№ 92
гр. С., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Ирина Р. Славчева
Васил Василев
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 141/22.07.2019 г. постановено по гражданско дело № 155/2018 г. по
описа на РС – С., първоинстанционният съд е обявил за недействителен по отношение на
държавата и на ответниците Л.. Л.. БР. от гр. С., Л.. Л.. БР. от с. П. и Г. Л.. БР. с. П.,
действащи чрез своята майка и законен представител - Й. В. Н., на основание чл. 216, ал. 1,
т. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК, договор за дарение на недвижим имот, сключен на 24.03.2015 г. с
нотариален акт № 97, том № І, рег. № 829, дело № 85 от 2015 год. на нотариус Борислав
Механджийски, с район на действие Районен съд - С., с който Л.. Л.. БР. дарява на Л.. Л.. БР.
и Г. Л.. БР., действащи чрез своята майка и законен представител – Й. В. Н., следния свой
собствен недвижим имот: апартамент № 4, с идентификационен номер № 65231.914.134.24,
представляващ самостоятелен обект в сграда, построена върху държавен поземлен имот, с
идентификатор № 65231.914.134, с адрес: гр. С., кв. „С.“, бл. № 19, ет. 2, състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 74.79 кв.м., при съседи на същия етаж: №
65231.914.134.2.5, под обекта № 65231.914.134.2.1, над обекта № 65231.914.134.2.7, ведно с
избено помещение № 4, с полезна площ 3.42 кв.м., при съседи: мазе № 3 на ап. № 3, мазе №
5 на ап. № 5 и коридор, ведно с 7.35% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците Л..
Л.. БР. и Г. Л.. БР., действащи чрез своята майка и законен представител – Й. В. Н., чрез
пълномощника адв. Т.Й. – САК с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на
материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Считат, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че по делото е доказано
1
намерение за увреждане от страна на длъжника Л.Б., както и на неговите непълнолетни
деца. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него съдът да постанови друго,
с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемата страна –
„Н.а.п.“ чрез старши публичен изпълнител Р. Б. - С., оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, и във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за установено
от фактическа страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия № 1104404/08.04.2011 г. на НАП, е било
образувано ревизионно производство срещу Л.. Л.. БР. в качеството му на едноличен
търговец с фирма ЕТ „Л.Б.“. Предмет на данъчната ревизия са следните видове задължения:
по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ
за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г., данък добавена стойност, вноски за здравно
осигуряване, както и за самоосигуряващи се лица, вноски за ДЗПО-ППФ за периода от
01.01.2004. до 31.03.2011 г., вноски фонд ГВРС за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2010 г.
Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № 11004404/06.10.2011 год. на
Териториална дирекция на НАП – С. (л. 32 – 91 от първоинстанционното дело) и ревизионен
акт за поправка на ревизионен акт № 1162911/04.11.2011 год. на Териториална дирекция на
НАП – С. ( л. 14-28 от първоинстанционното дело), с които на ревизираното лице са
установени публични задължения в размер на 41 562,16 лева.
Между страните не е спорно, а се установява и от приложена по делото разписки (л.
91 и л. 29), че ревизионният акт е връчен на ответника Л.. Л.. БР. лично на 19.10.2011 год., а
ревизионният акт за поправка на ревизионен акт № 1162911/04.11.2011 год. е връчен лично
на 23.11.2011 год. Ревизионните актове не са обжалвани.
От представен по делото официален документ – нотариален акт № 97, том № І, рег. №
829, дело № 85 от 2015 год. на нотариус Борислав Механджийски, с район на действие
Районен съд – С., се установява, че Л.. Л.. БР. е дарил на Л.. Л.. БР. и Г. Л.. БР., действащи
чрез своята майка и законен представител – Й. В. Н., свой собствен недвижим имот, а
именно апартамент с № 4, с идентификационен номер № 65231.914.134.24, представляващ
самостоятелен обект в сграда, построена върху държавен поземлен имот, с идентификатор
№ 65231.914.134, с адрес: гр. С., кв. „С.“, бл. № 19, ет. 2, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, с площ от 74.79 кв.м., при съседи на същия етаж: № 65231.914.134.2.5,
под обекта № 65231.914.134.2.1, над обекта № 65231.914.134.2.7, ведно с избено помещение
№ 4, с полезна площ 3.42 кв.м., при съседи: мазе № 3 на ап. № 3, мазе № 5 на ап. № 5 и
коридор, ведно с 7.35% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот (л. 8-9 от първоинстанционното дело).
Публичният съдебен изпълнител е издал разпореждане изх. № С190022-137-
0002834/27.03.2019 год., с което на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК вр. чл. 168, т. 3 и
чл. 171, ал. 2 от ДОПК е прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на
публични вземания по цитираното изпълнително дело, по вид и периоди, подробно описани
в акта, общо в размер на 947,86 лв., от които главница – 477,15 лв. и лихви – 470,71 лв. и на
основание чл. 226 ал. 1 от ДОПК е отказал да прекрати, поради изтекла погасителна давност,
събирането на публични вземания по изпълнителното дело общо в размер на 23 282,33 лв.,
2
от които главница – 9667,73 лв. и лихви – 13 614,60 лв., изчислени към 27.03.2019 год.
С решение № 646/30.06.2021 год. по адм. дело № 1374/2019 год. на АССО,
образувано по жалба на Л.Б., действащ като ЕТ „Л.Б.“, е отменено решение № ПИ №
386/01.10.2019 год. на директора на ТД на НАП в частта, с която жалбата срещу
разпореждане № С190022-137-0007520/14.08.2019 год., издадено от публичен изпълнител
към ТД на НАП С., подадена от Л.Б. е оставена без уважение в частта, с която публичният
изпълнител е отказал да признае за погасени по давност публичните задължения по изп.
дело № 22150019195/2015 год. за периода 01.01.2009 год. – 31.12.2009 год. в размер на 13
780,50 лв. и преписката е изпратена по компетентност на публичния съдебен изпълнител за
предприемане на действия съобразно мотивите на съдебното решение. Решението е влязло в
сила.
Видно от удостоверение изх. № 23020210019964 от 28.09.2021 год. на НАП Л.. Л..
БР., действащ лично и като ЕТ „Л.Б.“, няма публични задължения към същата дата.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 216 от ДОПК е уредена правната възможност на държавата да
поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след
датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения, с които се уврежда нейния интерес за удовлетворяване при принудително
изпълнение спрямо този длъжник. Всяка една от хипотезите, регламентирани в точки от 1 до
6 от посочената разпоредба, представлява самостоятелно основание за обявяване на
недействителна по отношение на държавата на правна сделка.
В настоящият случай, първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК, а именно - ищецът е атакувал процесната
сделка - дарение, извършено на 24.03.2015 г., обективирано в нотариален акт № 97, том № І,
рег. № 829, дело № 85 от 2015 год. на нотариус Борислав Механджийски, с район на
действие Районен съд - С. на следните основания: че сделката с имуществени права на
длъжника е безвъзмездна, че е сключена с намерение да се увреди публичният взискател и
че сделката е сключена със свързани с длъжника лица.
За да е изпълнен фактическият състав на тази норма е необходимо длъжникът по
едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на
връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое
имущество, с намерение да увреди публичния взискател.
В случая със сила на пресъдено нещо е установено, че задълженията на длъжника –
праводател по сделката, са погасени по давност. В решение № 646/30.06.2021 год. по адм.
дело № 1374/2019 год. на АССО е прието, че за задълженията, установени с ревизионен акт
№ 1104404/06.10.2011 год. по силата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК абсолютната давност е
започнала да тече на 01.01.2011 год., като давностният срок е спрял за периода 13.03.2020
год. – 21.05.2020 год. поради извънредното положение, като 10-годишният давностен срок е
изтекъл на 20.03.2021 год. Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК публичното вземане се погасява
3
по давност, а съгласно чл. 173, ал. 1 от ДОПК вземанията се отписват, когато са погасени по
давност, което важи и за акцесорното задължение за лихви върху установените главници. С
оглед това жалбата на Л.Б. е приета за основателна, поради което решението на директора
на ТД на НАП и потвърденото с него разпореждане са отменени, а преписката е изпратена
по компетентност на публичния изпълнител за предприемане на съответни действия по
отписване на задълженията и прекратяване на изпълнителното производство.
След като липсва подлежащо на изпълнение вземане на ищеца срещу ответника, не
може да се приеме, че атакуваната сделка обективно е извършена във вреда на публичния
взискател, поради което не са налице предпоставките за обявяване на процесната сделка за
недействителна по отношение на страните, на основание чл. 216, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6 от
ДОПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него
съдът постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
С оглед изхода на спора и направено в този смисъл искане, въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на въззивника Л.. Л.. БР. направените разноски в производството по
делото в размер на 3 123,84 лв., а на въззивниците Л.. Л.. БР. и Г. Л.. БР., чрез тяхната майка
и законен представител Й. В. Н. – сумата 4 405,36 лв. разноски.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 141/22.07.2019 г. постановено по гражданско дело № 155/2018
г. по описа на РС – С., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.а.п.“, гр. С. срещу Л.. Л.. БР. от гр. С., Л.. Л.. БР. от
с. П. и Г. Л.. БР., действащи чрез своята майка и законен представител Й.В., искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК за обявяване за недействителен по
отношение на държавата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 97, том №
І, рег. № 829, дело № 85 от 2015 год. на нотариус Борислав Механджийски, с район на
действие Районен съд – С., с който Л.. Л.. БР. е дарил на Л.. Л.. БР. и Г. Л.. БР., действащи
чрез своята майка и законен представител – Й. В. Н., свой собствен недвижим имот, а
именно апартамент с № 4, с идентификационен номер № 65231.914.134.24, представляващ
самостоятелен обект в сграда, построена върху държавен поземлен имот, с идентификатор
№ 65231.914.134, с адрес: гр. С., кв. „С.“, бл. № 19, ет. 2, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, с площ от 74.79 кв.м., при съседи на същия етаж: № 65231.914.134.2.5,
под обекта № 65231.914.134.2.1, над обекта № 65231.914.134.2.7, ведно с избено помещение
№ 4, с полезна площ 3.42 кв.м., при съседи: мазе № 3 на ап. № 3, мазе № 5 на ап. № 5 и
коридор, ведно с 7.35% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Н.а.п.“, гр. С. да заплати на Л.. Л.. БР. ЕГН ********** от гр. С. сумата 3
123,84 лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Н.а.п.“, гр. С. да заплати на Л.. Л.. БР. ЕГН ********** и Г. Л.. БР. ЕГН
4
**********, чрез тяхната майка и законен представител Й. В. Н. ЕГН ********** – сумата 4
405,36 лв. разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Р. България в
едномесечен срок от връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5