Присъда по дело №579/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 10
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия: Божана Цветанова Манасиева
Дело: 20211230200579
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 10
гр. Петрич, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
СъдебниСлавчо Владимиров Митов

заседатели:Халиме Шериф Мустафа
при участието на секретаря Елена Пашова
и прокурора П. Асп. К.
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Наказателно дело от
общ характер № 20211230200579 по описа за 2021 година
и въз основа на закона и доказателствата:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Д. М., роден на **.**.**** г. в гр.Б., с постоянен
и настоящ адрес град П., ул.“Д-р К.“ № *, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, неосъждан, работи в „У.“ ЕООД гр.П., ЕГН
– **********, за ВИНОВЕН в това, че на 27.01.2021 година, около 08,30
часа в гр. П., в жилище, находящо се на първи етаж от двуетажна жилищна
сграда на ул. “Д-р К.“ № *, е причинил телесни повреди на повече от едно
лице, а именно: чрез нанасяне на удари в областта на главата на ЛЮБ. М. Г.
(68 години) му е причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на челюст (счупване на средния лицев етаж от вида на
трансверзална фрактура на горната челюст) и закрита черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузионно огнище на главния мозък в лявата
1
челно-теменна област на малкия субдурален хематом в лявата челна област,
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и чрез
нанасяне на удари по тялото на Р. ЛЮБ. ХР. и блъскане, в резултат на което
Х. е паднала й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на
две ребра - VІІ и VІІІ, довела до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и
на основание чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 от НК, във връзка с чл.129,
ал.2, във вр. с ал.1 НК, във вр. с чл.373, ал. НПК, във вр. с чл.58а, ал.1
НК,във вр. с чл.54 НК ОПРЕДЕЛЯ наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 3/три/ години,което НАМАЛЯВА с 1/3 и го ОСЪЖДА на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 /ДВЕ/години.
На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието
“Лишаване от свобода” за срок от 3(три) години от влизане на присъдата в
сила.

На осн. чл.59,ал.1 и ал.2 НК ПРИСПАДА от наказанието „Лишаване от
свобода“ времето през което подсъдимият е бил задържан-със заповед за
задържане на лице по ЗМВР ,считано от 09.00ч на 27.01.2021г,с
постановление на РП-Б.,ТО гр. П. от 28.01.2021г за срок до 72 часа, считано
от 10,00 часа на 28.01.2021г.,с определение № 8059 от 29.01.2021г.,
постановено по чнд № 89/ 2021г. по описа на РС гр. П.,с което на подсъдимия
е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до 31.03.2021г,когато
е разпоредено да бъде освободен от Ареста,поради изтичане на предвидения в
чл.63 ал.4 НПК срок.

ОСЪЖДА подсъдимият К. Д. М./с установена по-горе самоличност/ да
заплати на гражданския ищец ЛЮБ. М. Г., ЕГН **********, от гр.П. ул.“Д-р
К.“ № * сумата от 5 000/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
нанесени му неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.131,
ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 от НК, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на извършване
на престъплението 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението,като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск над уважения
размер като неоснователен.

ОСЪЖДА подсъдимият К. Д. М./с установена по-горе самоличност/ да
заплати на гражданския ищец Р. ЛЮБ. ХР. , ЕГН **********, от гр.П.,
ул.“Д-р К.“ № * сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща
2
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 от НК, във вр. с чл.129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от датата на извършване на престъплението 27.01.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението,като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск
над уважения размер като неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимият К. Д. М./с
установена по-горе самоличност/ да заплати направените по делото разноски
от гражданските ищци и частни обвинители ЛЮБ. М. Г. и Р. ЛЮБ. ХР. в
размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимият К. Д. М./с
установена по-горе самоличност/ да заплати направените по делото разноски
на етап ДП в размер на 1756,60 (хиляда седемстотин петдесет и шест лева и
шестдесет стотинки) лева по сметка на ОД на МВР-Б.
ОСЪЖДА подсъдимият К. Д. М./с установена по-горе самоличност/ да
заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в
размер на 280/двеста и осемдесет/ лева по сметка на РС-П.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване в 15 - дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Б.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към присъда №10/02.03.2022г. по НОХД №579/2021г. на ПРС
Производството пред съда е образувано по обвинителен акт,внесен от
Районна прокуратура-Б.,ТО-П. С този обвинителен акт е повдигнато
обвинение срещу К. Д. М.,за престъпление по чл.131,ал.1т.4,пр.3 и т.12,пр.1
НК,във вр. с чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 НК,за това,че на 27.01.2021 година,
около 08,30 часа в гр. П., в жилище, находящо се на първи етаж от двуетажна
жилищна сграда на ул. “Д-р К.“ № *, е причинил телесни повреди на повече
от едно лице, а именно: чрез нанасяне на удари в областта на главата на ЛЮБ.
М. Г. (68 години) му е причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на челюст (счупване на средния лицев етаж от вида на
трансверзална фрактура на горната челюст) и закрита черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузионно огнище на главния мозък в лявата
челно-теменна област на малкия субдурален хематом в лявата челна област,
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и чрез
нанасяне на удари по тялото на Р. ЛЮБ. ХР. и блъскане, в резултат на което
Х. е паднала й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на
две ребра - VІІ и VІІІ, довела до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Производството по делото е разгледано по реда глава 27 от НПК,в хипотезата
на чл.371,т.2 НПК.
За съвместно разглеждане с наказателното производство са приети
гражданските искове,предявени от двете пострадали лица-ЛЮБ. М. Г. и Р.Л.
Г.а.Пострадалият ЛЮБ. М. Г. предяви граждански иск за сумата от 10 000
лева,представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 от НК, във
вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на извършване на престъплението 27.01.2021 г. Р.
ЛЮБ. ХР. предяви граждански иск за сумата от 4 000 лева, ,представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на престъплението
по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 от НК, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на
извършване на престъплението 27.01.2021 г.И двамата- ЛЮБ. М. Г. и Р. ЛЮБ.
ХР. са конституирани като граждански ищци и частни обвинители в
производството.

Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като
изразява становище,че деянието на подсъдимия е доказано от обективна и
субективна страна.Предлага на съда да наложи на подсъдимия за
извършеното от него престъпление наказание “Лишаване от свобода” за срок
от три години,което да бъде намалено с 1/3при условията на чл.58а,ал. НК и
на осн. чл.66,ал.1 НК бъде отложено с изпитателен срок от пет
години.Предлага да бъде приспаднато от наложеното наказание времето,през
1
което М. е бил задържан под стража.По отношение на предявените
граждански искове предлага да бъдат уважени в пълен размер.

Гражданските ищци и частни обвинители - ЛЮБ. М. Г. и Р. ЛЮБ. ХР. се
явяват лично и с повереника си адв.Я..Процесуалният представител поддържа
становището на прокурора по отношение на наказателната съдба на
подсъдимия.По отношение на предявените граждански искове предлага да
бъдат уважени в пълен размер.Претендира заплащане на направените
разноски от гражданските ищци относно заплатеното адвокатско
възнаграждение. Двамата граждански ищци и частни обвинители подкрепят
изразеното становище от повереника си.

Подсъдимият К. Д. М. се явява лично в съдебно заседание и с редовно
упълномощен защитник-адв.П.Подсъдимият признава вината си, признава
изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.Защитникът на
подсъдимия пледира да бъде оправдан по повдигнатото обвинение като
изтъква съображения основани на липса на умисъл за извършване на
конкретното деяние.При условията на алтернативност,предлага ако съдът
прецени ,че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен
както от обективна ,така и от субективна страна ,да му наложи наказание,
определено при условията на чл.55 НК, поради наличието на многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.Предлага
наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три години.По
отношение на предявените граждански искове предлага същите да бъдат
уважени в размери,съобразени с тежкото финансово и материално положение
на подсъдимия.

Съдът като съобрази направеното признание от подсъдимия и след като
установи,че признанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства- от том I-ви от ДП:протокол за оглед на
местопроизшествие от 27.01.2021 г., албум, протокол за разпит на свидетел
Г.Д.Х. от 27.01.2021 г., протокол за разпит на свидетел Д. Г. Х. от 27.01.2021
г., протокол за разпит на свидетел В. А.Т. от 27.01.2021 г., протокол за разпит
на свидетел П. В. Н. от 27.01.2021 г., протокол за разпит на свидетел Р. ЛЮБ.
ХР. от 27.01.2021 г., протокол за разпит на свидетел М. И. М. от 28.01.2021 г.,
протокол освидетелстване на лице с писмено съгласие на лицето по
отношение на лицето К. Д. М. от 27.01.2021 г., фиш за спешна медицинска
помощ, фотоалбум, касаещ освидетелстването на лицето К. Д. М., протокол за
3 освидетелстване/оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето от 28.01.2021
г. касаещ Р. ЛЮБ. ХР., ведно с фотоалбум за посоченото освидетелстване,
протокол за освидетелстване/оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето от
28.01.2021 г. касаещ ЛЮБ. М. Г., ведно с фотоалбум за посоченото
2
освидетелстване, протокол за разпит на свидетел Р. ЛЮБ. ХР. от 05.02.2021
г.,
-доказателства от том II-ри от ДП:протокол за разпит на свидетел Р. ЛЮБ.
ХР. от 19.02.2021 г., протокол за разпит на свидетел П. И. Н. от 19.02.2021 г.,
протокол за разпит на свидетел А. Л. Г. от 19.02.2021 г., протокол за разпит на
свидетел М. И. П. от 18.02.2021 г., протокол за разпит на свидетел ЛЮБ. М. Г.
от 18.02.2021 г., съдебно медицинска експертиза № 17/2021 г. по отношение
на ЛЮБ. М. Г., съдебно медицинска експертиза № 16/2021 г., касаеща Р.
ЛЮБ. ХР., определение № 8141/11.03.2021 г., писмо от ЦСМП 05-
351/01.04.2021 г. с приложения към същото ксерокопие от книга за повикване,
ксерокопие на фиш за спешна медицинска помощ,
- доказателства от том III-ти от ДП-повторна съдебно-медицинска експертиза
изготвена от д-р Л. П., д-р Ж. П., д-р Д. М. и д-р К. Ч. по отношение на ЛЮБ.
М. Г. /, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. Д. М. е на ** години (роден е на **.**.****г), не е женен,
работи като тапицер.На 24.02.2022г е прекратено трудовото му
правоотношение с работодателя-„С.“ЕООД.К.М. е със средно образование.От
събраните гласни доказателства в производството се установява ,че същият е
изключително работил,умее да работи в екип,има стремеж за развитие като
желанието му е да следва за програмист.
К.М. живее заедно с майка си М. И. М. в жилищна сграда, находяща се в гр.
П., на ул. „Д-р К.“ № *, като двамата обитават втори жилищен етаж от
двуетажната къща. М. израства само с майка си,тъй като родителите му се
разделят още докато е бил малко дете.Не разчита на финансовата помощ на
баща си.Живее с майка си като двамата трудно успяват да покриват текущите
задължения по домакинството,поради която причина и подсъдимият е
започнал работа веднага след навършване на пълнолетие и след приключване
на средното си образование.
На първия етаж на същата жилищна сграда живеят свидетелите Р. ЛЮБ. ХР.,
съпруга й Г. Д. Х. и сина им Д. Г. Х. (на 16 години), както и ЛЮБ. М. Г. (на 68
години) и съпругата му П. И. Н.– последните родители на Р.Х..
Живущите в жилищната сграда на ул. „Д-р К.“ № * са близки роднини
(свидетелката М. М./майка на подсъдимия/ е дъщеря на сестрата на П. Н.).
Въпреки роднинската връзка двете семейства не са в добри отношения,но в
годините на съвместното им съжителство в една къща не са имали разправии
или скандали.
Подсъдимият спестявал пари,тъй като имал желание да продължи
образованието си.На 27.01.2021г сутринта ,ставайки за работа ,установил че
му липсват всичките пари/около 500-600лева/. Позвънил на майка си ,за да се
увери дали тя не е взела парите,но въпреки многократните му позвънявания
последната не отговорила.Без да прецени и изясни докрай
ситуацията,подсъдимият решил,че парите са му откраднати от гражданския
3
