Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………………………2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Шести касационен състав,
в открито заседание, проведено на тридесет и първи март 2022 г., в следния
състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА
БАХЧЕВАН касационно административно дело № 387 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХІІ АПК, вр. § 19, ал.1 от ЗИД АПК (обн. ДВ бр. 39/2011 г.).
Делото е образувано
въз основа на касационна жалба на В.К.И. срещу решение №262790/10.11.2021г. на
Варненския районен съд, постановено по гражданско дело №12940/2020г., с което е
отхвърлена жалбата на В.К.И. против заповед № 113/03.09.2020г. на и.д. кмет на
община Аксаково, с която е отказано
изменение на прана на новообразуваните имоти на местност „Доброгледски лозя“ в
землището на с.Доброглед, община Аксаково, одобрен със заповед №
РД-16-7706-67/04.04.2016г. на областния управител на област Варна в частта на
новообразуван имот 501.1363.
Касаторката оспорва решението като неправилно,
постановено при нарушение на материалния
закон. Изтъква, че е неправилен извода на ВРС за наличие на спор за материално
право, на каквото основание е отказано изменението на плана, тъй като
заинтересованите лица не са представили никакви доказателства относно
претендираното от тях право на собственост върху процесния имот. Сочи, че не е
доказано по делото, че имотът на заинтересованите лица съвпада с нейния имот.
Подчертава, че имот 501.1363. е
принадлежал на семейството ѝ още от 1888г., когато е съставен крепостен
акт №825/31.05.1888г. като част от ливада
с площ около 16 декара. Смята, че нов
установителен иск не би бил допустим позовавайки се на решението на ВРС от
22.01.1997г., постановено по гражданско дело №2110/1996г. и решение
№13687/08.07.1999г. на Поземлена комисия гр.Аксаково. Иска отмяна на съдебното
решение и отмяна на заповедта на и.д. кмет на община Аксаково. Претендира присъждане на съдебни
разноски в общ размер от 310 лева.
Ответната страна – кмета на община Аксаково чрез юрисконсулт В.Ю.
оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Намира
оспореното с нея съдебно решение за правилно и съобразено с доказателствата по
делото за наличие на конкуренция на материални права върху един и същ имот
между касаторката и заинтересованите лица. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите лица:
Р.Д.С., В.С.Д.,
Т.П.Д., З.П.Д., С.И.Д., С.И.К., В.Ж.С., П.Ж.Т., И.Н.И. и Е.Н.И. всички те чрез
адв.Д.К.А. не вземат становище по касационната жалба и предмета на делото.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита,
че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за
неговата отмяна, поради което трябва да бъде оставено в сила. Намира за
правилен извода на съда за наличие на пречка по чл.4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
изменение на плана на новообразуваните имоти.
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е
валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото.
Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-гр.Варна,
като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен
състав. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно
сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд-Варна,
като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на
основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Планът на
новообразуваните имоти е одобрен със
заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016г. на областния управител на област Варна и в
него новообразуван имот 21587.501.1363 е с площ от 2283 кв.м и е вписан в
собственост на Илия Желев Недялков на основание решение №12231/06.08.1996г. на
Поземлена комисия Аксаково и съобразно записите в помощния комбиниран план. Процесният
новообразуван имот е образуван за част от 1992 кв.м от стар имот 224 от
Помощния комбиниран план от 2013г. и с
част от 291 кв.м от стар имот 225 от Помощния комбиниран план от 2013г., като и двата са били записани
със собственик Илия Желев Недялков.
С решение №12231/06.08.1996г.
на Поземлена комисия – Аксаково на
наследниците на Илия Желев Недялков е възстановено правото на собственост в
съществуващи/ възстановими стари реални граници върху общо девет имота. От
документите в административната преписка и приетата в първоинстанционното
съдебно производство съдебно-техническа експертиза е направено предложение, че
стар имот 224 съответства на лозе с площ от 2.000 дка в м.“Кара тепе“, а стар
имот 225 съответства на лозе с площ от 1.000 дка в м.“Кара тепе“.
Правото на собственост
на наследниците на Коста Георгиев Стефанов /с единствена наследница В.К.И. –
негова дъщеря/ е възстановено в съществуващи
/възстановими/ стари граници с решение №13687 от 08.07.1999г. на
Поземлена комисия гр.Аксаково върху нива от 1.00 дка по §4 на ЗСПЗЗ в м.“Попово
кайначе“ в землището на с.Доброглед. Решението на ПК е издадено на основание
чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ и видно от ал.4 на чл.14 от ЗСПЗЗ /гласяща: “При спор за материално
право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.“/, за него е
неприложима разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ и същото няма качеството на
констативен нотариален акт за собственост върху имота.
Със заявление вх.№ УТ
53.4-19/04.10.2017г. В.К.И. *** да издаде заповед за изменение на основание §4к
ал.8 т.1,2 и 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на плана на новообразуваните имоти
в местност „Доброгледски лозя“ в землището на с.Доброглед, община Аксаково по
отношение на новообразуван имот 501.1363, одобрен със заповед
№РД-16-7706-67/04.04.2016г. на областния управител на област Варна. Заявлението
се основава на съществени грешки в помощния план, въз основа на който е
изготвен планът на новообразуваните имоти.
Към заявлението е представен проект за изменение на плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ в частта на
имот 21587.501.1363 като не негово място бъдат
вписани имот с площ от 1525 кв.м собственост на наследниците на Коста
Георгиев Стефанов /наследодател на В.К.И./ на основание решение
№13687/08.07.1999г. на Поземлена комисия гр.Аксаково и имот с площ 758 кв.м в
собственост на наследниците на Илия Желев Недялков /наследодател на
заинтересованите лица/ на основание решение №12231/06.08.1996г. на Поземлена
комисия гр.Аксаково.
Заявлението на В.К.И.
е разгледано от комисия по §4к ал.12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 701/01.11.2016г. на кмета на община
Аксаково и с решение по т.1 от протокол №7/14.06.2018г. комисията не е уважила
искането за изменение на ПНИ на местност „Доброгледски лозя“ в землището на
с.Доброглед, община Аксаково и не е приела представения от заявителката проект.
Последвало е издаването на заповед № 113/03.09.2020г. на и.д. кмет на община
Аксаково, с която е отказано изменение на ПНИ по отношение на новообразуван
имот 21587.501.1363, тъй като с проекта за наследниците на Коста Георгиев
Стефанов се обособява имот с площ от 1.533 дка, надхвърляща площта по документ
за собственост – решение №13687/08.07.1999г. на Поземлена комисия – Аксаково за
имот от 1.000 дка в м.“Попово кайначе“ и е прието, че както заявителката, така
и вписания в регистъра като собственик са с равностойни документи за
собственост – решения на поземлена комисия, което обуславя конкуренция на
титули за собственост и нерешен спор за материално право, който следва да бъде
решен по исков ред пред гражданския съд.
Варненският районен
съд е отхвърлил жалбата на В.К.И. срещу заповед № 113/03.09.2020г. на и.д. кмет
на община Аксаково. Съдът е приел, че заповедта е издадена от заместник кмета
на община Аксаково, който е бил оправомощен със заповед №632/31.08.2020г. от
кмета на община Аксаково да го замества в периода му на отсъствие от
01.09.2020г. до 03.09.2020г. С оглед на това, настоящият касационен състав
споделя извода на предходната инстанция, че обжалвания административен акт е
издаден от компетентен орган.
Правилно Варненският
районен съд е приел, че вписването на наследниците на Илия Желев Недялков като
собственици на имот 21587.501.1363 въз основа на решение №12231/06.08.1996г. на
Поземлена комисия – Аксаково
представлява оспорване от тяхна страна на правото на собственост върху
този имот на наследниците на Коста Георгиев Стефанов, което е възстановено с решение №13687/08.07.1999г. на Поземлена комисия
гр.Аксаково.
Касационната инстанция
споделя заключението на ВРС, че в производството по изменение на ПНИ по реда на
§4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28в от ППЗСПЗЗ включително и при обжалване на
заповедта по съдебен ред не може да се разреши спор за собственост и при
наличие на такъв, същия следва да се разреши от гражданския съд в исково
производство. Влязло в сила съдебно
решение по §4к ал.8 т.1 предл.2
от ПЗР на ЗСПЗЗ може да служи като основание за изменение на ПНИ.
Съществуването на спор
за правото на собственост върху целия или върху част от новообразуван имот 501.1363 е отрицателна абсолютна предпоставка за
изменение на ПНИ по реда на чл.28в от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. Действително, в
производството по изменение на ПНИ на основание §4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.28в от ППЗСПЗЗ не може да се изследва
конкуренция на материални права свързани със собствеността върху недвижим имот.
В производството по гражданско дело № 12940/2020г., Варненският районен съд не
е бил длъжен да изяснява фактическата обстановка, свързана с принадлежността на
правото на собственост върху целия или част от имот 21587.501.1363. Неговото
изследване обхваща единствено законосъобразността на заповед №113/03.09.2020г.
на и.д. кмет на община Аксаково и дали
наистина в производството по нейното издаване е повдигнат спор за правото на
собственост върху новообразуван недвижим имот от ПНИ. Затова касационното
оплакване в тази връзка е неоснователно.
Ако са налице данни за
материален правен спор, това е пречка за издаване на заповед за изменение на
ПНИ и заинтересованите лица трябва да осъществят правата си по съдебен ред,
както повелява разпоредбата на §4к ал.8 т.1 предл.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Едва в
производството по иск за установяване правото на собственост от значение за
решаване на правния спор ще са титулите за собственост, с които разполагат
страните /в това число и крепостен акт №825/31.05.1888г., приложен към
касационната жалба/, идентичността на описаните в документите за собственост
имоти и процесния новообразуван имот 501.1363, ще се изследват и причините за
различната площ на имота в документите за собственост и владения на място имот,
изградените в него подобрения и заплащането на данъци и такси, ползването и владението му.
От подаване на
заявлението от В.К.И. до издаване на обжалваната заповед няма данни спорът
между нея и наследниците на Илия Желев Недялков да е бил решен от гражданския
съд в исково производство.
С решение от
22.01.199г. по гражданско дело № 2110/1996г. на Варненския районен съд по реда
на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.10 ал.1 и чл.10а ал.2 от ЗСПЗЗ е прието
за установено по отношение на Поземлена комисия гр.Аксаково, че В.К.И. има
право да възстанови собствеността си върху нива от 1.000 дка, находяща се в
м.“Попово кайначе“ в землището на с.Доброглед. Следователно, съдебното решение,
на което се позовава В.К.И. не е постановено по дело, в което да са участвали
наследниците на Илия Желев Недялков /наследодател на заинтересованите лица/ и с
него не е решен спор за материално право относно имот 21587.501.1363 между тях
и касаторката.
Тоест, при решаване на
техния материално-правен спора по съдебен ред по смисъла на §4 ал.8 т.1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ няма да е налице пречка по чл.299 от ГПК за непререшаемост.
С оглед на изложеното,
правилно ВРС отхвърлил жалбата на В.К.И. заповед № 113/03.09.2020г. на и.д.
кмет на община Аксаково, с която е
отказано изменение на прана на новообразуваните имоти на местност „Доброгледски
лозя“ в землището на с.Доброглед, община Аксаково, одобрен със заповед №
РД-16-7706-67/04.04.2016г. на областния управител на област Варна в частта на
новообразуван имот 501.1363. Както в
производството пред административния орган, така и в първоинстанционното съдебно производство
е повдигнат спор за правото на собственост между В.К.И. и наследниците на Илия
Желев Недялков, който в съответствие с приложимата разпоредба на §4к ал.8 т.1
изр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ основателно и законосъобразно е приет като пречка за
изменение на ПНИ.
Предвид
неоснователността на касационната жалба, ответникът има право да му бъде
удовлетворено искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в
минималния размер по чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от
АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Шести
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №262790/10.11.2021г. на Варненския районен
съд, постановено по гражданско дело №12940/2020г.
ОСЪЖДА В.К.И. *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.