№ 641
гр. Бургас, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100500380 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК,
образувано по жалба с вх.№3298/14.03.2022г. на БОС, подадена от
ответницата по гр.д.№4488/2021г. по описа на БРС–СТ. Г. Б., ЕГН *********
от ************* чрез адвокат З.Н.- САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.”Христо Белчев“ №21, кантора №102 против Решение № 1664/22.12.21г. по
горното гражданско дело на БРС.
Въззивната жалба съдържа оплаквания, че горепосоченото решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли
се за неговата отмяна и за произнасянето на ново, с което исковете бъдат
отхвърлени изцяло, както и за присъждане на разноските за две съдебни
инстанции.
Страната счита за незаконосъобразен основния извод на
първоинстанционния съд за наличие на фактическия състав на
неоснователното обогатяване.Сочи, че процесните пари не са принадлежали
на наследодателя на страните, а на неговата дъщеря- трето неучастващо в
производството лице.Намира, че в случая не са налице предпоставките,
визирани в хипотезата на чл.59 от ЗЗД- обедняване на търсещото защита лице
и обогатяване на лицето, срещу което се търси защита при корелация между
двата факта.
Макар наследодателят да е имал вземане към банката за вложените в
1
нея по договор за банков депозит процесни суми, те не са били негови и не са
били включени в наследството му.Респективно ищците нямат върху тях
наследствени права. Неправилно според страната е отчетено и естеството на
правоотношенията между наследодателя и банката. Договорът за влог не
поставя изискване средствата да бъдат собствени на влогодателя.
Първоинстанционният съд не бил направил обсъждане и анализ на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. В тази връзка се
акцентира върху важността на данните от показанията на св. Станимиров,
сочещи вложените парични средства за притежание на трето лице. Не се
правят нови доказателствени искания.
В отговора на въззиваемите ищци- Б. Б. Б. ЕГН********** и СТ. Б. Б.
ЕГН**********- двамата чрез адвокат П.З., със съдебен адрес:гр. Бургас, пл.
„Баба Ганка“№4, ет.3, Адвокатска кантора „З. и Партньори“, въззивната
жалба се оспорва като неоснователна, а решението на първата инстанция се
сочи за правилно и обосновано. Поддържа се, че при постановяването му не
са допуснати твърдените от въззивника нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззиваемите
сочат, че по релевантните за казуса факти няма спор, а правните съображения
на първата инстанция, подчинени на приложимия в случая чл.59 от ЗЗД,
аргументирали крайния й извод за основателност на заявените претенции. Те
се солидаризират със заключението на първата инстанция, че паричните
средства по личния влог на наследодателя не са принадлежали на трето за
спора лице. Намират, че ответницата не е била оправомощена да действа от
името и за сметка на наследодателя след неговата смърт, нито да погасява
евентуални негови парични задължения към трети лица. Считат за
ирелевантни за настоящия спор отношенията между трети лица и покойния.
Поддържат, че районният съд напълно обосновано и правилно не е обсъждал
нито кредитирал свидетелските показания, споделящи данни за тези факти.
Считат, че ответницата не притежава материално правна и процесуална
легитимация да предявява чужди права, още по-малко да претендира чуждо
вземане. В обобщение на горното молят за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като законосъобразно и правилно. Дирят
направените съдебно-деловодни разноски. Не ангажират нови доказателства.
Проверката на въззивния състав, с Определение №904/13.04.22г.,
констатира, че въззивната жалба е допустима, а служебната проверка по
чл.269 от ГПК, сочи съдебното решение на БРС за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд
оплаквания за правилността на първоинстанционното съдебно решение, при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на
действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано пред първата инстанция по
искова молба на Б. Б. Б. и СТ. Б. Б., против СТ. Г. Б., за установяване със сила
2
на пресъдено нещо, че ответницата дължи на всеки от тях сумата от 1890
евро(общо 3780 евро), съответстваща на припадащата им се по наследство от
покойния Б А Б, поч. 09.04.2020г. по 1/4 наследствена част от притежавания
приживе негов банков влог в размер на 7560 евро.
Горните вземания се сочат за дължими ведно със законната лихва за
забава върху тях, считано от 20.04.2021год.(датата на завеждането на
заповедното производство за присъждане на горните суми пред Бургаския
районен съд), до окончателното им изплащане.
За тези вземания по ч.гр.д. №2769/2021 год. на БРС в полза на ищците
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но ответницата ги
оспорила в срок, като недължими.
В същност С.Б. била изтеглила целия горепосочен паричен депозит от
сметката на покойния наследодател в деня на смъртта му(част безкасово и
част – кешово), без да има такива правомощия, поради което съответните
части на ищците – наследници, се дирят от нея.Считат, че тя се е обогатила с
процесната сума за тяхна сметка.
Така предявените обективно и субективно съединени искове са с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.59 ЗЗД.
В първа инстанция ответницата е оспорила ищцовите претенции като
неоснователни, с твърдението, че процесните парични суми са били
собственост на сестрата на ищците- А Б Б-Ф, която е и дъщеря на ответницата
и наследодателя, а също наследница на последния. Парите по депозита били
предназначени за заплащане на строителни дейности по неин недвижим имот
в гр.Бургас, а тя живеела в чужбина със съпруга си, което обяснявало защо
сумите се намират в банковата сметка на баща й.Ангажирала е гласни
доказателства в тази връзка.
Първоинстанционният съд е уважил заявените установителни искове
изцяло, като е приел за неоснователни и недоказани възраженията на
ответната страна, че процесните средства не са били притежание на
наследодателя, а на трето за делото лице.
Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, като в
тяхна подкрепа излага следните съображения:
Фактите, релевантни за казуса, са безспорни пред този съд, поради
което се приемат така, както са установени от първата инстанция на база
събраните доказателства. Ищците по делото са синове от предходен брак на Б
А Б, поч.09.04.2020г. в 2,30часа, а ответницата е негова преживяла съпруга.
Съпрузите Б.и имат и общо дете- дъщеря- А Б.-Ф.Наследниците на покойния
по закон са общо четирима и дяловете им са равни.
Приживе наследодателят на страните бил титуляр на срочен депозит в
„Първа инвестиционна банка“ АД, отчитан по банкова сметка с IBAN BG41
FINV 9150 2017 2480 54, с наличност в размер на 7560,26 евро към датата на
смъртта му - 09.04.2020 год.На същата дата, безспорно след смъртта на
3
съпруга си, ответницата се разпоредила с посочената сума изцяло, като
превела по своя банкова сметка 7000 евро, а останалите 560 евро- изтеглила в
брой.
Разпитаният по делото св.Станимиров установява, че сестрата на
ищците- Ана Ф- му предала за съхранение предназначената за дообзавеждане
на неин имот в гр.Бургас сума от 18 500 лв., която той предал на баща й-
покойния наследодател.Последният я внесъл на паричен влог в „Първа
инвестиционна банка“ АД.Именно сумите по този влог били предмет на
заявените от ищците искове.
Спорът на страните е изцяло правен и се корени в това, дали
претендираните като вземане суми са били собствени на наследодателя към
датата на смъртта му с твърдението, че са принадлежали на трето лице. От
последното се прави извод, че спорните парични средства не са били част от
наследствената маса и ищците нямат никакви права над тях.
Този спор въззивната инстанция разрешава на плоскостта на
разсъжденията за съдържанието на наследствената маса, така:
Правната доктрина и съдебната практика приемат, че наследството
представлява съвкупност от всички имуществени права и задължения на
наследодателя, назовавано още „наследствена маса“ или „наследствено
имущество“. Състои се от правото на собственост върху движимите и
недвижими вещи на наследодателя, налични към деня на смъртта му, вкл.
дружествени дялове и акции в търговски предприятия или цяло
предприятие(ЕТ или ЕООД), както и авторски права, а също облигационни
вземания от трети лица(от трудов или граждански договор, възнаграждения и
вземания от облигационни договори, като наем, заем, от банки по договори за
банков влог и др.), правото на пенсия, на обезщетение, на застраховка в
случай на смърт на наследодателя, а също и исковете в тяхна защита.
Наследява се правото на иск за непозволено увреждане и иск за разваляне на
двустранен договор, поради неизпълнение. Наследствената маса включва и
всички имуществени задължения на наследодателя.
Съобразно горното, следва да се заключи, че както интелектуалната
собственост и тази върху движими и недвижими вещи, така и наличните у
наследодателя парични средства, представляват негово имущество,
подлежащо на разпределение между наследниците, съобразно дяловете им,
тъй като фактът на държането на средствата от праводателя, е основание да се
счетат за негова собственост.
Когато обаче паричните средства се намират в банки под формата на
влогове, депозити и др. под., те не се разпределят директно, а
правоприемниците наследяват правото на вземане за тях от третото лице-
влогоприемател. Правото на вземане на вложените суми произтича не от
факта на държането им, респективно на собствеността им преди вложението,
а от създадената с влогоприемателя облигационна връзка. Т.к. право на
вземане за вложените суми, съгласно договора, е имал само влогодателят, без
4
значение дали е бил техен собственик, правоприемниците му онаследяват
същото облигационно право на вземане, съобразно дяловете си, независимо
дали е бил собственик на парите.
От горното следва, че възражението за принадлежността на процесните
суми на трето за делото лице, е ирелевантно за настоящия спор и не следва да
бъде разглеждано-респективно събраните по делото в тази връзка гласни
доказателства не подлежат на обсъждане.
Друго правно значение за казуса би имало твърдение на ответника за
собствено основание за получаване на спорното вземане.
В тази връзка съдът съобразява, че ответник по делото е преживялата
съпруга на наследодателя-явяваща се също негов правоприемник с дял от ¼ ,
равен на дяловете на всяко от трите му деца, безспорно изтеглила всички
средства от депозита на покойния след смъртта му, без обаче да твърди върху
претендираните от ищците суми свои права.
С това си действие, опосредено от банката, дължаща предаване на
вложените средства на всички наследници на влогодателя, съобразно
дяловете им в наследството, ответницата е получила на основание
универсално правоприемство само собствената си ¼ част, но с процесните
суми, съответстващи на дяловете на ищците, се е обогатила неоснователно за
тяхна сметка, т.к. ги е лишила от възможността да увеличат патримониума си
с тях, т.е. е причинила обедняването на двамата наследника. Ответницата не е
въвела доводи за собствено основание да задържи средствата на ищците, а е
изтъкнала само наличието на чужди права, които няма признат от закона
интерес да защитава, респективно не може да противопостави на
претендентите.
В обобщение на горното и т.к.основните предпоставки, изискуеми от
хипотезата на чл.59 от ЗЗД са налице в случая- обогатяване на ответната, за
сметка обедняването на ищцовата страна, заявената по делото претенция
срещу ответницата, следва да бъде уважена. Всеки от ищците има право на по
¼ част от наличния към момента на смъртта на наследодателя паричен
влог(7560 евро), т.е.на по 1890 евро, следователно всеки от тях има право на
вземане в този размер спрямо отнелата им това наследство Ст.Б..
Тъй като по делото няма данни вземането на ищците да е било
удовлетворено по време на висящия процес от ответната страна, е налице
забава за изпълнение, от момента на поискването на наследените парични
средства по депозита от ответницата, т.е. от подаването на исковата молба, до
окончателното изплащане.
В обобщение на горните разсъждения по спора и с оглед съвпадението
на правните изводи на двете съдебни инстанции по него, решението на БРС
следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването, въззивницата няма право на разноски, а
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на такива в пълен размер има право
въззиваемата страна.По делото има данни за уговорено и заплатено
5
адвокатско възнаграждение за защитата на въззиваемите по делото в размер
на 300лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивницата.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1664/22.12.21г. по гр.д.№ 4488 по описа
на БРС за 2021г.
ОСЪЖДА СТ. Г. Б. да заплати на Б. Б. Б. и СТ. Б. Б. съдебно-деловодни
разноски за производството по в.гр.д.№380/22г. по описа на Окръжен съд-
Бургас, в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6