№ 388
гр. *, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440101321 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от З. К. Р., ЕГН **********, с
правното основание на чл.109 от ЗС – за осъждане на ответниците С. В. М.,
ЕГН ********** и В. Г. М., ЕГН **********, да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на З. К. Р., ЕГН **********, да
упражнява правото си на собственост върху собствения му поземлен имот с
идентификатор * по КККР на *, адрес: *, площ - 522 кв.м, като премахнат
оставените движими вещи от източната страна на построената в имота
жилищна сграда с идентификатор *.1, а така също изградения циментов под с
дължина около 4 м и ширина около 1 м от югоизточната страна на жилищната
сграда, както и да премахнат частта от изградения гараж с идентификатор *,
попадаща в собствения му недвижим имот, както и
- иск с правната квалификация на чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците
С. В. М., ЕГН ЕГН ********** и В. Г. М., ЕГН **********, да заплатят на З.
К. Р. ЕГН **********, сумата в размер на 226.80 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване за периода 15.12.2023г. - 31.10.2024г.
на част с площ от 6 кв.м от собствения му недвижим имот - поземлен имот е
идентификатор * по КККР на *, адрес: *, с площ - 522 кв.м, трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10 м), при съседи: *, *, *, * и *, с която сума
ответниците са се обогатили, а З. К. Р. се е обеднил вследствие
неоснователното ползване на имота му, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на делото 04.11.2024г. до окончателното изплащане.
1
В исковата молба на З. К. Р. се твърди, че по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том II, рег.№ *, дело № *. на
Нотариус * - № * в РНК, с район на действие - Районен съд-гр.*, е собственик
на поземлен имот с идентификатор * по КККР на *, адрес: *, площ - 522 кв.м,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 ш), съседи: *, *, *, * и *.
В същия имот има построена жилищна сграда с идентификатор *.1 по КККР
на *, намираща се в режим на съсобственост, като: - ответниците С. В. М. и В.
Г. М. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1
(първи жилищен етаж) и на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ** (сутеренен етаж); - З. К. Р. е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *.2 (втори жилищен етаж) и на 1/2 идеална
част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** (сутеренен етаж).
Твърди се, че цялата източна стена на жилищната сграда до нивото на първи
жилищен етаж е затрупана от ответниците с дърва за огрев, които са
разположени в имота на ищеца З. Р..
Освен това, същите са сглобили от същата страна на сградата и дървен
шкаф (гардероб), в който поставят свои вещи. Ищецът З. Р. никога не е давал
съгласието си за складиране на дърва или за сглобяване на шкаф (гардероб) в
своя имот и дори е подавал жалба в полицията по този повод.
За подреждането на дървата от югоизточната страна на жилищната сграда
ответниците са изградили циментов под с дължина около 4 м и ширина около
1 м, за който ищецът З. Р. също не е давал разрешение.
Наред с горното, в съседния имот - поземлен имот * по КККР на *
(представляваща част от ул.“*“), който е собственост на първия ответник и
неговия брат Анастас В. М., ответниците са построили незаконен гараж
(изграден без каквито и да са строителни книжа), представляващ сграда *, със
застроена площ 14 кв.м, част от която попада в имота на З. Р. от неговата
северна страна (от към ул“*“). По този начин част от площта, находяща се
между стълбището, изградено от източната страна на жилищната сграда и
самата жилищна сграда е покрита с пода на гаража (сглобен с винкел и
строителни плоскости и не може да се ползва пълноценно. В получения отвор
под гаража, находящ се в имота на З. Р., ответниците също са поставили свои
движими вещи, отново без съгласието на З. Р..
Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Трайната съдебна практика приема, че предмет на искова защита
по чл.109 са всички неоснователни действия, които препятстват
упражняването на правото на собственост в пълен обем. Материално
легитимирано да отговаря по негаторен иск е всяко лице, което извършва или
поддържа неоснователното действие, което пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост - решение № 340 от 25.05.1994г. по гр.д. № 918/93г.,
IV г. о., решение № 1019 от 21.01.2010г. на ВКС по гр.д.№ 235/2008г., I г. о.,
решение № 215 от 26.05.2011г. на ВКС по гр.д.№ 874/2010г., I г.о., решение №
147 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д.№ 947/2011 г., I г.о. В случая с извършените
2
от тях противоправни действия - нареждане в имота на ищеца З. Р. по
източната стена на жилищната сграда дърва за огрев и монтиране на дървен
шкаф (гардероб), изграждането на циментов под за нареждането на дърва,
както и изграждане на гараж, част от който попада в имота му, ответниците
пречат на ищеца З. Р. да упражнява в пълен обем правото си на собственост
върху собствения му недвижим имот.
С Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017г. на ВКС по т.д.№ 4/2015г.,
ОСГК, е прието, че правото на собственост е призната и гарантирана от закона
възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда с
определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от
въздействия върху нея, а ако са осъществили такива въздействия - да ги
преустановят за в бъдеще и да възстановят вещта в предишното й състояние.
С оглед на това за З. Р. в качеството си на собственик на поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр.*, община *, е налице правен интерес от
предявяване на негаторен иск за възстановяване на собствения му недвижим
имот в състоянието, което той се е намирал преди осъщественото върху него
въздействие от ответниците чрез посочените по-горе противоправни действия.
Твърди също, че ответниците ползват без каквото и да е основание част с
площ около 15 кв.м от поземлен имот с идентификатор * по КККР на *,
собственост на З. Р.. За периода 15.12.2023г. (датата на закупуване на имота от
доверителя ми) - 31.10.2024г. ответниците му дължат обезщетение за
неоснователно ползване, което за целия период възлиза на сумата 1 050 лева
(10 месеца х 100 лева + 15 дни).
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. В случая със сумата 1 050 лева
ответниците са се обогатили неоснователно, тъй като са ползвали част от
имота на ищеца З. Р. без основание, а последният се е обеднил, тъй като не е
получил сумата за полагащото му се обезщетение за ползването на имота му,
равняваща се на дължимия пазарен наем.
С отговора си ответниците С. В. М. и В. Г. М. оспорват предявените искове
като неоснователни и поддържат становище за отхвърлянето им.
С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на
основание отстъпено и реализирано право на строеж № * год. вписан в служба
по вписванията с вх. Per. № * год. са собственици на 1/2 ид. част от сутеренен
етаж, състоящ се от самостоятелен обект с идентификатор * и самостоятелен
обект с идентификатор *, както и на самостоятелен обект с идентификатор *,
с площ от 136 кв. м., с административен адрес: * 21, представляващ първи
жилищен етаж от сграда с идентификатор *.1, построена в поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр. *.
Не оспорват, че по силата на Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № *, том II, per. № *, дело № * /2023 год. вписан в служба по
вписванията с вх. № * от 15.12.2023 год. ищецът * Р. е собственик на
поземлен имот с * по КККР на гр. * с площ от 522 кв.м., с административен
адрес * 21.
3
Предвид документите им за собственост, както и на ищеца, е налице
създадена разделна собственост върху земята и построената в нея сграда.
Ищецът е собственик на поземления имот от 15.12.2023 год. До настоящият
момент не е възразявал, че по някакъв начин му пречат дървата, както и до
настоящият момент не са получавали покана да премахнат дървата. Затова
приемат, че депозираната искова молба, представлява покана и в срока по чл.
131 от ГПК, а именно в едномесечен срок от получаване на поканата
доверителите ми са преместили дървата, както и е премахнат дървен шкаф
/гардероб/. Затова искат да се има предвид, че в срок от 1 месец ответниците
са премахнали дървата и дървен шкаф /гардероб/. След като са премахнати то
към настоящия момент няма неоснователни действия в патримониума на
ищеца. Сочат, че дървата са били наредени по източната фасада на жилищната
къща и под еркера на първи жилищен етаж, който е собственост на
ответниците. Също така тази източна страна на жилищната сграда се явява и
външна стена на сутеренния етаж, от където ответниците имат 1/2 ид. част и
ползват точно тази източна част по силата на Решение № 215 от 20.04.2023
год. постановено по гр. дело № 508/2022 год. по описа на Районен съд - *.
По отношение на изграден циментов под с дължина около 4 м. и ширина
около 1 м., за което ищецът не е давал съгласие. Изграденият циментов под е
част от вертикалната планировка на къщата. Още с направа на жилищната
къща, ответникът С. М. заедно със своя брат са започнали да изграждат и
вертикалната планировка, като са направили стълби от източната страна на
жилищната къща, които стълби служат за подход към дворното място.
Изградили са и циментовия под, защото там е пръст и е кал и точно там е
подхода на ответниците към сутеренния етаж. Всичко това е ставало със
знанието и съгласието на брат му / предишния собственик на поземления
имот/. Също така в югоизточната част на жилищната къща точно, където е
ъгъла и се претендира височина от 1 м., това играе ролята на укрепване на
жилищната сграда.
По отношение на гараж с идентификатор * в поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр. *, е построен от ответниците. Построен е
през 1984 год. и през годините не е променян нито конструктивно, нито по
площ. Поземлен имот * е собственост на С. М. и на брат му * М.. Сградата е в
"режим на търпимост" по смисъла на Параграф 16, ал. 1 /д. в. бр. 65 от 2003 г./
от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията, съгласно
който: "Строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа
но са допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и
забрана за ползване..."Дори да се приеме, че част от сграда с идентификатор *
навлиза в имот с поземлен имот * по КККР на гр. * то това навлизане е в
допустимата грешка. Точността на кадастралната карта може да се определи
съобразно §1, т.10 от ДР на Наредба №3 от 28 април 2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри
като съответствие на данните за недвижимите имоти, които са съществували
към момента на одобряване на картата спрямо действителното им състояние.
4
Точността на кадастралната карта обаче е и съответствие на границите със
санкционираните от закона доказателства, установяващи данни за правото на
собственост и другите вещни права. Необходимостта от такова съответствие
произтича от самата същност на поземления имот, който съгласно чл. 24, ал. 2
от Закон за кадастъра и имотния регистър е тази част от земната повърхност с
граници, съобразно правото на собственост. Наредба №3 в чл. 18 и чл. 19
визира една допустима грешка, едно несъответствие. Допустимите
отклонения са предвидени в чл.18 ал.4, т.2 от Наредба №РД-02-20-
5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР.
Изграждането на циментов под с дължина около 4 м. и ширина около 1 м. и
гараж с * по КККР на гр. * е ставало със знанието и съгласието на предишния
собственик. Всички посочени действия са станали преди ищецът да стане
собственик. Той е придобил имота със своите активи и пасиви. След като
ищецът става собственик на поземлен имот с * нищо не е извършвано. Едно
фактическо състояние станало със знанието и съгласието на предишния
собственик на имота не представлява неоснователно действие. Фактическото
положение е извършено преди ищецът да стане собственик, което не
представлява противоправни действия, които да налагат санкциониране по
реда на чл. 109 от ЗС, т.е върху имота има бреме, което задължава собственика
да го търпи, защото това се случило с пълното знание и съгласие на
предишния собственик на поземления имот. Правото на собственост на ищеца
е ограничено по силата на едно установено извън волята му фактическо
положение, но за да се уважи иска по чл. 109 от ЗС и ответникът да
преустанови това фактическо въздействие, следва да се изложат онези
обстоятелства, които да конкретизират, как се ограничава упражняването на
правото на собственост на ищеца. Ищецът не сочи, какви пречки по-големи от
обикновените среща при упражняването на това право по отношение на
процесния му имот. С кои действие или бездействие на ответниците създават
за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. За да
се определи доколко неоснователните действия на страната на ответниците,
сочени като неоснователно вмешателство в правната сфера на ищеца , пречат
на упражняване на едно абсолютно право като правото на собственост ,
регламентирано като основно право по чл. 8 ЕКПЧОС, с Решение на Съда по
правата на човека от 25.11.2010 година по делото „Милеви и др. срещу
България“ се приема, че „неудобството следва да е достигнало минимално
ниво на тежест, за да представлява намеса в личния живот на
жалбоподателите т.е. за да се квалифицира като нарушение на основно
човешко право, а критериите за преценката са интензивност, продължителност
на неудобството, психическо и физическо въздействие.“ Твърдението, че едно
действие е незаконно, не е достатъчно основание да се твърди и, че има
засегнати конкретни права на плоскостта на законовия термин „неоснователно
действие“, нарушението следва да е сериозно, да оказва неблагоприятно
влияние върху нормалното ползване на вещта. В случая липсват дори
твърдения по какъв начин е ограничено или нарушено правото на собственост
5
на ищца, които следва да търпи ограниченията на собствеността. Не са
конкретизирани и посочени установени неоснователни действия от страна на
ответниците, които да препятстват правото на ищцата свободно да упражнява
правото си на собственост. Предвид гореизложеното предявеният иск по чл.
109 от ЗС е изцяло неоснователен. Касае се за сграда, построена преди 1987
година, както и вертикалната планировка около къщата, а именно циментов
под с дължина около 4 м. и ширина около 1 м. като ищецът не установява с
какво тази сграда и вертикалната планировка му пречат на правото им на
собственост над необходимото. В случая по никакъв начин не се сочи или
установява фактическо действие от страна на ответниците, надхвърлящо
ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен
режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на собственика
на терена. Само по себе си обстоятелството, че в имота има изградена
жилищна сграда в режим на етажна собственост и изградена около нея
вертикална планировка, не предполага уважаване на иска по чл. 109 ЗС.
Следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109
ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на
правото на собственост на ищца, доказателства какви са тези неоснователни
действия. С поредица от съдебни актове съдебната практика дава отговор на
въпроса доколко собственик на сграда в чужд терен може да ползва земята
около същата и за критериите, съгласно които се определя площта на
прилежащата към сградата част от терена, като се приема, че
суперфициарният собственик може да използва терена дотолкова, доколкото
това е необходимо за използване на постройката по нейното предназначение (в
този смисъл е например Решение № 1010 от 24. 03. 2010 г. по гр. д. №
2734/2008 г. на ВКС, II ГО).
Оспорва се и предявения иска по чл. 59 от ЗЗД като неоснователен,
оспорва се по основание и размер. Общо и бланкетно е посочено, че
ответниците ползват 15 кв. м. от имота на ищеца, без да е посочено, къде са
тези 15 кв. м. в поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. *. Как и по
какъв начин се ползват от ответниците в период от 15.12.2023 год. /от датата
на покупката на поземления имот/ до 31.10.2024 до датата на подаване на
исковата молба, но не се споменава от кога се ползват. Ето защото следва и
иска с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД да се отхвърли, Всяко владение без основание
води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика,
поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователността на иска по чл. 109 от ЗС предопределя и
неоснователността на втората искова претенция на ищеца. Също така след
като не е конкретизирано къде са тези 15 кв. м. в случай, че се претендират от
южната страна на жилищната къща, до там от 1 година ответниците нямат
достъп. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите по чл. 55 ЗЗД, всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. В т. 5 от Постановление № 1
от 28. V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС е прието, че при исковете по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД "Съдилищата правилно изясняват спора с оглед връзката
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. В много
6
решения обаче тази връзка се окачествява като причинна. Това е неправилно.
Обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така
и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по
делата за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява
дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един
общ факт или от обща група факти." Така за основателността на иска е
необходимо ищецът да докаже наличието на четири кумулативни елемента на
фактическия състав: наличие на обедняване на ищцовата страна, обогатяване
от страна на ответника, връзка между обедняването и обогатяването,
подчинена на един или няколко общи факта, както и липса на основание, което
да оправдава разместването на благата. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК -
Решение № 25 от 22. 02. 2010 г. на ВКС по т. д. № 657/2009 г., ТК, I т. о., е
прието, че под обогатяване се разбира както недължимо плащане, така и
получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на
такива ползи от едно лице за сметка на друго. Под неоснователно се разбира
отсъствието на правно основание за такова получаване, придобиване,
спестяване. Имайки предвид, че тази вертикална планировка е изпълнена със
знанието и съгласието на предишните собственици на поземления имот, то
това съгласие е обвързващо за ищеца за извършването на строителството и по
този начин го обвързва да търпи установеното положение, поради което и
ищеца не може да претендира обезщетение за ползването на същата площ.
По горните възражения ответниците поддържат становище за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани.
В хода на производството по делото от С. М. и В. М. са предявили
насрещни искове срещу З. Р..
В насрещната искова молба се твърди, че по силата на Нотариален акт № * *
год., вписан в служба по вписванията по д № * 2021год. са собственици на
поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. * с площ от 233 кв.м, по
КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 год. на
Изпълнителния директор на АГКК - София, с последно изменена от
21.08.2020 г., с трайно предназначение на територията урбанизирана при
съседи *; *; *; *; *; * и *.
По силата на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот ,
том II, per. № *, дело № * /2023 год. вписан в служба по вписванията с вх. № *
от 15.12.2023 год. З. К. Р. е собственик на поземлен имот с * по КККР на гр. *
с площ от 522 кв.м. , с административен адрес гр. *, ул. „*" № 21.
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *
год. вписан в служба по вписванията с акт № 22/2018 год. - З. К. Р. е
собственик на самостоятелен обект с идентификатор *.1.2, представляващ
втори жилищен етаж в едно с 1/2 ид. част от сутеренния етаж, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор **.
В поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. * с обща площ на
имота от 522 квадратни метра в северната част на имота е построена жилищна
къща с идентификатор *.1, която е разположена на границата между поземлен
имот с идентификатор * и * по КККР на гр. *. В южната част на имот с
7
идентификатор * по КККР на гр. * ответникът е складирал строителни
отпадъци, които са разположени в имота на М.и, които никога не са давали
съгласие за складиране на строителните отпадъци в техния имот.
Отделно от това, ответникът е разположил желязна стълба отново в имота
на М.и с идентификатор * без тяхното съгласие. Също така в имота на М.и има
изградено масивно стълбище.
Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е вещен иск и цели да защити правото на
собственост срещу неоснователни въздействия и посегателства върху чужд
имот, които друго лице извършва и заплашва да извърши и които сами по себе
си не изключват владелческото господство на собственика, както и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и
премахването на последиците от тях, като неоснователно по смисъла на чл.
109, ал. 1 от ЗС, е всяко действие, което пречи на собственика да упражнява
правото си на собственост и не се основава на законова разпоредба,
ограничаваща това право. При упражняването на иска по чл. 109 от ЗС,
ищецът следва да докаже наличието на кумулативните предпоставки за
уважаване на предявения иск, а именно: правото си на собственост;
неоснователно въздействие от страна на ответника, с което му пречи за
пълноценно ползване на имота, според предназначението му и заедно с това
обстоятелствата, които са предизвикали търсената съдебна защита.
Със складирането на строителни отпадъци и поставяне на метална стълба
от ответника Р. пречи на М.и да упражняват в пълен обем правото си на
собственост. С оглед което е налице пречка за упражняване на правото му на
собственост върху поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. * в пълен
обем, като ответникът Р. е завзел пространството от процесния имот без
съгласието на М.и, което само по себе си съставлява достатъчно основание да
се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС.
Правото на собственост е абсолютно и неограничено право, то задължавало
всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
имота на ищците и те, като собственици не са задъжени да търпят в имота си,
каквито и да било действия, извършвани без тяхно съгласие. Самото пряко
въздействие върху имота на ищците представлява пречка да упражняват
собственическите си права върху имота. Предвид гореизложеното се
установява, че са налице кумулативните предпоставки за уважаване на
предявения иск, а именно М.и са собственици на поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр. *, налице са неоснователни действия в имот с
идентификатор *, като без съгласието им са складирани строителни материали
и е монтирана желязна стълба и е налице правен интерес от предявяване на
негаторен иск за възстановяване на собственият им имот в състояние , което
той се е намирал преди осъщественото върху него въздействие от ответника
чрез посочените по -горе действия. С оглед горе изложеното ответникът
ползва без каквото и да е основание част от имота на М.и около 5-6 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор *, собственост на М.и, където са складирани
строителни материали и е монтирана желязна стълба и масивно стълбище.
За периода от 01.01.2022 год. до 16.12. 2024 год. датата на подаване на
8
насрещната искова молба се претендира на основание чл. 59 от ЗЗД за
осъждане на ответника Р. да заплати на ищците сумата от 5 620 /пет хиляди
шестстотин и двадесет лева/ лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от неправомерното използване от ответника около
33 кв. м. /11 м. дължина на 3м. ширина/ от собствения на ищеца имот
представляващ ПИ с кадастрален идентификатор № * по КККР на гр. * с обща
площ от 33 кв. м. за периода от 01.01.2022 год. до 16.12.2024 год., /34 месеца
по 5 лв. на кв. м. плюс 16 дена/, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на насрещната исковата молба 16.12.2024г. до
окончателното плащане, за това, че ответникът преминава както пешеходно
така и транспортно през имот с идентификатор *. В случая със сумата от 5
650.31 лева ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като е ползвал част
от имот с идентификатор * по КККР на гр. *, без основание равняваща се на
дължимия пазарен наем.
Всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца/държателя/
за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД. Видно от гореизложеното З. К. Р. използва фактически част от
имота собственост на М.и от 01.01.2022 год. до 16.12.2024 год. датата на
подаване на насрещната искова молба, без правно основание, като същите
търпят вреда равняваща се на спестявания от пазарен наем. В случая е налице
фактическият състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от
ЗЗД включващ следните елементи: 1/ имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за
имущественото разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата
на обеднелия ищец. Налице е обедняване за ищците по насрещния иск
/изразяващо се в намаляване на имуществото му и в невъзможност същото да
бъде увеличено/, а от друга страна е налице същевременно обогатяване в
патримониума на ответника, изразяващо се в реално увеличаване на
имуществото му/, размер на обогатяването както и посоченото имуществено
разместване произтича от един и същ факт, а именно ответникът е складирал
строителни материали и е монтирана желязна стълба, както и преминава както
пешеходно така и транспортно през имот с идентификатор *, през имота на
М.и без правно основание, като за времето от 01.01.2022 г до 16.12.2024 г.
ответникът се е обогатил, спестявайки си разходи за наем, а М.и като
собственици на имота са обеднели, пропускайки да увеличат имуществото си
чрез една сигурна облага, под формата на доходи от наем. Трайна и константна
е съдебната практика, че в случаите, когато собственикът на един имот
неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва - той реално е бил
възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги.
С това той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се
увеличи и това не е станало, имуществото му не се е увеличило само защото
облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да притежава
правно основание, т.е. неправомерно е ползвало чуждия имот. Пропусната
9
полза, изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага
следва да бъде присъдена на собственика на вещта. Във връзка с горното то
ответника по спора З. К. Р. дължи на С. В. М., ЕГН ********** и В. Г. М., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. *, ул. „*" № 21, обезщетение за пропуснати
ползи, произхождащи от невъзможността да се реализира облага печалба от
използването на имота им. Дължащото се обезщетение е в размер на 5 650.31
лева за периода от 01.01.2022 г до 16.12.2024 г. е изчислено на база 5.00 лева
наемна цена за 1 кв. при ползването от ответната страна на собствените на
доверите ми около 40,00 кв. м / общо около 5-6 кв. м. плюс около 33 кв. м. / се
дължи наем в размер на 200 лева наемна цена за месец или от 01.01.2022 г до
16.12.2024 дължащото се обезщетение в размер на 5 650.31 лева.
Претенциите по насрещната искова молба са на основание чл. 109 от ЗС -
да бъде осъден З. К. Р., ЕГН **********, с адрес с. *, да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на С. В. М., ЕГН ********** и В.
Г. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *, ул. „*" № 21, да упражняват
правото си на собственост върху собственият им поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр. * с площ от 233 кв.м, по КККР на гр. *,
одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 год. на Изпълнителния директор
на АГКК - София, с последно изменена от 21.08.2020 г. с трайно предзначение
на територията урбанизирана при съседи *; *; *; *; *; * и *, като премахне
складираните от него строителни материали и монтирана желязна стълба в
поземлен имот с идентификатор *.
Производството по делото е прекратено в частта по предявения насрещен
иск с правното основание на чл. 59 от ЗЗД - да бъде осъден З. К. Р., с ЕГН
**********, с адрес с. * да заплати на С. В. М., ЕГН ********** и В. Г. М.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *, ул. „*" № 21, сумата от 5 650.31,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване за периода 01.01.2022
год. до 16.12.2024 на част с площ от около 40 кв. м. от собствения им
недвижим имот с идентификатор *, с площ от 233 кв.м, по КККР на гр. *,
одобрени със Заповед № РД-18- 14/10.05.2005 год. на Изпълнителния
директор на АГКК - София, с последно изменена от 21.08.2020 г. с трайно
презназчение на територията урбанизирана при съседи *; *; *; *; *; * и *, с
която сума З. К. Р. се е обогатил, а С. М. и В. М. са се обеднили вследствие на
неоснователното ползване на имота им, ведно със законната лихва от
16.12.2024г. до окончателното изплащане.
В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представител адв.*
поддържа исковете. Оспорва насрещните искове. Представя писмена защита.
За ответниците адв.* оспорва исковете и поддържа насрещната искова
молба.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, насрещните искове
и отговорите, и като обсъди събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа и правна страна:
Установява се, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том II, рег.№ *, дело № *. на Нотариус * - № * в РНК, с
район на действие - Районен съд-гр.*, ищецът З. К. Р. е собственик на
10
поземлен имот с идентификатор * по КККР на *, адрес: *, площ - 522 кв.м,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 ш), съседи: *, *, *, * и *.
В посочения имот има построена жилищна сграда с идентификатор *.1 по
КККР на *, намираща се в режим на съсобственост, като: - ответниците С. В.
М. и В. Г. М. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*.1 (първи жилищен етаж) и на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ** (сутеренен етаж).
З. К. Р. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.2
(втори жилищен етаж) и на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ** (сутеренен етаж).
По силата на Нотариален акт № * * год., вписан в служба по вписванията
по д №* от 2021год. С. В. М. и В. Г. М. са собственици на поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр. * с площ от 233 кв.м, по КККР на гр. *,
одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 год. на Изпълнителния директор
на АГКК - София, с последно изменена от 21.08.2020 г., с трайно
предназначение на територията урбанизирана при съседи *; *; *; *; *; * и *.
Между страните не е спорна принадлежността на правото на собственост
така, както се сочи по- горе по отношение на описаните имоти, за което се
представят посочените нотариални актове.
Или, по делото няма спор, че ищецът З. К. Р. е собственик на поземлен имот
с идентификатор * по КККР на *, адрес: *. В същият имот има построена
жилищна сграда с идентификатор *.1 по КККР на *, намираща се в режим на
съсобственост, като ответниците С. М. и В. М. са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1 (първи жилищен етаж) и на
1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **
(сутеренен етаж), а ищецът З. К. Р. е собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *.2 (втори жилищен етаж) и на 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** (сутеренен етаж).
Предявените от ищеца З. К. Р. негаторни искове се явяват
ОСНОВАТЕЛНИ.
Ищецът З. К. Р. претендира ответниците С. В. М., ЕГН ********** и В. Г.
М., ЕГН **********, да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на З. К. Р., ЕГН **********, да упражнява правото си
на собственост върху собствения му поземлен имот с идентификатор * по
КККР на *, адрес: *, площ - 522 кв.м, като премахнат оставените движими
вещи от източната страна на построената в имота жилищна сграда с
идентификатор *.1, а така също изградения циментов под с дължина около 4 м
и ширина около 1 м от югоизточната страна на жилищната сграда, както и да
премахнат частта от изградения гараж с идентификатор *, попадаща в
собствения му недвижим имот.
Според заключението по назначената съдебно- техническа експертиза при
извършения оглед на място и замервания вещото лице е констатирало
следното:
11
Гараж с идентификатор * по КККР на гр.* е с площ 14 кв.м. - 5/2.65 м.
Гаражът е от метална конструкция, поставена на дървена скара, под която има
празно пространство, има метална, двойна гаражна врата, метална покривна
конструкция, покрита с ламарина, има частично дървена обшивка. По данни
на собственика и след проверка в Община * се установява, че за гаража няма
издадени строителни книжа. Гаражът е долепен до жилищната сграда и
попада в имот * с една ивица, с площ 2 кв.м.
От източната страна на жилищната сграда има външно стълбище, което
води до нивото но партерния етаж. Между него и жилищната сграда има
бетонирана, тясна площадка и бетонови стълби със стълбищни площадки,
долепени до сградата, които водят под гаража. Има отвор, който е с височина
от площадката 1.90 м., а от стълбищната площадка -*0 м. До самия отвор има
две купчинки със стари фаянсови плочки, а вътре има складирани дърва и до
самата жилищна сграда - дървени греди и дъски. Има и други строителни
материали - стари тухли, блокчета и дървения.
На юг от външното стълбище и описаните тясна бетонирана площадка и
стълбище със стълбищни площадки има бетонова площадка. До югоизточната
част на жилищната сграда има бетонова площадка с ширина 1 м., която в
южната част е с височина 70 см. Тази площадка има бордюр с височина 22 см.
Част от тази площадка и по-голямата бетонирана площадка са на нивото на
подравнения терен. Там е входът за източната част от приземния /избен/ етаж,
собственост на С. и В. М.и. Останалата част от площадката в югоизточната
част на жилищната сграда е с дължина 2.85 м. На изток от нея има пътека, по
която се влиза в градината, като има метална портичка.
До южната фасада на сградата има оставени няколко парчета от стар улук,
няколко дървени и няколко бетонови блокчета. Има една ламарина и три
парчета бели плоскости.
От заключението по СТЕ се установява, че общата площ от имота на
ищеца, заета от ответниците е 6 кв.м., за която се претендира - частта от
гаража, където има стари плочки и дървения, площадката в югоизточната част
и заетата с парчета стар улук и дървени и бетонови блокчета площ.
Изграденият бетонов под в югоизточната част на жилищната сграда е част
от вертикалната планировка и може да се каже, че служи за укрепване на
терена и сградата - теренът е стръмен, а както вече беше описано по-горе -
има бетонирани площадки и стълби и на север от него, в източната част на
имота. Бетонът на този бетонов под е видимо стар - около 30 години. В тази
част на имота има метална тръба, закрепена за сградата от една страна и
метален стълб от другата, на която има метална люлка. Височината е 1.90 м.,
ширината е 3.20 м. люлката също е стара.
От северната страна на жилищната сграда има голяма бетонирана
площадка, която от изток е преградена с метална, ажурна врата на която има
надпис „Частна собственост" и в страни по- малка врата за пешеходен достъп.
Достъпът до жилищните етажи и до западната част на приземния етаж,
собственост на З. Р. е от север, по тази бетонирана площадка.
12
На запад има още една жилищна сграда, свързано застрояване с тази на
страните по делото. Има масивно стълбище и площадка пред двата входа - на
ищеца и ответника, която започва от северозападния ъгъл на сградата.
Площадката е с размери 2.50/1.10 м., а стълбите, започват от бетонираната
площадка и са с ширина 1.25 м. Бетонираната площадка завършва с подпорна
стена от страната на сградата.
Непосредствено от масивните стълби има стълби - метална конструкция, в
която са поставени тротоарни плочки, водещи от бетонираната площадка до
входа за приземния етаж, собственост на З. Р.. Металната конструкция е с
височина 1.40 м. и ширина 1.20 м. и има пет стъпала. На площадката пред
входа има оставена стара, чугунена, малка вана. По данни на страните и от
източната и от северната страна на жилищната сграда е имало и други
строителни отпадъци, материали и вещи, но те са изчистени своевременно.
Тъй като са извършени преграждания на приземния етаж и стълбищната
клетка на жилищната сграда, към момента: приземния етаж е обособен на две
самостоятелни части, като С. има вход от източната страна на жилищната
сграда, а З. има вход от северната страна на жилищната сграда, през металната
стълба; Входът за жилищните и таванския етажи е от площадката, до която
водят масивните стълби, от северната страна на сградата, като се минава
единствено през бетонираната площадка на север от нея. Входът от дясно води
до първия жилищен етаж, собственост на С. и В., а входът от ляво води до
втория жилищен етаж, който е собственост на З. и до таванския етаж, където и
двете страни имат тавански помещения. Тъй като е преградена стълбищната
клетка, от приземния етаж не може да се стигне до жилищните етажи.
Единствения подход и на двете страни до жилищните и таванския етаж е от
северната страна, по масивното стълбище и площадка.
Ответниците са премахнали дървата за огрев и сглобения дървен шкаф
(гардероб), но както се установи има циментов под.
Площта, находяща се между стълбището, изградено от източната страна на
жилищната сграда и самата жилищна сграда е покрита с пода на гаража не
може да се ползва пълноценно. В получения отвор под гаража, находящ се в
имота на З. Р., ответниците също са поставили посочените по- горе движими
вещи.
Според заключението размерът на пазарния наем за ползването на тази част
от имота му, за периода 15.12.2023 год. - 31.10.2024 год. е: 226.80 лева /двеста
двадесет и шест лева и 60 ст./.
Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право.
С посочените действия ответниците С. М. и В. М. препятстват ищеца да
упражнява правото си на собственост по отношение но притежавания от него
имот. Исковете по члц.109 от С, предявени от ищеца З. Р. са изцяло
основателни и подлежат на уважаване. От заключението по назначената СТЕ
безспорно се установи, че ответниците С. М. и В. М. създават пречки за
13
упражняване правото на собственост от З. К. Р. по отношение на имота му.
Установи се че реално за гаража с идентификатор * по КККР на гр.* няма
издадени строителни книжа, същият е долепен до жилищната сграда и попада
в имота на ищеца З. Р.- имот * с площ 2 кв.м.
От източната страна на жилищната сграда има външно стълбище, което
води до нивото но партерния етаж. Между него и жилищната сграда има
бетонирана, тясна площадка и бетонови стълби със стълбищни площадки,
долепени до сградата, които водят под гаража. Има отвор, който е с височина
от площадката 1.90 м., а от стълбищната площадка -*0 м. Установява се, че
там са купчинки със стари фаянсови плочки, а вътре има складирани дърва и
до самата жилищна сграда - дървени греди и дъски. Има и други строителни
материали - стари тухли, блокчета и дървения.
На юг от външното стълбище и описаните тясна бетонирана площадка и
стълбище със стълбищни площадки има бетонова площадка. До югоизточната
част на жилищната сграда има бетонова площадка с ширина 1 м., която в
южната част е с височина 70 см..
Площта, находяща се между стълбището, изградено от източната страна на
жилищната сграда и самата жилищна сграда е покрита с пода на гаража не
може да се ползва пълноценно. В получения отвор под гаража, находящ се в
имота на З. Р., ответниците също са поставили посочените по- горе движими
вещи.
От заключението по СТЕ се установява, че общата площ от имота на
ищеца, заета от ответниците е 6 кв.м., за която се претендира - частта от
гаража, където има стари плочки и дървения, площадката в югоизточната част
и заетата с парчета стар улук и дървени и бетонови блокчета площ.
Ответниците са премахнали дървата за огрев и сглобения дървен шкаф
(гардероб), но както се установи има циментов под.
При това, безспорно си доказаха твърдяните в исковата молба извършени
от ответниците действия, с които се създават пречки за ищеца * Р., тъй като не
може да упражнява правото си на собственост по отношение на притежавания
от него имот - ПИ с идентификатор *.
Вторият предявен иск от ищеца * Р. иск с правната квалификация на чл.59
от ЗЗД също се явява ОСНОВАТЕЛЕН.
Според заключението по назначената СТЕ за периода 15.12.2023г. (датата на
закупуване на имота от доверителя ми) - 31.10.2024г. ответниците му дължат
обезщетение за неоснователно ползване, което за целия период възлиза на
сумата 226,80 лева, който иск следва да се уважи, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба 04.11.2024г. до изплащане на
сумата. Ответниците ползват без основание част от имота на ищеца Р. с площ
6 кв.м, което се доказа със заключението по назначената СТЕ, а именно от
поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр.*. Според разпоредбата на
чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В случая със сумата 226.80 лева ответниците са се обогатили
14
неоснователно, тъй като са ползвали част от имота на * Р. без основание, а
последният се е обеднил, тъй като не е получил сумата за полагащото му се
обезщетение за ползването на имота му, изчислено под формата на дължимия
пазарен наем.
