№ 120
гр. Монтана, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М.А
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М.А Административно наказателно
дело № 20231630200358 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0996-000262/ 01.03.2023г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, на Д. Й. М. от гр.Монтана, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20.00 лева на
основание чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, алтернативно да бъдат намалени размерите на
наложените наказания.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес да атакува НП и е
1
в законния срок, поради което е процесуално допустима.Разгледана по
същество се явява частично ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт серия GA № 915604/11.02.2023г. за
това, че на 07.02.2923г. в 17.10 часа, в град Монтана, на ул.Васил Левски, с
посока на движение от бул.Ал.Стамболийски към ул.Г.С.Раковски управлява
лек автомобил Ситроен Ц4 Пикасо, с рег.№ ххх, като пред №31 при
извършване на маневра „отклонение в дясно“ на платното за движение не се
съобразява с паркирания лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ххх и го
блъска, с което реализира ПТП с материални щети. Водачът не изпълнява
задълженията си на участник в ПТП и напуска мястото на произшествието без
да спре и да установи какви са последиците от произшествието.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва описаното в АУАН и издаденото НП
административно нарушение, като поддържа, че не е осъществил състава на
същото виновно, не е усетил да има съприкосновение между двата
автомобила, за да остане на мястото и да изчака органите на полицията.
Алтернативно поддържа, че наложените му санкции са в завишени размери и
моли да бъдат намалени.
Административното нарушение се установява по несъмнен начин, както
от писмените доказателства, така и от гласните такива – показанията на
свидетелите П. Д. и В. Б. В.. Последните са свидетели по установяване на
нарушенията. Свидетелите подробно и последователно обясняват начина на
извършване на проверката, като поддържат, че се отзовали по подаден сигнал
за ПТП и жалба от собственика на пострадалия автомобил с приложен
видеозапис от произшествието. Завяват, че водача направил отклонение
вдясно, като не съобразил разстоянието до паркирания на част от пътното
платно друг автомобил, при което се е получило съприкосновение между
двата автомобила. Свидетелите твърдят, че и по двата автомобила имало
следи от това съприкосновение. Водачът на процесния бил установен по
късно, на 11.02.2023г. и тогава дал обяснения, че не е усетил нищо и затова не
е останал на мястото.
Твърденията на разпитаните свидетели намират опора в останалите
2
доказателства по делото – съставения акт за административно нарушение.
Съдът няма основание да се съмнява в достоверността и безпристрастността
на разпитаните свидетели, тъй като техните твърдения кореспондират с
писмените доказателства по делото.Дори и полицейски служители, техните
показания са доста подробни и точни, взаимно се допълват, няма
противоречия между тях и затова съдът изцяло им дава вяра.
Възражението на санкционирания, че не е останал на мястото на ПТП,
тъй като не е усетил удар, не е забелязал съприкосновение с другия
автомобил, не намира опора в доказателствата по делото, а е само
декларативно твърдение, поради което съдът го приема за защитна позиция.
Наказания водач е осъществил виновно състава на административно
нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Като водач
на МПС същия има задължение да се съобразява и да е внимателен към
останалите участници в движението, както и при възникване на ПТП да
остане на мястото, да установи какви са последиците от произшествието и да
изчака органите на МВР, което не е сторил и по този начин е ангажирал
административнонаказателната си отговорност.
Актът за административно нарушение е съставен при спазване
изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като по безспорен и
категоричен начин е установено извършването на нарушението и основния
факт, по който се спори, неговата вина, поради което по никакъв начин не са
нарушени правата на последния и същия е могъл да организира своята защита
за съдебно заседание. АУАН съдържа изискващите се,съгласно чл.42 от
ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и
жалбоподателя, запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво
нарушение му е вменено и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят
незаконосъобразно.
Наложеното административно наказание по убеждение на съда не е
съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е
извършено нарушението, имотното състояние на нарушителя. Определените
3
санкции по чл.175, ал.1 ЗДвП са към средните размери, предвидени в текста и
съдът намира, че в този си размер същите са явяват необосновано завишени и
несъответстващи на степента на обществена опасност на нарушителя, който
видно от приложената справка на сектор ПП /л.8 от делото/ до този момент
няма други нарушения на правилата за движение по пътищата от този вид, за
които да е санкциониран по административен ред. Същият е водач с
придобити всички категории по ЗДвП, като първото му СУМПС е издадено
през 1973 година. Наложените санкции не са съобразени и със степента на
обществена опасност на конкретното деяние – предвид минималните щети,
които са причинени по пострадалия автомобил. Свидетелите твърдят, че е
имало ожулвания и по двата автомобила, няма данни за по-сериозни
материални щети. Не на последно място не са събрани данни за имотното
състояние на нарушителя, за да се извърши обективна преценка за размера на
паричната санкция.
С оглед на горното в тази част издаденото НП следва да бъде изменено,
като се намалят размерите на наложените наказания, към минимума,
съответно на глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец. В останалата част, в която е наложена глоба в
размер на 20 лева, издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0996-000262/
01.03.2023г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на Д. Й.
М. от гр.Монтана, е наложено административно наказание глоба в размер на
150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА наложените
наказания по чл.175, ал.1 от ЗДвП - на глоба в размер на 50.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0996-
000262/ 01.03.2023г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана в
останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5