Решение по дело №3141/2010 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№    ........................    от  27.01.2012 г., В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Иск за делба във фаза на допускането.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, както следва: широколистна гора в землището на с. Хотница, обл. В. Търново, цялата от 20 дка, от които 13,830 дка девета категория и 6,170 дка – шеста категория, в м. Бали гьол, представляваща имот № 102004 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 102005 – гора и земеделски земи на Хотнишка община, имот № 000321 – местен път на Община В. Търново, имот № 000312 Вътрешна река – на Държавата, имот № 000480 – пустееща необработена земя на Община В. Търново и имот № 000320 – път ІV клас на Община В. Търново. Със саморъчно завещание от 14.12.1987 г. наследника на общата наследодателка ***, б.ж. на с. Хотница е завещал на ищеца неговата част от имота, описан по-горе. Налице е съсобственост и с оглед на това, че тя не може да бъде прекратена доброволно, моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния имот, при права 4/6 ид.ч. за ищеца и 2/6 ид.ч. за ответницата.

Ответницата Т. не оспорва иска за делба, но оспорва правата в съсобствеността, като счита, че те следва да се определят, както следва: 3/5 ид.ч. – за ищеца и 2/5 ид.ч. – за нея.

Ответницата М. не заема становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Видно от Решение № 801Х/24.07.2000 г. на ПК В. Търново, е възстановено правото на собственост на наследниците на К И. П в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот: широколистна гора от 20 дка, 13,830 дка от които – девета категория и 6,170 дка – шеста категория, представляващ имот 102004 по картата на землището на с. Хотница, в м. Бали гьол, при граници, подробно индивидуализирани в решението. К И. П е починала на 09.01.1945 г. /Удостоверение за наследници № 7/04.02.2010 г. на Кметство с. Хотница/, като е оставила законни наследници М И. З – дъщеря, Е И. П – дъщеря, П И П – син, И И П – син, Г И П – син и Н И. П – дъщеря. От представените Удостоверения за наследници №№ 35, 36, 37, 38, всичките от 15.06.2010 г. на Кметство с. Хотница се установява, че М З е починала на 04.06.1973 г., като е оставила законни наследници своите братя и сестри,  Е П е починала на 28.04.1984 г., като също е оставила законни наследници своите братя и сестри,  П П е починал на 08.07.1996 г. и е оставил наследници по закон своите братя и сестри, Г Пе починал на 22.01.2001 г. От представените удостоверения се установява, че ищецът се явява пряк наследник на Н П, починала на 08.02.2005 г.  Ответницата е внучка на И П. От Удостоверение за наследници № 392/18.02.2011 г. на Община В. Търново е видно, че И П е починал на 07.09.1971 г., като е оставил наследници по закон съпругата си В Й П /починала на 22.02.1983 г./ и дъщеря си А И.М. /починала на 22.01.1976 г. – акт за смърт № 54/23.01.1976 г./. След смъртта си А М. оставя наследник по закон  дъщеря си Й.С.Т. и съпруга си С Й М, починал на 14.09.1997 г., който от своя страна оставя за наследник втората си съпруга П.Н.М.. В удостоверението е отбелязано, че С М и П.М. са сключили граждански брак на 07.08.1989 г. Със саморъчно завещание от 14.12.1987 г. Г П е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на ищеца, като завещанието е обявено на 11.12.2006 г. – протокол за обявяване на саморъчно завещание. По делото е изискана и приложена преписката по заявление вх. № 801Х/1998 г., със заявител Г П.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Наследодателката на ищците К П е била собственик на земеделска земя, поради което за нейните наследници се е породило правото да заявят за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ този имот. В резултат на това ПК се е произнесла с решение от 24.07.2000 г., издадено по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, в което имотът, предмет на възстановяване, е достатъчно ясно и категорично индивидуализиран като площ, местоположение и граници. От приложената преписка се установява, че същият е представлявал земеделска земя, впоследствие залесена, поради което и на основание чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ ПК определя статута на имота като гора в земеделски земи /установено от приложената актуална скица/. К П е починала на 09.01.1945 г., поради което след нейната смърт, лицата, призовани към наследяване, са нейните деца, при равни права – чл. 5, ал. 1 ЗН. Със смъртта на И П, неговата 1/6 ид.ч. се наследява от дъщеря му А М. и съпругата В П, също при равни права – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. След смъртта на М З през 1973 г., нейната 1/6 ид.ч. се разпределя по равно между братята и сестрите й – чл. 8, ал. 1 ЗН, както и по заместване от починалия И П, неговата дъщеря А М. /чл. 10, ал. 2 ЗН/. Към момента на откриване на наследството на А М. през 1976 г. нейни наследници по закон се явяват съпругът й С М и дъщеря й Й.Т.. В наследствената маса влизат и правата, придобити по наследяване от И П и М З, в размер на 7/60 ид.ч., /1/12 ид.ч. от И П и 1/30 ид.ч. от М З/, които права са лично имущество на А М.. В този смисъл , след нейната смърт наследяването се извършва по реда на чл. 14, ал. 7, изр. 1 СК от 1968 г. вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, тъй като съпругът има качеството на наследник на лично основание от наследствената маса на починалата А М., или тези права се разпределят по равно между съпруга и дъщеря й, като всеки наследява по 7/120 ид.ч.  След смъртта на С М през 1997 г., тези права се разпределят поравно между втората съпруга П.М. и дъщерята Й.Т.. Направеният отказ от наследството на С М от страна на П.М., вписан в книгата за отказ от наследство, водена при ВТРС на 22.10.1997 г., не поражда правни последици по отношение на процесния имот, предмет на делбата, доколкото към оня момент няма постановено решение за възстановяване на имота, имащо конститутивно действие доколкото индивидуализира обекта на собствеността /ТР 1/1997 г. ОСГК/. По тези причини за него се прилага фикцията новооткрито наследство, съгласно чл. 91а ЗН и отказа, извършен преди приключване на процедурата по възстановяването със стабилен административен акт, няма действие по отношение на този имот /ТР 1/1998 г. ОСГК, Решение № 262/06.07.2010 г. по гр.д. № 317/2009 г., ІІ Г.О., Решение № 416/26.07.2004 г. по гр.д. № 844/2003 г., І Г.О./. В този смисъл настоящият състав приема, че П.М. има права в съсобствеността, изчислени в размер на 7/240 ид.ч.

След смъртта на Е П през 1984 г., нейните права се разпределят по равно между останалите братя и сестри и по заместване само Й.Т..  По същия начин се разпределят и правата след смъртта на П П през 1996 г.

П.П. получава по силата на универсално завещание, направено от Г П, неговия дял от наследството на К П, което завещание съдът приема, че поражда правни последици, доколкото наследството на Г П е открито след индивидуализиране на процесния имот с решението, постановено през 2000 г. При така проследената хронология в наследяването, правата на страните се оформят, както следва: ищецът се явява наследник по закон и завещание с права 2/3 ид.ч. от процесния имот, ответницата Й.Т. – наследник по закон с права 73/240 ид.ч и ответницата П.М. – наследник по закон на 7/240 ид.ч.

Делбата следва да се допусне при тези права, което обуславя основателността и доказаността на иска.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между П.А.П.,***. , с ЕГН **********,***. , , , адв. В.Н., Й.С.Т.,***, с ЕГН **********,***, , , адв. Д. Д. и П.Н.М. ***, с ЕГН ********** на следният недвижим имот в с. Хотница: гора в земеделски земи от 20 дка, 13,830 дка от които – девета категория и 6,170 дка – шеста категория, представляващ имот 102004 в землището на с. Хотница, в м. Бали гьол, при граници и съседи: гора в земеледски земи № 102005 на Хотнишка община, местен път № 000321 на Община В. Търново – пътища, вътрешна река № 000312 на Държавата – МОСВ, пуст. небоработваема земя № 000480 на Община В. Търново, път ІV кл. № 000320 на Община В. Търново – пътища, при права за П.А.П. – 160/240 ид.ч., за Й.С.Т. – 73/240 ид.ч., за П.Н.М. –7/240 ид.ч.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: