РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Бяла, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Б.
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Б. Гражданско дело №
20254510100673 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от "ХРИСТОВ
ТРАНС 2024" ЕООД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: Област: Шумен,
Община: Шумен, с. Васил Друмев, п.к. 9814 бул./ул. ИВАН ВАЗОВ № 1, чрез пълномощник
адв. Г. Б. от Адвокатска колегия - Шумен,против "ЛН ЛОГИСТИК" ЕООД, ЕИК
*********,седалище и адрес на управление: Област: Русе, Община: Бяла, гр. Бяла, бул./ул.
УЛ. ДЕБЪР № 2.
Моли съда да постанови решение ,с което да осъди „ЛН ЛОГИСТИК" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: Област Русе, Община Бяла, гр. Бяла, ул. ДЕБЪР
№ 2, да заплати на "ХРИСТОВ ТРАНС 2024" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: Област Шумен, Община Шумен, с. Васил Друмев, бул./ул. ИВАН ВАЗОВ № 1,
сумата от 5 366.24 лв.- главница, представляваща дължима сума по сключени договори за
извършване на транспортни услуги , за доказване на уговорките по които, по които са
издадени следните фактури:№ 76/22.01.2025г., на стойност 1 200.00 лв. с ДДС;№
77/27.01.2025г., на стойност 488.96 лв. с ДДС; №78/27.01.2025г., на стойност 782.33 лв. с
ДДС; №79/28.01.2025г.,на стойност 293.38 лв. с ДДС;№80/28.01.2025г.,на стойност 293.38
лв. с ДДС; №81/31.01.2025г.на стойност 430.28 лв. с ДДС; №82/31.01.2025г., на стойност
391.16 лв. с ДДС;№83/03.02.2025г.,на стойност 586.75 лв. с ДДС; Претендира разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК не постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната
1
фактическа обстановка:
От приложените по делото и неоспорени от ответното дружество писмени
доказателства е видно,че страните са били в договорни отношения за извършване на
транспортни услуги,като "ХРИСТОВ ТРАНС 2024"ЕООД е изпълнител по всеки от
договорите за извършване на международни автомобилни превози, а „ЛН ЛОГИСТИК"
ЕООД- възложител.
За доказване на задълженията за плащане на възнаграждения по така сключените
договори, са издадени следните фактури:
1. № 76/22.01.2025г., на стойност 1 200.00 лв. с ДДС; Към тази фактура е
издадено и дебитно известие № 114/30.06.2025г., на стойност 900.00 лв. с ДДС;
2. № 77/27.01.2025г., на стойност 488.96 лв. с ДДС;
3. № 78/27.01.2025г., на стойност 782.33 лв. с ДДС;
4. № 79/28.01.2025г„ на стойност 293.38 лв. с ДДС;
5. № 80/28.01.2025г., на стойност 293.38 лв. с ДДС;
6. № 81/31.01.2025г., на стойност 430.28 лв. с ДДС;
7. № 82/31.01.2025г., на стойност 391.16 лв. с ДДС;
8. № 83/03.02.2025г.. на стойност 586.75 лв. с ДДС;
От същите е видно, че са фактурирани 8
курса, извършени за периода 22.01.2025г. до 03.02.20225г. по маршрути Франция - Германия,
Германия-Нидерландия, Нидерландия - Германия, с изпълнител ищцовото дружество и
възложител –ответника.
Предвид установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.372,ал.1 ТЗ вр. чл.367
ТЗ.Исковите претенции се основават на твърдяно неизпълнение от ответника на договорно
задължение за заплащане на възнаграждение за извършена от ищеца услуга по сключени
между страните превозни договори за сумата от 5366.24 лева, за доказване на уговорките по
които са издадени описаните по-горе фактури.
Възникването на твърдяното от ищеца материално право на вземане за
възнаграждение за извършен превоз на стоки е обусловено от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки: наличието на валидно сключен договор за превоз, ищецът
да е изпълнил задължението си да извърши превоза на стоки съобразно уговореното между
страните.
Съдът приема, че между страните не се спори,а и от събраните по делото
доказателства се установява, че са възникнали материални правоотношения по договори за
международен превоз на товари. Правното действие на тази правна сделка попада под
приложното поле на чл. 372, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 379 ТЗ. За породените от този договор
правни последици следва да намери приложение и Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143/1997г. на
Държавния съвет, обнародван в ДВ, бр. 61/1977 г. По релевантния и в случая
2
материалноправен въпрос, отнасящ се до приложимия закон към правоотношение по
договор за международен превоз на стоки, когато мястото на приемане на стоката за превоз
и мястото на доставянето се намират в две различни държави, е постановена
непротиворечива съдебна практика на ВКС, с която се приема, че Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), като международноправен източник
на правни норми, е влязла в сила за Република България съгласно предвидените в чл.43, §2
от същата условия, поради което следва да намери приложение към възникналите
правоотношения по договор за автомобилен превоз на стоки с международен елемент.
