№ 300
гр. Плевен, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430200583 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 24-0257-000001/05.01.2024 г. на
НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНИ ДЪБНИК при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на В. И. И.
ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита
същото за незаконосъобразно, тъй като са налице несъответствия както от
фактическа, така и от правна страна, между съставения АУАН и издаденото
НП; наред с това, в последното е налице позоваване на известно
Постановление, което не е индивидуализирано нито от гледна точка на
преписка, нито – на издател; оспорва и материалната компетентност на
актосъставителя. В този смисъл, счита обжалваното НП за
незаконосъобразно, като същевременно, при условията на евентуалност,
отбелязва, че се касае за „маловажен случай“. На тази основа, моли за отмяна
на Наказателното постановление.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Представя и писмена защита, в която доразвива същите, а
именно: докато процесният АУАН е съставен за две нарушения по ЗДвП,
1
обжалваното НП е издадено само за едното от тях, с което е ограничено
правото на защита на нарушителя; от фактическа страна, нарушението е
описано по различен начин в АУАН и НП и по-конкретно – в частта относно
мястото на извършване на същото нарушение. Отделно от това, представя
писмени доказателства в подкрепа на това, че жалбоподателят е бил
правоспособен при извършената му полицейска проверка, т.е. че неправилно
е прието, че управлява трактор, без съответна правоспособност за това.
Пледира за отмяна на Наказателното постановление, както и за присъждане
на разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лева, за което представя
нарочен списък.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНИ ДЪБНИК –
представител не се явява. В придружителното писмо по изпращане на
административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за
неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност
на направените разноски за адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№1038574/07.10.2023г. от страна на С. Г. К. – мл.автоконтрольор при
ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля
Х. Г. Х. и нарушителя – В. И. И.. Съставен е за това, че на 07.10.2023 г. в
13:45 часа, на третокласен път ГРАДИНА-ПЕТЪРНИЦА-БЪРКАЧ, на 100 м.
преди кръстовището за село КРУШОВИЦА и табела за начало на населено
място с надпис „ПЕТЪРНИЦА“, с посока на движение към село ГРАДИНА,
като водач на колесен трактор Т** /***/, червен на цвят, с номер на рама ***,
извършва следното: 1. управлява горепосоченото МПС, без да е регистрирано
по надлежния ред – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; 2. управлява
горепосоченото МПС, без да притежава СУМПС, валидно за категорията на
управляваното МПС – нарушение по чл.150а ЗДвП. При съставяне на АУАН,
нарушителят не изложил възражения; такива не постъпили и по реда, и в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
С Постановление от 11.12.2023г. по пр.пр. №7455/2023г. по описа
на РП-ПЛЕВЕН, било отказано образуването на досъдебно производство за
престъпление по чл.345 ал.2 НК, като НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛЕН ДЪБНИК,
бил сезиран за реализиране на административнонаказателната отговорност на
В. И. И..
Междувременно обаче, въз основа на споменатите вече факти и
обстоятелства, изложени в АУАН №1038574/07.10.2023г., било издадено НП
№23-0257-000490/30.10.2023г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНИ ДЪБНИК, с
2
което на В. И. И. било наложено административно наказание на основание
чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП – глоба в размер на 100 лв., за извършено нарушение по
чл.150а ал.1 ЗДвП, което не било обжалвано и влязло в сила на 18.11.2023г.
/л.68 от делото/.
Въпреки това, при описания процесуален развой и в частност –
сезирането от страна на РП-ПЛЕВЕН, административнонаказващият орган
издал обжалваното НП, с което на В. И. И. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.13 – 14 от делото/. В този смисъл, неоснователно се
отправя възражение за липса на компетентност от страна на актосъставителя,
тъй като последната се установява от представен по делото препис на
съответна Заповед на Министъра на вътрешните работи. Неоснователни са
обаче и другите възражения на жалбоподателя и неговия защитник, касаещи
редовността на административнонаказателното производство. По-конкретно,
обстоятелството, че процесният АУАН е съставен за две нарушения по ЗДвП,
а обжалваното НП е издадено само за едно от тях, не е в състояние да
ограничи правото на защита на жалбоподателя, а дори напротив, още повече,
че както беше отбелязано по-горе, за едното от сочените административни
нарушения, вече е било налице издадено НП на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНИ
ДЪБНИК, което е влязло в сила. От друга страна, в обжалваното НП
действително се сочи „постановление №7455/2023г.“, без същото
Постановление да е надлежно индивидуализирано, но макар подобна
лаконичност от страна на административнонаказващия орган, несъмнено да
търпи критика, нарушение на процесуалните правила – и още повече,
съществено такова – не е налице, тъй като коментираното отбелязване не
касае фактите и обстоятелствата на твърдяното административно нарушение.
