Р Е Ш
Е Н И Е
№ 25
17.01.2023 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на
десети януари две хиляди и двадесет и трета
година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1996 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. счл.186, ал.4 от ЗДДС.
Съдът е сезиран с жалба от „Ж. А. 71“
ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: *** против заповед
за принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-181-0087409 /24.10.2022г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с
Решение №ГДФК-156/02.11.2022г. на Директор на
дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП .
Оспорващата страна „Ж.А.71“ЕООД оспорва издадената
заповед за налагане на ПАМ, като твърди че заповедта е незаконосъобразна и
немотивирана, постановена в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Сочи, че нарушение не е извършено, тъй като не е
извършвана контролна покупка, както и продажба на стойност 15лв. Посочва, че
към датата на издаване на заповедта не е съставен, предявен и връчен акт за
нарушение. Отделно не е издадено наказателно постановление, което е
препятствяло възможността да се упражни правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Счита,
че заповедта е нецелесъобразна и липсват мотиви за определения срок от 14 дни,
както и че е при всички случаи наложената мярка е несъразмерно тежка спрямо
допуснатото от търговеца нарушение. Мотивира искане за отмяна на заповедта.
Ангажира доказателства. Не претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от управителя Живко Андреев, който моли заповедта да бъде
отменена изцяло.
Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП,
наложил принудителната административна мярка не се явявя. Представлява се от
юрисконсулт, който счита че издадената заповед е законосъобразна, в
потвърдителното решение от горестоящият орган са изложени допълнителни и много подробни мотиви, поради което счита, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение, а заповедта потвърдена. Представена
е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на
чл.193 и сл. от ГПК въввр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.10.2022 г. служители на НАП извършили
скрито наблюдение на търговски обект-
пълначна станция, находяща се в гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ №28, стопанисван
от „Ж.А.71“ЕООД, при което не установили извършване на продажби. В 14,07 часа извършили
контролна покупка-услуга- пълнене на бутилка с въглероден двуокис на стойност
15,00лв., която била заплатена в брой от Даниела Георгиева-инспектор по приходите на лицето Даниел
Андреев – пълнач в обекта. При покупката не била издадена фискална касова бележка
от монтираното и работещо в обекта фискално устройство – TREMOL ZS, ИН на ФУ: ZK048297 и ФП № 50054144, нито ръчна касова бележка от кочан с
касови бележки при заплащане на стоката. След легитимиране на служителите бил
отпечатан дневен финансов отчет от фискалното устройство, от който е видно, че горепосочената
продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Не била
констатирана разлика в касовата наличност.
Констатациите от проверката били отразени в протокол
АА № 0087409/20.10.2022г.. Не е вписано възражение в протокола. Във връзка с
констатираните нарушения са съставени АУАН № F683137 от 29.10.2022г. за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
година на министъра на финансите вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на горните фактически данни
ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил
за нарушена нормата на чл.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
Н-8/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС, чл.186, ал.3 от ЗДДС по отношение на жалбоподателя е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – пълначна станция, находяща се в гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ №28,
стопанисван от „Ж.А.71“ЕООД.
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата
валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес,
съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.149,ал.3 от АПК, когато по-горестоящият
административен орган се е произнесъл с решение срокът започва да тече от
съобщението за постановяването му. Решението е връчено на 11.11.2022г., а
жалбата е депозирана пред административния орган на 21.11.2022г. Жалбата е
подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186, ал.3
от ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална
агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния
директор на НАП. Видно от представената Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по
приходите са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС, а съгласно т. 2 на посочената заповед по жалби, подадени срещу заповедите
за налагане на ПАМ се произнасят директорите на ТД на НАП и Директора на дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Национална агенция по приходите. На длъжността началник на отдел
„Оперативни дейности“ е назначено лицето, издало заповедта съгласно заповед № 3755
от 20.10.2022г. .
Заповедта е в предвидената от
закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни основания за нейното
издаване – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на обжалвания акт.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата разпоредба условията, редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно чл.3,
ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите (редакция ДВ, бр.9 от 2020г., в сила от 31.01.2020г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от същата
наредба.
В
разпоредбата на чл.25 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. /редакция към датата на нарушението/ е посочено, че лицата, задължени да
използват фискално устройство, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков
път, а ал.6 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането и лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване
на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС указва, че
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на
посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай дружеството
жалбоподател е било задължено да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената услуга- пълнене на бутилка с въглероден двуокис на стойност
15,00лв. при
извършване на плащането.
Оспорващата
страна възразява, че не са налице доказателства, че е извършена контролна
покупка, а само наблюдение, поради което не е установен фактът на нарушението.
Съдът не споделя този извод. От представения дневен финансов отчет, КЛЕН и
протокол за извършена проверка, безспорно се установява, че не е издадена
касова бележка за извършената услуга, установено чрез контролна покупка. Съдът приема, че нарушението е безспорно установено от
представените по делото доказателства. Протоколът
за проверка, съставен от служител на НАП в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като
такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата,
определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но
следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална
доказателствена сила на документа. В този смисъл, след като не е оспорен по
реда на чл.193, ал.1 ГПК този документ има обвързваща доказателствена сила. В
посочения протокол се установяват възприетите от съставителя му факти, а именно
извършването на услугата, плащането на цената и неиздаването на фискалната
бележка.
В хипотезата
на установено нарушение-неиздаване на съответния документ за продажба,
компетентният орган прилага принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до
30 дни.
Административно-наказателната
отговорност се реализира независимо от налагането на принудителната
административна мярка, тъй като единият акт цели налагане на санкция за
извършено нарушение, а другият съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН
цели да се предотвратят и преустановят
административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните
последици от нарушенията. Следователно общото между двете процедури е факта на
нарушението, но като производства те протичат независимо едно от друго, поради
което образуването на административно-наказателно производство не е
предпоставка за издаване на Заповед за ПАМ. Отделно от изложеното органът по
приходите правилно се е позовал на нарушаването на цитираната разпоредба и е
упражнил правомощието си по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност е издал
оспорената заповед. В този смисъл контролните органи нямат право на преценка
дали да наложат принудителна административна мярка.
Разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС не
указва императивно срок, за който ПАМ да бъде приложена. Относно срока,
разпоредбата единствено установява максималния срок за който ПАМ от съответния
вид може да бъде приложена – 30 дни. В този случай, при определяне срока на
мярката в обхвата на тези 30 дни, административният орган има законово
предоставена възможност за преценка и действа при условията на оперативна
самостоятелност. Оперативната самостоятелност дава възможност на органа да
избира между няколко решения, всяко от които е в еднаква степен
законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. Това е възможност за
индивидуален подход към всеки отделен случай на установено нарушение, при което
административният орган се ръководи освен от правните норми, а и от своя личен
опит и установена практика по сходни казуси.
Административният орган е изложил мотиви по отношение
на продължителността на наложената ПАМ, които се възприемат от съда с оглед
установените по делото факти, като съдебният състав намира срока и за правилно
обоснован с оглед необходимостта от защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При установено
неиздаване на фискален бон, посочено е, че
създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита
през фискално устройство; както и липсата на организация за създаване на
условия търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие
е изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г.; невъзможността за проследяване на
реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Съдът счита, че със затварянето на обекта за четиринадесет дни
фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие
противоправното поведение на оспорващата страна, ще му въздействат
предупредително-възпиращо. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние върху
продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й, която в
случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
Предвид неоснователността на направените
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът
прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва
да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, съдът определя в размер на 100 лева. Възнаграждението се присъжда в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на Националната
агенция за приходите съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и
втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ж.А.71“ЕООД,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: *** против заповед за
принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-181-0087409 /24.10.2022г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Ж.А.71“ЕООД, ЕИК: ***********, да заплати на
Националната агенция за приходите гр. София, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: