РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Кубрат, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100492 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание в разпоредбите на чл.
79, чл. 92 чл. 205 ЗЗД, предявени по реда на чл. 415 ГПК.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** чрез пълномощник адв. Н.Ш. твърди, че
на 06.11.2018 г. между мобилния оператор и ответникът П. В. П. е сключено
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал 49.99 със
стандартен месечен абонамент в размер на 49.99 лв. На същата дата П.
сключил и договор за лизинг, по силата на който е взел мобилно устройство
HUAWEI Mate 20 Pro Dual Blue с обща лизингова цена 1402.77 лв., дължима
чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 60.99 лв.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор,
потребителят се задължил да заплаща ползваните услуги въз основа на
месечно издавана фактура.
Ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, но
за отчетния период на потребление 18.04.2019 г. – 17.07.2019 г. абонатът не е
изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните услуги в общ размер на 153.26 лева. Неизпълнението
на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, е
ангажирало договорната му отговорност по т.IV-3 от сключеното
допълнително споразумение, като операторът е начислил във ф-ра №
**********/18.09.2019 г. и неустойка в размер на 124.98 лева, която не
1
надвишава три месечни абонаментни такси.
Твърди се, че по договорът за лизинг П. дължи заплащане на сума в общ
размер на 1079.15 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
18.04.2019 г. – 17.09.2019 г. Вследствие на неизпълнението, мобилният
оператор заявява, че абонатът дължи и сума в размер на 217.10 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг. Посочените
задължения за лизингови вноски са изискуеми поради изтичане срока на
договора за лизинг, а към датата на подаване на исковата молба мобилното
устройство не е върнато от абоната.
Поради конастатираното неизпълнение и въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение па парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу П. В. П. е образувано ч. гр. д № 299/2021 г. по
описа на PC–Кубрат. Издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което ищецът в настоящото производство в срока по чл. 415 ГПК,
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на П. В. П., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес в ***, ***, че
съществува изискуемо вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер на
общо 1 574.49 лева, от която 153.26 лева неплатени абонаментни такси за
отчетен период 18.04.2019 г. – 17.07.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявление – 17.05.2021 г. до
окончателното изпълнение; 124.98 лева – неустойка; 1079.15 лв. дължими
лизингови вноски и 217.10 лева – представляваща разликата между цената на
устройство HUAWEI Mate 20 Pro Dual Blue без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, като претендират и сторените
разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът П. В. П., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес в ***, ***,
чрез назначения му особен представител адв.М.Н. от АК–Разград заявява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че
ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на претендираните
вземания. Вземане за неустойка следва да се претендира при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, но липсват доказателства
ищецът да е упражнил това свое право. Счита, че претенцията за заплащане
на адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли като недоказана, тъй
като и по двете дела – ЧГД № 299/2021 г., и по настоящото, не е представен
договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ответникът е абонат на дружеството-
доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД съгласно
сключено Допълнително споразумение от 06.11.2018 г. към Договор за
2
мобилни услуги за ползване на мобилен номер 359899213151 за срок от 24
месеца, с избран абонаментен план Тотал 49,99 лв. На същата дата е сключен
и Договор за лизинг, по силата на който му е предоставено за ползване
мобилно устройство HUAWEI модел Mate 20 Pro Dual Blue за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 60.99 лв.,
съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор, както и с правото
на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане
на допълнителна сума от 60.99 лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ (чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг). Стандартната цена на
мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 1879.90 лв., а общата
лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 49.99 е 1463.76 лв.
Отстъпката, която ответникът получил възлиза на сума в размер на 416.14 лв.
(Раздел II, т. 1 от Допълнителното споразумение).
Не се спори между страните, че въз основа на посочените договори П.
В. П. е ползвал предоставяните от ищцовото дружество мобилни услуги, като
потреблението е било фактурирано под клиентския номер на абоната №
*********.
Съгласно чл. 27 от Общите условия на мобилния оператор при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител е уведомен за датата от месеца, на която ще бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението да заплати дължимите суми.
Така за потребените от П. услуги в периода 18.04.2019 г. до 17.07.2019
г. „Теленор България“ ЕАД е издал следните фактури:
- Фактура № **********/18.05.2019 г. за отчетния период на
потребление от 18.04.2019-17.05.2019 г. с дължима стойност за плащане в
размер на 113.37 лв., от които 52.38 лв. месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги и 60.99 лв. за месечна лизингова
вноска.
-Фактура № **********/18.06.2019 г. за отчетния период на
потребление от 18.05.2019 г. - 17.06.2019 г. с дължима стойност за плащане в
размер на 111.88 лв., от които 52.38 лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги и 60.99 лв. за месечна лизингова
вноска.
-Фактура № **********/18.07.2019 г. за отчетния период на
потребление от 18.06.2019 г. – 17.07.2019 г. с дължима стойност за плащане в
размер на 110.98 лв., от които 49.99 лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги и 60.99 лв. за месечна лизингова
вноска.
-Фактура № **********/18.08.2019 г. за отчетен период 18.07.2019 г. –
17.08.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 43.25 лв.,
3
представляваща неплатен остатък от лизингова вноска.
-Фактура № **********/18.09.2019 г. за отчетния период на
потребление от 18.08.2019 г. – 17.09.2019 г. с дължима стойност за плащане в
размер на 124.98 лв. неустойка, 379.46 лв. неплатени месечни абонаменти,
853.56 лв. дължими лизингови вноски и 217.10 лв дължима сума за мобилно
устройство.
За посочените месечни отчетни периоди – м. 04/2019 г., м. 05/2019 г., м.
06/2019 г. и м. 07/2019 г. длъжникът не е изпълнил задължението си да
заплати на „Теленор България“ ЕАД дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги и лизингови вноски.
В издадената месечна фактура № ********** е начислена неустойка в
размер на 124.98 лв., фактурирана е цената за незаплатените месечни
лизингови вноски в размер на 853.86 лв., включена е сумата за незаплатени
месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги в размер на
379.46 лв., както и сума в размер на 217.10 лв., дължима сума за мобилно
устройство.
Както се посочи по-гори за посочените месечни отчетни периоди
длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“
ЕАД сумите за месечни абонаменти и лизингови вноски, съобразно
използваните от него услуги, така както са фактурирани.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг, сключен към абонамента за
мобилния номер „месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между
страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на
„Теленор България“ЕАД“. Падежът на лизинговите вноски е указания в
месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Безспорно се
установява, че абонатът не е изпълнил задълженията си и след настъпване на
крайния падеж на договора – 06.11.2020 г. Ответникът е нарушил
задълженията си по договора, поради което ищецът претендира и заплащане
на неустойка в размер на 217.10 лв., представляваща разликата между цената
на устройство HUAWEI Mate 20 Pro Dual Blue без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната и да начисли в
крайната издадена фактура и неустойка за нарушение на задълженията му по
настоящия договор в размер на 124.98 лв.
На 17.05.2021 г. ищецът подал заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, образувано в ЧГД № 299/2021 г. по описа на РС–
Кубрат. Издадената по делото Заповед № 90/18.05.2021 г. е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в указания от съда
срок мобилният оператор е подал установителен иск за установяване на
4
вземането.
Така приложените по делото договори, допълнително споразумение и
фактури не са оспорени от ответната страна.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК
предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и същата е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заявителят следва да предяви
установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за
изпълнение. Между страните по делото са сключени процесните договори за
предоставяне на мобилни услуги. Налице е валидно облигационно
отношение, договорите са подписани от страна на потребителя и неоспорени
от ответника.
В договорите е посочена цената, която се дължи месечно за ползване на
услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер,
абонаментна програма и цена. Потребителят се задължава да заплаща
стойността на услугите, не по-късно от 18 дневен срок от датата на издаване
на фактурата, заплащането се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно, като неполучаването й, не освобождава от задължението
за плащане. Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил дължимите
по договора суми за месечни абонаментни такси и мобилни услуги, отразени
в издадените фактури – Фактура № **********/18.05.2019 г., Фактура №
**********/18.06.2019 г., Фактура № **********/18.07.2019 г., Фактура №
**********/18.08.2019 г. и Фактура № **********/18.09.2019 г. Налице е
валидно облигационно отношение, договорите са подписани от страна на
потребителя и неоспорени от ответника, поради което дължи претендираната
сума в размер на 153.26 лв.
По отношение на претендираната сума в размер на 853.86 лв. по
договора за лизинг за предоставено устройство HUAWEI модел Mate 20 Pro
Dual Blue. Същият се е задължил да плаща месечни лизингови вноски,
съгласно уговорен погасителен план, като изискуемостта на всяка лизингова
вноска възниква след издаването на съответната месечна фактура за
отчетните периоди по договора за мобилни услуги. Ответникът не представя
доказателства, че е платил всички уговорени лизингови вноски. Така в
крайната фактура с № **********/18.09.2019 г. са фактурирани лизинговите
вноски дължими до края на погасителния план, които възлизат на общо
853.86 лв.
Неизпълнението на ответника представлява нарушение на задълженията
му и ангажира договорната му отговорност съгласно т.11 от договорите,
поради което и основателно операторът е начислил в крайната издадена
фактура неустойка в размер на 124.98 лв. Претендираната сума е формирана
съобразно правилата за изчисление, уговорени в т.11 от договорите и не
надвишава стойността на тримесечни абонаментни такси на ползваната
5
програма.
Основателна е и претенцията за заплащане на сумата 217.10 лева,
претендирана като неустойка и представляваща разликата между цената на
устройство HUAWEI Mate 20 Pro Dual Blue без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена. Към заявлението е представено
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 06.11.2018г.
(л.14 от ЧГД № 299/2021 г.). Съобразно т. 1 от Раздел II на допълнителното
споразумение, мобилното устройство е предоставено на потребителя при цена
в брой, или обща лизингова цена с абонаментния план от 1463.76 лв., а
отстъпката от стандартната цена е в размер от 416.14 лв. Т.3 от Раздел IV от
споразумението съдържа клаузата за неустойка, предвиждаща че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният
дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и такава част от разликата между страндартната цена на
устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова вноска), каквато съответства на
оставащия срок на договора. В настоящия случай е настъпил крайния срок на
договора, мобилното устройство не е върнато и не са платени както
месечните абонаменти и услуги, така и лизинговите вноски. Поради това, че
потребителят не е бил изправна страна, ищецът претендира заплащане на
неустойка в размер на 217.10 лв. представляваща разликата между цената на
устройство HUAWEI Mate 20 Pro Dual Blue без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена. В случая отстъпката е в размер на
416.14 лв., а претенцията на ищеца е в по-нисък размер, поради което
неоснователно е възражението, че така уговорената неустойка съставлява
неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП.
Предвид изложеното претенцията на ищеца в общ размер от 1574.49
лева се явява основателна и доказана в пълен размер.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
съразмерно с уважената част от иска направените в настоящото производство
разноски, които са в общ размер на 671.70 лв., от които 31.49 лв. платена
държавна такса, 340.21 лв. платен адвокатски хонорар и 300 лв.
възнаграждение за особен представител.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в това производство
се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по
отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането
6
на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради
което ответникът следва да заплати на ищеца от направените разноски по
ч.гр.д. № 299/2021 г. на РСКт сума в размер на 381.49 лв. (30.49 лв. платена
държавна такса и 360 лв. платено адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. П., ЕГН ********** с пост. и
наст. адрес *** ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от Д. К. К.
– изпълнителен директор и М. С. – член на съвета на директорите следната
сума, за която е издадена Заповед за изпълнение № 90/18.05.2021 г. по ч. гр. д.
№ 299/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат: 1 574.49 лева (хиляда
петстотин седемдесет и четири лева, четиридесет и девет стот.), ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 17.05.2021 г.
до окончателното плащане, представляваща неизпълнени парични
задължения на потребителя, съгласно сключени допълнително споразумение
от 06.11.2018 г. към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от
06.11.2018 г., от които 153.26 лв. незаплатени месечни абонаментни такси,
853.86 лв. незаплатени лизингови вноски, 124.98 лв. неустойка и 217.10 лв.
представляваща разликата между цената на устройство HUAWEI Mate 20 Pro
Dual Blue без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 205 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН ********** с пост. адрес с с пост. и наст.
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от Д. К. К.
– изпълнителен директор и М. С. – член на съвета на директорите сумата от
671.70 лева (шестстотин седемдесет и един лева, седемдесет стот.)
представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни
разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 381.49
лева (триста осемдесет и един лева, четиридесет и девет стот.),
представляваща направени разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Указва на ответника да изплати горепосочените суми на „Теленор
България“ ЕАД по следната банкова сметка: IBAN:
BG52CITI92501000104111, BIC: CITIBGSF при „Ситибанк Европа“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7