№ 963
гр. Б. 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120203877 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба на „В.Б.“ЕООД ЕИК *********, с посочен
адрес *****************, представлявано от управителя П.Д.П., и пълномощника адв.Р. Т.
против Наказателно постановление № НП-Е-306/17.09.2025г. на Заместник Кмет на Община
Б. с което за нарушение на чл. 3, т.10 от Наредба за опазване на обществения ред на
територията на Община Б. на основание чл. 35, ал. 2 вр. чл. 34, ал. 1 от Наредба за опазване
на обществения ред на територията на Община Б. на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева.
Със жалбата се иска отмяна на наложеното с наказателното постановление /НП/
административно наказание. По същество се заявява противостояща аргументация на
фактическите изводи на АНО, като се поддържа, че пътната мрежа не е била замърсена чрез
изсипване на пясък и фракция от напускащите производствената база на дружеството
тежкотоварни автомобили, а само е била навлажнена пътната настилка поради аварийна
ситуация на водопроводна мрежа и намокрена настилка в двора на дружеството и около
изхода. Според жалбоподателя приложимост в случая следва да намери разпоредбата на
чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят „В.Б.“ЕООД, редовно призовано, не изпраща законен
или процесуален представител.
Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк.В., която настоява за
потвърждаване на НП и акцентира върху категоричната установеност на нарушението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок - НП е връчено на 14.10.2025г. като жалбата е
подадена на 23.10.2025г., срещу акт, който подлежи на обжалване и от легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след анализ на събраната съвкупност от писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната взаимовръзка, намира следното:
На 31.07.2025г. срещу жалбоподателя „В.Б.“ ЕООД бил съставен АУАН бл.
№*******/31.07.25 г., в който контролният орган инспектор ЕКООС установил от
фактическа страна,че на **.**.** г. около 10.35 ч., в ***************** при извършена
проверка се установило наличие на замърсяване в резултат дейността на дружеството
1
жалбоподател на улично платно, общинска собственост, което замърсяване продължава от
входа на производствената база по посока бул. „Вл. В.“ и на разстояние 700 л.м., състоящо
се в разпръснати строителни материали – пясък и фракция от пясък и чакъл. Констатирано
било от актосъставителя,че замърсяването е вследствие напускащите производствената база
тежкотоварни автомобили.
Фактическите данни от проверката на **.**.**** г. са материализирани и в Констативен
протокол №******/**.**.**** г. С констативния протокол били издадени и предписания за
незабавно предприемане на действия във вр. с почистване на уличното платно, както и
задължения да не се допуска по време на транспортиране на строителни материали
замърсяване на околното пространство с прахови частици; да не се допуска депониране
и/или изхвърляне на строителни материали извън местата определени за обезвреждането,
оползотворяването или депонирането им; да се организира почистване на ходовата част на
товарните автомобили при напускане на производствената база;да се поддържа чистотата на
обекта, както и на прилежащите към него територии и улични платна.
При единство на описаните факти в АУАН, наказващият орган зам. Кмет на Община Б.
издал атакуваното наказателно постановление като възприел и идентична цифрова
квалификация на нарушението – чл.3,т.10 от Наредба за опазване на обществения ред на
територията на Община Б. с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лева на основание чл.35,ал.2 вр. чл.34,ал.1 НООРТОБ.
Показанията на свидетелите Ц. М.-М. и В. Г. съдът кредитира като обективни, логични,
последователни и лишени от вътрешни противоречия и несъответствия по фактите. И двете
свидетелки са еднопосочни и в изложението си правдиво пресъздават непосредствено
установените при проверката фрагменти от картината на изследваното нарушение и
правнозначимите обстоятелства, а именно,че на горепосочената дата **.**.**** г. по повод
подаден сигнал за замърсено улично платно, са констатирали следи от фракцията пясък и
чакъл, пространствено започващи от бариерата на производствената база на „В.Б.“ ЕООД и
продължаващи по протежение на бул.“Вл. В.“ по уличното платно с приблизителна площ
около 700 л.м. . В определена тяхна част показанията на свидетеля М.-М. са източник на
косвени доказателства, а именно относно твърденията за получени устни сведения от
служители на дружеството, според които причината за замърсяването била авария от
предходния ден. Съдът кредитира и съобщеното при разпита на актосъставителя,че по-късно
на същата дата **.**.** г. е извършила контролна проверка /след 15 ч./ и замърсяването не е
било отстранено в разрез с издаденото със съставения КП предписание. Съдът преценява
нивото на информативност и обективност в показанията на свидетелите и предвид
постижимостта чрез анализа на съдържанието им на достатъчна осведоменост относно
фактите и обстоятелствата,при които е осъществено нарушението, прие,че тези показания
съставляват хармонично цяло, свързани са с основните факти от предмета на доказване, и
позволяват формиране на сигурни и несъмнени фактически изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл. 14, ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да положи
дължимия обем процесуални усилия за изясняване на обективната истина и точно и
ефективно да приложи относимия закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН
по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощено за това лице, по арг.на чл.35, ал.2 от Наредбата и от овластяването,
произтичащо от приобщената към материалите по делото Заповед № 4182/14.12.2023 г., а
2
АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 35,ал.1,предл.последно от
Наредбата – и Заповед №1881/16.06.2025г. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния срок по чл.34,ал.3 ЗАНН.
Според настоящия състав в АУАН и НП е спазен задължителният минимум за
съдържателно описание на фактическите елементи на нарушението, като са спазени
изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН. В АУАН е описано изчерпателно конкретно
нарушение по чл. 3,т.10 от Наредбата, с всички съставомерни признаци, така както са
посочени в диспозицията на изпълнителното деяние в подзаконовия нормативен акт, а
именно,че от производствената база на „В.Б.“ ЕООД,в ***************** е допуснато
замърсяване на уличното платно в посока и по протежение на бул.“Вл. В.“, обхващащо
разстояние от около 700 л.м. със строителни материали – пясък и фракция.
Индивидуализиран е и причинният механизъм на допуснатото замърсяване – от
напускащите производствената база тежкотоварни автомобили.
Предвид изложеното съдът приема,че липсват компрометиращи по своя ефект съществени
процесуални нарушения, които да накърняват на формално основание законосъобразността
на ревизираното НП.
По приложението на материалния закон:
Според настоящия състав противоправното деяние, е доказано от обективна страна.
Отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение на чл. 3, т.10 НООРТОБ,
която предвижда забрана за всички действия и прояви, с които се замърсяват или
повреждат улици, тротоари, площади, паркове, градини, пазари, зелени площи, осветителни
тела, афишни места, декоративни елементи, пътни съоръжения и принадлежности на
уличната, пътната и алейна мрежа /знаци, табели, ограждения, пейки и други/ или се
ограничава достъпа до тях.
Съгласно легалното определение, заложено в пар.1,т. 30 от ДР Закон за управление на
отпадъците:"Причинител на отпадъци" е физическо или юридическо лице, при чиято
дейност се образуват отпадъци (първичен причинител на отпадъците), или всеки, който
осъществява предварителна обработка, смесване или други дейности, водещи до промяна
на свойствата или състава на отпадъка.
В случая безспорно, дружеството жалбоподател „В.Б.“ ЕООД предвид и посочените в
самата въззивна жалба факти, относими към предмета на дейност -производство на
бетонови и цименто-пясъчни разтвори, заготовка на арматура за строителство, производство
на бетонови изделия, с оглед естеството на своята дейност, обхващаща търговия и
пласиране, съотв. транспортиране на тези материали, и конкретно доказаните по делото
събития от **.**.****г. е имало качеството на причинител на отпадъци по см. на пар.1,.т.30
ДР на ЗУО.
Именно по законова делегация на чл.22 ЗУО е приета и Наредба за управление на
отпадъците на територията на Община Б. която обаче има специализиран обхват на
регулиране -съблюдаване разрешителния режим при предаването и приемането на
производствените, строителните и опасните отпадъци ,в т.ч. организация на дейностите по
третиране на битови и строителни отпадъци, земни маси и биоотпадъци, което е подчинено
на целта за екологосъобразно управление на отпадъците на територията на Община Б. и
предотвратяване и ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху човешкото
здраве и околната среда.
В случая се касае не за допуснато нарушение на Наредба за управление на
отпадъците на територията на Община Б. свързано с дейностите по предоставяне за
събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на строителни отпадъци в
3
отклонение от разрешителния и регистрационен режим за съответната дейност, а за
допуснато нарушение именно на общата забрана на чл. 3, т.10 НООРТОБ –да не се
замърсяват улици, с произвежданите и транспортирани от дружеството бетонови и цименто-
пясъчни изделия.
Настоящият състав приема за установено по несъмнен начин от показанията на
актосъставителя и свидетеля В. Г., че на **.**.**** г. около 10.35 ч. и при последваща
проверка на същата дата около 15 ч. в резултат на напускащи производствената база на
„В.Б.“ ЕООД тежкотоварни автомобили е допуснато замърсяване със строителни материали
- пясък и фракция на пясък и чакъл в участък с размери приблизително 700 л. м., обхващащ
като изходен пункт именно портала на производственатра база на дружеството на
***************** и простиращ се по уличното платно в посока бул. „Вл. В.“. Този факт се
доказва на първо място от приложения констативен протокол от **.**.**** г., който
удостоверява, че на посочената дата в описания участък по уличното платно е имало
разпилени пясък и фракция от пясък и чакъл. Посоченото обстоятелство се установява и от
показанията на свидетелите Ц. М. – актосъставител и св.В. Г. - очевидци на замърсяването,
които еднозначно сочат, че въпросният участък е бил замърсен със строителни материали –
пясък и фракция от пясък и чакъл. Това замърсяване според потвърдените при прекия
визуален опит на контролните длъжностни лица възприятия започва от входа на
производствената база на „В.Б.“ ЕООД и продължава непрекъснато по уличното платно по
посока бул.“Вл. В.“. Според лишените от временни интерпретации и последователни преки
зрителни наблюдения на разпитаните свидетели замърсяването по уличното платно включва
една и съща консистенция на идентични по вид и съдържание строителни материали, а
произходът и механизмът му се свързват с напускащите базата на жалбоподателя
тежкотоварни автомобили. / факт, който не е бил отречен от служители на
жалбоподателя, уточнили,че една от предпоставките за замърсяването е настъпила
авария в производствената база/.
Липсата на предприети мерки за разчистване на пътната настилка от строителни
материали,с оглед издаденото с КП №******/**.**.****г. предписание за незабавно
предприемане на позитивните и правовъзстановяващи дейности, безусловно придава
типичната и свойствена за състава на нарушението по чл.3,т.10 НООРТОБ степен на
обществена опасност, която е взета предвид при определяне нивото на противоречие между
нарушението и интересите на обществото.
Забраната на чл.3, т.10 НООРТОБ придава общ, императивен коректив,
недопускащ, каквито и да било действия и прояви, с които се замърсяват или повреждат
улици, пътни съоръжения и принадлежности на уличната, пътната и алейна мрежа или се
ограничава достъпа до тях. Съставът на посоченото административно нарушение единствено
"стандартизира" в най-общи рамки модела на съответния вид неправомерна дейност, като сам по
себе си не осигурява база за постигане на строга фактологична прецизност относно всевъзможните
в своето житейско своеобразие дейности и прояви по замърсяване. В случая в обсега
доказателствената дейност настоящият съд приема,че за установен „механизмът“ на причиняване
на замърсяването предвид рационалните и информативни показания на актосъставителя и св.Г.. В
този контекст съдът прецени,че фактически извършеното съответства на признаците от конкретния
състав на административното нарушение чл.3, т.10 НООРТОБ, а с оглед трайността на
последиците от антисоциалното поведение на жалбоподателя, степента на замърсяване, площта на
това замърсяване, по мнение на състава деянието носи и обществена опасност, съответстваща на
нивото на обществена опасност, отчетено при обявяване на съответното деяние за
общественоопасно.
Без значение е обстоятелството относно вътрешните, технологични неблагополучия и
резонността на останалите непроверени по делото твърдения за настъпила на територията на
производствената база „авария“ към **.**.** г. От една страна, описаната в АУАН и НП част
от пътното платно е била замърсена, а не „навлажнена“,както се изтъква в жалбата, и то със
4
строителни материали, чието отстраняване е следвало да се осъществи незабавно,
независимо дали са приключили дейностите по отстраняване на аварията, за да не се
ограничава движението на превозни средства и пешеходци. Още повече предвид летния
сезон, в рамките на който валежите от дъжд са предвидими, като същите, съчетани с
наличието на фракция от пясък и чакъл по платното увеличават риска от пътни инциденти.
От друга страна, за дружеството жалбоподател не е имало никакви пречки за почистване на
замърсяването (пясък и фракция от пясък и чакъл),незабавно след издаденото предписание с
КП №******/**.**.****г.
На следващо място, правилно наказващият орган е приел, че нарушаването на
цитираната разпоредба осъществява административно-наказателния състав, регламентиран в
чл. 34, ал.1, от НООРТОБ. В приложения нормативен текст е предвидена административно-
наказателна отговорност за едноличните търговци и юридическите лица за нарушение
разпоредбите на тази наредба, а именно имуществена санкция, в размер до 50000 лева.
В обсега на дължимата проверка за справедливо и балансирано индивидуализиране на
съответстващото административно наказание, при съобразяване размера на наказанието в
санкционната част на приложимата административно-наказателна разпоредба на чл.34,ал.1
НООРТОБ, която не предвижда специален минимум относно имуществената санкция на
юридическите лица, и с оглед общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 от
ЗАНН и чл. 12 от ЗАНН, съдът констатира, че АНО не е изложил никакви мотиви по
отношение на диференцираното наказание имуществена санкция в размер на 300 лв.
Недопустимо е да се извеждат по тълкувателен път мотивите на наказващия орган при
осъразмеряване на съответстващата на индивидуалните специфики на деянието и
нарушителя, административна санкция. Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи
обстоятелства, поредността на нарушението като първо и индивидуалните данни относно
дееца, а именно нарушението притежава инцидентен характер и извършването му е
допуснато в условия на вероятна авария за „В.Б.“ ЕООД, намира, че наказанието следва да
се редуцира до размер от 100 лева. Всъщност, конкретните ситуативни причини, относими и
към обстоятелствата,при които е осъществено нарушението, по арг.на изискването за
изследване на тежестта на нарушението съгл. чл.27,ал.2 ЗАНН, изобщо не са обсъждана от
наказващия орган в контекста на преценката за нивото на обществена опасност на
извършеното. А тези обстоятелства са необходима и задължителна част от комплекса
обстоятелства с определящо значение в тази насока. Очевидно е при това положение, че
извършеното има по-скоро инцидентен характер и не дава основания да се приеме, че „В.Б.“
ЕООД има изграден модел на търговска дейност, свързан с транспортирането на строителни
материали, инертно допускащ извършването на административни нарушения на НООРТОБ,
в т.ч. и на системно замърсяване на общинската пътна мрежа. Ето защо немотивираното
индивидуализиране размера на имуществената санкция, съчетано с инцидентния характер
на нарушението, насочват към извод,че наложената санкция в размер на 300 лв. е
прекомерна по тежест и нереципрочна по рестриктивна стойност спрямо тежестта на
извършеното нарушение.
За да се въздейства върху дееца възпиращо и да бъде преориентиран той към социално
невредящо поведение е нужна справедлива и балансирана реакция. Практическото
проявление на административното наказание по арг.на чл.12 ЗАНН не следва да бъде
обременявано с очаквания, надхвърлящи рамките на неговата превантивна роля,в т.ч.чрез
механичното налагане на ненужно тежко наказание имуществена санкция,несъобразено с
обстоятелствата,при които е извършено нарушението, които при обективното им
установяване бих били от естество генерално да снижат неговата тежест. Следването на
подобен подход обуславя риск от превръщане административното наказание,определяно по
реда на чл.27,ал.1 и ал.2 ЗАНН, в произволна мярка за възмездие, която създава риск за
демотивиране на извършилия нарушението и не спомага укрепването на представата у
останалите членове на обществото за неотвратимост и справедливост на административните
наказания.
Предвид това и налагането на ниско по размер наказание имуществена санкция, а именно в
5
размер на 100 лв. би се оказало ефективен механизъм за регулиране на бъдещи форми на
поведение на „В.Б.“ ЕООД. Според съда така определената имуществена санкция би
осигурила от една страна спазване баланса между засегнатите с нарушението обществени
отношения и правата на нарушителя, а от друга би обезпечила целите на специалната и
генерална превенция по см. на чл.12 ЗАНН.
Съгласно ТР № /2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Дефинитивните рамки на института "маловажен случай" се съдържат в чл. 93, т. 9
от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно
приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за
отговорността. Маловажният случай е оценъчен критерий. Заради тази му особеност в
пояснителната норма на чл. 93, т. 9 НК законодателят е очертал същностните му
харектиристики, респ. приложното нормативно поле,в което следва да се търсят
съществените му отлики спрямо основните състави. Преценката за "маловажност" следва да
се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни относно
създадените чрез нарушението реални затруднения и рискови фактори пред безопасността
на транспортната дейност, сигурността на здравето, живота и имуществото на участниците в
движението, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 93, т.9 НК, във вр. с чл. 11
ЗАНН. И това е така, т.к. с нарушението във висока степен се засягат обществените
отношения,свързани с нормалното и безопасно използване по предназначение на пътната
мрежа и улиците на територията на общината,създават се предпоставки за затруднения в
придвижването на граждани и МПС, което е и станало конкретна причина за сигнализиране
контролните органи за предприемане на административни мерки, в т.ч. административно-
наказателна репресия, срещу нарушителя.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че наказателното
постановление следва да бъде изменено в частта относно размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция“.
Така мотивиран, БРС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-Е-306/17.09.2025 г., издадено от зам.кмет на Община
Б.упълномощена със Заповед №4182/14.12.2023 г.на кмета на Община Б. с което за нарушение на
чл. 3, т. 10 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Б. и на
основание чл. 35, ал.2 вр. чл. 34, ал.1, от същата Наредба на „В.Б.“ЕООД ЕИК *********, е
наложено административно наказание – "Имуществена санкция" в размер на 300 лева,като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „имуществена санкция“ до размер на 100
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6