Р Е Ш Е Н И Е
334/15.6.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на девети юни, през две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 1901 по
описа на ШРС за *** год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 98а от ЗЕ и по чл. 422 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът е клиент на "Е. - Про П." АД, с кл. № ***,
във връзка с продажба на ел.енергия за
обекти на потребление, заведени с Аб. № ***,
находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. С. *** ***, ***и Аб. № ***, находящ се на
адрес: гр. Шумен, ул. Г. С. *** ***, регламентирани от Общи условия за продажба
на електрическа енергия на „Е.-Про П." АД, които са приети на основание
чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране(КЕВР). Твърди се, че на основание чл. 410 от ГПК,
във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, на *** г. в Районен Съд – Шумен,
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата Н.Х. Х.,
в резултат на което е било образувано ч.г.д. №***/***г. по описа на ШРС и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ***г.
След подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, ответницата е заплатила сумата от 88,72лв.,
представляваща част от задължението за Аб. № ***, находящ се на адрес - гр. Шумен, ул.“С. „ № *** ***, ап. 24, като
незаплатена е останала сума в общ размер на 223,97 лв. Твърди, че в посочената сума са включени
неплатените фактури за ел.енергия в размер на 217.42 лв., представляваща
главница на задължението, издадени в периода 13.09.*** г. - 06.11.*** г., както
и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 6.55 лв., представляваща
сбора от мораторните лихви на всяка фактура от датата след падежа й до 14.02.***
г., за Аб. № ***, находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. „Г.С.“ *** ***, посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника.
Доколкото заповедта
за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на длъжника, на заявителя било
указано на основание чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК, че в 1 - месечен срок може да предяви иск за вземането
си и такъв е предявен с настоящата искова молба.
Моли
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 217.42лв. - главница за
консумирана ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени в периода
13.09.*** г. - 06.11.*** г.; сумата 6.55 лв. - мораторна лихва върху
главницата, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа
й до 14.02.*** г., посочени подробно в извлечение от сметка по кл. № ***, на
адрес: гр. Шумен, ул. „Г.С.“ №*** ***, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № *** от ***г. по гр. д. №***/***г. по описа
на ШРС, претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението и
разноските по делото.
Прилага писмени доказателства. Прави доказателствено
искане за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза.
В
предоставения на основание
чл. 131 от ГПК срок, ответникът, чрез назначения си особен представител, е депозирал отговор на исковата молба. В отговора се сочи, че предявеният
иск е неоснователен. Твърди, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че
ответникът има качество на потребител на
електрическа енергия за процесния обект, находящ се на адрес: град Шумен, улица
«Г. С.» №*** по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ. От анализа на чл.4, ал.3
от ОУ на ДПЕЕ се извеждал извод, че потребителят на електрическа енергия за
битови нужди трябва да е собственик или титуляр на вещното право на ползване в
съответния имот, респ. да е дал съгласие в нотариално
заверена форма друго лице да е потребител в имота. Твърди, че не притежава
собственост или вещно право на ползване върху имот, находящ се на адрес: град
Шумен, улица «Г. С.» ***. Твърди, че няма и качеството на наемател или
ползвател в имота и че не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ,
при която лице, различно от собственика и носителя на вещното право на ползване
има качеството на потребител на ел. енергия за битови нужди.
Заявява, че между
него и ищеца по делото не е налично валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ,
създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при
общи условия) на договор за продажба на електрическа енергия, по силата на
който ищецът, като снабдител, следва да се задължи да продава на ответника
-като потребител, електрическа енергия за конкретен обект на потребление,
находящ се на адрес: град Шумен, улица «Г. С.» ***. Сочи, че основанието за плащане на електрическата
енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи плащане на цената
на реално доставената му и получена от него електрическа енергия за конкретен
обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния
за това ред със СТИ - електромер, за същия обект на потребление.
Твърди, че ищецът не
доказва и не твърди наличие на сключен и действащ към днешна дата с ответника
договор за продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в град Шумен,
на улица «Г. С.» ***.
Ответникът, чрез особеният си
представител, отрича да има качеството „потребител“ по смисъла на чл.4, ал 1 от
Общите условия. Заявява, че е ползвал електрическа енергия за своето
домакинство, поради което не дължи и плащане на същата ел.енергия за този
обект, находящ се на адрес: град Шумен, улица «Г. С.» ***. Оспорва приложените от ищеца към исковата молба
изчисления на консумирана електрическа енергия и тяхното парично
остойностяване, като твърди, че приложенията касаят адрес: град Шумен, улица «С.»
№10 - обстоятелство, ирелевантно по делото, а в
приложеното от ищеца извлечение от сметка към 14.02.***г. са вписани два
абонатни номера, с два различни адреса.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: по делото са представени „Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България П.“ АД“,
одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (понастоящем КЕВР).
Съгласно чл. 4, ал. 1, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от
дружеството.
В нормата
на чл. 17, т. 2 от ОУ е предвидено
задължение за потребителя да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в общите условия.
Съдът
констатира, че ищцовото дружество издало фактури ФП №***/13.09.***г.; ФП № ***/13.09.***г.;
ФП № ***/15.10.***г.; ТП № ***/06.11.***г.; ТП № ***/ 19.11.***г. за сума в общ
размер 315,32 лв., за консумирана енергия за периода от 13.09.*** г. до 06.11.***г.
касателно кл.№: ***, във връзка с продажба
на ел.енергия за обекти на потребление, заведени с Аб. № ***, находящ се на адрес: гр.
Шумен, ул. „С.“ № *** ***, ***и Аб. № ***, находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. „Г.
С.“ № *** ***. В описаните фактури,
като получател е посочена Н. Х. Х. за обекти на потребление, заведени с
Аб. № ***, находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. „С.“ № *** ***, ***и Аб. № ***,
находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. „Г. С.“ № *** ***.
По
делото се претендират следните суми - 217.42лв. - главница за
консумирана ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени в периода
13.09.*** г. - 06.11.*** г.; и сумата 6.55 лв. - мораторна лихва върху
главницата, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа
й до 14.02.*** г., посочени подробно в извлечение от сметка по кл. № *** на
адрес: гр. Шумен, ул. „Г.С.“ № *** ***, които вземания са част от издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № *** от ***г. по гр. д. №***/*** по опис на ШРС.
От
представеното преди датата на съдебното заседание извлечение за фактури и плащания към 04.06.2020г.,
от ищеца и от изявлението, направено в молба рег. № *** от ***г.,
се установява, че са заплатени претендираните в настоящото производство суми,
представляващи главница и лихви.
От приложеното ч.гр.д. № ***/*** по описа на ШРС
се установява, че ищецът „Е.-Про П.“ АД подал на *** г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ***8/*** г. срещу ответницта, като касае два обекта на потребление, заведени с Аб. № ***, находящ се на адрес: гр.
Шумен, ул. „С.“ № *** ***, ***и Аб. № ***, находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. „Г.
С.“ № *** ***.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.Он България П.“ АД, одобрени с Решение №
ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(понастоящем КЕВР). Съобразно чл. 4, ал. 1, потребител на електрическа енергия
за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от дружеството.
Нормата на чл. 17, т. 2 от ОУ предвижда
задължение за потребителя да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в общите условия.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Е.-Про П.” АД гр. В.,
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата
в
качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № ***8/***г. по ч.гр.д. № ***/*** г. на ШРС, и след връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на част от вземания,
съответни на задължения, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав приема, че исковете са допустими.
По
основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни
искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца
срещу ответника за следните парични суми: 217.42лв. - главница за консумирана ел.енергия и такса
възстановяване по фактури, издадени в периода 13.09.*** г. - 06.11.*** г.;
сумата 6.55 лв. - мораторна лихва върху главницата, представляваща сбор от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 14.02.*** г., посочени
подробно в извлечение от сметка по кл. №
*** за обект, находящ се на адрес: гр.
Шумен, ул. „Г.С.“ № *** ***, които суми са част
от издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ***г. по гр.
д. №***/***г. по описа на ШРС.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1
от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с издаването на заповед
за изпълнение на парично задължение, очертава пределите на предмета на
настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № ***/*** г. на
ШРС, общите условия, при които е сключен договорът за продажба на електрическа
енергия и горепосочените фактури. В настоящото производство ищецът следва да
докаже, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.
286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на
договор за продажба на електрическа енергия. По силата на това двустранно
облигационно правоотношение, ищецът, явявайки се краен снабдител, следва да се задължи да
продава на ответника - като потребител, електрическа енергия за конкретен обект
на потребление. Основанието за заплащане на електрическата енергия е нейното
ползване, поради което потребителят дължи плащане на цената на реално
доставената му и получена от него електрическа енергия за конкретен обект на
потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това
ред със СТИ – електромер, за същия обект на потребление.
По делото като доказателства,
подкрепящи твърденията в исковата молба са представени фактури, извлечение от сметка, справка за
консумирана ел. енергия, справки по партида на ответника, поради което съдът
приема, че за обект на потребление адрес:
гр. Шумен, ул. „Г. С.“ № *** ***, ответницата има качеството „потребител“ по смисъла на чл.
4, ал. 1 от ОУ, ползвала е електрическа енергия в този обект, поради което дължи и плащане на консумираната ел. енергия за този обект. Съдът
намира, че между страните по делото съществува облигационна връзка с предмет –
доставка на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Шумен, ул. „Г. С.“ № *** ***. В тази връзка съдът
не споделя доводите на особения представител на ответника за недоказаност на
исковите претенции.
Ищецът представя доказателства преди с.з.
проведено на 09.06.2020г., с молба рег. № *** от ***г., че в хода на
производството е извършено плащане на
претендираните суми – предмет на настоящото производство.
Съдът намира, че това обстоятелство в случая следва
да бъде отчетено и следва да бъде прието, че иска е неоснователен поради
настъпило плащане в хода на процеса.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: същият се явява
акцесорен по отношение иска за установяване на главното вземане. Предвид
обстоятелството, че съдът намира претенцията за установяване на вземане за
парична сума, представляваща цена на потребена електрическа енергия за неоснователна
поради настъпило плащане, искът за парична сума в размер на 6.55 лв. - мораторна лихва върху главницата,
представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 14.02.***
г., по кл. № *** на адрес: гр. Шумен, ул. „Г.С.“ № *** ***, вземания представляващи
част от вземания за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № *** от ***г. по гр. д. №***/***г. по описа на ШРС, също следва да бъде
отхвърлен като неоснователен поради настъпило
плащане в хода на процеса.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена
по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване
на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в
полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото
исково производство–възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100
лв.
При направеното искане от ищеца, с приложен
списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските в общ
размер от 550 лв., направени от ищеца по исковото производство/100лв. за
юрисконсултско възнаграждение; държавна така 75лв.; 300лв. депозит за особен
представител/ и тези по заповедното производство/ 25лв. държавна такса; 50лв.
юрисконсултско възнаграждение/, следва да бъдат заплатени от ответницата.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.-ПРО П.”
АД, със седалище гр. В., ЕИК ***, адрес на управление: гр. В. ***, общ. В.,
обл. В., район „В. В. ”, бул. „В. В.” № ***, „В. Т. – Г”, представляван по закон
от Я.Д., Г. К. и П.С. против Н.Х. Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 98а от ЗЕ, за признаване за установено
съществуването на вземането за 217.42лв. (двеста и седемдесет
лева и 42 ст.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до
окончателното плащане, представляващи стойността на
консумирано количество електрическа енергия за периода от 13.09.*** г.- 06.11.*** г., в обект,
находящ се в гр. Шумен, ул. „Г. С.“ № *** ***, което вземане е част
от издадена заповед № ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен
съд – Шумен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради настъпило плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.-ПРО П.” АД гр. В., ЕИК ***, против Н.Х. Х.,
ЕГН**********, с адрес: *** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК ,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на вземане за парична сума от 6.55 лв. - мораторна лихва върху главницата,
представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 14.02.***г.,
за което
вземане е издадена заповед № ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на
Районен съд – Шумен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
поради настъпило плащане.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Е.-Про
П.“ АД гр. В., ЕИК ***, разноски в настоящото исково производство–
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Н.Х. Х., ЕГН**********,
адрес: ***, да заплати на „Е.-Про П.“ АД гр. В., ЕИК ***, с адрес на управление
гр. В., адрес на управление: гр. В. ***, общ. В., обл. В., район „В. В. ”, бул.
„В. В.” № ***, „В. Т. – Г”, представляван по закон от Я.Д., Г. К. и П.С., направените
в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 4***00лв. (четиристотин седемдесет и
пет лева).
ОСЪЖДА
Н.Х. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Е.-Про П.“ АД гр. В., ЕИК
***, адрес на управление: гр. В. ***, общ. В., обл. В., район „В. В. ”, бул. „В.
В.” № ***, „В. Т. – Г”, представляван по закон от Я.Д., Г. К. и П.С., направените
деловодни разноски по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на ШРС, в размер на ***00 лв.(седемдесет и пет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: