ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 01.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
	ЧЛЕНОВЕ:    МЛ. С.	КАЛИНА АНАСТАСОВА С. ПОПОВ

като разгледа докладваното от младши съдия Попов ВГД № 12541 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

С Решение № II-55-330187 от 05.02.2018 г., постановено по ГД № 16460 по описа за 2002 г. на Софийски районен съд (СРС), 55 състав, е изнесен на публична продан, на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.), допуснатите до делба недвижими имоти, а именно: 1. НИВА, IV категория, с площ от 2800 кв. м., а по скица – 1927 кв. м., находяща се в землището на с. Симеоново, съставляваща имот пл. № 1670 от кадастрален лист 702 по кадастралния план на град София, изработен през 1950 г., в местността „Баш егрек“, при съседи на имота: път-дере, наследници на С.И К., наследници на М.Т. и блок за земеразделяне, възстановена с Решение № 4742/30.09.1993 г. на Поземлена комисия, Община Витоша, в стари реални граници от 1927 кв. м., извън регулация, понастоящем поземлен имот № 652 по плана на гр. София, вилна зона „Симеоново-север“; 2. ЛИВАДА, VII категория, с площ 2349кв. м., находяща се в землището на с. Симеоново, в местността „Ясиковица“, съставляваща имот пл. № 3345 от кадастрален лист 810 по кадастралния план наград София, изработен през 1950 г., при съседи на имота: М.Й., С.Г.Й.и река, възстановена с Решение № 5398/20.10.1997 г. на Поземлена комисия, район „Витоша“, в съществуващи стари реални граници, понастоящем имот с идентификатор 68134.2047.2097 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съделители: 1.) А.И.А., с квота 1/4 идеални части; 2.) Е.И.А., с квота 1/4 идеални части; и 3.) Л.Т.Т., с квота 1/2 идеални части.

На основание чл. 293а от ГПК (отм.) страните са осъдени да платят разноски по сметка на СРС, както следва: А.И.А. – сумата от 2828,80 лв., представляваща държавна такса; Е.И.А. – сумата от 2828,80 лв., представляваща държавна такса; Л.Т.Т. – сумата от 5657,60 лв., представляваща държавна такса.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5065581/19.04.2018 г. от ищеца Л.Т.Т..

С Решение № 265192 от 03.08.2021 г., постановено по настоящото дело, обжалваното първоинстанционно решение е отменено и вместо него е обявен проект за разделителен протокол на допуснатите до делба имоти, както следва: дял първи, състоящ се от описания по-горе под т. 1 недвижим имот с обща стойност на дела – 51 904,00 лв.; дял втори, състоящ се от описания по-горе под т. 2 недвижим имот с обща стойност на дела – 51 805,00 лв. Постановено е, че при тегленето на жребий съделителя/съделителите, изтеглил/и дял първи за уравняване дела на съделителя/съделителите, изтеглил/и дял втори следва да заплати на последните сумата от 49,50 лв.

В хода на въззивното производство на мястото на починалия съделител Л.Т.Т. на основание чл. 120 от ГПК (отм.) са конституирани неговите наследници по закон В.А.Т. – съпруга, В.Л.Т. – дъщеря, и Й.Л.Т..

В открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2022 г. съделителите са представили извънсъдебно споразумение от 17.06.2022 г. с нотариална заверка на подписите, с което същите са постигнали съгласие относно начина, по който да бъде ликвидирана съсобствеността между тях на допуснатите до делба недвижими имоти.

С представена молба в открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2022 г., съделителите Е. и А. Антонови са заявили, че се отказват изцяло от спорното право и от предявеният иск за делба. В тази връзка молят въззивният съд да постанови определение, с което да прекрати въззивното производство. В същото съдебно заседание останалите съделители В.А.Т., В.Л.Т. и Й.Л.Т., чрез адв. С.Г., упълномощен изрично с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, идентичен с чл. 22, ал. 2 от ГПК (отм.), включително и за извършване на отказ от иска, са заявили изрично, че правят отказ от иска за делба.

В делбеното производство в неговата втора фаза отказ от иска за делба е недопустим. В случая обаче искането на страните за прекратяване на производството по делото е мотивирано с твърдение за постигнато между тях споразумение за уреждане на спора и сочи на хипотезата на чл. 192, ал. 5 от ГПК (отм.). По същество искането за прекратяване на делото при условията на 192, ал. 5 от ГПК (отм.), аналогичен – чл. 249 от ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), представлява оттегляне на иска със съгласието на ответника и има същите правни последици. Съдът се десезира от делото и се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия, включително и постановеното решение. В тази хипотеза съдът обезсилва постановеното решение и прекратява производството по делото (така Определение № 343 от 08.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1126/2008 г. на ВКС, IV ГО).

С оглед валидното десезиране на съда, първоинстанционното решение, постановено във втората фаза на делбата, както и Решение № 265192 от 03.08.2021 г., постановено по настоящото дело, следва да бъдат обезсилени. С оглед обстоятелството, че по делото е постановено влязло в сила решение в първата фаза на делбата, то последното не подлежи на обезсилване, като приложение следва да намери и нормата на чл. 60, ал. 2 от ПАС и да се постанови внасяне на делото в архив.

По разноските:

Първоинстанционното решение следва да се обезсили и в частта за разноските.

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СРС сумата от общо 100,00 лв., представляваща дължима държавна такса съгласно чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № II-55-330187 от 05.02.2018 г., постановено по ГД № 16460 по описа за 2002 г. на Софийски районен съд, 55 състав и Решение № 265192 от 03.08.2021 г., постановено по ВГД № 12541 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА В.А.Т., ЕГН **********, В.Л.Т., ЕГН ********** и Й.Л.Т., ЕГН ********** да заплатят по сметка на Софийски районен съд сумата в общ размер на 100,00 лв., представляваща дължима държавна съгласно чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата делото да бъде внесено в архив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                          2.