Така,например, решение № 955 от 28.05.2001 г. по гр.д. № 2165/2000 г. на ВКС, V т.о.,
решение № 143 от 12.05.2016 г. по т.д. 1234/2014 г. на ВКС, II т.о. В този смисъл
международният акт е част от вътрешното право на Република България по смисъла на чл. 5,
ал. 4 КРБ.
Според чл.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с
превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място за доставянето й, както са посочени в договора, се намират в две
различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така независимо от
седалището и националността на страните.
В случая, видно от заявките и съставените международни товарителници, сключените
договори за превоз на процесните стоки попадат в приложното поле на Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), очертано от чл. 1, т. 1 от
същата, доколкото представляват възмездни договори за автомобилен превоз на стока от
една държава в друга. Мястото на товарене и мястото на доставяне е в различни държави,
което обуславя международния характер на договора – чл.1 от Конвенцията и
приложимостта й в отношенията между страните.
Разпоредбите на чл. 4 и чл. 9 от Конвенцията предвиждат, че договорът за превоз се
установява с товарителница (като форма за доказването му), като до доказване на
противното тя удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
Договорът за автомобилен превоз по своята природа представлява
консенсуален,двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, тъй като неговата
действителност не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.
Чрез съставянето на този удостоверителен документ се доказва сключването на тази
двустранна сделка – арг. чл. 61 ЗАвП. В този смисъл е и даденото определение на договора
за международен превоз на стоки в чл. 4 от Конвенция СМR. Както се посочи, приложното
поле на конвенцията е определено в нейния чл. 1, т. 1, съгласно който тя се прилага към
всеки договор за превоз на шосе, когато мястото за приемане на стоката за превоз и мястото
на доставянето й се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща
страна. Международният характер на договора се обуславя не от различната национална
принадлежност или седалището на страните, а единствено от разликата в мястото на
приемането на стоката за превоз и доставянето й на получателя. В цитирания смисъл
решение № 226/2000 г. на ВКС по гр. д. № 1294/1999 г., решение № 135 от 5.10.2011г. на
ВКС по т. д. № 1103/2010 г., II т. о., ТК.
Следователно, с подаването на заявката за международен превоз от страна на
3
ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен
автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на
възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна
на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз.
По изложените съображения съдът приема, че по делото се установява наличието на
облигационна връзка между страните по договори за международен автомобилен превоз и
изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора, в качеството му на
превозвач – доставяне на товарите на посочените адреси, както и получаването на
стоките,което се установява от представените по делото международни товарителници.
Поради това ответникът, в качеството си на възложител по договора, дължи
уговореното възнаграждение в посочения в договорите размери.
Доколкото плащането е положителен факт изгоден за възложителя, последният следва
да го докаже, съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, а в конкретния случай ответното
дружество не доказа изпълнение на това си задължение. По делото не се съдържат
доказателства, от които да е видно същото да е заплатило на ищеца търсената сума в
изпълнение на задълженията си по договорите за превоз.
С оглед изхода на спора,в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски,като доказани се явяват разноските за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение ,в общ размер на 1218.59 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛН ЛОГИСТИК" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: Област Русе, Община Бяла, гр. Бяла, ул. ДЕБЪР № 2, да заплати на
"ХРИСТОВ ТРАНС 2024" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
Област Шумен, Община Шумен, с. Васил Друмев, бул./ул. ИВАН ВАЗОВ № 1, на
основание чл.372, ал.1 във вр.с чл.367 ТЗ,
сумата от 5 366.24 лв./пет хиляди триста шестдесет и шест лева и 24 стотинки/-
главница, представляваща дължима сума по сключени договори за извършване на
транспортни услуги , за доказване на уговорките по които са издадени следните
фактури:№ 76/22.01.2025г., на стойност 1 200.00 лв. с ДДС;№ 77/27.01.2025г., на
стойност 488.96 лв. с ДДС; №78/27.01.2025г., на стойност 782.33 лв. с ДДС;
№79/28.01.2025г.,на стойност 293.38 лв. с ДДС;№80/28.01.2025г.,на стойност 293.38 лв.
с ДДС; №81/31.01.2025г.на стойност 430.28 лв. с ДДС; №82/31.01.2025г., на стойност
391.16 лв. с ДДС;№83/03.02.2025г.,на стойност 586.75 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва за забава,считано от 11.07.2025г.до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „ЛН ЛОГИСТИК" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: Област Русе, Община Бяла, гр. Бяла, ул. ДЕБЪР № 2, да заплати на
"ХРИСТОВ ТРАНС 2024" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
Област Шумен, Община Шумен, с. Васил Друмев, бул./ул. ИВАН ВАЗОВ № 1,сумата в
размер на 1218.59 лв./хиляда двеста и осемнадесет лева и 59 стотинки/
,представляваща разноски о делото за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
5