№ 324
гр. Шумен, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630201307 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-001314 от 15.05.2025 год. на
Началник група в ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на А. Н. А., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият
не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като в
съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.
За Началник група в ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в последното съдебно заседание поделото
не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2025 год. около 02.00 часа жалбоподателят А. Н. А. управлявал лек
автомобил марка “Ауди А6” с рег.№ Н8331ВТ, като се движел в гр.Шумен, по бул.“Симеон
Велики“. При движението му по посочения участък до №65 в района на Бензиностанция
Шел бил спрян за проверка от служители при РУ към ОД на МВР - Шумен, при което му
била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с
фабр. №ARРМ-0763. Пробата показала наличие на алкохол в издишания въздух в размер на
0.65 промила. На жалбоподателят бил издаден талон за медицинско изследване №0185979 и
същият се явил за даване на кръвна проба. Изготвената химическа експертиза е установила
концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя в размер на 0.52 промила. На водача бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №3772042 от
21.04.2025 год., който бил връчен на нарушителя и подписан от него, без да изложи
възражения. Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е била нарушена
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от
законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени
възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №25-0869-001314 от
15.05.2025 год. на Началник група в ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с
което на А. Н. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени
административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство въз основа на искане, направено с жалбата по
делото е било допуснато и назначено повторно лабораторно изследване на контролната
проба на жалбоподателя. Видно от приложения като доказателство по делото Протокол за
химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози /повторен анализ/ №П-297/17.10.2025
год. повторния анализ на контролната проба на жалбоподателя е отчела 0.32 промила
наличие на етилов алкохол.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода
на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя А. С. С. и на свидетеля Л. М. С., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите А. С. С. и Л. М. С. следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления над поведението на
жалбоподателя по време на извършената проверка, а и по време на управление на
автомобила. Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си,
така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
2
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
визирано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че извършената на жалбоподателя
проверка с техническо средство “Дрегер 7510”, а така също и изготвената по-късно
химическа експертиза е доказала наличие на алкохол както в издишания от водача въздух,
така също и в кръвната му проба.
В състава на нарушението по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП като негов елемент е посочена
точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта
на дееца – 0.5 промила, очертаваща административно-наказателната отговорност,
респективно обективната съставомерност на изпълнителното деяние по този законов текст.
Точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца и
тази величина следва да се установи по несъмнен начин с предвидените от закона средства.
Въз основа на законовата делегация на чл.174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява
употребата на алкохол е определен с Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози /Наредбата/. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата в седемдневен срок
от връчване на наказателното постановление, изследваното лице може да поиска за своя
сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е
изтекъл срокът по чл.26, ал.4. Следователно надлежният ред за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0.5 на хиляда,
достатъчно за съставомерност на деянието по смисъла на понятието „надлежен ред“, е
съобразно специалните правила на Наредба №1 от 19.07.2017 год.. Това важи както за
първоначалното констатиране на употребата на алкохол с техническо средство, така и за реда
за изземване, изследване, съхраняване и т.н. на кръвните проби. За съда не съществува
съмнение, че както по отношение на изследването с техническо средство „Алкотест дрегер“,
така също и по отношение на кръвната проба на жалбоподателя е била спазена предвидената
в Наредбата процедура по вземане на кръвта, както и предвидената от Наредбата процедура
по нейното съхранение и транспортиране.
Безспорно се установява от материалите по делото, че жалбоподателят е управлявал
посоченото в наказателното постановление МПС и то след употреба на алкохол. В същото
време обаче от доказателствата по делото не се установява по категоричен и несъмнен начин
точната концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя. Установени са няколко различни
стойности на алкохолно съдържание – 0.65 промила /установена чрез техническо средство
“Алкотест Дрегер 7510”/, 0.52 промила /установена от изготвената химическа експертиза,
обективирана в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол
и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози №128/28.04.2025 год. и 0.32
3
промила /установена от изготвеното повторно лабораторно изследване на контролната проба
на жалбоподателя, обективирано в Протокол за химико-токсикологично изследване за
определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози /повторен анализ/ №П-297/17.10.2025 год.
