РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. К., 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500098 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена от Д г. „В., Н. и Л.“ гр. К., чрез
представител по пълномощие, въззивна жалба вх. N 3491/24.09.2025 г. по входящия
регистър на РС – К., против решение N 107 от 16.03.2025 г. по гр.д. N 1634/2024 г. по
описа на РС К., поправено с решение N 134 от 28.03.2025 г. по гр.д. N 1634/2024 г. по
описа на РС-К., с което въззивникът е осъден да заплати на А. Г. Ш. от гр. К., сумата
6089.17 лв., от която: 2 199.46 лв., представляваща разлика между изплатеното и
неплатено и дължимо увеличение на месечното трудово възнаграждение за положен
труд за периода, считано от 01.01.2023 година до 31.07.2023 г. на основание чл. 128
КТ, съгласно Анекс N ****** от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование N Д01 - 269 от 06.12.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба на
25.11.2024 г., до окончателното й изплащане; сумата в размер на 324.27 лв.,
представляващи разлика между изплатеното и неплатено и дължимо обезщетение по
чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 21 работни дни за
2023 година, съгласно Анекс N ***** от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование N Д01 - 269 от 06.12.2022
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба
на 25.11.2024 г., до окончателното й изплащане; сумата в размер на 3 565.44 лева,
представляваща разлика между изплатеното и дължимото й се обезщетение по чл. 222,
1
ал. 3 от КТ във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД, за 11 броя брутни трудови
възнаграждения, съгласно Анекс N ***** от 10.08.2023 г. към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование N Д01-269 от
06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
исковата молба - 25.11.2024 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 200
лв. с ДДС, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, а по
сметка на РС - К. и сумата в общ размер на 280.60 лв., представляваща дължима
държавна такса в производството/ в която част за държавна такса решението е
поправено с решение N 134 от 28.03.2025 г. по гр.д. N 1634/2024 г. по описа на РС-К. с
оглед погрешно посочване на наименованието на осъденото лице/, като с определение
N 385/19.03.2025г. по делото Д г. „В., Н. и Л.“ гр. К. е осъдена да заплати по сметка на
РС-К. и сумата 180 лв. платени от бюджета разноски за експертиза.
Решението на РС – К. се обжалва изцяло като неправилно поради допуснати
нарушения на материалния закон, с искане да се отмени и да се постанови ново, с
което предявените искове да се отхвърлят. С жалбата не се сочат доказателства и не се
правят доказателствени искания. Оплакванията на жалбоподателя се изразяват в
несъгласие на приетото от първоинстанционния съд, че по отношение на получаваната
индивидуалната основна заплата от А. Г. Ш. преди прекратяване на трудовото й
правоотношение, са били налице предпоставките и условията за приложението на
чл.27, ал.3, т.2 от КТД N Д01-269/06.12.2022г. за системата за предучилищното и
училищното образование, изменен с Анекс N Д01-192/10.08.2023г. към КТД, с довод,
че от задължителния харктер на Анекса и КТД не следва, че могат да бъдат приложени
пряко към индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, тъй като
в анекса не се договоря конкретен размер на същите и той се договаря от работодателя
съгласно чл.23 от посочения КТД и чл.66, ал.1, т.7 от КТ чрез сключване на трудов
договор, в който се съдържа конкретния размер на основното и допълнителните
трудови възнаграждения, съответно конкретното увеличение се извършва при
условията на индивидуално договаряне с допълнително споразумение към трудовия
договор по реда на чл.119, ал.1 от КТ, вр. чл.16, ал.1 от Наредба N 4/20.04.2017г. за
нормиране и заплащане на труда, осъществяването на което в случая не е възможно,
тъй като трудовият договор на ищеца е бил прекратен. Наред с това, към 10.08.2023г .
ищецът не е била член на синдикалната организация и по аргумент на чл.57 от КТ и
чл.4 от КТД същият е нямал действие спрямо нея, защото тя е била член до
прекратяване на трудовия й договор, в която връзка неправилно съдът приел, че е
налице обратно действие на сочения анекс, с който е изменен текста на т.1 на чл.27,
ал.1 и същият следва да се тълкува в смисъл, че за лицата, които са били в трудово
отношение към 01.01.2023г., намиращи се в системата на предучилищното и
училищното образование, се определят минимални основни заплати, считано от
01.01.2023г., т.е. договореностите по него се прилагат само за заетите в народната
2
просвета и по действащи трудови договори. В този смисъл се сочи, че било изразеното
от Министерство на образованието и науката, страна по КТД, становище с писмо с изх.
N ОД02-4320/05.10.2023г. и с писмо N 0602-987/28.09.2023г. на заместник-министър на
образованието и науката относно прилагането на анекса от 10.08.2023г. към КТД, дало
в същото и задължително тълкуване съгласно чл.51, ал.1 от ЗНА.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия А. Г. Ш. от гр. К., чрез представител по пълномощие, с който се излагат
съображения за нейната неоснователност. С отговора не се сочат доказателства и не се
правят доказателствени искания.
Подадена е и частна жалба от Д г. „В., Н. и Л.“ гр. К., чрез представител по
пълномощие, против определение N 385 от 19.03.2025 г. по гр. д. N 1634/2024 г. на
Районен съд – К.. Определението се обжалва като неправилно поради нарушение на
материалния закон.
Отговор по частната жалба не е постъпил от въззиваемия А. Г. Ш. от гр. К..
В съдебно заседание въззивникът Д г. „В., Н. и Л.“ гр. К. поддържа въззивната
жалба чрез представител по пълномощие, който претендира разноски по списък по
чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият А. Г. Ш. от гр. К. не се явява и не се
представлява, като поддържа оспорването на въззивната жалба с писмено становище
на представителя й по пълномощие.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
подадена от ищеца А. Г. Ш. от гр.К., с която срещу ответника Д г. „В., Н. и Л.“ гр. К.,
са предявени/ в т.ч. и след допуснато изменение по размер/ обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за сумите, за които е постановено обжалваното решение.
Исковете са основани на следните обстоятелства: полаган от ищеца труд по силата на
сключен трудов договор на длъжност „старши учител“ в ДГ „В., Н. и Л.“ гр. К.,
прекратяване на трудовото правоотношение при условията на предизвестие, считано
от 01.08.2023г. със заповед N 351/31.07.2023г. на директора на ДГ „В., Н. и Л.“ гр. К. на
основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, в която са посочени дължимите й се обезщетения
по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 21 работни дни и по
чл.222, ал.3 от КТ, вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД в размер на 11 брутни работни заплати;
3
получавано основното възнаграждение от ищеца преди прекратяване на трудовото й
правоотношение в размер на 1 533 лв.; сключен на 10.08.2023г. между МОН,
СРСНПББ, СДСОРБ, НУС към КНСБ и Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“
Анекс N Д 01- 192 към Колективен трудов договор/КТД/ N Д01-269/06.12.2022г. за
системата на предучилищното и училищното образование, съгласно чл.27, ал.1, т.2,
б.“б“ и чл.27, ал.3, т.2 от който за системата на предучилищното и училищното
образование се определят минимални основни заплати с увеличение не по-малко от 15
%, като конкретно предвидените в тези разпоредби условия са приложими и спрямо
получаваната от ищеца индивидуална основна заплата преди 26.07.2023г., за което
ищецът отправила искане към ДГ „В., Н. и Л.“ гр. К., с получен отговор, че не са
налице условията за увеличение на тази заплата за минал период, обуславящо правния
интерес от предявяване на исковете за изплащане на разликата в дължимите се на
ищеца индивидуална основна заплата за периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. включ.
и обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.222 от КТ, вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД в
резултат на увеличението.
С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът ДГ „В., Н. и
Л.“ гр. К. чрез представител по пълномощие, е оспорил исковете по съображения,
изложени и във въззивната жалба, за недължимост на претендираните суми поради
неприложимост спрямо ищеца на разпоредбите на Анекс N Д 01-192 към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 10.08.2023г., с оглед
обстоятелството, че към датата на подписването му, ищeцът не е била в трудово
правоотношение с ответника, не е била член на съответната синдикална организация и
е нямало основание да се начислят претендираните суми.
Установява се от доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, наличие
на трудово правоотношение между страните, което след връчено предизвестие с изх. N
111/01.06.2023 г., е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ със Заповед N
351/31.07.2023г. на директора на ДГ ”В., Н. и Л.“, гр.К., считано от 01.08.2023г.,
докогато от ищеца е изпълнявана длъжността „старши учител“. В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено на уволнената да се изплатят
обезщетения по чл.222, ал.3 и във вр. чл.31, ал.1, т.2 от Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни
заплати, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по
чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 21 работни дни.
Установява се от служебна бележка изх. N 124/14.11.2024 г., изд. от председател
на СРС „Подкрепа“-К., , че ищецът е дългогодишен член в синдикалната организация
към детската градина и до прекратяване на трудовите й правоотношения е била
редовен синдикален член, в което качество ползва всички права, дадени й от Кодекса
на труда и Колективния трудов договор/КТД/ за отрасъл „Образование“ от 28.12.2023г.
и КТД на ниво Община К..
4
Приети са като доказателство по делото Колективен трудов договор /КТД/ за
системата на предучилищното и училищното образование N Д01-269 от 06.12.2022г.
за системата на предучилищното и училищното образование, подписани между
Министерство на образованието и науката, от една страна, Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите
в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна – в
качеството им на работодател и Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат
„Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски
синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, в качеството им
на синдикати, от трета страна.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2, б.“б“ от Анекса, за системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални основни
заплати, считано от 01.01.2023г., като за педагогически специалист –старши учител и
старши възпитател то е 1 763 лв.. В чл.27, ал.2 от анекса е посочено, че осигурените
средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от
01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно
чл.27, ал.3, т.2 от анекса индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и
новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15 %.
Не е спорно, че преди прекратяване на процесния трудов договор основната
заплата на ищеца А. Г. Ш. е в размер на 1 533 лв., т.е. не надвишава предвидения в
чл.27, ал.1, т.2, б.“б“ от Анекса нов размер на минимална основа заплата от 1 763 лв. и
не се спори, че размерът от 1 533 лв. попада в хипотезата на увеличението от гл.т. на
предвидения диапазон на размер.
От неоспореното заключение на назначената пред първоинстанционния съд
съдебно-счетоводна експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно заседание, се
установява, че разликата между полученото от ищеца възнаграждение за процесния
период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023г. и увеличението при база на минимална работна
заплата след увеличението от 1 763 лв., с 15 % съгласно Анекс N *****/10.08.2023 г.
към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование, ще е общо 1 706.73 лв. като нетен размер и 2 199.46 лв. като брутен
размер; разликата между полученото от ищеца обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ и увеличението с 15 % съгласно същия анекс е
324.27 лв.; разликата между полученото от ищеца обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ и
увеличението с 15 % съгласно същия анекс е 3 565.44 лв..
5
След изслушване на заключението по съдебно-счетоводната експертиза ищецът
е увеличил предявените искове за неизплатени в пълен размер трудово възнаграждение
и за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ до размерите, установени от заключението, а
този по чл.224, ал.1 от КТ е намалил до установения от вещото лице размер, до които
размери първоинстанционният съд е уважил исковете, като върху всяка главница
съгласно заявеното в исковата молба е присъдил законна лихва, считано от
25.11.2024г./дата на предявяване на исковете/ до окончателното им изплащане.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Спорно по делото е дължими ли са претендираните искови суми след като към
деня на подписване на Анекс N *****/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование ищецът не е лице, заето в
системата на преудчилищното и училищното образование.
Съгласно чл. 54 от КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, като съгласно чл. 56 от КТ
колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно
съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в
колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54. В чл. 57, изр.1-во от КТ е
регламентирано, че колективният трудов КТД има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, в
индивидуалните им отношения с работодателя.
С приетото изменение на процесния колективен договор с Анекс N
*****/10.08.2023 г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се
прилага, считано от 01.01.2023г. за работните заплати на заетите в системата на
образованието, от което следва извод, че е налице преуреждане на заварените и
уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието относно
размера на работните заплати. Преуреждането по този начин на заварените
правоотношения е израз на забраната за дискриминация при упражняване на правото
на труд, уредена в чл.6, ал.2 от КТ и в чл.8, ал.3 от КТ и на равното третиране при
заплащане на труда на работещите при еднакви условия в един и същи времеви
период.
Ретроактивното действие се прилага и по отношение на трудовото
възнаграждение на ищеца, която е синдикален член на синдикалната организация,
сключила колективния трудов договор и анекса към него до датата на прекратяване на
трудовия й договор, което обстоятелство не е спорно между страните, а именно е член
на Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, поради което
подписаният на 10.08.2023г. анекс се прилага и спрямо нея, поради което като страна
по трудово правоотношение в обхвата на периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г.
6
включ. има право да получи увеличение на трудовото си възнаграждение за този
период в размерите, предвидени с процесния анекс, както и припадащото й се
увеличение на изплатените към прекратяване на трудовото й правоотношение
обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ, тъй като съгласно чл.228, ал.3
от КТ база за определяне на същите е брутното трудово възнаграждение, получено от
работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
И тъй като размерът на така посоченото възнаграждение е преуреден, считано от от
01.01.2023г., като същият е увеличен, то и посочените обезщетения са дължими в
увеличен размер.
В потвърждение на извода, че с Анекс N *****/10.08.2023 г. към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022 г. е уговорено обратно действие на клаузите на колективния трудов договор,
предвиждащи увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15%
и на непедагогическия персонал е и §46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на
Република България за 2023г./обн.ДВ, бр.66 от 01.08.2023г./, с който е предвидено
увеличение на минималната работна заплата в сферата на предучилищното и
училищното образование и който има действие от 01.01.2023г., както и публикуваната
в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба N 4 от
20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на
образованието и науката, в §2 на която се съдържат промени в Приложение N 3
относно минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти. Съгласно §3 от Заключителна разпоредба на същата
наредба, наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с
изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.. Т.е. и наредбата, с която се
изменя Наредба N 4, придава обратно действие на увеличението на работните заплати,
в унисон на процесния Анекс. Следователно, поради обратното действие на клаузите и
разпоредбите, касаещи увеличението на работните заплати на педагогическия и
непедагогическия персонал в процесния Анекс и в цитираната Наредба N 4, всички
учители и непедагогически специалисти в системата на предучилищното и
училищното образование, които членуват в Синдиката на българските учители, които
са с прекратени трудови правоотношения към момента на сключване на Анекса, но са
били в трудово правоотношение със съответната образователна институция към
01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото си правоотношение, независимо
от причината за прекратяването, в т.ч. и въззиваемият по настоящото дело като
попадаща в обхвата на посочените лица, имат право на договорения увеличен размер
на възнаграждението, като увеличеният размер на възнаграждението се дължи за
периода от 01.01.2023г. до датата на прекратяване на трудовия договор на служителя, а
7
по изложените по-горе съображения увеличението следва да се вземе предвид и при
определяне размера на дължимите при това прекратяване обезщетения. Без значение е
дали след прекратяване на трудовото правоотношение лицето, имащо право на
увеличение е било член на синдикалната организация, защото увеличението се отнася
само до периода, през който е полагало труд като педагогически специалист, през
който е имало качеството на член на синдикална организация.
Тълкуването, на което се позовава въззивникът, изразено от Министерство на
образованието и науката като страна по КТД, в становище с писмо с изх. N ОД02-
4320/05.10.2023г. и с писмо N 0602-987/28.09.2023г. на заместник-министър на
образованието и науката относно прилагането на анекса от 10.08.2023г. към КТД, че
договореностите по него се прилагат само за заетите в народната просвета по
действащи трудови договори, няма характер на задължително тълкуване съгласно
чл.51, ал.1 от ЗНА, защото разпоредбата урежда хипотеза на тълкуване на нормативен
акт, а не тълкуване на договор, какъвто в случая е анексът, както и колективният
трудов договор, който е анексиран с него. Последните са многостранни договори и по
аргумент от чл.20, изр. 1-во от ЗЗД автенично тълкуване може да бъде направено
съвместно от всички страни по договора, с което да стане ясна общата им
действителна воля. В случая съдът приема, че тази воля е всички заети в периода от
01.01.2023г., но освободени от работа до датата на подписване на анекса, да получат
увеличение на възнаграждението си и на дължимите им други обезщетения при
прекратяване на трудовия им договор, така както такова увеличение ще получат и
останалите заети през този период, трудовите договори, на които не са били
прекратени.
При това, оплакванията във въззивната жалба за допуснати нарушения на
материалния закон, са неоснователни. В тази връзка съдът споделя мотивите на
първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваното решение, с което първоинстанционният
съд е уважил предявените искове до предявените им и доказани размери, по
съображения, които съвпадат с изложените от настоящата инстанция, е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, в т.ч. и в частта за
разноските и държавната такса, възложени в тежест на въззивника, поради правилното
им определяне.
Допълнително, с определение N 385 от 19.03.2025 г. по гр. д. N 1634/2024 г. на
Районен съд – К. на основание чл.77 от ГПК, вр. чл.78, ал.6 от ГПК Д г. „В., Н. и Л.“
гр. К. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд -К. сумата от 180 лв. за платени
от бюджета разноски за експертиза. Подадената срещу това определение частна жалба
на Д г. „В., Н. и Л.“ гр. К., чрез представител по пълномощие, е неоснователна. С оглед
крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.6, вр. чл.77 от ГПК в тежест на
8
ответника по исковете, са направените от бюджета на съда разноски, тъй като делото е
решено в полза на лице, освободено от разноски/както и от държавна така/ по делото,
когато осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.
Поради това определението не е постановено при нарушение на материалния закон и
следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото, в приложение на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК
въззивникът няма право на разноски и в негова тежест са направените от въззиваемия
разноски, които възлизат на 1 200 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 107 от 16.03.2025 г. по гр.д. N 1634/2024 г. по
описа на РС – К., поправено с решение N 134 от 28.03.2025 г. по гр.д. N 1634/2024 г. по
описа на РС-К..
ПОТВЪРЖДАВА определение N 385 от 19.03.2025 г. по гр. д. N 1634/2024 г. на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА Д г. „В., Н. и Л.“ гр.К., ул.М. М. N 6, общ.К., обл.К. да заплати на А.
Г. Ш. с ЕГН **********, гр.К., ул.Л. N *, бл.Б. N *, вх.*, ет.*, ап.*, общ.К., обл.К.,
сумата 1 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9