Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/21.05.2015г., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XI СЪСТАВ, гражданско отделение, на 24 април
2015г., в публично заседание в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц. ХЕКИМОВА
при участието на секретар Ж.П.
разгледа докладваното от съдия Ц. Хекимова гражданско дело № 7860 по описа за
2010г.
Производството е за делба във фаза по извършването.
Производството по делото е във втора
фаза на делба по извършване. С Решение №4423/15.11.2011 год., по гр.д.№7860/2010
год. по описа на ВРС, Х състав, са допуснати до делба следните недвижими имоти - ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № *** по кадастралната карта
на Варна, м-ст *******, ****** с площ от
1046 кв.м. между съсобственици при следните квоти: ½ идеална част за И.М.И.
и ½ идеална част за З.М.И.; ВИЛНА
СГРАДА с идентификатор № ***.1 по кадастралната карта на гр. Варна със застроена площ 81 кв.м. и ВИЛНА СГРАДА с идентификатор № ***.2 по кадастралната карта на гр. Варна, м-т ******,
със застроена площ 81 кв.м. между съсобствениците при следните квоти 1/3 за И.М.И.,
1/3 за З.М.И. и 1/3 за К.М.И..
Отправени са
искания от З.М.И.
и К.М.И. да бъде
извършена делбата чрез разпределение на дяловете съобразно квотите на страните,
като в техен общ дял да се постави ВИЛНА СГРАДА с идентификатор № ***.1 по
кадастралната карта на гр. Варна.
Отправено е
искане от И.М.И. да бъде
извършена делбата чрез разпределение на дяловете съобразно квотите на страните,
като в негов дял да се постави ВИЛНА СГРАДА с идентификатор № ***.2 по кадастралната
карта на гр. Варна.
Приета е за
съвместно разглеждане на основание чл.346 от ГПК претенцията на И.М.И. срещу
ответниците З.М.И. и К.М.И. за заплащане на суми в размер на 57 397,64 лв.
Твърди се, че общата сума, вложена в строителството на двете сгради, е в размер
172192,92 лева, от които И.И. претендира по
57 397,64 лв. от всеки от останалите съдители. Твърди се, че И.И. е
вложил в строителството 59558,60 лева, от които 1260 евро дадени в заем на К.,
2072 лв. за закупуване на материали, 660 лева за труд, като останалата сума от
54362,30 лева е предоставена на З. за извършване на строителството, от която 1280
евро за проекти и други административни дейности, 15190,31 лева от наем от „***“
ЕАД, 9300 евро преведени, 500 евро и 1000 лева в брой, 2732 лева заплатени
материали и труд.
Приета е за
съвместно разглеждане на основание чл.346 от ГПК претенцията от З.М.И. срещу И. И. и К.И. за заплащане на сума от по 53361,83
от всеки от тях, представляваща увеличената стойност на имота чрез изграждането
на сграда №1 и сума от по 7817 лева, представляваща разходите за изграждане на сграда
2 на етап груб строеж. Претендира се увеличената стойност на имота вследствие
на извършеното строителство и подобренията в една от тях и евентуално
разноските за тези подобрения в същия размер, като извършените СМР са
конкретизирани в молба на л.220 – 224 от делото. Твърди се, че строителството
на двете вилни сгради и подобренията в едната от тях са извършени със знанието
и непротивопоставянето на съсобствениците и З.М.И. е вложил общо 237912,12
лева.
Въз основа на
направено изявление от З.М.И. чрез проц. представител адв.Николова в съдебно
заседание на 24.04.2015г. е прекратено производството по претенцията срещу К.И..
Ответникът З.М.И.
оспорва предявената от ищеца претенция като погасена по давност, като признава получаването
на суми в размер 9300 евро чрез банков превод, както и още 500 евро и получавания
наем от „***“ ЕАД. Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че преведената сума от И.И. на З.И. в размер на 9300
евро, както и сумата от 500 евро дадена в брой и припадащата се на И.И. част от
заплатения от „***“ ЕАД наем в размер на 15190,31 лева са вложени в
строителството на процесните сгради.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото писмени доказателства и доводи на страните по вътрешно убеждение,
съобразно чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Представени
са като доказателства по делото договори от 08.01.2005г. за заем в размер на по
1260 евро, предоставени от И.М.И. на З.М.И. и на К.М.И.. В договорите е
уговорено връщането на сумата да се извърши в срок от 7 години, считано от
м.август 2005г., както и извлечение от движение по сметка на името на И.И..
Приет е като
доказателство по делото договор от 03.07.2009г., сключен между З.М.И. като
възложител и Л.Д. като изпълнител, за извършване на СМР, включващи монтаж и
демонтаж на скеле, полагане на топлоизолация и полагане на силиконова мазилка
на обща стойност 4300 лева.
Приета е и
вносна бележка от 10.08.2010г., видно от която Л.Д. е получил от З.М.И. сумата от 4300 лева
за извършените СМР по договор от 02.09.2009г.
Приет е като
доказателство по делото договор от 10.10.2009г., сключен между З.М.И. като
възложител и Л.Д. като изпълнител, за извършване на СМР, включващи изграждане
на повдигнат под с височина 6 см, вътрешни стени от гипсокартон, топлоизолация
с каменна вата и гипсофазер на външните стени и тавана на къщата на обща
стойност 5600 лева.
Приета е и
вносна бележка от 15.11.2009г., видно от която
Л.Д. е получил от З.М.И. сумата от 5600 лева за извършените СМР.
Представен е
договор от 02.10.2006г., видно от който „******** ****“ ЕООД предоставя на З.М.И.
възмездно право за присъединяване на имот към трафопост на цена от 4300 лв.,
както и вносна бележка, удостоверяваща заплащането на договорената сума.
Приет е като
доказателство по делото договор от 05.10.2006г., сключен между З.М.И. като
възложител и „*********“ ООД като изпълнител, за доставка, монтаж и остъкляване
на дограма на обща стойност 1976,72 лв., както и разписка за заплащане на
договорената сума и приемо-предавателен протокол
Представени
са фактури и касови бележки за закупени материали и извършени СМР: за арматурна
заготовка от 23.06.2006г. на стойност 4363,20 лв., за *** части и санитария от
06.09.2006г. на стойност 2531,50 лв., за оглед, пломбиране, откриване на
партида към *** на стойност 14,28 лв., за каменна вата от 07.04.2010г. на стойност
3960 лв., за перлит от 31.10.2009г. на стойност 105 лв., за гранитогрес и
теракот от 07.08.2009г. на стойност 910,39 лв., за профили Knauf от
06.06.2009г. на стойност 1831,71 лв., за алуминиев ъгъл от 05.06.2009г. на
стойност 120 лв., за циментова шпакловка от 29.05.2009г. на стойност 592,32
лв., за лепило за топлоизолация от 16.05.2009г. на стойност 288 лв., за
топлоизолация от 04.05.2009г. на стойност 1899,12 лв., за силиконова мазилка и
грунд мазилка от 01.07.2009г. на стойност 3540 лв.
Приет е като
доказателство и акт за извършени СМР образец №19 за водопроводно отклонение за
строителна и монтажна част на стойност 747,41 лв., касова бележка за
присъединяване на потребител към електроразпределителната мрежа за сумата от
696 лв., фактури от „***“ АД за присъединяване, съгласуване на виза,
разрешително на обща стойност 493,03 лв.
Представен е
Акт за приемане на конструкцията от 05.02.2007г. за строеж, представляващ две
вилни сгради, находящи се в УПИ XI-1652, кв.70, по плана на СО „*******“,
гр.Варна.
Представен е
по делото списък на извършени разходи във връзка със строителството през
периода от 11.11.2004г. до 22.12.2006г.
Видно от
представения договор за наем от 06.10.2006г., сключен между З.И. и К.И. от една
страна като наемодатели и „*** ******“ ЕООД като наемател наемодателят
предоставя на наемателя за временно ползване срещу заплащане 40 кв.м. площ от
УПИ XI-1652, кв.70, по ПП на ПРЗ на вилна зона „*******“
гр.Варна, с обща площ от 1000 кв.м.
Видно от
представеното по делото писмо от „***“ ЕАД наемната цена, заплатена от „***“
ЕАД по договор за наем, сключен на 06.10.2006г. между З.И., И.И. и К.И. като
наемодатели и „***“ ЕАД като наемател, през периода от м.06.2006г. до
м.03.2013г. е в общ размер от 33228,17 лв., по периоди, както следва: от
06.10.2006г. до 31.07.2008г. – общо 8542,64 лв., от 01.08.2008г. до
31.12.2010г. – общо 12748,56 лв., от 01.01.2011г. до 31.03.3013г. – общо
11936,97 лв.
От представените
банкови извлечения от „***************“ от банкова сметка *** И.И. е видно
извършването на 29.06.2006 на международен превод в размер на 5037,50 евро, на 12.02.2007
в размер на 1000 евро, на 21.02.2007 в размер на 1000 евро, на 13.03.2007 в
размер на 1000 евро, всички с получател З.М.И.. Извършен е и превод на
11.10.2006г. в размер на 4037,50 евро с получател Ж.Ж.И..
Назначена и
приета по делото е съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се
установява, че допуснатият до делба поземлен имот са поделяем, пазарната цена
на сграда с идент ***.1 е определена в размер на 159736 лв., на сграда с идент.
***.2 е определена в
размер на 75651 лв., пазарната цена на ПИ с идент. *** е в размер на 103125
лв., след поделянето му на два дяла е определена стойност на всеки дял по
51562,50 лв.
Назначена и
приета по делото в съдебно заседание на 07.03.2014г. е съдебно-техническа експертиза, в заключението
по която вещото лице е установило, че сградата с идент. ***.1 е завършена, като
са изпълнени всички довършителни работи, сградата с идент. ***.2 е изградена в
груб строеж, масивна стоманобетонна конструкция и стени с тухлена зидария,
покрив с дървена покривна конструкция и покритие от ондулин, ПВЦ дограма, без
изпълнена външна топлоизолация и мазилки. Стойността на сградите вещото лице
определя в размер на 235902 лева, а извършените подобрения в сграда ***.1 на
стойност 56048 лева, изчислени към момента на извършване на СМР през 2008г. От
заключението по назначената допълнителна СТЕ се установява, че са изпълнени
всички видове СМР по представените от ответника писмени доказателства,
доставени са посочените материали и са предоставени посочените услуги, както
следва: положена е топлоизолация на вилна сграда ***.1 по договор от
03.07.2009г.; извършени са СМР по договор от 10.10.2009г.; извършено е
присъединяване към електрозахранване по договор от 02.10.2006г.; извършена е
изработка и монтаж на дограма по договор от 05.10.2006г. със „*********“ ООД; извършена
е арматурна заготовка по договор от 23.06.2006г.; закупени са *** материали по
фактура от „*****“ ООД; изпълнени са подови замазки в сграда №1 по касова
бележка от „Топливо“ за перлит; изпълнено е *** отклонение, оглед, пломбиране
по фактури от „***“ ООД; в сграда №1 са положени подови настилки – гранитогрес,
теракот по фактура от „*****“ ООД; закупени са материали от „****** *“ ООД.
Общата стойност на извършените дейности и закупени материали вещото лице е
изчислило в размер на 40335,41 лева.
Назначена и
приета по делото в съдебно заседание на 20.03.2014г. е повторна съдебно-техническа експертиза, в
заключението по която вещото лице е установило, че сградат с идент. ***.1,
разположена в северната част на поземления имот, е изградена и напълно
завършена, изпълнени са всички довършителни работи. Изпълнените СМР за сграда
№1, както и разходите за допълнителни работи – проектиране, инвеститорски
контрол, строителен надзор и др.такси, вещото лице е изчислило в размер на 149***,97
лева. Видно от заключението вилната сграда с идент. ***.2 е изградена на етап
груб строеж, довършителните работи не са изпълнени. Изпълнените СМР за сграда
№1, както и разходите за допълнителни работи – проектиране, инвеститорски
контрол, строителен надзор и др.такси, вещото лице е изчислило в размер на
76759,52 лева. Пазарната стойност на поземления имот вещото лице е изчислило в
размер на 104 336 лева, а на вилната сграда №1 в размер на 157900 лева.
Увеличената стойност на имота вследствие направените подобрения в сграда №1
вещото лице е изчислило в размер 57 830 лв. Вещото лице е установило, че отделните видове
СМР във вилна сграда №1, както са описани в молба на л.220-224 от делото,
съществуват на място, като стойността им към момента на тяхното извършване –
2007г. и 2008г. е в общ размер 58 678,12 лева; разходите за извършване на грубия
строеж на сграда №1 и сграда №2към м.02.2007г. са в общ размер 65 755,07
лева. Стойността на извършените СМР през 2007г. и 2008г. във вилна сграда №1
към 22.11.2013г. възлиза на 39021,20 лева, а към 12.03.2015г. – на 37 070,14
лева.
По искане на ищцовата страна са разпитани свидетелите Ж.Ж.И.
/42г., без родство и дела със страните по делото/ и Е.Й. М. /75г., тъст на
ищеца/, кредитирани от съда в частта, в която се основават на непосредствени
впечатления и не противоречат на събраните по делото писмени доказателства. От
показанията на св. И. се установява, че е бивша съпруга на ищеца, знае за
уговорката между братята за извършване на строителството, през есента на 2006г.
по поръчка на И. е предала изпратена от И. сума от 5000 лева на З.. От
показанията на свидетеля М. се установява, че И. е идвал в България всяка
година и преди четири години е извършвал определени дейности по южната къща – ***,
изравняване на пода, саниране на основите.
По искане на ответната страна са разпитани свидетелите Д.С.С.
/34г., зет на З.И./ и Л.Д. Димитров /37г., без родство и дело със страните по
делото/, кредитирани от съда в частта, в която се основават на непосредствени
впечатления и не противоречат на събраните по делото писмени доказателства. От
показанията на св. С. се установява, че знае за уговорката между братята да
строят в притежавания от тях парцел, за което И. щял да праща пари от Германия;
чрез жребий определили коя къща къде да се намира; строителството започнало
през 2005г. и през 2007г. бил изграден покрива и на двете сгради, след което
започнали да довършват къщата на З. с цел да се нанесат, защото живеели в
бунгало в мястото. По време на изграждане на двете сгради до груб строеж И.
пратил пари един, два пъти, З. взел назаем от свой приятел, свидетелят
ипотекирал апартамента на майка си, за да даде заем на З.. През 2007г. майката
на свидетеля изтеглила заем от 15000 лева, които свид. дал на З., после през
2009г. свидетелят изтеглил кредит и дал на З. още 25000 лева, за да може да
изплати предишните си заеми. Свидетелят заявява, че И. е идвал на строежа, но
само да погледне как вървят работите. По време на строителството само З. е
плащал за труд и материали, част от които свидетелят си спомня като суми: 10000
лева за външна изолация, 5000 лева за гипс картон. От показанията на св.
Димитров се установява, че е помагал при грубия строеж на сградите, който
започнал през 2005г. и бил завършен през 2007г. и впоследствие е правил
вътрешна и външна изолация и повдигнат под на къщата на З. през м.08.2008г. на
стойност около 11000 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Относно
реалната
поделяемост и пазарна стойност на допуснатите до делба недвижими имоти, съдът
възприема заключението на вещото лице по СТЕ /л.376 – 380 и 418 - 423 от делото/, изслушано
в с.з. на 27.06.2014г., от което се
установява, че допуснатият до делба поземлен имот е поделяем. Пазарната
стойност на имотите, определена с оглед на тяхното местоположение, техническа
инфраструктура, транспортна достъпност, след извършени проучвания за пазарните
цени на недвижими имоти в района, е определена пазарна цена на сграда с идент ***.1 в размер на
159736 лв., на сграда с идент. ***.2 - в размер на 75651 лв., на ПИ с
идент. *** - в размер на 103125 лв., след поделянето му на два дяла е
определена стойност на всеки дял по 51562,50 лв.
Основен принцип при
извършване на делбата е тя да бъде извършена така, че всеки съсобственик да
получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в
пари. Този основен принцип може да бъде
реализиран както чрез теглене на жребие, така и посредством извършено по реда
на чл. 353
ГПК разпределение на имотите от съда, при което изборът на
способ, по който да бъде извършена делбата, се обуславя не само от простото
съотношение между броя на съделителите и броя на имотите - предмет на делбата,
нито само от съпоставяне на стойността на имотите с обема от притежавани от
съделителите права. Всички установени по делото правнозначими за избора на
способ за извършване на делбата факти и обстоятелства следва да бъдат взети
предвид от съда.
В настоящия
случай са отправени искания от ищеца И.И. за поставяне в дял на сграда с идент ***.2
и от ответниците З.И. и К.И. за поставяне в общ дял на сграда с идент ***.1. Имайки предвид отправените искания, чиято стойност
съответства в достатъчна степен на квотите на тези съделители в съсобствеността, съдът намира, че
тегленето на жребие е невъзможно, и делбата следва да се извърши чрез
разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК във вариант, съобразен с фактическото
използване на имотите. На ищеца И.И. следва да се разпредели сграда с идент ***.2, находяща
се в южната част на имота със застроена площ от 70 кв.м. и разгъната застроена
площ от 120 кв.м., на ответниците З.И.
и К.И. - сграда с идент ***.2 находяща се в северната
част на имота със застроена площ от 71 кв.м. и разгъната застроена площ от 120
кв.м.
Съгласно
указанията, дадени с ППВС №7/73г., т.5 за избягване необоснованото разместване на
имуществени блага следва да се определи парично уравнение на
дяловете съответно на квотата на съделителите в съсобствеността. По
отношение пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на делбата, съдът
възприема заключението на вещото лице, прието в съдебно заседание на
09.01.2015г., кредитирано като компетентно дадено, изчерпателно и съобразено с
всички относими към определяне на цената обстоятелства и актуалните промени в
пазарните условия.
За уравнение на дяловете съделителите З.И. и К.И. следва да
заплатят на съделителя И.И. сума в размер на 2811,34 лв.
По отношение
на поземления имот, предмет на делбата, следва да се има предвид обстоятелството, че от делбения имот са обособени
дялове, съответстващи на броя на съделителите, както и факта, че броя на
дяловете съответства на броя на построените сгради, то съдът намира, че
тегленето на жребие е невъзможно, и делбата следва да се извърши чрез
разпределение на имотите. Трайната практика на ВКС изисква всеки от съделителите да получи реален дял от делбените имоти, каквато е
целта на съдебната делба.
Възражението
на ищеца, че делбата на поземления имот е недопустима поради изричната забрана
на ППВС №2/1982г., съдът намира за неоснователно. В случая не е налице нито
една от разглежданите в цитираното постановление хипотези: в процесния съсобствен парцел не са налице две или повече
самостоятелни сгради, изключени от съсобствеността и принадлежащи на отделни собственици, нито е
налице сграда,
в която етажи или части от етажи заедно с придадените към тях помещения на
тавана или зимника принадлежат на различни собственици. В случая в
поземления имот са построени две сгради, предмет на делбата, които са в режим
на съсобственост между съсобствениците на терена и третия съделител. Едва с
решението по извършване на делбата ще се прекрати съсобствеността по отношение
на тях.
Не е налице в
случая и хипотезата, при която в съсобствен дворищно-регулационен парцел са изградени жилищни
сгради, собствеността върху които не принадлежи на всички съсобственици на парцела, при което
би възникнала така наречената
хоризонтална етажна собственост и съответно урегулираният поземлен имот би представлявал обща част съгласно чл. 38 ЗС
/Решение
№ 192 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 409/2012 г., II г. о., ГК/. В
настоящия случай е налице обратната хипотеза – всички съсобственици в
поземления имот са и съсобственици по отношение на изградените в него сгради,
поради което не възниква етажна собственост и делбата следва да бъде извършена
съобразно заключението на вещото лице. Не е допустимо извършването на делбата
чрез определяне на идеална част от поземления имот като прилежаща част към
всяка от сградите, като се има предвид, че единият от съделителите е
съсобственик по отношение на сградите, но не и на поземления имот и е недопустимо
по силата на съдебното решение да получи идеална част от имот, по отношение на
който не притежава съсобствени права.
Делбата
следва да се извърши чрез разпределение съответно на квотата им в
съсобствеността, като на съделителя-ищец се възложи дял IІ, в който се
намира разпределената в негов дял сграда №2, а на съделителя-ответник се възложи дял І, в който се
намира разпределената им в общ дял с другия ответник сграда №1. При сравнение
на изготвените от вещото лице варианти, като площта на образуваните имоти винаги
е еднаква, съдът намира, че най-удачен се явява вариант №2, тъй като граничната линия е права, успоредна на
сградите, без диагонали и същевременно са спазени съответните отстояния по
приложимите разпоредби на ЗУТ. Поради идентичната стойност на дяловете /по
51162,50 лева/ съгласно заключението на вещото лице не се налага уравнение на
дяловете. Дяловете следва да се индивидуализират с определените им от СГКК нови
идентификатори, а именно дял І с идент. ***************, а дял IІ с идент. ***************.
По претенцията на И.М.И. срещу ответниците З.М.И. и К.М.И.
за заплащане на суми в размер на 57 397,64 лв. Твърди се, че общата сума, с
която се е увеличила стойността на имота, е в размер 172192,92 лева, от които И.И.
претендира по 57 397,64 лв. от
всеки от останалите съдители. Твърди се, че И.И. е вложил в строителството
59558,60 лева, с което стойността на имота се е увеличила с 172192,92 лева.
