№ 44575
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Частно гражданско
дело № 20231110123039 по описа за 2023 година
Постъпило е искане вх. № 324076/06.10.2025 г. от Б. А. Л., със съд. адрес
гр. София, чрез адв. К., за спиране на принудителното изпълнение по изп.д. №
2622/ 2023 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, образувано по изпълнителен
лист, издаден на 14.06.2023 г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение
№ 17034/14.06.2023 г. по настоящото дело.
Съдът намира искането за подадено в срока по чл. 420, ал. 1 от ГПК от
страна с правен интерес, какъвто е длъжника по делото, доколкото в
електронната папка е налице молба от 15.10.2025 г. с приложена покана за
доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 23.09.2025 г.
На следващо място искането за спиране на принудителното изпълнение,
съдът намира за основателно, по следните съображения. В случая заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, като е
постановено незабавното изпълнение на заповедта и въз основа на същата е
издаден изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК
възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното
изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 8 от ГПК, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180-181 от ЗЗД, а
според ал.2 на същата разпоредба съдът, постановил незабавно изпълнение,
може да го спре, когато искането за спиране е подкрепено с писмени
доказателства, че 1. вземането не се дължи, 2. вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и 3. неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
1
В случая длъжникът не е представил надлежно обезпечение в полза на
кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Искането за спиране обаче е
подкрепено с писмени доказателства, а именно извлечение от сметка на
длъжника по процесния договор за кредит, от които са видни погашения на
задължението му, а и е посочена като дължима единствено главница, при
положение, че претенциите на кредитора касаят и неустойки и лихви за
забава.
На следващо място длъжникът формулира и възражение за нищожност
на клаузи за продължаване на срока на договора, като клауза на която не е
могъл да влияе, както и че е уговорена в негова вреда. Прави и възражение за
нищожност на ГПР, тъй като в него не са уговорени конкретни компоненти,
които го формират.
Длъжникът формулира и възражение, че е заплатил сума в общ размер
на 9 001.21 лв., каквато няма данни да е отпусната, както и че неправилно са
отнесени суми от 4 000 лв. за лихви, които намира за недължими. Т.е. налице е
възражение за плащане на исковата сума за главница и лихви. Отделно от това
се позовава на изтекла погасителна давност.
Предвид наличието на предпоставките за спиране на изпълнението по
реда на чл.420, ал. 2 от ГПК съдът намира, че искането в този смисъл е
основателно и като такова следва да бъде уважено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА принудителното изпълнение по изп.д. № 2622/ 2023 г. по описа
на ЧСИ Неделчо Митев, образувано по изпълнителен лист, издаден на
14.06.2023 г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение №
17034/14.06.2023 г. по настоящото дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2