И двете химически експертизи са извършени по правилата на Наредба №1 от
19.07.2017 год., спазена е процедурата по вземане на кръвната проба, нейното съхранение и
транспортиране до гр.Варна. В този смисъл независимо от същественото различие в
резултата – 0.52 промила по първото и 0.32 промила по второто изследване, доколкото и
двете са извършени по газхроматографския метод, не са налице причини, поради които да
бъде изключена едната от експертизите, респективно същата да не бъде кредитирана като
годно доказателствено средство. Наредбата строго очертава последователността на вземане,
съхраняване, изпращане на пробите до съответната лаборатория, както и реда и
методологията на самото изследване. Щом този ред е спазен, не може да съществува
съмнение в правилността на крайния извод на химическото изследване на кръвната проба и
констатираното алкохолно съдържание в нея, отразено в протокола за първата химическа
експертиза, изготвена в хода на административно-наказателното производство и от
заключението на експерта по повторното лабораторно изследване, назначено и изготвено в
хода на съдебното производство.
По делото са налични заключения на две химически експертизи, които се различават
по отношение на основен елемент от състава на нарушението, а именно: относно
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че и двете
химически изследвания са извършени по допустим от наредбата метод, от вещи лица -
химици в специализирани химически лаборатории, чиято компетентност не е оспорена или
опровергана по делото. Или, наличието на две равнопоставени по тежест заключения на
химически експертизи - едното установяващо концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя над границата от 0.5 на хиляда и инкриминиращо поведението му като
управление на МПС след употреба на алкохол по смисъла на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, от една страна; и заключение на повторно химическо изследване, установяващо
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя под посочената граница, от друга
страна, внасят основателно съмнение относно доказаността на обвинението от обективна
страна, което съмнение не може да бъде преодоляно, по който и да е от допустимите в ЗАНН
и в ЗДвП способи.
При наличието на различни стойности на концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия, установени по различни, но допустими от гледна точка на ЗДвП методи, без да
са налице категорични данни, че изследването по някои от тях е било опорочено, би довело
до определяне на основен елемент от състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а
именно: относно концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя въз основа на едно
предположение, което не е установено по категоричен и недвусмислен начин. Същото е
недопустимо, доколкото съдебното решение не може да почива на предположения, тъй като
съдът е длъжен да признае жалбоподателя за виновен само, когато обвинението е доказано
4
по безспорен начин. Това от своя страна е гаранция за правата на жалбоподателя в
административно-наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена в чл.16 от НПК. Това е така, защото доказателствата по делото в своята
съвкупност не съдържат факти, които да са достатъчни, за да могат да обосноват по един
несъмнен и безпротиворечив начин вменяване на нарушението, за което е възведено
обвинение с наказателното постановление. Независимо от факта, че по делото се установява
по безспорен начин, че А. е управлявал посоченото МПС след употреба на алкохол, липсват
категорични и установени по несъмнен начин доказателства относно конкретната
концентрация на алкохол, от които да се направи категоричен и недвусмислен извод, че е
налице обективния елемент от състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП, а именно,
че посочената концентрация е била над 0.5 промила и че тази евентуално по-висока от 0.5
промила концентрация е установена по надлежния ред.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява недоказано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение, както и за възнаграждение за повторното лабораторно
изследване на контролната проба намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. Съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от
жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално
представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 900 лева,
както и разноски за изготвеното изследване в размер на 120 лева.
В тази връзка при преценка на направеното от страна на процесуалният
представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. При
преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от
жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално
представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 900 лева,
като в пълномощното изрично е отбелязано, че посочената сума включва освен дължимото
възнаграждение за процесуално представителство и възнаграждение за явяване по повече от
две съдебни заседания. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че
5
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 и чл.14, ал.2 от същата наредба, настоящият състав намира, че
възнаграждението е определено в размер на предвидения минимален размер, посочен в
посочените разпоредби. С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.
С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 1020 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за изготвяне на повторно лабораторно изследване на
контролната проба, съгласно представен списък.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0869-001314 от 15.05.2025 год. на
Началник група в ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на А. Н. А., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Шумен да заплати на А. Н. А., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ************** сумата от 1020 /хиляда и двадесет/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за изготвяне на повторно
лабораторно изследване на контролната проба, съгласно представен списък.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6