ищец Л.Г..По спомени от разкази на вуйчо му/свид.М./ решил,че Л.Г. е
възможният извършител на кражбата,тъй като вуйчо му е разказвал,че веднъж
го засякъл на тяхната площадка срещу входната врата на апартамента
им,както и имал подозрения за кражба на тухли от двора им.Тези факти го
навели на мисълта,че виновникът е Л.Г..Поради тази причина решил да търси
отговорност от последния като силно ядосан отишъл на първия етаж,където
живее семейството на пострадалите лица.Около 08.30ч на 27.01.2021г
започнали силно да чука и блъска по врата на семейство Г.и с викове да
отворят незабавно.
На същата дата свидетелите Г. Х. и П. Н. излезли рано сутринта – Х. на
работа, а Н. отишла в дома на сина си да се грижи за болното си внуче. В
къщи останали Р.Х., сина й Д. и баща й, който спял в неговата стая. Около
08,00 часа сутринта непълнолетният Д. Х. се намирал в стаята му, тъй като
имали онлайн обучение и се провеждал час по английски език.
В този момент Д. Х. чул силно тропане по входната врата на жилището,
станал и отворил вратата. Тогава в дома им нахълтал подсъдимия К.М., който
започнал да крещи. Попитал 16-годишния свидетел къде се намира дядо му и
обвинил същия, че му е откраднал сумата от 500 лева. Влязъл в
коридора,където го посрещнала пострадалата Р.Х., която му казала да се
успокои и да поговорят. К.М. започнал да я обижда и да я блъска ,за да си
проправи път,след което влязъл в стаята, в която се намирал Л.Г.
обвинявайки го,че му е откраднал парите.Без по никакъв начин да обясни
ситуацията и да потърси отговори на възникналите му въпроси, започнал да
нанася удари с юмруци по лицето и главата на Л.Г., който освен това лежал в
леглото си абсолютно беззащитен. Дъщеря му- Р.Х. виждайки какво се случва
,за да помогне на баща си се намесила, опитвайки се да изблъска К.М.. Тогава
той я блъснал силно, в резултат на което тя загубила равновесие и паднала
върху намиращата се в непосредствена близост печка, като се ударила вдясно
в областта на ребрата откъм гърба и изпитала силна болка.Подсъдимият
продължил да крещи и да я обижда. Р.Х. излязла от стаята, за да каже на сина
си да се обади в полицията и когато се върнала заварила подсъдимият М. да
продължава да удря баща й с юмруци в областта на лицето и главата, като
баща й вече бил на пода в стаята.
Междувременно непълнолетният свидетел (който бил много уплашен от
случващото се) позвънил по телефона на баща си и му казал бързо да се
прибира в къщи, защото съседът им К. е дошъл в дома им и прави скандали.
След това позвънил и на телефон 112, като съобщил за случващото се.
Р.Х. казвала на М. да се успокои и да спре и се опитвала да помогне на баща
си. В един момент подсъдимият К.М. излязъл от стаята, продължавайки да
твърди, че Л.Г. му е откраднал парите. Тогава дошъл свидетелят Г. Х. който
заварил М. в дома му, като М. продължавал да твърди, че Л.Г. му е откраднал
сумата от 500 лева. Докато двамата разговаряли (Х. казал на М. да извика
полиция и ако тъста му е виновен, да го арестуват, а М. му казал, че няма да
4
вика полиция и че сам ще потърси парите си в дома на Г.и).
На сигнала били изпратени за извършване на проверка полицейските
служители – свидетелите В. А. Т. и П. В. Н.Полицейските служители
установили, че на площадка на стълбището в къщата се намират К.М. и
семейство Х., като им направило впечатление недоброто здравословно
състояние на Р.Х., която дишала трудно. На въпроса им какво се е случило
Р.Х. отговорила, че съседът им К.М. е влязъл в дома им и е нанесъл побой на
нея и баща й, а К.М. не отрекъл, но казал, че си е изпуснал нервите, тъй като
се съмнявал в тях, че са му откраднали пари. Свидетелите Т. и Н. влезли в
жилището и установили в една от стаите Л.Г., чието лице било в кръв, а
лявото му око било подуто и почти затворено. Направило им впечатление, че
в стаята – по пода и килима – има кръв, както и по мивката в кухнята. Скоро
пристигнал екип на ФСМП гр. П., който отвел пострадалите лица в МБАЛ
„Ю.“.

От СМЕ № 16/ 2021г, извършена от д-р К.А. (специалист съдебна медицина),
е установено, че на Р. ЛЮБ. ХР. е причинено счупване на две съседни ребра –
VІІ и VІІІ, което й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Д-р А. е дал заключение, че счупването на две съседни ребра не
затруднява движенията на снагата за повече от тридесет дни. Съседните
здрави ребра (в случая – VІ и ІХ) придържат счупените ребра като шини.
Ребрата са счупени по директен механизъм – удар с или върху тъп твърд и/
или тъпоръбест предмет. Установените по тялото на Х. кръвонасядания са й
причинили болка и страдание.

От СМЕ, изготвена от д-р Л.П. (рентгенолог), д-р Ж. Т. (специалист
невролог), д-р Д. М. (специалист по лицево-челюстна хирургия) и д-р К.Ч.
(специалист по съдебна медицина) се установява, че на ЛЮБ. М. Г. е
причинено: счупване на средния лицев етаж от вида на трансверзална
фрактура на горната челюст, което е реализирало самостоятелния медико-
биологичен признак счупване на челюст и закрита черепно-мозъчна травма ,
изразяваща се в контузионно огнище на главния мозък в лявата челно-
теменна област и малкия субдурален хематом в лявата челна област, които са
довели до разстройства на здравето, временно опасно за живота. Вещите
лица са дали заключение,че мекотъканните травматични увреждания в
лицевата област на главата–оток на меките тъкани, хематоми и охлузни
наранявания са увреждания, които са причинили на Л.Г. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направеното от подсъдимия самопризнание,което се подкрепя от всички
доказателства по делото.
Подсъдимият не оспорва фактите по обвинението,като признава вината
5
си.Дава обяснения в съдебното производство като акцентира върху
причините за извършеното престъпно деяние.
От така установеното съдът приема,че деянието на подсъдимия от обективна
и субективна страна осъществява състава на престъплението по
чл.131,ал.1т.4,пр.3 и т.12,пр.1 НК,във вр. с чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 НК.Касае
се до причиняване на телесни повреди на повече от едно лице, а именно: две
средни телесни повреди на ЛЮБ. М. Г. (68 години), изразяващи се в счупване
на челюст и закрита черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота и лека телесна повреда на Р. ЛЮБ. ХР.,
изразяваща се в счупване на две ребра - VІІ и VІІІ, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
Безспорно е установено изпълнителното деяние на престъплението по
чл.131,ал.1т.4,пр.3 и т.12,пр.1 НК,във вр. с чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 НК -на
27.01.2021 година, около 08,30 часа в гр. П., в жилище, находящо се на първи
етаж от двуетажна жилищна сграда на ул. “Д-р К.“ № *, е причинил телесни
повреди на повече от едно лице, а именно: чрез нанасяне на удари в областта
на главата на ЛЮБ. М. Г. (68 години) му е причинил две средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване на челюст (счупване на средния лицев
етаж от вида на трансверзална фрактура на горната челюст) и закрита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузионно огнище на главния
мозък в лявата челно-теменна област на малкия субдурален хематом в лявата
челна област, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота
и чрез нанасяне на удари по тялото на Р. ЛЮБ. ХР. и блъскане, в резултат на
което Х. е паднала й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
счупване на две ребра - VІІ и VІІІ, довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
От обективна страна подсъдимият нанасяйки няколкократни удари по лицето
и главата на пострадалия Л.Г. е причинил на последния две средни телесни
повреди , изразяващи се в счупване на челюст (счупване на средния лицев
етаж от вида на трансверзална фрактура на горната челюст) и закрита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузионно огнище на главния
мозък в лявата челно-теменна област на малкия субдурален хематом в лявата
челна област, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота.Подсъдимият чрез нанасяне на удари и блъскане на Р. ЛЮБ. ХР. , в
резултат на което е паднала й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се
в счупване на две ребра - VІІ и VІІІ, довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Достоверността на гласните доказателства,събрани в хода на образуваното
наказателно производство се потвърждават и от обективните находки по
лицето,главата и телата на пострадалите лица.Данните,съдържащи се в
изготвените съдебномедицински експертизи по категоричен начин дават
6
заключение за вида и характера на причинените телесни увреждания на
гражданските ищци Л.Г. и Р.Х..Безспорно е установен и механизма на
получените телесни увреждания като спор в тази насока също не
съществува.Подсъдимият не оспорва както вида на причинените телесни
увреждания,така и начина на тяхното причиняване.
Безспорно е установено и квалифициращото обстоятелство по
чл.131,ал.1,т.4,пр.3 НК-нанесени са телесни повреди на повече от едно лице-
ЛЮБ. М. Г. и неговата дъщеря Р. ЛЮБ. ХР..Съгласно изготвените
медицински експертизи,които не са оспорени от страните по делото се
доказват по безспорен начин нанесените телесни увреждания на двамата
граждански ищци и частни обвинители.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 НК-
деянието на подсъдимия М. е извършено по хулигански подбуди.В настоящия
казус съдът напълно изключва „личния“ мотив за извършване на конкретната
престъпна проява.Макар и подсъдимият М. да твърди ,че е нанесъл побой на
пострадалия Л.Г. поради зародилото се в него подозрение,че последният му е
откраднал спестявания в размер на 500 лева,изложените от подсъдимия
съображения за възникналото в него подозрение в тази насока са
изключително неубедителни и елементарни.Не се посочиха конкретни и
обективни причини за случили се в миналото събития като извършени
кражби по отношение на имущество макар и на незначителна стойност на
семейството на подсъдимия именно от пострадалия Л.Г.. Подсъдимият
изложи разсъжденията си в тази насока,обективирайки се със споделено му от
неговия вуйчо ,че Л.Г. най-вероятно е взимал техни тухли,които се намирали
в общия им двор,а пък веднъж го бил засякъл на площадката пред тяхната
врата.Ето защо, тази мотивация на подсъдимия като прекалено елементарна и
житейски неоправдана не може да бъде възприета като личен мотив за
извършване на конкретното престъпно деяние.
Поведението на подсъдимия се характеризира с демонстративно,арогантно и
изключително агресивно поведение към пострадалия Л.Г.,който наред с това
не е оказал и никаква съпротива.Последният нищо неподозирайки е лежал в
леглото си и при това беззащитно състояние,подсъдимият без да проведе
разговор,от който да получи евентуални отговори на въпросите ,които си
задава нанася безпричинен побой над пострадалия Г..Сам признава ,че
първият удар нанася в лицето.Пострадалият нито е имал подозрението за това
какво го очаква, нито пък е имал възможността да се защити, оказвайки
съпротива или поне възможност да се предпази.Именно с това си
немотивирано и непристойно поведение и отношение към личността и
телесната неприкосновеност на пострадалия Л.Г.,нахлувайки в чуждия дом
рано сутрин, подсъдимият изразява явно неуважение към обществените
отношения, защитени от правния ред.В случая, явното неуважение към
обществото е получило израз във високата степен на неуважение към
личността на пострадалия,който се е намирал в собствения си дом и е лежал в
собственото си легло.
7
Хулиганският мотив като елемент от субективната страна на деянието на
подсъдимия се изразява в необяснимата агресия,непредизвикана и
непровокирана по никакъв начин от гражданския ищец Г. и неговата дъщеря
Р.Х..Последната искайки да помогне на баща си и опитвайки се да го
предпази бива блъсната силно от подсъдимия в областта на гърдите.В
резултат именно на този удар,последната пада върху печката, вследствие на
което усеща силна болка поради счупването на две ребра.
Неоснователни са възраженията на защитата за липсата на субективния
елемент, базирайки се на възникналото силно раздразнение при
подсъдимия,предизвикано от липсата на спестените му пари,при
категоричност в неговото съзнание,че липсата им се дължи на поведението на
пострадалия Л.Г..Дори и към момента на извършване на деянието
подсъдимият да е бил в състояние на раздразнение,съдът счита че същото не
покрива психиатричното понятие „физиологичен афект“ или правното
понятие „силно раздразнено състояние“.Проследени хронологично
действията на подсъдимия подкрепят този извод. В настоящия казус липсва
каквото и да било провокативно поведение от страна на пострадалото лице
Л.Г..Провокациите са създадени единствено в съзнанието на
подсъдимия,целящи да оправдаят собственото му противоправно
поведение.Последният действа в състояние на обикновено раздразнение,което
обаче по никакъв начин не е причинено от поведението на пострадалото лице
и в това си състояние деецът може спокойно да разсъждава,да ръководи
постъпките си и да взема правилни решения,докато при силното
раздразнение/физиологичен афект/, правилната психическа и волева дейност
на дееца е до голяма степен ограничена, поради което той ,макар че запазва
вменяемостта си,не може да овладява чувствата и волята си напълно и под
тяхно въздействие взема решението да извърши деянието.Това състояние се
характеризира с внезапно възникване като същото е непрекъснато до
извършване на самото престъпление.Поводът за възникване на афекта у дееца
е неправомерното поведение на пострадалия ,което може да се изрази в
насилие,тежка обида или клевета или друго тежко противозаконно
действие,от което са настъпили или могат да настъпят тежки последици за
дееца или неговите близки.Същевременно поведението на дееца следва да е
пряк и непосредствен отговор на поведението на пострадалия.Приетите за
установени факти на извършеното от подсъдимия престъпление категорично
сочат на липса на предходно неправомерно поведение на пострадалия.Такова
неправомерно поведение е проектирано единствено в съзнанието на
подсъдимия като липсват обективни факти в тази насока.В казуса липсват
данни за такова емоционално избухване при подсъдимия ,което да е
възникнало под въздействието на външни фактори и което разбира се да е
доказано по надлежния ред.
Разглежданото престъпление е извършено при форма на вина пряк умисъл по
отношение на телесната повреда нанесена на пострадалия Г. и евентуален
умисъл по отношение на телесната повреда,нанесена на пострадалата
8
Р.Х..Подсъдимият съзнателно е нанесъл удари по лицето и главата на
гражданския ищец Л.Г..Ударите са нанеси със сила и агресивност,целяща да
му причини сериозни травматични увреждания.Подсъдимият виждайки
намесата на пострадалата Р.Х. също яростно я изблъска ,за да продължи
противоправното си деяние по отношение на нейния баща.В резултат на това
силно блъскане, последната пада върху печката.Именно при падането се
причинява счупване на две ребра,които обективира лека телесна повреда. Т.е
подсъдимият пряко е целял и е искал да нарани пострадалия Л.Г..По
отношение на причиненото телесно вреждане на Р.Х. подсъдимият е действал
при евентуален умисъл-съзнавал е обществено-опасният характер на деянието
си ,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал
тяхното настъпване.Той е предвиждал,че от деянието му може да настъпи
телесна повреда,резултат към който обаче се отнесъл безразлично.Блъскайки
пострадалата със сила ,той е предвиждал,че тя ще загуби равновесие ,ще
падне и в резултата на това падане ще получи телесни увреждания .В случая
телесното увреждане е могло да бъде много по-тежко.Подсъдимият не е целял
пострадалата да получи точно това травматично увреждане ,но е допускал
това като се е отнесъл безразлично към този резултат.

Обект на посегателство са обществените отношения ,които защитават
здравето и телесната цялост и неприкосновеност.
Като причина за извършеното престъпление съдът отчете слабите морално-
волеви задръжки на подсъдимия и очевидната проява на безпричинна агресия.
При определяне вида и размера на наказанието,което следва да се наложи на
подсъдимия,съдът съобрази,че наказателното производство се разгледа по
реда на глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371,т.2 НПК,поради което
съгласно чл.373,ал.2 НПК е длъжен да приложи разпоредбата на чл.58а НК.За
да определи размера на наказанието Лишаване от свобода,което следва да
бъде наложено на подсъдимия,съдът отчете смекчаващите и отегчаващите
вината му обстоятелства.Като отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства съдът отчете,че престъпното деяние осъществява две
квалифициращи обстоятелства по чл.131,ал.1 НК,както и факта,че на
пострадалия Л.Г. са причинени две средни телесни повреди.Като отегчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчете и условията ,при които е
извършено престъпното деяние-подсъдимият влиза в собствения на
пострадалите дом като нанася побой на Л.Г.,който по това време се намира в
леглото си ,нищо неподозиращ.Освен това побоя е нанесен от млад човек,в
разцвета на силите си над възрастен човек без оказана насреща му съпротива.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прие:чистото му
съдебно минало,младата му възраст-на 20г към датата на извършване на
престъплението,проявеното съжаление за извършеното и извинението, което
поднесе на пострадалите лица,както и добрите характеристични данни за М.-
полагането на труд,желанието за получаването на по-висок образователен
9
ценз,обстоятелството,че е израснал без мъжка подкрепа като раздялата на
родителите му в ранна детска възраст очевидно е повлияла на неговото
развитие .Всички тези характеристични данни го очертават като личност с
ниска обществена опасност.
Изброените смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства в никакъв
случай нямат характера на многобройни такива по смисъла на чл.55 НК,нито
е налице изключително смекчаващо такова.Съдът не отчете признанието като
смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство,тъй като същият не е
направил признание на етап досъдебно производство, нито е дал обяснения,с
които да съдейства за изясняване на фактите по делото и на обективната
истина.С оглед на изложеното съдът определи наказанието при превес на
смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства като определи размер на
наказанието Лишаване от свобода под средния за посоченото
престъпление.Ето защо,при условията на чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 от
НК, във връзка с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК, във вр. с чл.373, ал.2 НПК,
във вр. с чл.58а, ал.1 НК,във вр. с чл.54 НК съдът ОПРЕДЕЛИ наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години,което НАМАЛИ с 1/3 и
ОСЪДИ подсъдимия на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2
/ДВЕ/години.
Същевременно,с оглед младата възраст на подсъдимия,отчитайки факта,че
същият е в началото на жизнения си път и възприемайки изразеното от него
разкаяние като чистосърдечно,обективиращо действителното осъзнаване на
последиците от извършеното престъпно деяние,съдът счете,че не е
наложително К.М. да изтърпи ефективно наложеното му наказание
“Лишаване от свобода”.Съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат
изпълнени и без да е наложително да се прилага закона в цялата му
строгост.Поради това и с оглед наличието на изискуемите от закона
предпоставки,на основание чл.66 НК,съдът отложи изпълнението на
наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 3(три) години от влизане
на присъдата в сила.Съдът счита,че така определеният изпитателен срок е
съответен на наложения размер на наказанието “Лишаване от свобода” и е
достатъчен ,за да окаже необходимия поправителен и възпитателен ефект
спрямо подсъдимия.

На осн. чл.59,ал.1 и ал.2 НК Съдът ПРИСПАДНА от наказанието „Лишаване
от свобода“ времето през което подсъдимият е бил задържан-със заповед за
задържане на лице по ЗМВР ,считано от 09.00ч на 27.01.2021г,с
постановление на РП-Б.,ТО гр. П. от 28.01.2021г за срок до 72 часа, считано
от 10,00 часа на 28.01.2021г.,с определение № 8059 от 29.01.2021г.,
постановено по чнд № 89/ 2021г. по описа на РС гр. П.,с което на подсъдимия
е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до 31.03.2021г,когато
е разпоредено да бъде освободен от Ареста,поради изтичане на предвидения в
чл.63 ал.4 НПК срок.
10

По отношение на предявените граждански искове
В настоящото наказателно производство бяха приети за съвместно
разглеждане два граждански иска,предявени от пострадалите Л.Г. и Р.Х..
Гражданския ищец ЛЮБ. М. Г., ЕГН **********, от гр.П. ул.“Д-р К.“ № *
предява граждански иск за сумата от 10 000/десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди в резултат
на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 от НК, във вр. с
чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на извършване на престъплението 27.01.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Гражданският ищец Р. ЛЮБ.
ХР., ЕГН **********, от гр.П., ул.“Д-р К.“ № * предявава граждански иск за
сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.131,
ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 от НК, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на извършване
на престъплението 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
За да се произнесе по предявените граждански искове при доказаност и
безспорност на вината на подсъдимия М.,съдът съобрази следното:
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на
аритметично изчисляване.Тяхната същност са неоценими блага,каквото е
човешкото здраве.Основанието на исковете е доказано,но размерите и на
двата иска надхвърлят границите ,очертани от релевантния критерий по чл.52
ЗЗД-по справедливост.Този критерий в никакъв случай не е абстрактен и
държи сметка за характера на деянието,последиците от него,вида и степента
на вината и тежестта на увреждането.Легалният термин „справедливост” до
голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални блага.
Видно от съдебно медицинската експертиза,разглеждаща нанесените телесни
повреди на пострадалия Л.Г., изготвена от д-р Л. П. (рентгенолог), д-р Ж. Т.
(специалист невролог), д-р Д. М.(специалист по лицево-челюстна хирургия) и
д-р К. Ч.(специалист по съдебна медицина) се установява, че на ЛЮБ. М. Г. е
причинено: счупване на средния лицев етаж от вида на трансверзална
фрактура на горната челюст, което е реализирало самостоятелния медико-
биологичен признак счупване на челюст и закрита черепно-мозъчна травма ,
изразяваща се в контузионно огнище на главния мозък в лявата челно-
теменна област и малкия субдурален хематом в лявата челна област, които са
довели до разстройства на здравето, временно опасно за живота. Вещите
лица са дали заключение,че мекотъканните травматични увреждания в
лицевата област на главата–оток на меките тъкани, хематоми и охлузни
наранявания са увреждания, които са причинили на Л.Г. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
11

От показанията на съпругата на гражданския ищец се установява,че
последният е престоял в болнично заведение шест дни,след което е
продължил своето лечение в домашни условия.Поради нанесените му удари в
областта на главата е имал нужда от чужда помощ за придвижването и
храненето си.В продължение на около двадесет дни пострадалият е бил в
легнало положение почти през цялото време като е пиел лекарства за
успокояване на болките.След този период е започнал да излиза и навън и да
полага кратък физически труд.Не се чувства напълно възстановен,тъй като
бързо се уморява и получава чести главоболия.
Относно претендирания размер на неимуществените вреди,съдът счете за
справедлив размера от 5 000/пет хиляди/лв. като над този размер отхвърли
гражданския иск като неоснователен.Отчитайки факта на причинени две
средни телесни повреди на пострадалия Л.Г.,обстоятелството,че последният е
търпял болки в продължение на около 20 дни, посоченият от съда размер ще
бъде достатъчен да овъзмезди същия.Към настоящия момент може да се
счита,че пострадалият е възстановен,но предвид възрастта му тези травми
очевидно ще окажат влияние върху неговото общо здравословно състояние.
Ето защо съдът уважи гражданския иск в посочения размер ,който
представлява половината от претендирания от пострадалия Л.Г..

Съдът уважи предявения граждански иск от пострадалата Р.Л. Г.а за сумата
от 2000 /две хиляди/ лева като над тази сума отхвърли като неоснователен
.Видно от съдебно медицинската експертиза № 16/ 2021г, извършена от д-р К.
А. (специалист съдебна медицина), е установено, че на Р. ЛЮБ. ХР. е
причинено счупване на две съседни ребра – VІІ и VІІІ, което й е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Д-р А. е дал
заключение, че счупването на две съседни ребра не затруднява движенията на
снагата за повече от тридесет дни. Съседните здрави ребра (в случая – VІ и
ІХ) придържат счупените ребра като шини. Ребрата са счупени по директен
механизъм – удар с или върху тъп твърд и/ или тъпоръбест предмет.
Установените по тялото на Х. кръвонасядания са й причинили болка и
страдание.
И тъй като на основание чл.52 ЗЗД обезщетението се определя от съда по
справедливост,съдът счита,че уваженият размер от 2000 лева е справедлив да
овъзмезди болките и страданията,преживяни от пострадалата Р.Х.,поради
което над този размер съдът отхвърли гражданския иск като неоснователен.

На основание чл.189,ал.3 НПК подсъдимият следва да заплати на
гражданските ищци направените от тях разноски в съдебното производство в
размер на 1000/хиляда/ лева.На същото основание подсъдимият следва да
заплати и сумата от 1756,60 (хиляда седемстотин петдесет и шест лева и
шестдесет стотинки) лева по сметка на ОД на МВР-Б.,представляващи
12
направени разходи във връзка с изготвените съдебно-медицински експертизи.
Подсъдимият М. следва да заплати държавна такса върху уважените размери
на гражданските искове в размер на 280/двеста и осемдесет/ лева по сметка на
РС-П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13