Присъда по дело №3577/2018 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И към Присъда № 273/22.11.2018г., постановена  по НОХД № 3577/2018г. по описа на

Пловдивски районен съд, VI н. с.

 

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.И.Я. – родена на ***г***, ****, български гражданин, със средно образование, омъжена, работеща, неосъждана, ЕГН: ********** за това, че на 30.05.2016г. в гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Волво“ с рег.N ****е нарушила правилата за движение, а именно: чл.119 ал.1 от ЗДП: „При приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, при което по непредпазливост е причинила на Т.Г.К., с ЕГН: ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма със счупване на основата на черепа, оток и контузии на мозъка и вътречерепни кръвоизливи и протекла със степенни промени на съзнанието, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343 ал.3 пр.последно б.“А“ пр.2 вр. с ал.1 б.“Б“ пр.2 вр. с чл.342 ал.1 от НК. 

 

В хода на съдебното производство в качеството на частен обвинител е конституирана пострадалата Т.К..

 

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага подс.Я. да бъде призната за виновна. Счита, че фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, се е доказала изцяло в хода на съдебното следствие, като приема, че показанията на свидетелите сочат едностранно, че пострадалата св.Т.К. *** и след светване на зелен светофар за пешеходци пресякла ул.“Владивосток“ по пешеходна пътека. В това време подс.Я. предприемала ляв завой на зелена светлина на светофарната уредба по ул.“Владивосток“, при което възникнало ПТП като управлявания от подсъдимата автомобил ударил пресичащата св.Т.К.. В следствие на удара последната получила увреждания, квалифицирани като средна телесна повреда. Прокурорът приема, че по категоричен начин в хода на съдебното следствие се установил механизма на настъпване на ПТП-то, установен както от свидетелските показания, така и от заключението на вещото лице. В подкрепа на последните са и огледите на видеофайловете на камери от съседни на кръстовището обекти, за което били изготвени и фотоалбуми. От заключенията на медицинската и комисионната съдебно медицинска експертиза се установяват травматичните увреждания, получени от пострадалата, както и че те са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Ето защо прокурорът приема, че единственият правилен извод е в това подс.Я. да бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение. Констатира, че са налице многобройни и смекчаващи отговорността обстоятелства, като предлага на Съда да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и да наложи наказание лишаване от свобода под предвидения в закона размер, с което счита, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени. Предлага също така да се приложи и разпоредбата на чл.66 от НК и наказанието лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок, а кумулативно предвиденото наказание лишаване от права по чл.343г от НК да бъде в срока на наказанието лишаване от свобода. Предлага на подсъдимата да бъдат възложени и разноските по делото.

 

Повереникът на частния обвинител Т.К. – адв.П. също счита, че обвинението е доказано по категоричен начин и не прави анализ на фактическата обстановка. Навежда твърдения, че подс.Я., при предприетата от нея маневра „завой на ляво“ е имала добра видимост към пострадалата Т.К. и е могла да избегне настъпването на ПТП-то, но не е предприела аварийно спиране и това е довело до удара между автомобила и пострадалата. Предвид на това моли Съда да признае подсъдимата за виновна и да й наложи наказание при предвидения от закона среден размер, с който счита, че би създал чувство за справедливост у пострадалата, като така биха се постигнали и целите на наказанието.

 

Защитникът на подс.И.Я. – адв.Т. не спори, че подзащитната му е причинила ПТП-то, за което последната дори и не отрича. За защитника нямало спор и за това, че пешеходната пътека по ул.“Владивосток“ била изтрита и не се виждала. Нямало спор и за това, че подс.Я. е оказала помощ на пострадалата непосредствено след ПТП-то, а след това и в болничното заведение, като дори осигурила жени, които да помагат на пострадалата по време на целия й престой в болницата. За пешеходната пътека защитникът навежда доводи, че последната била изтрита и не се виждала, но въпреки това подзащитната му е следвало да се съобрази с пешеходката. Защитникът твърди обаче, е вещото лице не можело да се ангажира с размера на пешеходната пътека към момента на ПТП-то, тъй като огледът е бил направен некомпетентно и липсвали обективни находки за размера на пешеходната пътека. Тук защитникът навежда, че от показанията на св.Я. и А. се установявало кърваво петно по пътното платно, което било на около 6-7м. от стоп линията, а експерта го определял като 3-4м., което създавало съмнения дали ударът между автомобила и пешеходката е станал на пешеходната пътека или не. За защитника няма спор, че от възникналото ПТП пострадалата е получила средна телесна повреда, като уточнява, че счупването в основата на черепа не е от удара на пешеходката в автомобила, а от падането й на асфалта. По отношение на оказаната помощ защитникът навежда твърдения, че за първи път вижда такава сериозна и последователна помощ, оказвана на пострадал – от момента на удара, в последствие в болничното заведение, с осигуряване на грижи от две жени, което се е отразило и на лечението и пострадалата се възстановила за около 10 дни. Болките на пострадалата отшумели сравнително бързо, като останало единствено като заболяване церебрастенията, което било нормално и липсвали други тежки последици. Наред с това защитникът отчита, че подс.Я. заплатила кредит на пострадалата около 3000лв., както и редовно се интересувала от състоянието й, правела й подаръци за празници и поддържали добри отношения. За защитата обаче остава основен въпросът за правната квалификация и счита, че престъплението следва да се квалифицира по чл. 343а ал.1 от НК, като в зависимост от това дали е на пешеходна пътека или не, то следва да се прилагат различните варианти по б.“А“ и б.“Б“ на цитираната разпоредба. При уважаване на това му искане за преквалифициране на деянието, защитникът моли Съда да освободи подзащитната му по реда на чл.78а от НК и да й наложи административно наказание. Това следвало безспорно, ако Съдът приеме, че деянието не е на пешеходна пътека. Ако обаче Съдът приеме, че деянието е на пешеходна пътека, то защитникът навежда доводи, че отново може да се приложи разпоредбата на чл. 343а от НК и цитира няколко решения в тази насока и Постановление N 1 от 1983г. на Пленума на Върховния съд. Защитникът коректно сочи, че това постановление е далече преди изменението на ал.3 на чл.343 от НК, но прави анализ и на разпоредбата на чл. 343а от НК, която се прилага за случаи с много пострадали лица, с повече телесни повреди или жертви. Т.е. защитника навежда твърдения, че няма пречка да се приложи разпоредбата на чл. 343а от НК дори и в този случай, въпреки, че е изключено при ПТП на пешеходна пътека, тъй като при по-тежки случаи с множество жертви и пострадали тази разпоредба се прилагала, а в настоящият случай квалификацията „ПТП на пешеходна пътека“ поставяла подсъдимата в изключително тежко положение. Защитникът отчита това като съществен законодателен пропуск, като твърди, че имало съдилища, които преквалифицирали деянието ПТП на пешеходна пътека като такова по чл. 343а от НК и моли Съда да направи това и да приеме, че настоящото деяние е такова по чл. 343а ал.1 б.“А“ от НК. В този случай защитникът предлага на Съда да освободи подзащитната му от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК, а наред с това моли Съда да не налага наказанието лишаване от право да управлява МПС, тъй като ставало дума за водач с безупречно поведение без наложени наказания. Последното би ограничило съществено подсъдимата да работи, тъй като дейността й като управител на фирма е свързана с постоянно пътуване и управление на автомобил.

 

Подс. И.Я. се признава за виновна и заявява, че не бяга от отговорност. Заявява, че в деня на ПТП-то било слънчево и като предприела маневрата „завой на ляво“, слънцето й светело в очите. За нея ударът бил около пешеходната пътека, но жената била към слънцето и затова не я видяла, тъй като пешеходката била в сенчестата зона и в зоната на гредата на предното стъкло на автомобила. След ПТП-то подс.Я. слязла и оказала първа помощ на пострадалата, след което отишла заедно с пострадалата в болницата и там оказала пълно съдействие за лечението, ангажирала две жени да я гледат на смени, контактувала редовно с пострадалата. В един от разговорите разбрала, че пострадалата е притеснена за някакъв кредит, защото заради ПТП-то не можела да работи, поради което подсъдимата платила дължимата от св.К. сума,  която била около  3000лв. За себе си заявява, че има фирма и произвежда вино във Ивайловград, като ежедневно й се налага да пътува. Никога не била лишавана от правоуправление и притежавала златен талон. Спомня си, че преди да настъпи ПТП-то изчакала преминаването на движеща се срещу нея бежова жигула и тогава на пешеходната пътека нямало никой. Не видяла и очертания на пешеходната пътека, като в последствие искала от полицейските органи да запишат, че нямало пешеходна пътека. Моли Съда за минимално наказание, защото не желае да се счита за осъждана, както и да не й се отнема свидетелството за управление на МПС.

 

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

И.И.Я. е родена на ***г***, ****, български гражданин, със средно образование, омъжена, работеща, неосъждана, ЕГН: **********.

 

Подсъдимата И.Я. е правоспособен водач на МПС, категории „В“, „М“ и „АМ“, като притежавала свидетелство за управление на МПС N *********, издадено на 22.06.2010г.

На 30.05.2016г. сутринта подс.И.Я. трябвало да посети УМБАЛ „Св.Г.“*** за да заведе своята майка на лечение. Така около 10,30ч. подс.Я. управлявала лек автомобил „Волво“, модел „ХС 90“, с рег.N ****в гр.Пловдив, по бул.“Шести септември“ в посока изток – запад и достигнала до кръстовището с ул.“Владивосток“, което било регулирано със светофарна уредба. Подсъдимата се престроила на кръстовището за ляв завой на юг по ул.“Владивосток“ и спряла, тъй като светела червена светлина на светофарната уредба. Времето било ясно и слънчево с добра видимост, асфалтовата настилка била суха, участъкът от пътя бил хоризонтален.

По същото време от запад на изток на южния тротоар на бул.“Шести септември“, непосредствено преди кръстовището с ул.“Владивосток“ /срещуположно и в ляво на автомобила на подс.Я./, се движела св.Т.К., която вървяла пеша по тротоара. Имала намерение да пресече ул.“Владивосток“ и да продължи да се движи по южния тротоар на булеварда. Достигнала ъгъла на тротоара на кръстовището, който бил леко скосен и спряла, тъй като светел червен пешеходен светофар. Кръстовището на булеварда и улицата имало светофарна уредба и пътна маркировка, която на места била изтрита и не се виждала, а в случая отчасти била изтрита пешеходната пътека тъп „зебра“, която била перпендикулярно на южното платно на ул.“Владивосток“ и успоредна на булеварда, като се виждали единствено първите ленти непосредствено до бордюрите. Отчетливо се виждала стоп линията на дясното южно платно на ул.“Владивосток“, на която бил спрял лек автомобил, а след него и автобус, като всички те се намирали в дясно на св.Т.К..*** по тротоарите имало засадени дървета, които хвърляли сянка върху пътното платно на юг по улицата.

След като светнала зелена светлина на светофарната уредба, която давала едновременно възможност за преминаване на пешеходката Т.К. и на автомобила, управляван от подс.Я., последната предприела маневра „завой на ляво“ и не пропуснала насрещно движещия се автомобил по кръстовището, като се насочила на юг към ул.“Владивосток“. Подсъдимата ускорила движението на автомобила, без да се увери, че няма и други участници в движението, които също следвало да пропусне. Тъй като на пешеходката св.Т.К. също светнала зелена светлина на пешеходния светофар, свидетелката започнала да пресича ул.“Владивосток“ по изтритата пешеходна пътека. Св.К. успяла да достигне до средата на пътното платно, когато била блъсната от лявата й страна с предницата на управлявания от подс.Я. лек автомобил и  от удара пешеходката К. била отхвърлена от автомобила и паднала на платното по средата. Непосредствено след настъпилия удар подс.Я. натиснала спирачките и установила автомобила на около три-четири метра след мястото на удара, като задните гуми на автомобила били установени на изтритата пешеходна пътека, от която се виждали само най-крайните ленти до тротоара, а предните били извън пешеходната пътека. Подс.Я. слязла бързо от автомобила си и се приближила до падналата на пътното платно св.Т.К., като започнала да й оказва помощ. В съседство на ПТП-то се намирали свидетелите П.С. и М.Р., които видели случилото се и позвънили на спешен тел. 112 и съобщили за настъпилото ПТП.