Що се отнася до претендираното различие относно мястото на твърдяното
нарушение / „третокласен път Градина-Петърница-Бъркач“ – в АУАН и
„път 3-3005 Градина-Петърница-Бъркач“ – в обжалваното НП/, Съдът
намира, че се касае за незначителна разлика, която не повлиява яснотата на
описание на нарушението, още повече - при съобразяване на представеното от
страна на административнонаказващия орган извлечение от Решение №945 на
МС от 1.12.2004г. /л.69 – 70 от делото/, от което е видно, че пълното
наименование на пътния участък е „3005 (Плевен-Луковит) Ясен Търнене-
Градина-Петърница-Бъркач-Беглеж-Катунец“. Видно е, че не се касае за
различие в твърдяното място на нарушението, а допустимо различие в
предаването на неговото наименование, което по никакъв начин не се
отразява на яснотата относно мястото на нарушението, за да се твърди, че е
ограничено правото на защита на нарушителя.
3
В хода на административнонаказателното производство обаче, все
пак е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Както
беше изтъкнато, налице е влязло в сила на 18.11.2023г., НП №23-0257-
000490/30.10.2023г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНИ ДЪБНИК. Отново следва
да бъде подчертано, че фактическата обстановка, въз основа на която е
издадено това НП, от една страна и тази, която е предмет на обжалваното
Наказателно постановление – от друга, са идентични. Това е напълно
понятно, тъй като и двете Наказателни постановления са издадени въз основа
на една и съща полицейска проверка, констатациите от която са намерили
отражение в един и същи Акт за установяване на административно
нарушение, и касаят едни и същи факти и обстоятелства – управление на
нерегистрирано по надлежния ред МПС, във връзка с управлението на което,
водачът не разполага с необходимата за това правоспособност. В настоящия
съдебен акт не подлежи на обсъждане правилността на юридическата
квалификация, възприета във влязлото в сила НП №23-0257-
000490/30.10.2023г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНИ ДЪБНИК, т.е.
неотносими към предмета на доказване се явяват представените по делото
писмени доказателства, касаещи правоспособността на В. И. да управлява
трактор /л.73 – 75 от делото/. От особено правно значение обаче е
обстоятелството, че действителната фактология на противоправната
деятелност, няма как да бъде своеобразно разделена на две деяния, без да
бъдат превратно интерпретирани фактите от обективната действителност.
Налице е едно деяние, при което, в условията на идеална съвкупност, се
явяват нарушени различни правни разпоредби - чл.140 ал.1 ЗДвП, чл.150а
ал.1 ЗДвП. При положение обаче, че се касае за едно и също деяние, с
различни правни квалификации, за което вече е налице влязъл в сила
санкционен акт – НП №23-0257-000490/30.10.2023г. на НАЧАЛНИК на РУ-
ДОЛНИ ДЪБНИК, то издаването на обжалваното Наказателно
постановление, влиза в противоречие с принципа ne bis in idem. В тази насока
са както мотивите, така и задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК. Така, в
мотивите към изложените в Решението „Общи положения“ се посочва, че
„Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на
деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е
значението на фактическата идентичност или съществено сходство от
обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца
поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се
съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се
изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място,
обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението,
въз основа на което е предприето поведението на дееца.“. Следва да бъде
подчертано, че спазването на принципа ne bis in idem е от първостепенно
значение, т.е. ирелевантни са разнообразните организационни, служебни или
дори нормативни особености на случая /например – взаимодействието
4
Прокуратура – МВР, в контекста на въпроса дали следва да бъде реализирана
наказателна или административнонаказателна отговорност/: противоречие с
принципа е недопустимо, а при констатирането на такова противоречие –
същото следва да бъде надлежно отстранено.
Ето защо Съдът намира, че с издаването на обжалваното
Наказателно постановление, В. И. И. е административно наказан втори път за
деяние, за което вече е бил административно наказан – с влязлото в сила на
18.11.2023г., НП №23-0257-000490/30.10.2023г. на НАЧАЛНИК на РУ-
ДОЛНИ ДЪБНИК. При наличие на това влязло в сила Наказателно
постановление, административнонаказващият орган е следвало да се
въздържи от издаването на обжалваното Наказателно постановление, а като
не е сторил това – е нарушил принципа ne bis in idem и е обусловил изначално
незаконосъобразността на така издаденото, второ по ред Наказателно
постановление – което по изложените вече причини, следва да бъде отменено,
без правният спор да бъде разглеждан по същество.
При този изход на административнонаказателното производство,
съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник,
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Наред с
това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение
за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в
настоящия случай, възнаграждението в размер на 800 лева, което се
претендира, действително се явява прекомерно, тъй като не отговаря на
неголямата правна и фактическа сложност на случая. При съобразяване на
относимата в случая редакция на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Съдът
намира, че справедливия и съответен на случая размер на адвокатското
възнаграждение, възлиза на 400 лева. Поради това, следва на основание чл.
63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да
заплати на В. И. И. ЕГН: **********, паричната сума в размер на 400
лв./четиристотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски
хонорар по АНД №583/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като бъде оставено
без уважение искането за присъждане на разноски в размер над 400 лева, до
800 лева, поради прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 24-0257-000001/05.01.2024 г. на НАЧАЛНИК на РУ-
ДОЛНИ ДЪБНИК при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на В. И. И. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.175
ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/
5
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на В. И. И. ЕГН: **********, паричната
сума в размер на 400 лв./четиристотин лева/, представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар по АНД №583/2024г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на
разноски в размер над 400 лева, до 800 лева, поради прекомерност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6