МОТИВИ по ПРИСЪДА № 260 000/26.08.2020г., по НОХД № 326/ 2020г. по описа на РС Свиленград
С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Свиленград е повдигнала обвинение против подсъдимият Х.М.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***,
неженен, с начално образование, ЕГН **********, неосъждан -за това, че:
на 30.06.2019 година в град Любимец, област Хасково,
направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - Н.С.Т. ***, като я е
принудил към това със сила - удари в областта на главата и лицето, дърпане по
китките на ръцете и заплашване - „Ако викаш ще те претрепя!”, като деянието е
останало недовършено по независещи от него причини - престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК
и за това,че:
на 30.06.2019 година в град Любимец, област Хасково,
извършил действия с цел да удовлетвори полово желание, без съвкупление по
отношение на навършило 14 години лице - Н.С.Т. *** - опипвал я по гърдите, по
тялото и гениталиите, проникнал с пръсти във влагалището й, като употребил за
това сила - удари в областта на главата и лицето и заплашване – „Ако викаш ще
те претрепя!” - престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
По първоначално внесеният ОА е било образувано НОХД
№17/2020г. по описа на съда. На разпоредително заседание съдът е конституирал
пострадалата в качеството на ЧО,но е оставил без уважение искането й за
конституиране в качеството на граждански ищец
и респективно не е приел за съвместно разглеждане предявения граждански
иск. В същото заседание е проведено съкратено съдебно следствие и съдът се е
произнесъл с Присъда,която е била обжалвана ,както от подсъдимият,така и от ЧО
и е била протестирана и от представителя на РП Свиленград. С Решение
№50/26.06.2020г. постановено по ВНОХД№140/2020г. по описа на Окръжен съд
Хасково,въззивната инстанция е отменила Присъда №3/11.02.2020г. постановено по
горецитираното НОХД и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
След връщането му е насрочено ново разпоредително
заседание
След
изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК и след конституирането на пострадалата в качеството на ЧО/а по молбата й за
конституиране в качеството на граждански ищец и за приемането на граждански
иск,съдът отново е оставил същата без
уважение по мотиви изложени в съдебно заседание/, съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл
по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и
подсъдимият , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се
пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към
разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият Х.М.М. и защитникът му адв.Д.С. заявяват,че подс. Х.М.М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не
се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът
поддържат повдигнатото обвинение и изразяват
становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на
глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
Такова становище се поддържа от ЧО и повереника му.
На
основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият
по чл.371 от НПК и го уведоми,че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при
постановяване на присъдата.
Подсъдимият Х.М.М.
заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
На
основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимият се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че
ще ползва самопризнанието му,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за
безспорно и категорично доказано, досежно извършването на двете престъпни деяния
в съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга на
тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Съобразно която интерпретация и в
съвкупна преценка на доказателствата се поддържа довод за доказаност на
обвинителната теза, формират се изводи за обективните факти на извършеното от
подсъдимия срещу пострадалата престъпни
действия/опит за изнасилване и блудствени действия/,по начина описан в
обвинителния акт, неговия субект и наличието на умисъл, поради което прокурорът
пледира за признаването на подсъдимият за виновен в извършването на престъпленията.За
същите претендира да бъдат наложени съответните наказания, индивидуализирани
при условията на чл.54 от НК в близък до максималния размер,като след
редукцията съгласно чл.58а,ал.1 от НК ,съдът да намали с 1/3,като определи
окончателен размер,чието изтърпяване да бъде ефективно.Предлага също да се
определи общо такова на основание чл.23 от НК .Що се отнася до сторените в
досъдебното производство разноски , прокурорът пледира да се възложат в тежест
на подсъдимия.
ЧО и повереника му адв.М.А. претендират
за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за всяко едно от инкриминираните
престъпления в близки до максималните размери, които да се
изтърпят ефективно, предвид личността на подсъдимия, свързана според тях само с
негативи и поведението му – предварително обмислено,като се излагат подробни съображения в тази насока. След
групиране на двете наказания настояват за приложението но чл. 24 от НК в
максималния, предвиден от закона размер, за да може така определеното общо
таказание да изиграе своята роля. Претендират се разноски по делото ,които били сторени до настоящият момент, включващи предходното
производство пред РС Свиленград ,въззивната инстанция и настоящото.
По същество адв. Д.С. пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание единствено за престъплението
по чл.152 от НК,като оспорва доводите на прокурора и повереника на ЧО,касателно
твърдението за липса на смекчаващи вината обстоятелства,а от там претендирания
от тях размер на наказанието. Що се отнася до престъплението по чл.150 от НК
защитникът оспорва доводите на обвинението,че престъплението е било
осъществено. Според защитата блудствени действия не били извършени,тъй като
липсвал субективния елемент от състава на престъплението/по чл.150 от НК/,тъй
като целта на подсъдимият е била да осъществи полов контакт с пострадалата и
всички активни действия от негова страна
били насочени именно към това. Липсвало извършени блудствени действия по смисъла
на чл.150 от НК от страна на подсъдимия ,а и такива не били описани в
обвинителния акт,като не оспорва ,че в съдебната практика има случаи на реална
съвкупност на двете престъпления,но при идеална такава,състава на чл.152 от НК
поглъщал този по чл.150 от НК,поради което моли съда да оправдае подсъдимия по
това обвинение. Що се отнася до разноските по делото се придържа към становище на
представителя на РП Свиленград и повереника на ЧО.
Подсъдимият Х.М.М., се придържа се към
становището на защитника си по същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето и моли
съда да му наложи наказание в размера наложен при предходното разглеждане на
делото.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъждайки и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.М.М. *** в ромската
махала със семейството си. Същият работил сезонна земеделска работа
по лозята. На 29.06.2019г. /събота/ последният се прибрал от работа в дома си
около 17:00 часа. Малко след това си купил бира от близкия квартален магазин,
която изпил вкъщи. Около 22:30 часа излязъл от дома си и решил да посети дискотеката,
находяща се в ромската махала, където живеел. Там се видял с приятели, които
почерпил, като закупил една касетка бира с 20 броя стъклени бутилки. Подсъдимият Х.М.М. бил облечен с
тъмно синя тениска с къс ръкав, с надпис "NEW YORK CITY“ с черни дънки с
надпис „GALACTIC“, с черни чорапи, с обувки „Rankin“ като бил на главата си и с
лятна шапка с козирка с маскировъчно-камуфлажна шарка. По време на престоя му в
дискотеката подс. Х.М.М. бил заснет от
монтираните камери за видео наблюдение в заведението. Когато дискотеката
приключила и заведението затворило, около полунощ, подс. Х.М.М. излязъл навън и чул силна музика идваща от заведение „Рай“ - басейн в гр.
Любимец находящо се от другата страна на главния път на гр.Любимец, срещу
ромската махала, в която живеел подсъдимия, като последния решил да отиде до
там. Когато стигнал до входните врати водещи към басейн „Рай" навлязъл
навътре в затревената площ и се огледал, като видял, че имало хора по масите.
По същото време в това заведение - басейн „Рай" в
гр.Любимец били събрани близки и приятели на св. Георги Янакиев Георгиев, който
празнувал 50 -годишния си юбилей. Сред поканените били пострадалата Н.С.Т. и
съпруга ѝ св. Димитър Иванов Тръндев и двамата от с.Белица, общ. Любимец, които
отишли на празненството около 20:00 часа. Свидетелката Н.Т., която работела
като организатор на културно - масова дейност в Читалище „Братолюбие" в
гр.Любимец, била водеща на тържеството, като организирала медия с ретроспекция
на снимки от живота на рожденика- св.Георгиев, а съпруга ѝ св. Димитър Тръндев отговарял за провеждането на зарята, която следвало да
се състои около полунощ към 24:00 часа. Св. Т. произнесла слово, всички гости
се забавлявали и танцували. Преди започването на зарята св.Т. установила, че
роклята, с която била облечена имала малка цепка, поради което решила до отиде
до дома си да се преоблече, което споделила със съпруга си св. Тръндев и
св.Елена Янакиева - дъщеря на св.Георгиев. Св.Т. *** със семейния им автомобил
марка „Тойота Авенсис" с peг. номер X 0234. Преоблякла се като сложила
друга рокля на цвят „диня,, на цветя, като останала със същите обувки тип
сандали, кожени, черни на цвят с ток с отворена отзад пета. Около 23:35 часа на
29.06.2019г. св. Т. се върнала отново на тържеството като паркирала
управлявания от нея автомобил отвън на отсрещната страна на улицата пред
входните врати на заведението. Св.Т. взела от автомобила една рисувана от
дъщеря ѝ картина, която следвало дъщерята на рожденика да подари на баща си за,
рождения му ден.
Пострадалата Т. преминала през входните врати на
заведението, навлязла в затревената площ отстрани, като когато минавала покрай
един кипарис видяла подс. Х.М.М., който след като я забелязал се шмугнал в храстите на живия плет, преминал
от другия край, след което тя го изгубила от поглед и не обърнала внимание на
това. Св.Т. влязла в заведението, оставила картината до дисководещия, след
което седнала на масата сред гостите. Когато наближило полунощ и станало време
за провеждането на зарята, св.Т. следвало да предупреди съпруга си св. Тръндев
да се забави с пускането на фойерверките с пет минути, за да може св. Янакиева
да подари подаръка-картината на баща си- св.Георгиев. За целта относно
предупреждението за забавяне на зарята, св.Т. станала от масата и отишла до
входа на басейна пред заведението, където първоначално било планувано да се
проведе то, но впоследствие, докато св.Т. била да се преоблича, било променено
мястото, което последната не знаела. Излязла навън на тротоарната част, където
били паркирани автомобилите на гостите на празненството и се огледала за
съпруга си, но така и не го видяла и не могла да го предупреди да забави
зарята. В това време св.Димитър Тръндев се намирал на противоположния, заден
вход на басейна, където съвместно с негов познат следвало да пускат
фойерверките.
Подс. Х.М.М. наблюдавал пострадалата Т., която търсела съпруга си, при което му се
приискало да я целуне и да прави секс с нея. Тъй като не намерила съпруга си
св.Т. тръгнала да се връща отново в заведението, когато на около два метра от
входа на заведението видяла подс. Х.М.М. да излиза от входа. Разминавайки се, същият се блъснал в нея, като веднага
я хванал за едната ръка и ѝ казал „ Спокойно, идваш
с мен!". За пострадалата Т. това било неочаквано и голям шок и в първия
момент същата не знаела как да реагира. Св. Т. се опитала с думи да разубеди подс. Х.М.М. да я пусне, но след като се убедила, че същия няма да се откаже от
намерението си, решила да събуе дамските си обувки - тип сандали, за да можа
по-лесно да се съпротивлява и се хванала с лявата си ръка за едно от
страничните огледала на един от паркираните отвън автомобили, при което подс. Х.М.М. я хванал силно за дясната ръка и я задърпал. През цялото време
пострадалата Т. се опитвала да се отскубне от захвата на подс. Х.М.М., дърпайки се и викайки ,,Остави ме, остави ме!". Точно в този момент
след полунощ и вече на 30.06.2019г. започнала зарята и нищо не се чувало, като
тя продължила около десет минути. Като видяла че подс. Х.М.М. няма да я пусне св. Т. се развикала „ Помощ, помощ", но никой не я
чувал, заради шума от зарята. Колкото пострадалата Т. да се дърпала, толкова
повече подс. Х.М.М. я дърпал с всичка сила в посока обратна на посоката на заведение - басейн
„Рай“, като при това дърпане, от главата на подс. Х.М.М. паднала на тревата покрай пътя носената от него шапка с козирка с
камуфлажна шарка. Движейки се пеша и отдалечавайки се, св.Т. успяла за кратко
да се откопчи от ръката на подс. Х.М.М. и побягнала по пътя, където имало събрана вода в локва, преминавайки
покрай нея. Същата побягнала обратно в посока към заведението, но подс. Х.М.М. бързо я настигнал и хванал отново, но този път за двете ръце, като
започнал да я влачи по пътя. Пострадалата Т. изпитала силна болка в областта на
китките на ръцете си, но подс. Х.М.М. продължил да я влачи по асфалтовия път, след което продължил в тревиста
площ. Тъй като пострадалата Т. викала за помощ, подс. Х.М.М. ѝ ударил силен
шамар в областта на главата от страна на лявото ухо. В продължение на около
половин час св.Т. се съпротивлявала и дърпала, като била наясно, че подс. Х.М.М. искал да я изнасили, защото ѝ казвал „ Искам да съм с
тебе“, като на няколко пъти изговарял изрази на цигански език, които св.Т. не
разбирала.
Малко след това св. Т. видяла автомобила на съпруга си от
към заведението със включени фарове и в този момент извикала „Помощ", при
което подс. Х.М.М. я ударил втори път с лицевата част на дланта си в областта на устата, при
което св.Т. усетила подуване в дясно на горната си устна.
Междувременно, след като приключила зарята св.Димитър
Тръндев се върнал и седнал на масата при гостите, като забелязал, че съпругата
му не била там. Първоначално си помислил, че е някъде наоколо, но след като
изминали 10-15 минути и не я видял на празненството, решил да ѝ позвъни по телефона, но телефона ѝ давал свободен
сигнал и тя не му отговаряла. Малко след това същият направил второ
позвъняване, при което съпругата му Т. пак не отговаряла, при което св.Тръндев
решил да стане и да пообиколи из заведението, за да я потърси. Същият се
огледал около масите покрай гостите и басейна, но не я видял, след което трети
път ѝ позвънил по мобилния телефон, като се досетил, че може телефона ѝ да е в дамската ѝ чанта, която била на стола на масата, където седели и
като докоснал чантата ѝ усетил звъненето на телефона вътре в нея. Отново станал
и попитал някои от гостите за съпругата си, но никой от тях не я бил виждал.
Тогава св. Тръндев отишъл до автомобила им, който бил паркиран срещу входа на
заведението - басейн „Рай“ и видял, че съпругата му я нямало и там. Обиколил
наоколо, но не я намерил, след което уведомил някои от гостите на
празненството, които започнали да я търсят.
Излизайки пред входа на заведението видели преминаващ
патрулен автомобил, който извършвал рутинен обход в района и продължил
завивайки в посока към, която подс. Х.М.М. влачил пострадалата Т..
Тогава св.Тръндев видял двете обувки на съпругата си разхвърлени до един от
паркираните автомобили и се стъписал, като си помислил че ѝ се е случило нещо лошо.
Същият позвънил в 01.02 часа на телефон 112 от мобилния
си телефон с абонатен номер ********** и съобщил на оператора за съмненията си,
че съпругата му била отвлечена. Сигналът бил предаден в дежурна оперативна част
на РУ Свиленград.
Малко след това св. Т. забелязала по пътя патрулиращия
полицейски автомобил, при което подс. Х.М.М. я заплашил с думите „Ако
викаш, ще те претрепя". В това време пострадалата Т. се изплашила
за живота си, поради което не извикала за помощ и полицейския автомобил
продължил движението си по пътя. Подс. Х.М.М. бил видимо изнервен от
случилото се със свити юмруци на ръцете, проследил с поглед преминаващия полицейски автомобил.
През това време св.Т. била седнала на затревена площ, при което подс. Х.М.М. отново я хванал за лявата ръка и започнал да я влачи
навътре в тревите в района на ветеринарната лечебница в гр. Любимец. В това
време св. Т. предположила, че вече я търсят. Същата се държала здраво за туфи
от трева, докато подс. Х.М.М. я дърпал и се опитвал да я хване за
раменете и да я влачи навътре, за да я отдалечи от асфалтовия път, по който
малко преди това преминал полицейския автомобил.
Като не успял, подс. Х.М.М. решил да извърши
насилствения полов акт с пострадалата Т., който целял на това място. Пострадала
силно стиснала краката си един в друг, но въпреки съпротивата ѝ подс. Х.М.М. ѝ свалил насила
бикините, които били черни на цвят с розови цветчета и на които била поставена
ежедневна превръзка, които захвърлил в тревите. Подс. Х.М.М. правил непрекъснати опити да целува по устата
пострадалата Т., при което същата се дърпала и съпротивлявала. Пострадалата Т.
усетила от дъха на подс. Х.М.М. силен мирис на алкохол. Подс. Х.М.М. я опипвал по гърдите, както и в областта на влагалището,
разкопчавайки и сваляйки си дънковите си панталони. През това време
пострадалата Т. се опитвала с думи да разубеди подс. Х.М.М. от сексуалните му намерения спрямо
нея, като му казала, че била болна, че ще му намери момиче, че ще му даде пари,
за да я остави на мира, но всичко това не накарало по никакъв начин подс. Х.М.М. да спре и да се откаже от желанието си да прави секс с
нея. В един момент подс. Х.М.М. станал доста настоятелен,
при което понечил да вкара мъжкия си полов член във влагалището ѝ, и да се съвкупи с пострадалата, но
не успял, тъй като нямал ерекция.
След като не успял да осъществи половия акт с
пострадалата, подс. Х.М.М. проникнал във влагалището ѝ с пръстите на ръката си, при което в него попаднали стръкчета от тревата,
на която била повалена пострадалата. Последната усетила силна болка, при което
започнала да пищи, но подс. Х.М.М. на втория писък ѝ запушил устата с ръка и ѝ казал „Млъкни,
млъкни". В този момент пострадалата си помислила, че може би я грози
смърт, при което страшно се изплашила.
В същото време полицейските служители –свидетелите Филип
Голев, Евгени Дрънгов Иван Нашев, работещи по сигнала на св.Тръндев за
изчезналата му съпруга, вече извършвали обход по улицата водеща към
ветеринарната лечебница в гр.Любимец и били в близост, когато чули писъците на
пострадалата Т.. Същите незабавно изгасили фаровете на служебния автомобил и
слезли, за да обходят и осветят с фенери района наоколо. Докато обхождали
района, св.Голев чул женски зов за помощ и когато насочил светлината на
прожектора в посоката, от която идвал вика, видял пострадалата Т. да лежи в
храстите, както и подс. Х.М.М. да бяга в посока към
брега на река Марица. Полицейските служители Голев и Дрънгов извикали на подс. Х.М.М. „Стой, Полиция“, но същия не спрял и изчезнал във
високата храстовидна растителност покрай реката. Веднага били предприети
заградителни мероприятия с цел установяването на подс. Х.М.М., но същия избягал и се прибрал в дома си.
Пострадалата Т. добре запомнила лицето, ръста и походката
на подс. Х.М.М., както и дрехите, обувките, с които бил облечен и камуфлажната шапка на
главата му.
По случая започнало досъдебно производство. В хода на
разследването с Протокол за доброволно предаване от 30.06.2019г. лицето Ангел Рашков Енчев от
гр. Любимец , предал 2 брой компак дискове- CD-R 1х52х Imation 700 MB 80 min,
съдържащи записи от камери за видео наблюдение на заведение- дискотека в
ромската махала в гр. Любимец от 29.06.2019г. При прегледа на записите се
установявало лице отговарящо на описанието на пострадалата и носещо мъжката
лятна шапка, тип камуфлажна, която била намерена и иззета с Протокола за оглед
на местопроизшествие от 30.06.2019г.
В резултата на проведените оперативно-издирвателни
мероприятия била установена самоличността на извършителя и около 08:30 часа на
30.06.2019г. в дома си, находящ се в гр.Любимец на ул."Теменуга"14
бил установен подс. Х.М.М. и задържан със Заповед за задържане
на лице за срок до 24 часа.
Дежурна оперативна група извършила оглед на
местопроизшествие на 30.06.2019г. в гр. Любимец на входа на заведенеие - басейн
„Рай" за времето от 03:50 часа до 04:10 часа, след което последвал втори
оглед в района на ветеринарната лечебница в гр.Любимец за времето от 04:20 час
до 04:50 часа, с който оглед била иззета като веществено доказателство мъжката
лятна шапка, тип камуфлажна, която била на подс. Х.М.М.. Трети такъв се състоял и в светлата част на денонощието на ул.
„Оборище" в района на басейн „ Рай,, в гр. Любимец за времето от 13:05
часа до 13:40 часа.
Извършено било разпознаване от страна на пострадалата Н.С.Т.
на 30.06.2019г., при което същата категорично и без колебание разпознала подс.Х.М.М., като лицето, което направило
опит да я изнасили.
В хода на разследването и с цел изясняване на всички
факти от обективната действителност и включени в премета на доказване били
назначени и извършени експертизи.
Видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза / СМЕ/ на живо лице № 248/2019г. при прегледа на Н.С.Т.
се установява, външен полов орган на раждала жена, охлузвания и зачервяване по
повърхността на малките срамни устни, предверието на влагалището и същинската
лигавица на влагалището. Чужди тела /стръкчета от трева / във входа на
влагалището. Уврежданията по външния полов орган са характерни за извършването
на блудствени действия изразяващи се в триене, натиск и проникване с пръсти в
половия орган, които същата съобщила при прегледа ѝ. При прегледа били установени и травматични увреждания: Драскотини по
задната повърхност на дясното рамо и лопатка; Кръвонасядания по дясната
мишница; Кръвонасядане на лявото бедро; контузия/ болка / в областта на горната
устна. Описаните травматични увреждания били причинени от твърди тъпи предмети
и можели да се получат по начина, времето и при обстоятелства съобщени от
пострадалата по време на прегледа ѝ и при обстоятелствата
описани в материалите по досъдебното производство. Причинено било страдание,
без разстройство на здравето.
Съгласно заключение на назначената и извършена ДНК
експертиза №PG233/DNA/19092019 в „Проген,, ООД, гр.София на веществени
доказателства, а именно: 1 брой тампон от влагалищен секрет, иззет от Н.С.Т.,
поставен в плик: 1 брой биологичен материал - слюнка , иззета с протокол за
вземане на образци за сравнително изследване от 02.07.2019г. от лицето Н.С.Т.,
живуща ***, опаковани в хартиен плик с печат на РУ Свиленград; 1 брой
биологичен материал- епителни клетки, иззети с протокол за вземане на образци
за сравнително изследване от 02.07.2019г. от лицето Н.С.Т. опаковани в хартиен
плик с печат на РУ Свиленград; 1 брой биологичен материал - слюнка, иззета с
протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 10.07.2019г. от
лицето: Х.М.М., ЕГН **********,*** опаковани в хартиен плик с печат на РУ
Свиленград и 1 брой биологичен материал- епителни клетки, иззети с протокол за
вземане на образци за сравнително изследване от 10.07.2019г. от лицето: Х.М.М.,
опаковани в хартиен плик с печат на РУ Свиленград е видно, че по влагалищен
тампон регистриран като Обект PG-233-1/2019 не се установява наличие на човешка
сперма. По влагалищен тампон регистриран като Обект PG-233-1/2019 се установява
ДНК профил само на лице от женски пол . Не се установява наличие на биологичен
материал на лице от мъжки пол.
Видно от заключението на вещите лица по назначената
комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза №62/2019г. на
пострадалата Н.С.Т., същата страда от : Реакция на тежък стрес и разстройства
на адаптацията. Постравматично стресово разстройство. Установеното разстройство
е възникнало след преживяна остра стресова реакция, в периода около и след
29/30.06.2019г., впоследствие следващите седмици описаната реакция е
трансформирана в т. нар. Постравматично стресово разстройство, като закъснял и
/ или протрахиран отговор на същото събитие и което продължава и към момента на
експериментирането. Към момента на експериментирането/ освидетелстването е с
клинични симптоми на Постравматично стресово разстройство. Пострадалата към
момента на освидетелстването не се нуждае от болнични грижи и лекуване по
принудителен ред, но е било необходимо да се провежда амбулаторно лечение от
психиатър и психолог, с оглед преодоляване на последиците от описаното
Постравматично стресово разстройство. Освидетелстваната Н.С.Т. е била със
запазени базови способности към момента на извършване на деянието, а именно
30.06.2019г. в гр. Любимец , обл. Хасково, разбира свойството и значението и да
ръководи на постъпките си. С оглед психическото и физическото ѝ състояние, същата е със запазени способности правилно възприема
обективната действителност и да интерпретира фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания, както и да участва в следствени действия
и съдебно заседание. Показанията на пострадалата Н.С.Т. могат да се ползват
като доказателствено средство в досъдебното и съдебно производство. Същата е
със запазени базови способности правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Личностовият ѝ профил е разположен в границите на нормата и се характеризира с
екстравертност, вътрешна локализация на контрола, добри комуникативни и
интерактивни умения, добра социална пластичност. При същата е установено ниво
на общото интелектуално функциониране IQ / 110/ средно висока степен на
интелигентност, като от изследването не се установява дисхармоничност
акцентуации на личността. Психологичните преживявания и механизми, съответстват
на преживявания, вследствие на психотравматични събития. Поведението е било
себезащитно, а намеренията ѝ са били отбягващи и
търсещи справедливост.
По
делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на
свидетели, огледи на местопроизшествие и на веществените доказателства – диск, дрехи,
обувки, превръзка и др. и са изготвени Фотоалбуми; назначени са и са изготвени множество
експертизи; изготвени са Протоколи за доброволно предаване на вещи; взети са
образци за сравнително изследване от влагалището на пострадалото лице и
биологичен материал – слюнка и епителни клетки от подсъдимия и от пострадалото
лице и т.н.
С оглед така събраните доказателства Х.М.М. е привлечен в качеството на обвиняем
за извършено престъпление по чл.152,
ал.1, т.2, вр. чл.18, ал.1 от НК и за
престъпление по чл.150, ал. 1 от
НК. Същият в досъдебната фаза
се признава за виновен по така предявеното му обвинение и обяснява, че е бил
обзет от „зли духове“ и съжалява за стореното. Дава подробни обяснения за
случилото се,като твърди,че искал да прави секс с нея ,но не му станал члена и
затова започнал да я пипа в областта на краката/гениталиите/,но отново не му
станал члена.
От направената справка в Бюро “Съдимост” при Районен
съд-Свиленград е видно, че подс. Х.М.М. е неосъждан.
Видно от приложената в кориците на ДП
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият
към дата 01.07.2019 година има две малолетни
деца, не притежава недвижими имоти, движимо имущество, в т.ч. моторни превозни
средства, с единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружество,
парични средства по банкови сметки и е имал доходи в размер на 250 лв. – от
надници.
Видно от
Характеристичната справка, изготвена от Мл.ПИ
Т.Факиров - служител в Участък – Любимец при РУ – Свиленград, подсъдимият към
датата на изготвянето й няма регистрирани противообществени прояви и нарушения
на обществения ред.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от
подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични : Протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с Фотоалбуми;
Протоколи за доброволно предаване;Приемо предавателни протоколи; Заповед за задържане на лице по ЗМвР за срок от 24часа ;Постановление за
задържане за 72ч. на основание
чл.64,ал.2 от НПК ;Определение №266/04.07.2019. постановено по ЧНД
№447/2019г. по описа на РС Свиленград; Протокол за разнознаване; Протоколи за оглед на
веществени доказателства, ведно с Фотоалбуми; Протоколи за вземане на образци
за сравнителен материал; Дневник за получени и предадени сигнали и
разпореждания в ОДЧ при РУ – Свиленград; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост;
Характеристична справка; писма и справки от различни институции и други документи;
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда
на чл. 283 от НПК, както и от свидетелските показания на Н.С.Т., Димитър
Иванов Тръндев, Георги С. Топузов, Евгени Йовчев Дрънгов, Филип
Ангелов Голев, Елена Г.
Янакиева и Георги Янакиев Георгиев,
всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите
Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях,
систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от
данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед
начина на формирането им.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че Съдът
възприе като достоверни и
изчерпателни показанията на свидетеля Н.С.Т., макар и същата
да се явява пострадала от деянието, тъй като това a priori не е индиция за
недостоверността на твърденията й.
Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не
могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Настоящият сътав кредитира
показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Показанията
й са дадени
непосредствено след извършване на деянието (т.е. отразяват пресни спомени за инкриминираните факти) и са с характер на реално преживяване и излагат
точно и конкретно обстоятелствата около
инцидента, които описва изчерпателно, което се подкрепя от заключението на изготвената Комплексна
съдебно психиатрично-психологична експертиза. Не е налице индиция за
недостоверност на показанията й, тъй като те са пълни, подробни и богати на детайли относно
случилите се събития. Именно в множеството им детайли показанията й намират
пълно съответствие с доказателствения материал по делото, възприет от Съда.
Разказаното от пострадалата Т. се
подкрепя от обективно установените по делото факти, от извършените по делото експертизи
и от разказа на всички свидетели относно релевантните за
предмета на доказване факти. Не
може да не бъде отчетено и това, че в показанията на Т. не прозира стремеж за преднамерено уличаване на подсъдимия
в извършване на деянието/по чл.152 от НК/. Всъщност по делото нито се твърдят, нито се
установяват евентуални причини, заради които Т.
би предприела необосновано приписване на престъпление
и то на почти непознато за нея лице.
Самата защита не излага подобни твърдения.Напротив в унисон
с показанията й са и обясненията на самият подсъдим ,дадени в досъдебното
производство.
Следва
да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и
признава всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт ,като в
съдебно заседение изразяват съжаление за случилото се. Кореспонденцията
на така направеното от подсъдимият признание на тази част от инкриминираната фактология със
заявеното от свидетелите, окончателно
потвърждава извода за доказаност на инкриминираното противозаконно опит за изнасилване осъщественоот подсъдимият/така както е
посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна
аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент
от подложените на доказване събития. Съобразявайки
събраните доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина
съдебното следствие ,съдът прие че деянието по чл.152 от НК осъществено от
подсъдимият по начина описан в обвинителният акт и се доказа по безспорен и категоричен начин
.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира заключенията
по извършените Съдебни експертизи ; Съдебномедицинска експертиза на живо лице, ДНК и Комплексна съдебно психиатрично-психологична
експертизи, тъй като са извършени
от вещи лица–специалисти
с необходимата квалификация и знания, включени в Списъка
на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от
Закона за съдебната власт като липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените
писмени Заключения
обективират необходимите данни и
фактически констатации, поради което се явяват
обосновани и аргументирани,
в съответствие и кореспондиращи с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и заключениятя
на вещите лица
, поради това Съдът намира за обосновани, аргументирани и
правилни експертизите
и ползва същите
при формирането на фактическите и правните си изводи.
По
силата на чл. 17 от Закона за Националната система за спешни
повиквания с ЕЕН 112, данните от Регистъра
на националния спешен телефон 112 са веществени доказателствени средства. В
случая от съдържащите се в представения компактдиск от МВР, Дирекция „Национална система 112 МВР”, „Районен
център 112 – Кърджали” два аудиозаписа
във формата на звуков файл и два
файла със заснето
изображение на Регистрационните картони, става
ясно, че свидетелят Тръндев се е обадил
на спешния телефон, за да съобщи за изчезването на
съпругата си – Н.Т., както и че друго лице се е обадило за да съобщи за
изчезването й.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и
гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите
са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат,
обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им.
Всички
доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението по чл.152 от НК, както и авторството на подсъдимия. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се
покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в
обвинителния акт. Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени
свидетели, като показанията им съдът кредитира изцяло.
Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна
на подсъдимият признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата,касателно престъплението по чл.152 от НК.
Що се отнася до престъплението по чл.150 от НК,следва да
се просочи,че няма съмнение, че и при провеждане на
обсъжданата диференцирана процедура е възможно оправдаване на подсъдимото лице
– ако описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия факти изобщо не
осъществяват престъпен състав, като това
положение би било налице само ако признатите фактически положения са подкрепени
от събраните на досъдебното производство доказателства, и правната оценка на
тези факти сочи на липса на осъществен престъпен състав /така и Решение №185/07.02.2019г. постановено по н.д.№956/2018г. на 3-то н.о.
на ВКС/.От обясненията на подсъдимият,се установява ,че целта на подсъдимият е
да прави секс с пострадалата,но тъй като
не му станал члена и затова започнал да я пипа в областта на
краката/гениталиите/,но отново не му станал члена.Тези негови обяснения не се
оборват от останалия събран по делото доказателствен материал,в частност от
показанията на самата пострадала,която в разпита си сочи,че подсъдимият искал
да прави секс с нея /опипвал я по цялото тяло и по гърдите,опитал се да я
целува по устата и да я пипа по гениталиите/,като пред нея заявил,че тъй като
съпругата му била в болница от десет дена не бил с жена,но не успял да вкара
члена си,поради което отново пробвал с пръсти ,като ги вкарал във влагалището
й,при което същата изпитала силна болка и се разпищяла. Извън коментираните по горе/обяснения на подсъдимия и показанията на
постралата,относно осъщественото от подсъдимия, липсват каквито и да е други доказателства,които
да установяват,че подсъдимият е извършил престъплението по чл.150 от НК,така
както е приел представителя на РП Свиленград. Действително от заключението на
вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза / СМЕ/ на живо лице №
248/2019г. при прегледа на Н.С.Т. вещото лице е посочило,че се установява,
външен полов орган на раждала жена, охлузвания и зачервяване по повърхността на
малките срамни устни, предверието на влагалището и същинската лигавица на
влагалището. Чужди тела /стръкчета от трева / във входа на влагалището.
Уврежданията по външния полов орган са характерни за извършването на блудствени
действия изразяващи се в триене, натиск и проникване с пръсти в половия орган,
които същата съобщила при прегледа ѝ. ,но правните изводи на
вещото лице не обвързват съда и нямат задължителна сила,тъй като същественото е
намерението на подсъдимия,което както се посочи по горе е желанието му да се
съвкупи с пострадалата,но не и да удовлетвори или да възбуди полово желание без
съвкупление,като мотиви за това,съдът ще изложи по долу.
От така
изложената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
Престъпленията против човешката личност са уредени в Глава Втора от специалната част на НК. Това
показва важното место, което им отрежда законодателя. В тази Глава са уредени
посегателството срещу човешкия живот, което е едно от най-тежките престъпления,
предвидени в българския НК. Уредени са и други посегателства срещу човешката личност
като изнасилването и извършването на блудствени действия без съгласие на
другото лице. Уредени са в Раздел Осми на посочената Глава от НК със заглавие „Разврат”. Съпроводени са с
унижаване честта и достойнството на човека. В конкретния случай с прояви на
насилие (физическо и психическо) се е стигнало до засягане половата неприкосновеност на
пострадалия. Правото на чест и достойнство и на неприкосновеност на личността са
неоспорими човешки права.
По отношение на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК
При така установените факти, съдебният състав намира че, подсъдимият Х.М.М. не е осъществил от субективна страна, съставът на
престъплението по чл. 150, ал.
1 от НК по следните
съображения.
При
престъплението по чл. 150, ал. 1 НК
изпълнителното деяние включва два акта: извършване на действие, способно да
възбуди и/или да удовлетвори полово желание - от една страна, и преодоляване на
волята на пострадалата, било то чрез използване на принуда (под формата на сила
и/или заплаха), било чрез използване на безпомощното й състояние или чрез
привеждането й в такова състояние. Т.е.
съставът на престъплението по чл. 150 от НК изисква извършване на действия с
цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание, без да е необходимо
постигането на тази цел. За съставомерността на деянието е достатъчно тези
действия да целят полово удовлетворяване (блудствените действия се осъществяват чрез физически контакт, който не
е обективно насочен към съвкупление), без
съгласието на жертвата, дори и такова да не е постигнато.
За прецизност следва да се посочи, че
престъплението блудство се явява довършено със самото осъществяване на блудственото действие, по което опит към блудство по
чл. 149, ал. 1, от НК не е възможен /В тази насока е налице съдебната практика
/Решение 505 от 1973 година, на І н. о. на ВС/.
Освен това деянието ,както се посочи по горе се
явява съставомерно и без целта на дееца да
бъде постигната – с други думи и без извършителят на престъплението
действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен / В тази насока
например решения № 34/79 година, ІІ н. о на ВС и 77/81 година, на І
н. о. на ВС/.
От
субективна страна престъплението се характеризира с
пряк умисъл, с пряко целени, съзнавани, допускани и настъпили общественоопасни
последици.
Следва да се посочи,че изнасилването
и блудството чрез принуда се наказват самостоятелно само ако са извършени с
отделни действия. Когато тези престъпления са осъществени с едни и същи
действия, отговорността е само за по- тежко наказуемото от тях. Идеална
съвкупност между блудство и изнасилване е недопустима от закона. По- тежко
наказуемото престъпление изнасилване, респективно опит към него, поглъща по-
леко наказуемото престъпление блудство. Поглъщането е възможно, защото двете
престъпления съставляват степенувано посегателство върху един и същ обект-
обществените отношения , свързани с половата неприкосновеност на жената.
Извършените действия и за двете престъпления по сломяване на съпротивата са
идентични. Такива са и последващите действия на дееца до момента
непосредствено предхождащ съвкуплението,респективно опита
за такъв. Различието е само в крайната цел на извършителя. Ето
защо, ако с едни и същи действия са осъществени съставите на блудството и
изнасилването , отговорността следва да бъде за по- тежко наказуемото
престъпление- изнасилването. В този
смисъл и константната практика: Решение № 93 от 15.06.1992 г. по н. д. № 97/1992 г.,
вк на вс „изнасилването и блудството чрез
принуда се наказват самостоятелно само ако са извършени с отделни действия, когато тези престъпления са осъществени с едни и същи действия,
отговорността е само за по-тежко наказуемото от тях.”; Решение № 360 от 11.06.1998 г. по н. д. № 197/1998 г., 2-ро н.о на
ВКС – „когато деецът осъществи изнасилването и след това с други действия
извърши и блудство са налице двата престъпни състава, по-тежкият от които не
поглъща по-лекия. За съизвършителство в изнасилването е необходимо
деецът да участвува поне в едно от двуактното изпълнително деяние - принудата
или съвъкуплението.”; Решение № 510 от 22.10.1997 г. по н. д. № 407/1997
г., 2-ро н. о. на ВКС – „когато един и същ обект на правна защита е
засегнат от един и същ наказателно отговорен субект чрез различни съставомерни
деяния, всяко от тях се наказва самостоятелно и между тях не може да има
поглъщане. Същественото различие в изпълнителното деяние при блудството и при
изнасилването изключва възможността за поглъщане на по-леко наказуемото от
по-тежкото престъпление.”.
Съответно, от гледище на възведеното в случая
обвинение срещу подсъдимият Х.М.М.
по чл. 150, ал. 1, ал. 1 НК, за да е основателно това
обвинение, трябва да са установени собствени негови действия с цел да удовлетвори полово си желание, без съвкупление по отношение на
навършило 14 години лице - Н.С.Т. *** ,изразяващи се в опипване по гърдите, по
тялото и гениталиите, проникване с пръсти във влагалището на пострадалата,
както и употребата за това сила - удари в областта на главата и лицето и
заплашване – „Ако викаш ще те претрепя!”.
Не се спори,че в настоящият случай от доказателствата по
делото се установява,че подсъдимият е употребил сила и заплашване,така както се
твърди в обвинителният акт,както и че е извършил опипване по гърдите, по тялото
и гениталиите, проникване с пръсти във влагалището на пострадалата,но целта
му,както самият подсъдим сочи,а и от обясненията на самата пострадала се
установява,че същият е желаел да се съвкупи с нея и след като първият път не е успял да вкара
члена си ,се е опитал отново ,като е бръкнал с пръсти във влъгалището на
пострадалата,но поради изпитаната болка,същата е изпищяла и подсъдимият е бил
забелязан от полицията и е успял да избяга, поради което следва да се приеме,че
липсва субективният елемент на престъплението по чл.150,ал.1 от НК.
Съобразно горепосоченото,касателно практиката на
съдилищата относно реалната и идеална съвкупност при престъпленията-изнасилване
и блудство, в настоящия случай може да се приеме, че опита за изнасилване осъществено от
подсъдимия поглъща блудствените действия, които същият е осъществил,тъй като същите се явяват в идеална съвкупност с
престъплението по чл.152 от НК, а именно тези изразяващи се в опипваването по гърдите, по тялото и гениталиите , както и проникване с пръсти във влагалището на
пострадалата,тъй като ,както се посочи по горе от доказателствата по
делото/обясненията на подсъдимият и от показанията на пострадалата Т./ се
установява,че подсъдимият е желаел да се съвкупи с нея/да прави
секс/,респективно неговият умисъл е бил именно да извърши сексуален констакт с
пострадалата,поради което е предприел активни действия за осъществяване на това
му намерение,а именно започнал да я опипва по цялото тяло и по гърдите,опитал
се да я целува по устата и да я пипа по гениталиите, но тъй като не успял да
вкара члена си, отново пробвал с пръсти ,като ги вкарал във влагалището й ,
поради което следва да се приеме,че липсва,респективно остана недоказано от
страна на обвинението още един елемент от състава на чл.150 от НК ,а
именно целта на подсъдимия да
удовлетвори полово си желание, без съвкупление по отношение на навършило 14
години лице - Н.С.Т. ***. Както се посочи в съзнанието на подсъдимия същият е целял
да се съвкупи с нея/да прави секс/.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимият Х.М.М. за невиновен в извършване на
престъпление по чл.150, ал.1, от НК и го оправда по повдигнатото му
обвинение.
По отношение на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК:
Непосредствен обект на това
посегателство са обществените отношения,
които осигуряват половата неприкосновеност и свободния избор на полов партньор на лице от женски пол.
От
обективна страна, като двуактно престъпление, изнасилването се характеризира с
извършване на съвкупление с пострадалото лице, като извършителят принуждава
същото със сила и/или заплашване, за да сломи съпротивата му. В
случая са налице и двете съставни части на това престъпление.
Налице са всички признаци на
престъпния състав, както от обективна, така и от субективна страна.
Пострадалата е лице от женски пол.
В тази форма на изпълнителното деяние по чл.152, ал.1 т.2 НК изнасилването е двуактно
престъпление, което се осъществява , като субектът принуждава жертвата към съвкупление със сила.Липсва съгласие
на пострадалата и поради
това деецът използва сила и заплашване, за да сломи нейната съпротива.
При тази форма на изпълнителното деяние принудата се упражнява с цел да се извърши съвкупление.Поради това налице е опит за
изнасилване, когато деецът не е
успял да се съвкупи с пострадалата, но е употребил сила и/или заплашване с
тази цел.
От събрания и приобщен по делото доказателствен материал,
разгледан
в своята съвкупност и логическа взаимовръзка, е
достатъчен за да се направи извод,
че подсъдимият е автор на деянието - предмет на настоящото наказателно
производство. От наличния по делото обем доказателства, в това число свидетелски показания на свидетелите, включително пострадалото
лице Н.С.Т., свидетелите Димитър Иванов Тръндев, Георги С. Топузов, Евгени
Йовчев Дрънгов, Филип Ангелов
Голев, Елена Г.
Янакиева и Георги Янакиев Георгиев, Протоколите за оглед на местопроизшествие, ведно с Фотоалбуми,
Протоколите за доброволно предаване, Протоколи за оглед на веществени
доказателства, ведно с Фотоалбуми, Съдебномедицинската експетиза, изготвена от
вещото лице д-р Еленски (, съгласно които са налични охлузвания и зачервяване
по повърхността на малките срамни устни, предверието на влагалището и
същинската лигавица на влагалището; установени са чужди тела (стръкчета от
трева) във входа на влагалището; при прегледа са установени и травматични
увреждания: драскотини по задната повърхност на дясното рамо и лопатка,
кръвонасядания по дясната мишница, кръвонасядане на лявото бедро и контузия
(болка) в областта на горната устна; описаните травматични увреждания са
причинени от твърди тъпи предмети и могат да се получат по начина, времето и
при обстоятелства, съобщени от Т. по време на прегледа й и при обстоятелствата,
описани в материалите по ДП; причинено е страдание, без разстройство на
здравето), ДНК експертиза, изготвена от „Проген” ООД (лаборатория,
специализирана в областта на генетичната енедтификация) (, съгласно която по
влагалищния тампон не се установява наличие на човешка сперма и се установява
ДНК профил само на лице от женски пол; не се установява наличие на биологичен
материал на лице от мъжки пол), Комплексна съдебна психиатрично-психологична
експертиза, изго твена от вещите лица д-р Белин Илчев и д-р Татяна Дикова (,
съгласно която Т. страда от постравматично стресово разстройство, възникнало
след преживяна остра стресова реакция в периода около и след 29/30.06.2019
година; Т. е със запазени базови способности към момента на извършване на
деянието, разбира свойството и значението и може да ръководи на постъпките си;
не се установява дисхармоничност и акцентуации на личността; поведението е
себезащитно, а намеренията й са отбягващи и търсещи справедливост), Протоколи
за вземане на образци за сравнително изследване от билогичен материал – слюнка,
епителни клетки и влагалищен секрет, Справка за съдимост на подсъдимия и други, може да се направи извод, че на 30.06.2019 година в град Любимец, област Хасково, М. е направил опит да
се съвкупи с лице от женски пол - Н.С.Т. на 44 години, като я е принудил към
това със сила - удари в областта на главата и лицето, дърпане по китките на ръцете
и заплашване - „Ако викаш ще те претрепя!”, като деянието е останало
недовършено по независещи от него причини.
Извършеното
от подсъдимия е квалифицирано правилно по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като
деянието е извършено след принуда със сила и заплашване (удари в областта на главата и лицето, дърпане на китките на ръцете и израза: „Ако
викаш ще те претрепя!”).
Принудата чрез употребата на сила - физическо въздействие върху пострадалото
лице и заплашване – психическо въздействие върху пострадалото лице, се явява
способ за осъществяването на деянието. Използването на сила и заплашване е било
с цел да се сломи съпротивата на свидетеля Н.Т. във връзка с отбрана на
интимната й сфера, за да може подсъдимият да осъществи полови
контакти.
За да бъде
довършено двуактното по своята същност престъпление „изнасилване” е необходимо
освен осъществяване на принудата, и съвкуплението, като негов резултат. До
настъпването на тази съставомерна последица
престъплението е недовършено.
В
настоящия случай се установи, че подсъдимият е започнал осъществяването на
принудата с цел извършване на съвкупление с пострадалия Т.. От своя страна Т. също чрез физическа съпротива, е
направила възможното за да предотврати резултата, стискайки краката си, дърпайки се, викайки; както и
чрез думи – молела го е, предлагала му е пари и да му намери момиче. Полов акт не бил осъществен поради липса на ерекция от страна на
подсъдимия. Именно поради тези причини
осъществяване на престъпното и целено съвкупление
не е било реализирано от подсъдимият и в тази връзка изпълнителното деяние на престъплението е
останало във фазата на недовършения опит.
Доколкото
обаче е безспорно, че подсъдимият е
започнал изпълнителното деяние на намисленото от него престъпление, упражнявайки
принуда с цел да сломи съпротивата на Т. и
да осъществи съвкупление, и същото не е
могло да бъде довършено поради посочените
по–горе причини, Съдът намери,
че деянието му съставлява годен опит по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от
НК (в този сисъл са Решение № 82/1979 година
по н.д.№ 47/1979 година,
ІІ н.о., Решение № 477/1988
година по н.д.№ 484/1988 година на ВК) - опит, който при това престъпление може да бъде само недовършен (изрично в този смисъл е Решение № 290/2004
година по н.д.№ 890/2003
година, ІІ н.о.). Предвид изложеното правилна се явява и квалификацията на деянието и в съответствие с
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от НК.
От
субективна страна инкриминираното
деяние е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял
тяхното настъпване. За сломяване на
съпротивата на пострадалото лице, както вече бе посочено по-горе в
настоящото изложение, е използвана принудата, изразяваща се в двете
й форми - сила и заплашване.
Подсъдимият е бил с
ясното съзнание, че желае да осъществи полов акт с
пострадалата,напълно е бил наясно,че същата не желае да се съвкупи с него,
поради което е употребил за постигане на целта
си
сила и заплашване спрямо Т.. Съзнавал е несъгласието на пострадалото лице
да бъде осъществено съвкупление и е
напривил опит да преодолее това несъгласие чрез упражнена физическа и психическа сила. Умисълът обхваща
всички елементи на престъпния състав.
Предвид
изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият е годен субект на
престъпленията по чл. 152, ал.
1, т. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК .
За
това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по чл.
152, ал. 1, т. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, подсъдимият
следва да понесе своята наказателна отговорност.
Подсъдимият Х.М.М., роден на *** ***, българин/от ромска етническа принадлежност/,
български гражданин, живущ ***, неженен, с начално образование, ЕГН **********,
неосъждан.
Относно наказанието:
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимият Х.М.М. -за извършено от него престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2,
вр.чл. 18, ал. 1 от НК, съобразно установеното
по делото, съдът намира следното:
Съгласно
първият принцип на наказателноправната ни система за извършеното престъпление
по чл.152 ал. 1, т. 2 от НК от
подсъдимия, законодателят е предвиди наказание:
„Лишаване от свобода” от 2 години до 8 години.
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянията и
дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината,
както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на
закона.
Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, ,както и ,че с обясненията в
хода на ДП , същият е съдействал за разкриване на
обективната истина и изразеното
съжаление.
От друга страна като отегчаващи
вината обстоятелства
се отчетеоха упоритостта при извършване на деянието – същият е набелязал
пострадалата и я е дебнел известно време,до момента в който му се е отдал
случай да остане насаме с нея,въпреки съпротивата й и изразеното от нея явно
несъгласие,пострадалата Т. е била влачена по пътя и по тревата и то
продължителен период от време, както и незачитане на достойнството на
партньора, с който съжителства подсъдимия. Дръзкото му и
лишено от всякакви човешки и морални задържки поведение,тъй като пострадалата
го е умолявала да я остави,тъй като е по възрастна от него,твърдяла е че е
болна и му е обещавала да му осигури момиче на неговата възраст,опитвала се е
да предизвика неговите морални задържки,но въпреки направените от нея усилия,подсъдимият
е останал непреклонен в сексуалните си намерения спрямо нея,а именно желанието
му да се съвкупи с пострадалата.Дързостта му,касателно обстоятелството,че на
празненството на което е била Т. е имало голям брой хора,но това обстоятелство
не е възпряло подсъдимият.Отделно от това по време ,когато същият е успял да
извлече пострадалата е преминал полицейски автомобил,което също не е възпряло
подсъдимия,а напротив същият е заплашил пострадалата с думите: „Ако викаш, ще
те претрепя!”,което води до извода за особенна дързост при извършване на
престъплението към което е привлечен да отговоря. Престъпната му упоритост за постигане на целения от него престъпен
резултат-да се съвкупи с пострадалата Т., като нееднократно пострадалата е
викала за помощ,успяла е на един път да избяга от подсъдимия ,множеството хора
на тържеството и както се посочи органите на реда не са възпряли подсъдимия от
първоначално замисленото от него.В конкретния случай обществената опасност на
деянията е завишена в сравнение с други подобни случая – за целта се отчете
факта, че деянието е извършено през нощта. В тази връзка
не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на
подсъдимия, доколкото възрастта от 22
години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да
направи оценка на деянието
си по начин, позволяващ му да не извършва противоправни
такива. Т.е. тази
възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове
наличието на смекчаващо вината обстоятелство.
Отчете се и факта, че до момента на
деянието Т. е имала полови контакти, включително е
раждала два пъти,но което обстоятелство по никакъв начин не смекчава
отговорността на подсъдимият.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид
изложеното по-горе/липса на предходни осъждания и добрите характеристични
данни/.
Съдът се съобрази и с факта, че подсъдимият има ненавършили
пълнолетие деца за които дължи издръжка.
Макар и да
се касае за опит по чл. 18, ал. 1 от НК по отношение на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, това
не смекчава отговорността на подсъдимия – степента на намерението му да извърши престъплението е била
изцяло изпълнена и единствено съпротивата на пострадалото лице и липсата на ерекция у подсъдимия, са предотвратили довършването
му. Не е налице самоволен отказ от извършване на целеното
престъпно съвкупление и това, че опитът останал недовършен не е по
волята на самия подсъдим, а ако беше довършен щеше да е осъществен довършен
състав на престъплението по чл.152 от НК, в
което е обвинен, а не опит по чл. 18, ал. 1 от НК.
Причина
за извършване на престъпленията
е ниското правно съзнание и култура на подсъдимия и
незачитането на установения в страната ред за поведение в обществото,
незачитане спокойствието на гражданите, незачитане
на обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеност на честта, достойнството, живота и здравето на личността и липса на морално – волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република България. Т.е. причините за извършване на престъпленията
от страна на подсъдимия се свеждат
до подценяването на правно защитени интереси на човешката личност,
пренебрежителното му отношение
към личната неприкосновеност и по–специално към половата такава, както и до
склонността му към антисоциално поведение и неспазване на законодателството на България.
Мотиви
за извършване на деянията -
противозаконно удовлетворяване на половия нагон.
Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанията следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК при завишена
обществена опасност на деянието
и незавишена такава на дееца и като се прие съотношение на превес на отегчаващите над
смекчаващите обстоятелства. Последните, в случая не са нито многобройни, нито
пък изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на
наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. Всичко изброено по-горе сочи, че освен чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, с
обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина и изразеното от
подсъдимия съжаление, които Съдът взе
предвид при определяне на наказанието му, не са налице други смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива.
Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за
масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянията води до извод,
че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание за съответното
престъпление, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението
на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се направи
извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за съответното
престъпление, се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия.
Деянието,
извършено от подсъдимия, разкрива една значително
завишена степен на обществена опасност, която е била взета предвид от
законодателя при определянето на вида и размера на предвиденото за съответния
вид престъпление наказание. Поначало престъплението
по чл. 152 от НК е
с висока степен на обществена опасност и е
едни от най-отблъскващите престъпни деяния, даже без оглед на конкретния
състав, който е осъществен.
При
приложението на чл. 54 от НК, Съдът наложи на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода” в
размер близък до масималния, предвиден в специалната част, а именно: 7години и
6месеца .
Делото
протече по реда на съкратеното съдебно следствие и следователно наказанието
следва да се определи по чл. 58а,
ал. 1 от НК – най-напред по общите правила и след това да се намали
с една трета. С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение за
размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК
относно задължителното приложение на чл. 58а от НК, Съдът на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размера на така наложеното наказание с една трета и
определи окончателните размер на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 5 години, което следва да изтърпи ефективно, тъй като разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в
конкретния случай, тъй като за постигане на целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи наказанието ефективно.
Наказанието следва да бъде изтърпяно
при първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като
не са налице предпоставките на т. 2 на посочената разпоредба, а именно
наложените наказания „Лишаване от свобода” не
са за
повече от 5 години и лицето не е осъждано и тъй като не са налице
предпоставките на т. 1 на посочената разпоредба – наложеното наказание не е
Доживотен затвор и Доживотен затвор без замяна.
Така
индивидуализираното наказание – „Лишаване от свобода” в размер на 5 години, съдът намира,че ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на подсъдимия като предизвикат положителни промени в съзнанието и го
мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тези по-малки по обем принуди
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанието
би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него подсъдимият
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От
друга страна индивидуализирано така по вид
и размер, наложеното
наказание на подсъдимия, Съдът прецени за необходимо,
достатъчно и справедливо
наказание за постигане целите на наказателната
репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове
на обществото.
Следва да се приспадне
на основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” времето, през което подсъдимият Х.М.М. е бил
задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, считано на 30.06.2019 година, с
Постановление за задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 01.07.2019 година и с Определение № 266/04.07.2019
година по ЧНД № 447/2019
година на Районен съд – Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 04.07.2019 година, до привеждане в изпъление на настоящата Присъда.
Относно веществените доказателства:
Съдът ПОСТАНОВИ веществените доказателства: тениска с къс ръкав, тъмно синя с надпис „NEW YORK CITY”
и с лъскави надписи отпред, черни дънки с надпис „GALACTIC”, бял на цвят
хавлиен чорап, черни чорапи, обувки с надпис „Rankin” и мъжка лятна
шапка, тип камуфлажна ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им –подсъдимия Х.М.М. с ЕГН **********
*** или на упълномощено от него лице.
Също така съдът ПОСТАНОВИ веществените доказателства: дамска превръзка, използвана с кафеникави петна, дамски обувки,
тип сандали, черни на цвят, кожени и дамски бикини, черни на цвят с розови цветчета, употребявани ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им – Н.С.Т. с
ЕГН ********** *** или на упълномощено от
нея лице .
ПОСТАНОВИ се от съда също веществените доказателства :плик, съдържащ
тампон от влагалищен секрет, иззет от Н.С.Т., плик, съдържащ биологичен
материал - слюнка, иззета от Н.С.Т., плик, съдържащ биологичен материал - епителни
клетки, иззети от Н.С.Т., плик, съдържащ тампон от ръка - поднокътно съдържание
на лява ръка, иззети от Н.С.Т., плик, съдържащ тампон от ръка - поднокътно
съдържание на дясна ръка, иззети от Н.С.Т., плик, съдържащ биологичен материал
- слюнка, иззета от Х.М.М., плик, съдържащ биологичен материал - епителни
клетки, иззети от Х.М.М., плик, съдържащ тампон от ръка - поднокътно съдържание
на лява ръка, иззети от Х.М.М. и плик, съдържащ тампон от ръка - поднокътно
съдържание на дясна ръка, иззети от Х.М.М., ДА
ОСТАНАТ ПРИЛОЖЕНИ по делото,както оптичните
дискове ДА ОСТАНАТ приложени по делото.
Относно
разноските:
По предявеното
обвинение по чл.152 от НК, подсъдимият бе признат за виновен, като при този
изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го
осъди да заплати направените по делото разноски, от които по Републиканския
бюджет, този на МВР – сумата общо 1 219.20 лв. – разноски от ДП за
извършени Съдебномедицинска, ДНК и Комплексна съдебно психиатрично-психологична
експертизи (134.40 лв., 480 лв. и 604.80 лв.), вносими по сметка на ОДМВР – Хасково и по бюджета на
Съдебната власт сумата от 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване
на Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
Постъпило е
по делото Решение
№ ХС-1652-17581/2019
от 23.08.2019
година на Националното бюро за правна помощ, съгласно
което на определения от Адвокатска
колегия - Хасково и назначен в
ДП служебен защитник на Х.М. – адвокат М. Славова, е
изплатено възнаграждение в
размер на 150 лв. за предоставена правна помощ под формата
на процесуално представителство, като при този изход на
наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът следва да осъди
подсъдимия да заплати посочените разноски по сметка на Националното
бюро за правна помощ, град София, ул.„Развигор” № 1, съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса – 5 лв. в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на
Районен съд – Свиленград.
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на частния обвинител в размер на 1500
лв. за
адвокатски хонорар по наказателното производство/при първоначалното разглеждане на делото пред
първа инстанция в размер на 500лева,пред въззивната инстанция в размер на
500лева ипо настоящото НОХД в размер на 500лева/съобразно представените Договори
за правна защита и съдействие, които с оглед изхода на делото и направеното
искане в тази насока, следва да се възложат на подсъдимия в съответствие с чл.
189, ал. 3 от НПК.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
Рйонен
съдия:............................