Малко по-късно на мястото на ПТП-то пристигнал екип на ЦСМП, които отвели пострадалата в УМБАЛ „Св.Г.“***, а непосредствено след тях се придвижвала подс.Я. с автомобила си. Подсъдимата придружила пострадалата св.Т.К. в болничното заведение, като оказала съдействие на лекуващия екип с обяснения, а после останала с пострадалата в болничната стая. През това време подс.Я. уведомила съпруга си за станалото ПТП – св.Я., който също отишъл в УМБАЛ „Св.Г.“.

След като св.Т.К. се съвзела, подс. Я. и св.Я. били в стаята й, като подсъдимата й обяснила какво е станало и че я е блъснала с автомобила си. В следващите дни подс.Я. осигурила две жени, които били през цялото време на болничния престой до св.К., като й помагали. Подсъдимата редовно посещавала св.К., като в един от разговорите им разбрала, че пострадалата свидетелка е притеснена за изтеглен от нея кредит и че не може да го погасява, докато е в болница. Предвид на това подс.Я. изплатила остатъка от кредита на св.К., като сумата била около 3 000 лв. Около 10 дни след настъпилото ПТП св.К. била изписана за домашно лечение, а подс.Я. продължила да поддържа контакт с пострадалата, помагала й, изпращала й подаръци за празниците. Пострадалата св.Т.К. бързо се възстановила, като от удара единствено понякога получавала главоболие и залитала, като за тези проблеми приемала лекарства.

Малко след настъпването на ПТП-то на мястото пристигнал и полицейски екип, който установил, че участниците в произшествието са напуснали мястото. Полицейският екип посетил УМБАЛ „Св.Г.“, където установил подс.Я. и автомобила й. Последната била тествана за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. След това полицейските служители, подсъдимата и нейния съпруг – св.Я. посетили мястото на ПТП, където подсъдимата обяснила как е настъпило произшествието и бил съставен протокол за настъпило ПТП.

 

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от обясненията на подсъдимата И.И.Я., както и от показанията на свидетелите Т.Г.К., П.Г.С., М.И.Р., З.Г.Т., Н.Д.Д., Ю.Х.Я., М.В.С., П.И.П. и И. В. А., дадени в хода на съдебното следствие, както и от показанията на свидетелите Г.К.К. и Т.А.П., дадени в хода на досъдебното производство прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.4 и т.5 от НПК.

Съдът кредитира изцяло обясненията на подс.И.Я., която добросъвестно и хронологично описва поведението си преди инцидента, а именно че е пътувала в управлявания от нея лек автомобил по бул.“Шести септември“, като е спряла на кръстовището с ул.“Владивосток“ и е имала намерение да извърши маневра „завой на ляво“ на юг по улицата. От обясненията й се установява, че времето е било слънчево, като след светване на зелен светофар е предприела маневрата и преди навлизането в улицата слънцето е светело срещу нея, като не забелязала преминаващата пешеходка по улицата. В следствие на това невнимание подс.Я. блъснала с предната част на автомобила си пешеходката, която била възрастна жена и последната паднала на пътното платно. Подсъдимата спряла с автомобила си и веднага слязла за да види какво се е случило и да помогне, като към падналата пешеходка се приближили и други лица, а по-късно дошъл екип на бърза помощ. След като медиците качили в линейката пострадалата, подс.Я. потеглила непосредствено след линейката до болницата, с намерение да помогне на пострадалата и да съдейства за лечението й. Така след настаняване на пострадалата в болницата подс.Я. я посетила в стаята й, като през това време там пристигнал и съпругът й. Оказали всякакво съдействие за лечението на пострадалата и незабавно осигурили две жени, които на смени стояли до пострадалата и й помагали в ежедневните нужди. Подсъдимата в разговор с пострадалата разбрала за нейно финансово затруднение, което не можела да плаща, докато била в болницата и заплатила кредита на св.К.. След изписването на пострадалата поддържала редовно контакт с нея, грижела се, давала й подаръци. В деня на ПТП-то била потърсена от полицаи и с тях отишли до мястото на ПТП, където обяснила как е настъпило и оказала съдействие. От обясненията на подсъдимата се установява, че като се върнала с полицаите установила, че на кръстовището пешеходната пътека била изтрита и настоявала полицейските служители да запишат, че няма пешеходна пътека. Съдът кредитира изцяло обясненията на подс.Я. като пълни, точни, хронологично изложени, добросъвестни и описващи настъпилия инцидент и последващите й действия. Тези обяснения кореспондират и с останалите гласни и писмени доказателства по делото.

Изцяло следва да се кредитират показанията на св.Т.К., от които се установява, че по неин спомен на 31.05.2016г. /а от прочетените по реда на чл. 281 ал. 5 вр. с ал.1 т.1 от НПК показания – на 30.05.2016г./ вървяла по тротоара на бул.“Шести септември“ и спряла на ъгъла на кръстовището с ул.“Владивосток“, тъй като имала намерение да пресече. Светел червен пешеходен светофар, поради което свидетелката спряла на края на тротоара и изчакала. След светване на зелена светлина на светофара, тръгнала да пресича улицата, след което не помни нищо до събуждането й в болницата. В болницата се събудила и бил синът й, който й обяснил, че била блъсната с автомобил, като там била и подсъдимата, която също обяснила, че е управлявала автомобила и я блъснала. Св.Т.К. имала наранявания по лявата ръка и по главата, като й било замотано. След това подсъдимата осигурила жена, която да я гледа и да седи до нея в болницата. Жената й помагала да става, да ходи до тоалетна и стояла през цялото време в болницата, като престоят на св.К. бил около 10 дни. През тези дни синът й ходел също, както и подсъдимата да я виждат. При една от срещите синът й казал за кредит на св.К. и подс.Я. го платила, бил около 3000 лв. След изписването св.К. продължила да се лекува в тях, приемала лекарства, като често се чувала с подсъдимата, която й направила подаръци – дрехи и храна, като последно се били чули за Нова година. Св.К. заявява, че други инциденти и произшествия не е имала, като след произшествието започнала да се страхува, стояла си в апартамента и имала проблеми с главата – залитала и падала. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Т.К. като обективни, последователни, кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства, като незначителното несъответствие с деня на настъпилото ПТП Съдът приема с промененото й здравословно състояние в следствие на произшествието.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.П.С., от които се установява, че през пролетта на 2016г. в един слънчев ден се движел по бул.“Шести септември“ и имало задръстване. Слязъл от автомобила си и видял, че имало паднал човек на пътното платно, поради което позвънил на тел.112. Видял, че падналия човек е жена и била жива, като била легнала на платното посока юг-север, предполага, че била пресичала. До пострадалата била подс.Я., като била вдигнала главата й и давала вода. Свидетелят забелязал и кръв по платното, но не обърнал внимание на маркировката, тъй като имало светофарна уредба и той се интересувал от това. Съдът кредитира изцяло показанията на св.С. като пълни, обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.    