Твърди се, че от посочената обща сума 59558,60 лева 1260 евро са дадени в заем
на К., 2072 лв. за закупуване на материали, 660 лева за труд, като останалата
сума от 54362,30 лева е предоставена на З. за извършване на строителството, от
която 1280 евро за проекти и други административни дейности, 15190,31 лева от
наем от „***“ ЕАД, 9300 евро преведени, 500 евро и 1000 лева в брой, 2732 лева
заплатени материали и труд.
В настоящия случай не е налице спор между страните,
че е било налице съгласие от съсобствениците за извършваните от тях подобрения в
съсобствения имот, поради което спрямо така предявената претенция са приложима
разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Правопораждащият
общ факт е разноските за общата вещ да са извършени за запазването или за
ползването на тази вещ според предназначението й (необходими разноски), или за
подобряването й, без промяна на предназначението или лукс (полезни разноски). В
конкретния случай се твърди предоставяне на суми чрез банков превод или в брой
през 2006г. и 2007г., както и предоставяне на припадащата се на И.И. част от
наемна цена по сключения с „***“ ЕАД договор. От представените банкови
извлечения се установява извършването на международни преводи от банкова сметка
*** И.И. с получатели З.И. и Ж. И. през периода 2006г. – 2007г., което се
потвърждава и от свидетелските показания на разпитания свидетел Ж. И.. Твърденията
за заплатени лично от И. суми за материали и труд също се отнасят за 2006г. За
извършването на такива разходи не са ангажирани съответни доказателства с
изключение на свидетелските показания на св.М., който заявява, че И. със свои
средства преди около четири години е направил *** на сградата и саниране на
основите. Показанията не съответстват на заявените с претенциите дейности и противоречат
на безспорно установения по делото факт за изграждане на двете сгради на етап
груб строеж през 2007г., поради което не следва да бъдат кредитирани.
Въз основа на горното претенцията в тази част се
явява погасена по давност, тъй като е предявена в съдебно заседание на
22.11.2013г., след предвидения в закона петгодишен срок от момента на
предоставяне на претендираните суми за влагане в строителството, както същият
се твърди и се установява от представените по делото доказателства. Изводът е
същият, дори като краен момент да се приеме датата на входиране на
първоначалната молба за предявяване на претенции по сметки, а именно
14.11.2013г.
По отношение на сумата от 15190,31 лв., представляваща полагащата се на И.И.
част от наемната цена, заплащана от „***“ ЕАД за разположеното в процесния имот
съоръжение: от представеното по делото писмо от „***“ ЕАД се установява
заплащането на наемна цена в общ размер от 33228,17 лева за периода от
06.10.2006г. до 31.03.2013г. Установява се от показанията на разпитаните
свидетели, че полагащата се на И.И. част е вложена в строителството на
процесните сгради, но до завършване на етап груб строеж, тоест до м.02.2007г. В
тази част претенцията е погасена по давност поради изтичане на предвидения в
закона петгодишен срок до предявяването й в съдебно заседание на 22.11.2013г. След този момент са извършвани
само СМР по довършване на определената за З. къща, по отношение на които от
ангажираните от ответната страна доказателства се установява, че са заплащани с
негови лични и заемни средства. Не се установява полагащите се на И.И. суми от
наемната цена да са използвани именно за влагане при довършителните работи на
сграда №1. Горният извод не препятства възможността на ищеца да претендира
въпросните суми въз основа на твърденията си, че са получени от ответника З.,
но отделно от производството по делба, в което на разглеждане подлежат само
претенции, свързани с делбения предмет.
Въз основа на изложеното претенциите на ищеца към ответниците З.М.И. и
К.М.И. за заплащане на суми в размер на по 57 397,64 лв. следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
По претенцията
от З.М.И. срещу И.И. за заплащане на сума от 53361,83, представляваща
увеличената стойност на имота чрез изграждането на сграда №1 и сума от 7817
лева, представляваща разходите за изграждане на сграда 2 на етап груб строеж. Претендира
се увеличената стойност на имота вследствие на извършеното строителство и
подобренията в една от тях и евентуално разноските за тези подобрения в същия
размер, като извършените СМР са конкретизирани в молба на л.220 – 224 от делото.
Твърди се, че строителството на двете вилни сгради и подобренията в едната от
тях са извършени със знанието и непротивопоставянето на съсобствениците и З.М.И.
е вложил общо 237912,12 лева.
В случая между страните не се
оспорва, че е било налице съгласие от съсобствениците за извършваните от тях
подобрения в съсобствения имот, поради което спрямо така предявената претенция
са приложима разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, съгласно която всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта
си. Правопораждащият общ факт е разноските
за общата вещ да са извършени за запазването или за ползването на тази вещ
според предназначението й (необходими разноски), или за подобряването й, без промяна
на предназначението или лукс (полезни разноски). В настоящия случай се твърди
извършването на полезни разноски, чрез извършването на които се увеличава
стойността на вещта.
В конкретния случай се твърди влагане на лични и
заемни средства от З. при изграждане на двете сгради на етап груб строеж и при
довършителните работи по сграда №1. Момента на завършване на сградите на етап
груб строеж е установен в хода на производството и не се оспорва от страните, а
именно м.02.2007г. В заключението си вещото лице по назначената и приета СТЕ е
установило, че всички описани в претенцията на ответника СМР, извършени през
периода 2007г. – 2008г. съществуват на място и е определила тяхната стойност към
момента на извършването им. Претенцията в тази част се явява погасена по
давност, тъй като е предявена в съдебно заседание на 22.11.2013г., след
предвидения в закона петгодишен срок от момента на извършване на описаните в
молбата СМР в периода до завършване на сградите на етап груб строеж, както
същият се твърди и се установява от представените по делото доказателства.
По отношение на претенцията в
частта, с която се претендират разходите за довършителни работи по сграда №1: от
представените по делото писмени доказателства /договори за СМР/, които се
подкрепят от ангажираните свидетелски показания, се установява извършването в
периода 2009г. – 2010г. на следните СМР: закупуване и поставяне на външна топлоизолация,
повдигнат под, закупуване и полагане на гипсокартон, на теракот и гранитогрес. От
представените писмени доказателства се установяват следните извършени разходи
за посочените дейности: сумата от 4300 лв. по договор от 03.07.2009г. за
полагане на топлоизолация и силиконова мазилка, 5600 лева по договор от 10.10.2009г. за изграждане на
повдигнат под, вътрешни стени от гипсокартон, топлоизолация с каменна вата и
гипсофазер на външните стени и тавана, 3960 лв. за закупуване на каменна вата на
07.04.2010г., 910,39 лв. за закупуване на теракот и гранитогрес на 07.08.2009г.,
1831,71 лв. за закупуване на профили Knauf на 06.06.2009г., 288 лв. за
закупуване на лепило за топлоизолация на 16.05.2009г., 1899,12 лева за
закупуване на топлоизолация на 04.05.2009г., 3540 лева за закупуване на
силиконова мазилка и грунд мазилка на 01.07.2009г. По отношение на описаните
суми се установява от представените писмени доказателства и от ангажираните
свидетелски показания, че са заплатени от З.И.. От заключението на вещото лице
се установява, че съществуват към момента и представляват полезни разноски с
оглед ползване на вещта според предназначението й. По отношение на всички
останали претендирани от ответника подобрения, независимо от установения от
вещото лице факт на съществуването им на място, не се установява периода за
закупуването и поставянето им, както и дали са били заплатени именно от З.И..
Част от описаните в претенцията като подобрения представляват преместваеми
вещи, които не отговарят на дефиницията за подобрения, а именно обзавеждане на
спалня, друга част представляват луксозни подобрения, които константната
съдебна практика изрично изключва от понятието за полезни разноски, например
стенна апликация, щори, бамбуков парапет.
Въз основа на горното следва да се
приеме, че претенцията на З.И. срещу И.И. се явява основателна за сумата от 7443,07
лв., представляваща съответната на дела на И.И. част от общата сума от 22329,21
лв. вложени от З.И. средства за закупуване на материали и извършване на СМР за
довършване на сграда №1. Претенцията следва да бъде отхвърлена до размер от
53361,83 лева, претендиран като увеличена стойност на имота чрез изграждането
на сграда №1, както и изцяло за сумата от 7817 лева, представляваща разходите
за изграждане на сграда 2 на етап груб строеж като погасена по давност.
На осн. чл.8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъдат осъдени
съделителите да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт и държавна
такса върху
равностойността на дела им от делбените недвижими имоти, както следва:
съделителите З.И. и И.И. – по 3138,49 лева върху стойността на дела им от
сградите и по 2062,50 лева върху стойността на дела им от поземления имот, а
съделителят К.И. – 3138,49 лева върху стойността на дела му от сградите.
С
оглед изхода от спора по предявените претенции по сметки ответникът З.И. следва
да заплати държавна такса в размер на 297,72 лв. по иска с правно основание чл.30,
ал.3 от ЗС, на
основание чл. 1 от ТДТССГПК.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и собственост на И.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** недвижим имот, представляващ ВИЛНА СГРАДА № **********.***.2
по КК на гр. Варна, със застроена площ от 70 кв.м., изградена в южната част на
ПИ № **********.*** по КК на гр. Варна, м. „*******” – „******” с площ от 1046
кв.м., при граници: ПИ с №№ **********.***, **********.***, **********.*** и **********.****,
на осн.
чл.353
ГПК.
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ и собственост на З.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** и К.М.И., ЕГН **********,
с адрес: *** недвижим имот, представляващ ВИЛНА СГРАДА № **********.***.1 по КК на гр. Варна,
със застроена площ от 71 кв.м., изградена в северната част на ПИ № **********.***
по КК на гр. Варна, м. „*******” – „******” с площ от 1046 кв.м., при граници:
ПИ с №№ **********.***, **********.***, **********.*** и **********.****, на осн. чл.353 ГПК.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и собственост на И.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***
недвижим имот с идент. *************** по КК на гр. Варна, представляващ дял
ІI по скицата на л.419 от делото, находящ се в
гр.Варна, м. „*******” – „******” с площ от 523 кв.м., при граници: ПИ с №№ **********.***,
**********.***, **********.***, **********.**** и ***************, на осн. чл.353
ГПК.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и собственост на З.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** недвижим имот с идент. *************** по КК на гр. Варна, представляващ дял I по скицата на л.419 от делото, находящ се в
гр.Варна, м. „*******” – „******” с площ от 523 кв.м., при граници: ПИ с №№ **********.***,
**********.**** и ***************, на осн. чл.353 ГПК.
ОСЪЖДА З.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и К.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***
за уравнение на
дяловете сумата от 2811,34 лв. (две хиляди осемстотин и единадесет лева и 34 ст.), ведно
със законната лихва, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
З.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 7443,07
лв. /седем хиляди четиристотин четиридесет и три лева и седем ст./, представляваща
съответната на дела на И.И. част от общата сума от 22329,21 лв., вложени от З.И.
средства за закупуване на материали и извършване на СМР за изграждане и довършване на сграда с
идент. №**********.***.1, включващи сумата от 4300 лв. по договор от
03.07.2009г. за полагане на топлоизолация и силиконова мазилка, 5600 лева по
договор от 10.10.2009г. за изграждане на повдигнат под, вътрешни стени от
гипсокартон, топлоизолация с каменна вата и гипсофазер на външните стени и
тавана, 3960 лв. за закупуване на каменна вата на 07.04.2010г., 910,39 лв. за
закупуване на теракот и гранитогрес на 07.08.2009г., 1831,71 лв. за закупуване
на профили Knauf на 06.06.2009г., 288 лв. за закупуване на лепило за
топлоизолация на 16.05.2009г., 1899,12 лева за закупуване на топлоизолация на
04.05.2009г., 3540 лева за закупуване на силиконова мазилка и грунд мазилка на
01.07.2009г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата до целия претендиран размер от 53361,83 лева, претендирани като вложени в изграждането и довършването на сграда с идент. №**********.***.1, както и за сумата от 7817 лева, претендирана като разходи за изграждане на
сграда с идент. №**********.***.2 на етап груб строеж през периода 2006г. – 2007г., на основание чл. 30, ал.3 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявената
от ищеца И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***
претенция срещу З.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и К.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** за
заплащане на сумата в размер на по 57 397,64 лв. за всеки един от тях, претендирана
като стойност на вложени от ответника през периода 2006 – 2007г. средства за
изграждане и подобрение на делбените имоти, представляващи сгради с идент. №**********.***.1
и №**********.***.2, на основание чл. 30, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5200,99 лева (пет хиляди и двеста лева и деветдесет
и девет ст.)
върху равностойността на дела му от недвижими имоти на основание чл. 355 от ГПК във вр. с чл.8
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА З.М.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 5200,99 лева (пет хиляди и двеста лева и деветдесет и девет ст.) върху равностойността
на дела му от недвижими имоти на основание чл. 355 от ГПК във вр. с чл.8 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К.М.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 3138,49 лева (три хиляди сто тридесет и осем лева и четиридесет
и девет ст.)
върху равностойността на дела му от недвижими имоти на основание чл. 355 от ГПК във вр. с чл.8
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
З.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 297,72 лева (двеста
деветдесет и седем лева и 72 ст.) по иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗЗД, на основание чл. 1 от ТДТССГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: