№ 3526
гр. София, 24.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205450 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И. М. К., ЕГН **********, чрез адв. И. Е. от
АК - Монтана, против Наказателно постановление № СО-Т-И-21-04-
483/18.02.2022 г., издадено от заместник - кмет на Столична община, с което
на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община /Наредбата,
НРУИТДТСО/ на жалбоподателката е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева за нарушение на чл. 23 от Наредбата.
Със срочно подадена жалба жалбоподателката чрез упълномощения си
представител прави искане за отмяна на наказателното постановление като
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е доказано
извършването на търговска дейност, тъй като не е извършена контролна
покупка. Навежда се, че контролните органи не са установили дали ако е
извършвана търговска дейност, тя е осъществявана от жалбоподателката от
нейно име и за нейна сметка или от името и за сметка на юридическо лице на
основание сключен трудов или граждански договор. Сочи се, че
ангажирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката е в противоречие с дадените със съставения при същата
проверка констативен протокол предписания, които се отнасят до
юридическото лице "хххххххх" ЕООД. Твърди се, че към 06.11.2021г.
жалбоподателката И. К. е била страна по договорно правоотношение с
1
"хххххххх" ЕООД, чиято собственост са били и оборудването и стоката,
установени при проверката на 06.11.2021г. Твърдят се нарушения при
съставяне на АУАН, тъй като той е съставен в присъствието само на един
свидетел, за когото не е посочено дали е присъствал при извършване или
установяване на нарушението. Твърди се, че наказващият орган е допуснал
нарушение на процедурните правила, като не е извършил разследване на
спорните обстоятелства - дали жалбоподателката извършва търговска дейност
от свое име и за своя сметка или като работник в търговско дружество, и не е
обсъдил наведените срещу АУАН възражения. Твърди се, че в НП е нарушено
изискването на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, като не са описани обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го
потвърждават. Навежда се, че наказващият орган неправилно не е приложил
чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения се прави искане за отмяна на НП.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката И. К., редовно призована, не се
явява. Не се явява и упълномощеният й представител адв. И. Е. от АК -
Монтана, редовно призован. От адв. И. Е. е депозирана молба, с която се
прави искане за отмяна на наказателното постановление по съображенията в
жалбата и се претендира присъждане на разноски.
Наказващият орган - заместник - кмет на Столична община, редовно
уведомен, се представлява от юрк. М. Павлова, която пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Счита, че както извършване на
нарушението, така и нарушителят са установени от събраните в съдебното
следствие доказателства. Пледира, че жалбоподателката И. К. има качеството
"търговец" по см. на § 3 т. 3 от ДР на Наредбата и правилно е ангажирана
административнонаказателната й отговорност. Счита, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
За времето от 06.05.2021г. до 01.01.2022г. жалбоподателката И. М. К.
се намирала в трудово правоотношение с работодател "хххххххх" ЕООД,
ЕИК *********.
По отношение на И. М. К. за 2021г. от кмета на СО, район "Оборище",
не било издавано разрешение за ползване на място за извършване на търговия
на открито.
На 06.11.2021г. около 15:40 часа свидетелите Д. Д. Г. - старши
2
инспектор в Столичен инспекторат към Столична община и А. М. К. - главен
инспектор в Столичен инспекторат към Столична община, извършвали
проверка по спазване изискванията на Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община на
територията на град София, парк "Заимов". На централната алея в парка
свидетелките видели жалбоподателката И. М. К., която извършвала продажба
на варена царевица, печени кестени и тиква, от 4 броя подвижни съоръжения,
заемащи около 4 - 5 кв. метра площ, публична общинска собственост.
Свидетелките Г. и К. установили, че на подвижните съоръжения има обявен
ценоразпис, както и че жалбоподателката извършва продажби на
предлаганите от нея стоки на граждани, което продължила да прави и по
време на проверката. Жалбоподателката И. К. представила на проверяващите
фискална касова бележка от разположено на подвижните съоръжения
фискално устройство, където като търговец било посочено дружеството -
работодател на жалбоподателката "хххххххх" ЕООД. Свидетелките Г. и К.
изискали жалбоподателката К. да им представи разрешение за ползване на
място за извършване на търговия на открито, издадено от кмета на район
"Оборище", каквото тя не представила. Предвид горното свидетелката Д. Г. в
присъствието на жалбоподателката и на свидетелката А. К. съставила АУАН
№ 21-04-483/06.11.2021г., с който повдигнала против жалбоподателката
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 23 от Наредбата
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община. Актът бил предявен на жалбоподателката К., която не
направила възражения нито при съставянето му, нито в срока по чл. 44 ал. 1
ЗАНН. На същата дата свидетелката А. К. съставила Констативен протокол №
КП-21-0060531/06.11.2021г., в който отразила, че е извършена проверка на
"хххххххх" ЕООД в присъствието на И. М. К. - служител. С констативния
протокол на основание чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община на управителя на
юридическото лице били дадени предписания незабавно да бъде
преустановена търговската дейност на открито върху терен публична
общинска собственост без необходимите разрешителни документи.
Протоколът бил предаден на жалбоподателката И. К. със задължение да го
предаден на управителя на юридическото лице.
Въз основа на съставения АУАН на 18.02.2022г. Дончо Петров
3
Барбалов, заместник - кмет на Столична община, издал обжалваното
Наказателно постановление № СО-Т-И-21-04-483/18.02.2022 г., с което на
основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община наложил на
жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
/триста/ лева за нарушение на чл. 23 от Наредбата.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. Г.
(актосъставител) и А. К., както и въз основа на надлежно приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: констативен протокол № КП-
21-0060531/06.11.2021 г., справка от ТД на НАП - София за трудови договори
на И. К., отговор от кмета на Столична община, район "Оборище" за издадени
разрешения за извършване на търговска дейност на територията на СО, район
"Оборище" на И. М. К., Заповед № СО-РД-09-2540/12.12.2014 г. на кмета на
СО, Заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на СО, Заповед № СО-РД-
09-567/20.06.2013 г. на кмета на СО, длъжностна характеристика за длъжност
„старши инспектор“ в СИ към СО, АУАН № 21-04-483/06.11.2021г., НП №
СО-Т-И-21-04-483/18.02.2022г., известие за доставяне.
Съдът кредитира с доверие гласните доказателствени средства като
подробни, последователни и логични, без вътрешни противоречия. В
показанията си разпитаните свидетели излагат своите преки и непосредствени
възприятия относно извършването на проверката, като показанията им се
явяват източник на пряка доказателствена информация за обстоятелствата от
предмета на доказване. Свидетелите са напълно последователни в
твърденията си досежно точното място, на което се е намирала
жалбоподателката, предлаганите от нея стоки, както и че докато са били на
мястото, са възприели, че жалбоподателката К. продава на граждани
предлаганите от нея стоки, което тя е продължила да извършва и по време на
проверката. Свидетелката А. К. сочи, че е възприела и ценоразпис на мястото
на проверката.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства, които съдът кредитира, доколкото допълват
събраните гласни доказателства.
4
Цялостният анализ на всички доказателствени материали води до
еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства, изложени по-горе,
като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съдът при извършената служебна проверка по изпълнение на
правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 35 ал. 1 т. 4 вр.
34 ал. 3 и чл. 35 ал. 3 от Наредбата. Спазени са и сроковете по чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата
по съставяне на АУАН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и
на жалбоподателя, подписан е от съставителя, свидетеля и жалбоподателката,
предявен е на последната и й е връчен препис. Не са основателните
наведените в тази връзка възражения на жалбоподателя. Систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 40 ал. 3 ЗАНН и чл. 43 ал. 1 ЗАНН налага
извода, че е допустимо АУАН да се състави и в присъствието само на един
свидетел, когато той е възприел извършването на нарушението или е
присъствал при установяването му. Когато свидетелят, посочен в акта, е
очевидец на извършване на нарушението или е присъствал при
установяването му, законът не поставя изискване, подобно на това по чл. 40
ал. 3 ЗАНН, в акта да се отбележи изрично качеството на свидетеля.
Свидетелят по акта - свидетелката А. К., беше разпитана в съдебното
следствие, и се установи, че същата е очевидец на извършване на
нарушението и е присъствала при установяването му, поради което не е
нарушено и изискването на чл. 40 ал. 3 ЗАНН в случаите, когато посочените в
акта свидетели не са присъствали нито при извършване нито при
установяване на нарушението, те да са двама.
АУАН и НП имат съдържанието по чл. 42 ал. 1 ЗАНН и съответно по
чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като в тях при пълна идентичност са описани всички
признаци от състава на нарушението, обстоятелствата по извършването му,
както и нарушените разпоредби, като възраженията в тази връзка, наведени в
жалбата, съдът не намира за основателни. За да се приеме, че е удовлетворено
5
изискването на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН, съответно чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, е
достатъчно в АУАН и НП да е посочено, че лицето извършва търговска
дейност на открито без необходимото разрешение /каквото е изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 23 от Наредбата/, но не и какви обстоятелства
са мотивирали актосъставителят и наказващият орган за този извод.
Обстоятелството дали лицето действително е извършвало търговия на
открито касае основателността на повдигнатото административнонаказателно
обвинение. Действително, в НП не са посочени доказателствата, от които се
установява извършването на нарушението, но това нарушение не е
съществено и не е ограничило правото на защита на въззивника, който е имал
възможност да се запознае със събраните по административнонаказателната
преписка доказателства след образуване на съдебното производство.
Съдът не се съгласява с жалбоподателката и по отношение
възражението й за нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 52 ал.
4 ЗАНН изисква наказващият орган да прецени направените срещу АУАН
възражения, но не и да обективира тази преценка в издаденото наказателно
постановление. Така и според разпоредбата на чл. 57 ал. 1 ЗАНН сред
реквизитите на НП не се включват съображенията на наказващия орган по
наведените възражения. На следващо място според чл. 52 ал. 4 ЗАНН
наказващият орган извършва разследване на спорните обстоятелства, когато е
необходимо, т.е. извършването на разследване на спорните обстоятелства не е
императивно задължение, а е предоставено изцяло в преценката на
наказващия орган за необходимостта от подобно разследване.
Неизвършването на разследване на спорните обстоятелства не е
самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като в съдебното следствие
съдът следва сам да провери и установи всички обстоятелства от състава на
нарушението и ако се установи фактическа обстановка, различна от
възприетата в НП, това има за последица отмяна на НП поради недоказаност
на административнонаказателното обвинение, а не поради съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство.
Предвид гореизложеното се налага извод за липса на формални
процесуални основания за отмяна на обжалваното НП. Настоящата съдебна
инстанция обаче намира, че е налице нарушение на материалния закон.
6
Основателни са възраженията на жалбоподателката, че неправилно е
определен субекта на нарушението и административнонаказателната й
отговорност е ангажирана в нарушение на материалния закон. От справката
от ТД на НАП - София за трудови договори се установява, че към датата на
проверката - 06.11.2021г. жалбоподателката И. К. се е намирала в трудово
правоотношение с дружеството "хххххххх" ЕООД. От гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелката А. К. е видно, че по
време на проверката е изискан касов бон от разположено на подвижните
съоръжения фискално устройство, от който е установен търговецът, за чиято
сметка са извършвани продажбите, а именно дружеството - работодател на
жалбоподателката "хххххххх" ЕООД и именно юридическото лице е адресат
на дадените с констативен протокол № КП - 21-0060531/06.11.2021г.
предписания. Налице са достатъчно доказателства /част от които са били
известни и на актосъставителя и на наказващия орган/, че жалбоподателката е
извършвала продажба на стоки не от свое име и за своя сметка, а при
изпълнение на задълженията си по трудовото й правоотношение с
дружеството "хххххххх" ЕООД. Ето защо в случая и при липсата на издадено
разрешение за извършване на търговия на открито от кмета на района, е
следвало да се ангажира имуществената отговорност на работодателя
"хххххххх" ЕООД, а не административнонаказателната отговорност на
работника. Неоснователно е позоваването на процесуалния представител на
наказващия орган на разпоредбата на § 3 т. 3 от ДР на Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община. Разпоредбата на § 3 т. 3 от ДР на Наредбата препраща по отношение
на дефиницията за "търговец" към легалната дефиниция, дадена в § 13 т. 2 ДР
на Закона за защита на потребителите, според която "търговец" е всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от
своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния
сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
Разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от Наредбата предвижда в случаите на
нарушение на чл. 23 от Наредбата да се ангажира административната
отговорност на виновните лица, едноличните търговци и юридическите лица.
Санкционната разпоредба на чл. 36 ал. 1 от Наредбата предвижда
възможността за ангажиране на отговорността както на физически, така и на
7
юридически лица и ЕТ. Административнонаказателната отговорност на
физическите лица следва да се ангажира тогава, когато извършват търговия
от свое име и за своя сметка в нарушение на изискванията на Наредбата.
Когато обаче дейността се осъществява по изпълнение на трудово
правоотношение, следва да се ангажира отговорността на работодателя -
търговец. На този извод сочи и систематическото тълкуване на разпоредбите
на чл. 24 и чл. 25 от Наредбата, които уреждат реда за подаване на заявление
и издаване на разрешение за извършване на търговия на открито, както и
неговото съдържание. Разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от Наредбата не
изискват издаване на самостоятелно /отделно от издаденото за търговеца/
разрешение за всяко лице, което осъществява дейност от името и за сметка на
търговеца. Съгласно чл. 24 ал. 2 от Наредбата в заявлението за издаване на
разрешение следва да се посочат наименованието и ЕИК на търговеца, както
и лицето, което извършва търговската дейност от името на търговеца.
Съгласно чл. 25 ал. 2 от Наредбата в разрешението задължително се посочат
търговецът (производител), лицето, което представлява търговеца, и лицето,
което извършва търговската дейност от името на търговеца. Т.е. не е
необходимо издаването на отделно разрешително за търговеца и за лицето,
което осъществява търговската дейност от името на търговеца. Видно е също
така, че разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от Наредбата провеждат
разграничение между търговеца и лицето, което осъществява търговската
дейност от негово име, за разлика от препращащата разпоредба на параграф 3
т. 3 от ДР на Наредбата. Ето защо съдът намира, че разрешение за извършване
на търговия на открито следва да притежава лицето - физическо или
юридическо, от чието име и за чиято сметка се извършва търговската
дейност, а не онова лице, което по силата на трудов или граждански договор,
извършва търговската дейност от негово име и за негова сметка. В случая,
като е ангажирал административнонаказателната отговорност на физическото
лице - работник, вместо на юридическото - работодател, наказващият орган е
приложил неправилно материалния закон, поради което и обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени.
При този изход на производството право на присъждане на разноски
има въззивникът, като претенция в тази насока е заявена в съдебно заседание.
Съгласно представения договор за правна помощ жалбоподателката е
направила разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,
8
00 лева, които следва да се възложат в тежест на Столична община.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-Т-И-21-04-
483/18.02.2022 г., издадено от заместник - кмет на Столична община, с което
на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община на И. М. К., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300.00 /триста/ лева за нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
Столична община с адрес: гр. София, ул. "Московска" № 33 ДА ЗАПЛАТИ
на И. М. К., ЕГН **********, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща
заплатени по делото разноски за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII от АПК
пред Административен съд – София - град на основанията, предвидени в
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9