Изцяло следва да бъдат кредитирани и показанията на св.М.Р., от които се установява, че през края на м.май 2016г. се прибирал от Гребна база и бил пресякъл кръстовището на бул.“Шести септември“, след което чул свистене на гуми и удар. Тъй като бил с гръб към мястото се обърнал и видял, че един джип бил блъснал възрастна жена, като колата правела маневра завой на ляво, а жената пресичала пътното платно. Тъй като това била стресова ситуация за св.Р., първата му работа била да позвъни на тел. 112 и обяснил за случилото се. Към падналата се приближили хора за помощ, след което св.Р. погледал около 3-4 минути и си тръгнал. От автомобила, който блъснал пешеходката слязла жена, която отишла до падналата и се опитвала да й помогне. Преди това пресякъл улицата на същото място, където настъпило ПТП-то и имало светофар за пешеходци. Съдът кредитира показанията на св.Р. като обективни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства.

Изцяло следва да се кредитират и показанията на св.З.Т., от които се установява, че към 2016г. е работел като ******в Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив. Бил изпратен с колега на настъпилото ПТП, но на мястото нямало никой. За да установят как е настъпило и между кои участници, св.Т. и колегата му посетили съседна на кръстовището аптека и прегледали записи на камери, след което установили автомобила пред болницата, където била и пострадала. След това се върнали на мястото – кръстовището между бул.“Шести септември“ и ул.“Владивосток“. От показанията на свидетеля се установява, че имало очертана пътна маркировка, но в какво състояние била няма спомен, а светофарната уредба била сравнително нова. След това издали констативен протокол с пострадали лица, нямало щети по автомобила, като нямал спомен кой е съставил протокола – дали св.Т. или неговия колега. След предявяване на приобщения като писмено доказателство по делото констативен протокол от 30.05.2016г. за ПТП /л.25 от ДП/, св.Т. заяви, че този протокол е съставен от него и описва точно констатациите им по време на огледа след настъпилото ПТП. Няма спомен и по пътното платно да са констатирали петно с кръв. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Т., които са обективни и кореспондират с останалия доказателствен материал приложен по делото и кредитиран от Съда.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Н.Д., от които се установява, че работи в полицията и бил изпратен на мястото на ПТП заедно с негови колеги по сигнал от тел.112. На място били колегите му от КАТ, но не присъствали участниците в ПТП-то. Направили обход и установили наличието на камери от съседни на кръстовището ресторант и аптека. Установил наличието на записи, които изгледал, а на следващия ден подс.Я. била извикана в полицията, където дала писмени обяснения, след което св.Д. изготвил докладна записка и я предал за разглеждане. От изгледаните видеозаписи и обясненията на подсъдимата установил, че последната правела маневра „завой на ляво“, като заявила, че обстановката й се сляла и така блъснала пресичащата пешеходка, което била на зелен пешеходен светофар. Самият удар станал на пешеходна пътека – тип зебра. От показанията на св.Д. се установява, че към момента на ПТП-то – 2016г. на кръстовището имало очертана пешеходна пътека, която била видима. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д. като пълни, обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

Следва изцяло да се кредитират изцяло показанията на св.Ю.Я. – съпруг на подс.И.Я., от които се установяват, че в деня на инцидента, който не помни с точност, но е през 2016г. след 10ч. му позвънила дъщеря му, която казала, че с майка й е станал инцидент. В този ден съпругата му трябвало за заведе майка й до Хирургиите в гр.Пловдив за операция, но след като настъпил инцидента била там заедно с пострадала жена. Тръгнал за болницата, като междувременно го потърсили от полицията, тъй като автомобилът им се издирвал. Разбрал се с полицейските служители да се срещнат пред болницата, където бил и автомобила. Пред болницата на паркинга бил автомобилът, управляван от съпругата му, където полицаите, в присъствието на св.Я. и подсъдимата направили оглед, но не констатирали повреди по каросерията. След това св.Я., подсъдимата и полицаите се върнали на местопроизшествието, където бил направен оглед и протокол. В протокола било отразено от полицейските служители, че ПТП-то станало на пешеходна пътека, но подсъдимата заявила, че не било на пътеката. Св.Я. също оглеждал с полицаите и установил, че пътеката била изтрита към средата на платното и се виждала едва до бордюрите на тротоарите, които били скосени. Единствено ясно личала стоп линията на улицата, към която съпругата му правела маневрата. По време на огледа с полицейските служители св.Я. не намерил петно от кръв, тъй като съпругата му казала, че пострадалата кървяла след ПТП-то. Малко след това всички си тръгнали, като свидетелят и съпругата му се върнали в болницата. Там св.Я. и съпругата му ангажирали близки лекари в отделението, като пострадалата била преместена във ВИП-стая, а подсъдимата ангажирала две жени, които денонощно били до пострадалата и  й помагали. Св.Я. и подсъдимата направили всичко възможно пострадалата да бъде наблюдавана постоянно, тъй като в това се състояло нейното лечение. При едно от посещенията си в болницата подсъдимата разбрала за кредит на името на пострадалата, която не можела да го обслужва, докато била в болницата и за да няма притеснения св.Я. и съпругата му го платили – бил около 2700лв. От показанията на св.Я. се установява, че около два часа след настъпилото ПТП отново посетил мястото, придружен от негов приятел – св.И.А.. Отново направили оглед на мястото и установили петно от кръв до осевата линия на ул.“Владивосток“, което било на около пет метра от стоп линията на южното платно на улицата. Направили няколко снимки, които в последствие са предадени като доказателства по делото от защитата. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Я., като обективни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и даващи допълнителна информация за фактическата обстановка.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.М.С., от които се установява, че в деня на инцидента видял на кръстовището на бул.“Шести септември“ и ул.“Владивосток“ струпани хора и спрели автомобили. Като се приближил видял, че на платното лежала жена, която била блъсната от автомобил. Жената била паднала на асфалта на около 5-6 метра от пешеходната пътека, като по лицето й имало кръв, но свидетелят не забелязал кръв по пътното платно. В последствие св.С. посетил едно кафе в съседство, където била работела св.К. и там разбрал, че последната отишла за лекарства и още не се била върнала. Това навело свидетеля на мисълта, че падналата жена може да е Т.К.. След това на мястото дошли подсъдимата и нейния съпруг. Св.С. описва автомобилите, които били до падналата жена, като сочи, че първата кола била джип и бил спрял малко след пешеходната пътека, а зад него имало друг, който не бил спрял на пешеходната пътека. Съдът кредитира изцяло показанията на св.С., като обективни, хронологични, добросъвестно изложени и кореспондиращи със събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Изцяло следва да бъдат кредитирани от Съда показанията на св.П.П., от които се установява, че през 2016г. работел като *****в Сектор „Пътна полиция“. Бил изпратен с колегата Т. на настъпило ПТП на кръстовището на бул.“Шести септември“ и ул.“Владивосток“, но на място не установили пострадал и водач. В последствие разбрал от друг полицай, че пострадалата е отведена в УМБАЛ „Св.Г.“ от водача на МПС-то. Отишли пред болницата и там установили водача на автомобила, изпробвали я за алкохол, след което се върнали на местопроизшествието. Там разбрал от подсъдимата как е настъпило ПТП-то, констатирал, че има светофарна уредба и пътна маркировка с пешеходни пътеки на всяка улица. Не установили материални щети, нито кръв по платното за движение. Съдът кредитира изцяло показанията на св.П. като обективни, пълни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

         Съдът кредитира изцяло показанията на св.И.А., от които се установява, че един ден около 12ч. на обяд му позвънил приятелят му св.Ю.Я., който му споделил, че съпругата му направила ПТП. Така св.А.отишъл на местопроизшествието със св.Я., като целта им била да търсят следи от кръв или други данни за настъпилото ПТП. На мястото на ПТП-то, което било на бул.“Шести септември“ и ул.“Владивосток“ забелязали петно от кръв, което било на осевата линия на улицата срещу едно дърво и на около шест метра от пешеходната пътека. Св.А.осъветвал св.Я. да снима петното с телефона си, което било червено и двамата мислели, че е от кръв. Освен това петно пътят бил абсолютно чист, нямало спирачен път или материални щети, като по време на този оглед нямало полицейски служители. Съдът кредитира изцяло показанията на св.А.като обективни, пълни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

         В хода на съдебното следствие бяха прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.4 и т.5 от НПК показанията на св.Г.К. и Т.П., които кореспондират с изложената по-горе фактическа обстановка и които Съдът кредитира изцяло. 

         В подкрепа на изложената фактическа обстановка и описаните по-горе гласни доказателства са приобщените по делото писмени доказателства, а именно констативен протокол от 30.05.2016г. за ПТП /л.25 от ДП/, от които се установява механизма на настъпилото ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие /л.3-4 от ДП/, фотоалбум от оглед на МП /л.6-10 от ДП/, протоколи за доброволно предаване на видеозаписи, записани на оптични носители (дискове) /л.28 и л.30 от ДП/, медицински документи, касаещи състоянието на св.Т.К. /л.40-75 от делото/, 7 броя снимки, представени от защитата /л.132 от делото/. Съдът кредитира изцяло посочените писмени документи като обективни и относими към предмета на доказване, кореспондиращи изцяло с кредитираните от Съда гласни доказателства и установяващи горе описаната фактическа обстановка.

         В хода на съдебното следствие бе прочетено и прието заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза. От лаконичното заключение на вещото лице се установява, че на св.Т.К. е било причинено контузия на главата със счупване на основата на черепа, контузия на мозъка, кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка и в кухините /синусите/ на сфеноидната кост, деколман /отлепване на кожата/ на лявата предмишница. Тежката черепно-мозъчна травма със счупване на основата на черепа, оток и контузии на мозъка и вътречерепни кръвоизливи е протекла със степенни промени на съзнанието и е причинила на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота. Травмата на лявата предмишница е следвало да премине в рамките на месец и причинява разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Уврежданията са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по досъдебното производство при станало ПТП, с което са в пряка причинно – следствена връзка.

         Прието бе, в хода на съдебното следствие и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – техническа експертиза за изследване на електронни устройства. От заключението се установява, че вещото лице е изследвало два броя веществени доказателства – оптични носители /дискове/, с надписи: „ПТП-380/16 Аптека Авеню“ и „ПТП-380/16 Ресторант Миконос“. Вещото лице е установило, че на дисковете за записани видеофайлове във формат „DAV“, като видеопотокът върви гладко и без прекъсвания, като не са констатирани артефакти, показващи наличие на манипулация. Видеофайловете са автентични и без открити манипулации по тях. Открити били кадри, на които се вижда движението на пешеходеца и лекия автомобил. Отделени са ключови кадри от настъпилото ПТП и действията на участниците в него.  

         В съдебното следствие бе прието и заключението на назначената в хода на досъдебното производство авто-техническа експертиза. Предвид на поставените въпроси вещото лице дава следното заключение: Ударът е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина върху маркираната пешеходна пътека на ул.“Владивосток“; по ширина на около 3-3,5м. източно по западната граница на платното за движение на ул.“Владивосток“. Скоростта на лек автомобил „Волво XC 90“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 28 км/ч. В анализираната пътна ситуация, водачът на л.а.“Волво XC 90“ е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на настъпване на анализираното ПТП: Водачът И.Я. е управлявала л.а.“Волво XC 90“ по платното за движение от бул.“Шести септември“ в посока от изток на запад, като преди кръстовището е спряла, след което е потеглила и е предприела маневра „завой на ляво“ към ул.“Владивосток“. През това време пешеходката Т.К., която е била на западния тротоар, е предприела пресичане на платното за движение на ул.“Владивосток“ от дясно на ляво пред л.а.“Волво XC 90“. Водачът на л.а.“Волво XC 90“ не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката и така е настъпил такъв в предната част на лекия автомобил и в лявата страна на пешеходката. След удара пешеходката Т.К. е паднала на платното за движение пред л.а.“Волво XC 90“, а последният се е установил на мястото и положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на произшествието. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л.а.“Волво XC 90“ И.Я. не е пропуснала пешеходката Т.К. да премине по пешеходната пътека пред нея, тъй като не е реагирала своевременно на опасността от удар с пешеходката. Вещото лице е разработило и скица на удара, която е неразделна част от заключението.

         В хода на съдебното следствие по почин на Съда бе назначена комплексна съдебно медицинска експертиза за изясняване на здравословното състояние на пострадалата Т.К., с оглед представените нови медицински документи. От заключението на вещите лица съдебен медик и неврохирург, прието в хода на съдебното следствие, се установява, че преди настъпилото ПТП пострадалата Т.К. била в добро общо състояние. След настъпилото на 30.05.2016г. ПТП на Т.К. било причинено контузия на главата и тялото, счупване на черепната основа, контузия на мозъка, дифузен оток на мозъка, минимално количество кръв по твърдата мозъчна обвивка. В следствие на тези травми било помрачено съзнанието на пострадалата, свързано с липса на спомен, объркване и буйство. Приложено било лечение, след което тези признаци изчезнали и пострадалата била изписана с много добро възстановяване. Вещите лица приемат, че със счупването на основата на черепа пострадалата К. е понесла средно тежка черепно – мозъчна травма, която е била с временна опасност за живота. Възстановяването й обаче е било в кратък срок, липсвали трайни обективни неврологични последици като парези и парализи, липсвала посттравматична епилепсия или трайни психични отклонения. След тази травма пострадалата К. имала типични прояви на травмена церебрастения, които обаче не били напълно изразени. Последното състояние е на функционални мозъчни нарушения, проявяващи се с комплекс от субективни оплаквания и неврологични симптоми, чиято продължителност вещите лица не могат да прогнозират. Симптомите на това заболяване са главоболие, нарушение в цикъла на съня, лесно настъпваща умствена и физическа умора, променливо настроение, световъртеж и замаяност, нарушение при равновесието.

         В хода на съдебното следствие по искане на защитата бе назначена допълнителна авто-техническа експертиза, като на вещото лице са поставени въпроси за разстоянието между мястото на потегляне на МПС-то, управлявано от подсъдимата и стоп линията на ул.“Владивосток“, скоростта на автомобила, мястото на настъпване на ПТП, както и обсъждане на новите данни от местопроизшествието, а именно наличие на петно от кръв. Вещото лице е представило подробно заключение, в което е обсъдило както представените от защитата снимки, така и наличните по делото видеозаписи на настъпилото ПТП, от които е отделило отделни елементи от записа, за по-обстойно обсъждане на поставените въпроси. От приетото в хода на съдебното следствие заключение на вещото лице се установява следното: Разстоянието по траектория на движение на автомобил, извършващ ляв завой от стоп линията на бул.“Шести септември“ източно от кръстовището до стоп линията на ул.“Владивосток“ южно от кръстовището е 31,72 м. Скоростта на л.а.“Волво ХС 90“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 30 км/ч. Разстоянието от стоп линията, находяща се в южната част на ул.“Владивосток“, перпендикулярна на светофарната уредба и мястото на червено петно, находящо се на осевата линия е около 3,3 м. Вещото лице, след анализ на данните по делото е приело, че ударът между л.а.“Волво ХС 90“ и пешеходката Т.К. е настъпил на маркираната пешеходна пътека, измерена на 12.11.2018г., като при този удар и с тази скорост е напълно възможно пешеходката да бъде отхвърлена от автомобила на разстояние от 5 до 7м.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като пълни, обективни, съобразени изцяло с поставените задачи, събраните по делото гласни и писмени доказателства и специалните знания на вещите лица.

         В хода на съдебното следствие бе извършен оглед на приложените по делото веществени доказателства – 2 броя дискове с видеозаписи от камери, находящи се в съседни на кръстовището обекти. От огледа на диск с надпис „Ресторант Миконос“ се установява, че камерата се е намирала на северозападния ъгъл на кръстовището между бул.“Шести септември“ и ул.“Владивосток“. В 9,36ч. на записа, който е с дата 30.05.2016г. се вижда, че по ул.“Владивосток“ са позиционирани два автомобила, а в 9,37ч, в горния ляв ъгъл се забелязва сив автомобил, който спира на стоп линията на бул.“Шести септември“. В дясната част на ул.“Владивосток“ се виждат два броя ел.табла на тротоара на улицата, а до тях стои лице на тротоара. В 9,37:19ч. сивият автомобил, за който подс.Я. заявява, че е управляван от нея, предприема маневра „завой на ляво“, а лицето, стоящо на тротоара до ел.таблата започва да пресича пътното платно. Срещу сивият автомобил се забелязват автомобили, като последният прави маневрата „завой на ляво“ без да спре и пропусне насрещно движещите се автомобили. В 9,37:22ч.настъпва ПТП между сивият автомобил и пешеходеца, който се намира в ляво от сив стълб с рекламен надпис, като ударът настъпва върху пътното платно, като от записа не може да се установи каква е пътната маркировка, но се забелязва, че в дясно между пешеходеца и ел. таблата пътното платно е в сянката на дърво. Ударът настъпва непосредствено в ляво от стълба, който стои за ориентир и се намира след локаното платно за десен завой по бул.“Шести септември“. В 9,37:22ч. сивият автомобил преминава кратко разстояние напред и след като предната дясна гума излиза от другата страна на сивия стълб, който служи за ориентир, автомобилът спира, като предната му част се намира в сянката на дървото. В 9,37:26ч. автомобилът изцяло е в покой, а няколко секунди след това се забелязва лице, което излиза от предната лява врата на автомобила и отива непосредствено пред автомобила, където кляка – подс.Я. заявява, че това е тя.

