), ведно със законната лихва от 11.07.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал.1 от НПК и чл. 78, ал. 6 и чл. 77 от ГПК А.И.
Й. с ЕГН **********, живущ в с. П., общ. Н.п., ДА ЗАПЛАТИ на РС Н.п. дължимите
държавни такси за отхвърления граждански иск в размер на 100лв. (сто лева), както и 5лв.
(пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

1
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в 15 (петнадесет)
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Н.п.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по присъда по НЧХД № 286/2021 г. по описа на НпРС

Подсъдимият С. Х.. Х. от с. П., е обвинен с частна тъжба от А.И. Й. също от с. П.,
общ. Н.п., в това, че на 30.09.2018г. в с. Стан, общ. Н.п., обл.Ш., причинил на тъжителя
11.07.2021 г. в с. П., общ. Н.п., обл. Ш., причинил на А.И. Й. с ЕГН **********, живущ в с.
П., общ. Н.п., лека телесна повреда, изразяваща се в мекотъканна травма на гръдния кош без
увреждания на ребра и белодробен паренхим, с което било причинено на пострадА.я болка и
страдание, без разстройство на здравето, представляващо престъпление по чл. 130, ал. 2 във
вр. ал. 1 НК.
По делото беше допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от пострадА.я А.И. Й. спрямо подсъдимия за причинените му
неимуществени вреди в размер на 2500лв., ведно със законната лихва от 11.07.2021г., до
окончателното заплащане на сумата.
Подсъдимият С. Х.. Х. не се признава за виновен по предявеното обвинение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за безспорно
установено от фактическа страна следното:
Страните по делото, тъжителят и подсъдимият живеят в едно и също село, с. П.,
общ. Н.п. и се познават, но не са имА. конфликти. Тъжителят бил известен сред своите
съселяни и с името А.. и с името А. (според св. А.И.).
Към датата на предявеното обвинение, подсъдимият бил безработен, бил напуснал
предишната си работа и си бил в селото.
На 11.07.2021 г. около 19 ч. в с. П., общ. Н.п., обл. Ш., зад местния магазин, в
началото на селото в посока от гр. Н.п., се били събрА. около десетина мъже от селото и се
черпили с бира. Запалена била и скара, на която печели месо. След известно време при тях
отишъл и подсъдимият С. Х.. Х., а след това и тъжителят. Когато тъжителят пристигнал, той
носел в ръката си бира, бил видимо пил алкохол преди това, и започнал да псува и да
обижда намиращите се мъже. Към подсъдимият, който в този момент се бил излегнал на
тревата, не е имал конкретни нападки. Тъжителят започнал да провокира и дразни
намиращите се мъже, изричайки обиди и псувни, което нарушило спокойното до този
момент събиране. Докато А. псувал, подсъдимият станал и си тръгнал.
На събирането очевидно е имало стълкновение с участието на тъжителя, в резултат
на което той е бил наранен.
Тъжителят се почувствал зле и се обадил на своя приятел св. А.И., който да го
откара до болнично заведение. Когато свидетелят А.И. пристигнал от с. П. в с. П., с колата
си, той спрял от лявата страна на платното, пред магазина, където тъжителят, когото
свидетелят познавал и с името А., се бил свил на едната си страна, клекнал, и се държал от
ляво. От това място тъжителят А. се придвижил сам до колата и се качил в нея. Тъжителят
бил седнал на предната седалка, до шофьора и през цялото време стенел от болка и
повтарял, че не може да си вземе въздух, държал се отляво. Самият свидетел не е видял
външни видими наранявания по тялото на страдащото лице. Свидетелят Иванов закарал
пострадА.я до спешния център в гр. Ш., където той бил приет за преглед.
От представеното СМУ № 111/2021 г. от 13.07.2021 г.се установява, че тъжителят
бил приет на 11.07.2021 г. в 21,15ч. и бил изписан в 21,35 ч., както и на 12.07.21 г. в 7,50ч. е
бил приет повторно и е бил освободен на същата дата в 09,00ч. Други посещения в
медицински заведения не са описани.
При прегледа на 13.07.2021 г. и от представените от тъжителя амбулаторни листи,
1
съдебният лекар е установил, нА.чието по тялото на освидетелстваното лице А.И. Й. от с.
П., следните данни: палпаторна болка в областтта та гърба в ляво, под долния ъгъл на лявата
лопатка, палпаторна болка в лявата кръстцово-седА.щна област, без видими травматични
увреждания. В резултат на тези признаци, съдебният лекар е заключил, че се касае за
мекотъканна травма на гръдния кош без увреждания на ребра и белодробен паренхим, с
което било причинено на пострадА.я болка и страдание.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по
делото свидетели, представеното съдебно – медицинско удостоверение и обясненията на
подсъдимия.
Описаните доказателства обаче, не установяват както механизъм на причиняване на
травматичните увреждания на пострадалото лице, така и тяхното причиняване от
подсъдимия. В тази насока са нА.це еднозначни свидетелски показания на разпитаните по
делото свидетели А.. С. А.., който сочи, че не е видял да се е случвало нещо между А. и С.,
не е видял „някой да удря някой“, л. 50 от делото. Същия този свидетел сочи, че после, бил
чул от други хора, че А.то и С. са се скарА., но не е чувал да се бият, л. 51. Свидетелят С.Х.
също сочи, че случайно бил до магазина и „не е видял какво е станало“, само отпосле, чул,
че са се карА.. След този ден не е виждал пострадА.я, а на следващия ден по обяд тръгнал на
път, като международен шофьор. Свидетелят сочи, че бил пред магазина и не знае какво е
станало зад него, но бил чул, че тъжителя и подсъдимия са се били карА.. Не бил чул някой
да казва, че някой някого е удрял.
Свидетелят А.И. също не е видял както какъвто и да е сблъсък между подсъдимия и
тъжителя, и дори не е виждал самия подсъдим. Той само е приел молбата на своя познат,
тъжителя да го откара до спешна помощ, но не го е връщал оттам. По пътя също не е видял
някакви наранявания на пострадалото лице, което само стенело от болка, молил го да кара
бързо, защото не му стига въздух. Единствено разбрал от пострадА.я, че бил го ударил
подсъдимия. Свидетелят не е виждал подсъдимия на мястото, от което е взел пострадА.я с
колата си.
Всички тези гласни доказателства сочат, че не е имало сблъсък между тъжителя и
подсъдимия. Свидетелите не са видели подсъдимия да удря по какъвто и да е начин
пострадА.я тъжител. Свидетелите не сочат, дори и да са разбрА. да е имало сблъсък, удари и
пр. Те били чули от други хора само за скарване, но не и за удари, но дори и за скарването те
научили от други лица, а самите те не са видели и чули нищо, което да сочи за конфликт
между страните по делото.

От гореизложеното, съдът приема от правна страна, че макар на тъжителя да е била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на
здравето, то не е нА.це извършено от подсъдимия С.Х. престъпление по чл. 130, ал.2 вр. ал.1
от НК. Липсата на преки доказателства, както и на косвени такива, които да обусловят
нА.чието на обоснована увереност, че действително подсъдимият е причинил описаните
травматични увреждания на пострадалото лице правят предявеното обвинение
необосновано и недоказано. Дори нА.чието на конфликт се установява само с индиции, чрез
косвените свидетелски показания на разпитаните свидетели, които били чули от други хора,
а св. Иванов от самия пострадал, че е имало конфликт с тъжителя.


Съдът прие, че не се доказва извършването от С. Х.. Х. от с. П., на 11.07.2021 г. в
с. П., общ. Н.п., обл. Ш., на престъпление спрямо А.И. Й. от с.с на престъпление по чл. 130,
ал.2 вр. ал.1 от НК, причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в мекотъканна
2
травма на гръдния кош без увреждания на ребра и белодробен паренхим, с което е
причинено болка и страдание, без разстройство на здравето. Поради това, че съгласно чл.
303, ал.1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения, то съдът на основание
чл.304 от НПК оправда подсъдимия по повдигнатото обвинение.

Поради оправдаването на подсъдимия по повдигнатото с частната тъжба обвинение,
съдът отхвърли и предявения спрямо него граждански иск по чл.52 вр. чл. 51, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 2500лв., ведно със законната лихва от 11.07.2021г. за причинени неимуществени
вреди, като неоснователен. По делото, самия тъжител не доказа по никакъв начин вреди от
причинените му травми, които безспорно е получил по какъвто и да е начин. Той не доказа
от събрания по негово искане доказателствен материал, че действително е изпитвал болка и
страдание, освен тези за които свидетелства св. Иванов, за времето на пътуването им от с. П.
до гр. Ш..
Подсъдимият не е направил разноски по делото за защитата си, и няма претенции за
разноски.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК и чл. 78, ал. 6 и чл. 77 от ГПК тъжителят беше
осъден заплати на РС Н.п. дължимите държавни такси за отхвърления граждански иск в
размер на 100лв., както и 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Направените от тъжителя разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
остават за негова сметка.
В този смисъл съдът постанови своите мотиви.
Мотивите са изготвени на 25.01.2022 г. Препис от мотивите да се изпрати на всяка
от страните по делото за сведение.


Районен съдия: ........................................
ГА.на Николова
3
Съобщи за изтекли лични данни