Поради изложеното, ще следва ответниците С. М. и В. М. да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца З. Р. посоченото обезщетение в размер на 226,80 лева,
ведно със законната лихва от завеждане на делото 04.11.2024г. Иска подлежи
на отхвърляне в ЧАСТТА за разликата над уважения размер до
претендираните 1050 лева с оглед установеното със заключението по
назначената експертиза относно размера на дължимото обезщетение.
По насрещните искове, предявено от С. М. и В. М. същите претендират да
бъде осъден З. К. Р., ЕГН **********, с адрес с. *, да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на С. В. М., ЕГН ********** и В.
Г. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *, ул. „*" № 21, да упражняват
правото си на собственост върху собственият им поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр. * с площ от 233 кв.м, по КККР на гр. *,
одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 год. на Изпълнителния директор
на АГКК - София, с последно изменена от 21.08.2020 г. с трайно
предназначение на територията урбанизирана при съседи *; *; *; *; *; * и *,
като премахне складираните от него строителни материали и монтирана
желязна стълба в поземлен имот с идентификатор *.
В хода на производството по делото не се събраха доказателства З. Р. да
държи строителни материали в имота на ответниците, а именно да съхранява
свои вещи, както се сочи в насрещната искова молба.
Относно металното стълбище, чието премахване се претендира, изясни се
по делото, че същото представлява подход към сутеренния етаж на сградата,
не се установи да е поставено от З. Р.. Установи се също и че поради
преграждането на вътрешното стълбище в жилищната сграда от М.и, това
стълбище е единствения възможен вход към сутерена на З. Р..
От север на жилищната сграда има масивно стълбище, което представлява
вход към сградата както за З. Р., така и за ответниците, като поради
преграждането на вътрешната стълбищна клетка в сградата от С. М. и В. М.,
това е единствения възможен достъп до жилищната сграда.
При така изложеното, не може да се приеме, че с действията си и то
противоправни такива, З. Р. създава пречки за упражняване на правото на
собственост от С. М. и В. М. по отношение на техния имот. Ищците по
насрещния иск не установиха З. Р. да е осъществил противоправни действия, с
които да ограничава възможността им да упражняват правата си или изцяло
да пречи за същите да ползват имота си съобразно неговото предназначение.
По изложените доводи, ще следва насрещните искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото, ще следва на ищеца З. Р. да се присъдят
направените съдебни разноски, които са в размер на 2 250,00 лева,
включващи заплатената държавна такса, адвокатско възнаграждение и
15
възнаграждение за вещо лице по назначената СТЕ.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН ********** и В. Г. М., ЕГН **********, да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на З. К. Р., ЕГН
**********, да упражнява правото си на собственост върху собствения му
поземлен имот с идентификатор * по КККР на *, адрес: *, с площ 522 кв.м,
като премахнат оставените движими вещи от източната страна на построената
в имота жилищна сграда с идентификатор *.1, както и изградения циментов
под от югоизточната страна на жилищната сграда, както и да премахнат частта
от 2 кв.м. от изградения гараж с идентификатор *, попадаща в собствения му
недвижим имот.
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН ********** и В. Г. М., ЕГН **********, да
заплатят на З. К. Р. ЕГН **********, сумата в размер на 226,80 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване за периода
15.12.2023г. - 31.10.2024г. на част с площ от 6 кв.м от собствения му недвижим
имот - поземлен имот с идентификатор * по КККР на *, адрес: *, с площ 522
кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 м), при съседи: *, *, *, * и *, с която сума
са се обогатили, а З. К. Р. се е обеднил вследствие неоснователното ползване
на имота му, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото
04.11.2024г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на З. К. Р.
срещу В. Г. М. и С. В. М. в ЧАСТТА за разликата над уважените 226,80 лева
до пълния претендиран размер от 1050,00 лева обезщетение за неоснователно
ползване за периода 15.12.2023г. - 31.10.2024г. на част с площ от 6 кв.м от
собствения му недвижим имот - поземлен имот с идентификатор * по КККР на
гр.*, община *.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. В. М., ЕГН ********** и В. Г. М.,
ЕГН **********, за осъждане на З. К. Р. ЕГН **********, да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на С. В. М., ЕГН ********** и В.
Г. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *, ул. „*" № 21, да упражняват
правото си на собственост върху собственият им поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр. * с площ от 233 кв.м, по КККР на гр. *,
одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 год. на Изпълнителния директор
на АГКК - София, с последно изменена от 21.08.2020 г. с трайно
предназначение на територията урбанизирана при съседи *; *; *; *; *; * и *,
като премахне складираните от него строителни материали и монтирана
желязна стълба в поземлен имот с идентификатор *.
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН ********** и В. Г. М., ЕГН **********, да
заплатят на З. К. Р. ЕГН **********, направените съдебни разноски по делото
в размер на 2 250,00 лева /две хиляди двеста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подрежи на обжалване пред ОС- * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
16
Съдия при Районен съд – *: _______________________
17