         От огледа на веществено доказателство – диск с надпис „Аптека Авеню“ се установява, че записът е с дата 30.05.2016г. и стартира с час 10,15:03ч. Камерата е позиционирана в североизточната част на кръстовището между бул.“Шести септември“ и ул.“Владивосток“ в частта, от която започва северното платно на ул.“Владивосток“ и се наблюдава южната част на тази улица, където се забелязват движещи се автомобили. В 10,16:47 в горния ляв ъгъл на камерата се забелязва сив автомобил „Волво“, за който подс.Я. заявява, че е управляван от нея. На записа се вижда южната част от ул.“Владивосток“, като пътното платно попада в сянката на дърво. На стоп линията на тази улица се забелязва спрял автомобил, а в дясно на ъгъла на тротоара се забелязва пешеходец, който се движи перпендикулярно на ул.“Владивосток“ покрай ел.табла. В 10,16:52ч. пешеходецът започва да пресича пътното платно, а лекият автомобил започва движението си, като блъска пешеходеца, а ударът става на пътното платно близо до сянката на дървото. След удара автомобила спира, а няколко секунди след това от предната лява врата излиза човек /подс.Я./, който отива до предната част на автомобила и кляка. В следващите секунди до клекналия водач на автомобила се приближават други лица.

         Съдът кредитира изцяло данните, установени при огледа на веществените доказателства, от които се установява начина, по който е настъпил ПТП-то и поведението на подс.Я. и св.Т.К., като част от описаните моменти в записа бяха снети като снимков материал и са неразделна част от протокола на съдебното заседание. 

         Съдът кредитира изцяло описаните по-горе гласни и писмени доказателства, които изцяло кореспондират помежду си и от които както самостоятелно, така и в своята съвкупност по несъмнен и категоричен начин мотивират Съда да приеме изложената фактическа обстановка.

 

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, Съдът стига извода, че подсъдимата И.И.Я. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.343 ал.3 пр.последно б.“А“ пр.2 вр. с ал.1 б.“Б“ пр.2 вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 30.05.2016г. в гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Волво“ с рег.N ****е нарушила правилата за движение, а именно: чл.119 ал.1 от ЗДП: „При приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, при което по непредпазливост е причинила на Т.Г.К., с ЕГН: ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма със счупване на основата на черепа, оток и контузии на мозъка и вътречерепни кръвоизливи и протекла със степенни промени на съзнанието, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

 

От обективна страна се събраха достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че именно подс.И.Я. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 342 ал.1 от НК. По категоричен начин бе установено, а и подсъдимата не спори за това, че на 30.05.2016г. в гр.Пловдив, на кръстовището между бул.“Шести септември“ и ул.“Владивосток“ подс.Я. е управлявала лек автомобил „Волво“ с рег.N *****, като е предприела маневра „завой на ляво“ от източното платно на булеварда на юг по ул.“Владивосток“. По същото време пострадалата свидетелка Т.К. е пресичала на зелен пешеходен светофар платното на ул.“Владивосток“. Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДП за подс.Я. е съществувало задължение, тъй като е била водач на МПС, да пропусне преминаващите по пешеходна пътека пешеходци, като намали скоростта или спре. Въпреки това си задължение подс.Я. не намалила скоростта на движение на управлявания от нея автомобил, не пропуснала пресичащата пешеходка Т.К. и я блъснала с предната част на автомобила си, с което предизвикала пътно-транспортно произшествие. От заключенията на авто-техническата експертиза, на допълнителната авто-техническа експертиза се установява, че причина за настъпването на ПТП е неизправното поведение на подс.Я., която е имала задължението да пропусне пресичащата пешеходка, но не го направила. В следствие на ПТП-то пострадалата Т.К. била блъсната в нейната лява страна на тялото, след което била отхвърлена от автомобила и паднала на около 5 м. пред автомобила. От падането на асфалта св.К. претърпяла увреждания, които съдебно-медицинската експертиза, както и комплексна съдебно медицинска експертиза квалифицират като средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма със счупване на основата на черепа, оток и контузии на мозъка и вътречерепни кръвоизливи и протекла със степенни промени на съзнанието, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Последното квалифицира деянието извършено от подс.Я. като такова по чл. 343 ал.1 б.“Б“ пр.2 от НК. Наред с това пътно-транспортното произшествие е настъпило на пешеходна пътека при светещ зелен пешеходен светофар, което квалифицира деянието като такова по чл. 343 ал.3 пр.последно б.“А“ пр.2 от НК.

 

         От субективна страна деянието е извършено при условията на непредпазливост, под формата на небрежност. Подсъдимата е познавала отлично пътната обстановка и е могла и е била длъжна да управлява МПС съгласно изискванията на ЗДП, а с оглед събраните по делото доказателства се установява, че тя е отличен шофьор без да са й налагани наказания за извършени нарушения. Въпреки това подсъдимата не се е съобразила с пътната обстановка, с дневните условия на осветеност на улицата, със светофарната уредба, даваща възможност на пешеходците да преминават, като не пропуснала и насрещно движещия се автомобил и в желанието си да премине по-бързо през кръстовището не е пропуснала пресичащата пешеходка, като я блъснала с предната част на управлявания от нея автомобил. Подсъдимата е разчитала на опита си като водач на МПС да предотврати евентуалното настъпване на общественоопасните последици от противоправното си поведение, но е проявила небрежност и без да се увери, че може безопасно да извърши маневрата е предизвикала ПТП.

        

         В съдебно заседание от страна на защитата бяха наведени твърдения, че не следва настоящото деяние да се квалифицира като извършено на пешеходна пътека, както и бяха изказани доводи за преквалификация на деянието по реда на чл. 343а от НК, с оглед оказаната помощ на пострадалата непосредствено след ПТП-то, а и полагане на множество грижи за нейното оздравяване. Съдът установи в хода на съдебното следствие, че мястото, където е пресичала пострадалата пешеходка Т.К. е именно пешеходна пътека, която е била урегулирана и с пешеходен светофар. Безспорно бе установено, че голяма част от пешеходната пътека е била изтрита от преминаващите автомобили, като се виждат само първите ленти до бордюрите на улицата. Дори и изтрита обаче, пешеходната пътека е съществувала и наред с това е била урегулирана със светофарна уредба за пешеходци. За водач на МПС, каквато в случая е била подс.Я. несъмнено е съществувало задължението при маневра „завой на ляво“ да пропусне пресичащите пешеходци, което обаче подсъдимата не е направила и с това си поведение е предизвикала ПТП. По делото бе извършен оглед на видеофайлове от камери, находящи се в съседни на кръстовището обекти, като от две различни камери, находящи се в отделни части на кръстовището, по много категоричен начин бе установено, че пешеходката Т.К. се е намирала на тротоара непосредствено пред пешеходната пътека и правилно е предприела пресичане на пътното платно след светване на зелена светлина на пешеходния светофар. Също на зелена светлина подс.Я. е предприела и маневра „завой на ляво“, като е ускорила управлявания от нея автомобил и така блъска пешеходеца. Ето защо и с оглед останалите гласни и писмени доказателства, както и от заключенията на авто-техническата и допълнителната авто-техническа експертиза Съдът приема за категоричен фактът, че ПТП-то между управлявания от подсъдимата автомобил и пешеходката Т.К. е настъпило именно на пешеходната пътека, като фактът, че част от нея е бил заличен и не се вижда добре, не води до липсата на този квалифициращ принцип, още повече, че пешеходна пътека е и част от пътното платно, която може и да не е очертана, но е урегулирана за преминаване на пешеходци. Предвид на това доводите на защитата в тази насока са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

