Решение по дело №169/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 462
Дата: 16 октомври 2023 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20232330100169
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Ямбол, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. Ст. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330100169 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от А.П.И.“ - гр.С. против „Дженерали
Застраховане“ АД - гр. С.
С исковата молба се твърди, че на 06.09.2020 г. е настъпило застрахователно събитие
на автомагистрала Т. км. *** дясно, което било констатирано с протокол за ПТП № *** г.
Твърди се, че в резултат на което на ищеца били нанесени материални щети, изразяващи се
в увреждане на 16 метра единична ограничителна система за пътища в пътна част. Твърди
се, че уврежданията били причинени от л.а. „***“ с рег. № ***, с водач Д. С. Д.. Със
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 13.10.2020 г. ответното
дружеството било уведомено и получено от последния на 15.10.2020 г. Твърди се, че
причинените вреди на ищеца вследствие ПТП възлизали на сумата от 1290.40 лв. без ДДС
или 1548.48 лв. с ДДС. Твърди се, че по повод настъпилото ПТП при ответното дружество
била заведена щета под № ***г.
Твърди се, че е постъпило частично плащане на обезщетение за настъпилото на
06.09.2020 г. застрахователно събитие, а именно сумата от 676.56 лв., с което и по същество
ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на исковете, предмет на
разглеждане в настоящото производство, а именно частично плащане на причинени
материални щети на ищеца.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 871.92 лв., представляващи неизплатената сума за нанесени на ищеца
имуществени щети в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за което имало
1
сключена застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване
на ИМ до изплащане на вземането, както и сумата от 201.24 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главница от 15.10.2020 г. - датата на уведомяване на ответното
дружество до 20.01.2023 г. - датата на предявяване на настоящия иск.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който и на подробно
изложените в него съображения се оспорват предявените искове. Оспорват се описаните в
исковата молба увреждания. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и описаните увреждания. Оспорва се количеството на действително
увредените от процесното ПТП принадлежности СПО. Оспорва се размера на вредите.
Поддържа се, че от общата сума необходима за извършването на ремонта следва де се
приспаднат доходите, които ищецът ще реализира от предаването на материалите като
вторични суровини, както и да се приспадне натрупаната амортизация /овехтяване/. Сочи се
че с извършеното плащане в размер на 676,56 лева ответникът е изпълнил задълженията си
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва се претенцията на
ищеца за лихва като се сочи че неоснователността на главните искове води до
неоснователност на акцесорните такива. При условията на евентуалност се оспорва периода,
за който се претендира обезщетение за забава, тъй като ищецът претендира мораторна лихва
от подаването на исковата молба, с което се претендират две лихви за забава, начислена
върху едно и също главно вземане.
Не се оспорва, че на 06.09.2020 год. е настъпило ПТП с посочен участник – Д. С. Д.,
като водач на лек автомобил „***“ с рег.№ ***. Не се оспорва и че към датата на визираното
ПТП ответникът е застраховал гражданската отговорност на този водач, съгласно
застрахователна полица № ***.
Претендира се отхвърляне на исковите претенции.
В съдебно заседание за ищецът се явява в качеството на процесуален представител по
пълномощие ***. Я. П., чрез когото в хода на делото на делото по същество и с
допълнително депозирано писмено становище по делото се подържат исковите претенции.
В съдебно заседание за ответното дружество не се явява законен или процесуален
представител като с депозирани писмени бележки по делото и на подробно изложените в
нея съображения се иска от съда да отхвърли предявените против дружеството искове като
по същество се подържат възраженията изложени в отговора на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Протокол за ПТП с бланков № *** на МВР, на
06.09.2020 год. в 10.00 ч. на път АМ „***“ км.***, С. – Б. е настъпило ПТП, при което
лицето Д. С.Д. с ЕГН *** като водач на л.а.“***“ с ДКН ***, внезапно променя посоката си
2
на движение от дясна пътна лента навлиза в лява без да съобрази поведението си с
движещия се по нея втори участник като го блъска в предна лява част, губи контрол и се
блъска в разделителното СПО, отново удря втория участник и завъртайки се спира в СПО на
аварийната лента. Посочено е че в резултат на ПТП са причинени материални щети на
Областно пътно управление, а именно 8 м.СПО плюс 3 подпорки.
Видно от представената справка към 06.09.2020 год. за МПС с ДКН ***има активна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от представената по делото количествено-стойностна сметка изготвена от
ищеца за щетите от процесното ПТП, същите възлизат на сумата от 1548,48 лева с ДДС.
Между страните не е спорно, че на 06.09.2020 год. е настъпило ПТП с посочен
участник – Д. С. Д., като водач на лек автомобил „***“ с рег.№ ***. Не е спорно, че към
датата на процесното ПТП ответникът е застраховал гражданската отговорност на този
водач, съгласно застрахователна полица № ***, както и че ответника застраховател е
заплатил на ищеца обезщетение за настъпилото на 06.09.2020 год. засрахователно събитие,
заведено при ответника като щета № *** в размер на 676.56 лева.
Видно от показанията на св.П. В. Д., същият към датата на произшествието бил *** и
посетил местопроизшествието на 06.09.2020 год. Няма спомен за извършената поправка в
протокола за ПТП ,но потвърждава, че подписа е негов. Сочи, че механизма на ПТП бил
установен по данни на водачите, по следите от удара, следите от гуми по асфалта и по удара
в мантинелата. Уврежданията по мантинелата установили визуално, като най-вероятно
автомобила е бил спрял в мантинелата.
Видно от показанията на св.Д. С. Г., същата работи като *** на ищеца и след
получаване на протокла за ПТП извършила оглед на място, при който било извършено
измерване на щетите, като цялата щета била оценена на 16 метра.
За установяване релеавнтите за делото фактически данни и във връзка с релевираните
от ответника възражения съдът е допуснал, изслушал и приел като обективно и компетентно
заключението на вещите лица по назначената от съда допълнителна комплексна съдебно-
техническа експертиза.
Видно от заключението на вещите лица, описания в протокола за ПТП механизъм на
настъпване на процесното ПТП освен вреди за двата автомобила са довели до материални
щети върху пътните принадлежности /ОСП/ на АМ „***“, общо според заключението – 16
м. ОСП /мантинела/ и 6 бр. стълбчета, като причинените имуществени вреди се намират в
пряка и причинно-следстевна връзка с настъпилото на 06.09.2020 год. произшествие на АМ
„***“, в участъка между км.*** до км.***, направление С.-Б. Пазарната стойност на щетата
е 1548,48 лева. Описана е и технологията за възстановяване на пътните принадлежност като
заключението сочи, че всичко е направено според изискванията на договора. Заключението
сочи още, че в нормативната база и техническите спецификации за 2014 год. и 2023 год. не е
посочена общата експлоатационна годност на пътните принадлежности. Повредената от
удара ОСП е подменена видно от представените по делото документи и оглед. Не е
3
отчетено овехтяване на ОСП, защото увредения участък от ОСП се заменя с нова.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника, предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната
отговорност на застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, причинна връзка между
вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от
чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
В случая между страните не е спорно, че са съществували правоотношения по
застраховка „Гражданска отговорност“ със съдържание задължението на „Дженерали
Застраховане“ АД - гр. С. да покрие отговорността на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание – чл. 477 КЗ.
Не са спорни елементите от фактическия състав на деликта, а именно, че в резултат на
поведение на водача , осъществено на 06.09.2020 год. на АМ „***“, при управлението на лек
автомобил „***“ с рег.№ *** м. ОСП /мантинела/ и 6 бр. стълбчета, което ПТП е настъпило
в участъка между км.*** до км.***, направление С.-Б. Видно също от заключението на
вещите лица е че пазарната стойност на щетата е 1548,48 лева, като между страните не е
спорно, че ответното дружество застраховател е заплатило по заведената пред него щета за
процесното ПТП сумата от 676,56 лева.
Ето защо съдът като съобрази заключението на вещите лица и основавайки решението
си на него, намери предявените искове за доказани по основание и размер и като такива
следва да бъдат уважени, а релевираните от ответника възражения за неоснователни.
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
4
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ, се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя.
В случая такава е поискана от 15.10.2020 год. /датата на уведомяване на ответното
дружество до датата на предявяване на иска – 20.01.2023 год. в размер на 201,24 лева и от
датата на предявяване на иска – 20.01.2023 год. до окончателното изплащане на вземането.
Основателността на главния иск води до основателност и на акцесорната претенция, като
ищецът обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, което ищецът
е разделили на два периода – до подаване на исковата молба, определено и по размер и след
предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, поради което се явява
основателно, като в случая не се касае за две обезщетения за забава претендирани от ищеца,
както счита ответника.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение и на двете страни в размер на
200,00 лева.
Предвид определеното от съда юрисконсултско възнаграждение на ищеца и
представените доказателства за заплатени държавни такси в размер на 100 лева и
възнаграждение на вещи лица в размер на 500 лева, следва ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 800,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н О., бул.***, представлявано от Ж. М. Д., Ю. К. К., Р. Ц. Д. и Н.И. С.
ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес
на управление: гр.С., пл. *** представлявана от ***. В. А. – *** на У.с. на АПИ, сумата от
871,92 лева, представляваща неизплатената сума за нанесени на ищеца имуществени щети в
резултат на настъпило застрахователно събитие, за което има сключена застрахователна
полица ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.01.2023 год., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
5
управление: гр.С., р-н О. бул.***, представлявано от Ж. М. Д., Ю.К. К., Р. Ц. Д. и Н. И. С.
ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес
на управление: гр.С., пл. ***, представлявана от ***. В. А. – *** на У. с. на АПИ, сумата от
201,24 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 871,92 лева, за
периода от 15.10.2020 год. /датата на уведомяване на ответното дружество/ до 20.01.2023
год. – датата на предявяване на иска пред съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н О., бул.***, представлявано от Ж. М. Д.,
Ю.К. К., Р. Ц. Д. и Н. И. С. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., пл. *** представлявана от инж. В. А. – ***
на У.с. на АПИ, сумата от 800,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
6