         Интересен за Съда е основният довод на защитата, а именно преквалифициране на деянието по чл. 343а от НК, тъй като са налице много доказателства за положени усилия от страна на подсъдимата за оказване на помощ непосредствено след ПТП-то, както и в последствие за оздравяването на пострадалата с осигуряване на добри условия за лечение, присъствието на жени, които са оказвали постоянна помощ, изплащане на кредит и последващи грижи. За поведението на подсъдимата и нейните усилия страните не спорят, дори и за Съда е ясно по категоричен начин, че подсъдимата не само че е направила всичко зависещо от нея, а и целенасочено и с голямо внимание е осигурила множество условия за бързото възстановяване на пострадалата, както й е помогнала в житейските й нужди, като е платила и задължение, за което пострадалата била затруднена с оглед състоянието й. Следва да се отбележи обаче, че разпоредбата на чл. 343а ал. 1 б.А от НК последно е била променяна през далечната 2004г. от законодателя. Последният обаче с ДВ бр.60 от 2012г. е въвел квалификацията при деяние, извършено „на пешеходна пътека“ в разпоредбата на чл. 343 ал.3 от НК. Т.е. законодателят е предвидил по-сериозна отговорност за водачи на МПС, които предизвикват ПТП на „пешеходна пътека“, тъй като следва да се отбележи, че това е и законосъобразното място за преминаване на пешеходци през пътни платна, предназначени за движение на МПС. Законодателят е бил с ясното съзнание, че моторните превозни средства са опасни за пешеходците при сблъсък между тях, затова е предвидил специални зони за преминаване от пешеходци на пътните платна, предназначени за движение на МПС, като наред с това е предвидил и задължения за водачите на МПС да пазят пешеходците. Ето защо и това е бил основният мотив на законодателя да включи като отегчаващ признак в разпоредбата на чл. 343 ал.3 от НК и квалификацията „пешеходна пътека“, като при ПТП в такъв участък от пътя законодателят е предвидил и по-тежко наказание. Следва да се отбележи, че при тази промяна в закона разпоредбата на чл. 343а от НК не е била коригирана, което отново дава ясен знак от страна на законодателя, че отговорността на водачите за причиняване на ПТП на пешеходна пътека трябва да бъде по-висока, като няма законодателна възможност да се прилага привилегирования състав на следващия чл. 343а от НК. Предвид и на това Съдът приема доводите на защитника за преквалифициране на деянието по чл. 343а от НК за неоснователно и незаконосъобразно, тъй като няма предвидена възможност за деяние по чл. 343 ал.3 от НК да бъде преквалифицирано по чл. 343а от НК. Съдът констатира усилията и грижите на подсъдимата за оказване на помощ и последващо лечение на пострадалата, като последното Съдът ще отчете при определяне на наказанието.

 

За извършеното от подсъдимата И.Я. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Видно от приложените по делото доказателства се установява, че подс.Я. е с чисто съдебно минало, има отлични характеристични данни, няма нарушения като водач на МПС. Наред с това подс.Я. е направила всичко, което зависи от нея, за оказване на първа помощ на пострадалата, а след това е осигурила условия и жени, които да помагат на пострадалата до нейното изписване от болницата в много добро състояние, като е продължила да полага грижи и да се интересува от състоянието на пострадалата, включително и изплатила задължение на пострадалата по договор за кредит. Всичко изброено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че за подс.Я. са налице единствено, само и изключително многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Предвид на това Съдът приема, че следва да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и да определи наказание лишаване от свобода под предвидения в закона минимален размер, като отчитайки сериозната грижа и поведение на подсъдимата за подобряване на състоянието на пострадалата, то следва да определи наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в най-ниския размер, а именно ТРИ МЕСЕЦА. С това наказание Съдът счита, че целите, визирани в чл. 36 от НК ще бъдат изпълнени, като подсъдимата ще осмисли своето противоправно поведение и ще се поправи, като не следва да се пропусне и фактът, че този случай е инцидентен в нейния значителен житейски път. 

Налице са всички законови предпоставки за приложение на чл. 66 ал. 1 от НК и така определеното наказание в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не следва да се търпи реално. Ето защо Съдът счита, че за изпълнение на целите на наказанието, изтърпяването на последното следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. По този начин Съдът счита, че наказанието ще изиграе своята превантивна и възпитателна роля върху дееца и обществото, като наред с това подсъдимата ще има възможност да оцени противоправното си поведение и да се поправи.

На основание чл.343Г вр. с чл. 343 ал.3 пр.последно б.“А“ пр.2 вр. с ал.1 б.“Б“ пр.2 вр. с чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК подс.И.Я. следва да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на присъдата. Този размер на наказанието лишаване от права е съобразен както с добрите характеристични данни на подсъдимата, така и с полагания от нея труд и необходимостта й да пътува.

Веществените доказателства – 2 броя компактдиска с видеозаписи, находящи се на лист 46 от делото, както и компактдиск, съдържащ 4 бр.аудиозаписи от Районен център – Кърджали, обозначен като лист 47 от делото, следва да останат по делото до неговото унищожаване.

 

Подсъдимата И.Я. следва да бъде осъдена на осн. чл. 189 ал.3 от НПК да заплати сумата от 440 лв. по сметка на ОД на МВР – Пловдив, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски.

На същото основание подс.Я. следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 1026лв. по сметка на Районен съд – Пловдив, представляваща направени разноски в съдебна фаза.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

М.Г.