№ 151
гр. Благоевград, 27.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Търговско дело №
20211200900011 по описа за 2021 година
Производството по делото образувано по искова молба от „Б." АД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от В.М.С. - Главен
изпълнителен директор и Ю.Б.Г.-Изпълнителен директор чрез пълномощника
им: Д.С.П. - гл.юрисконсулт, съдебен адрес: гр. П. телефон: **********
против С. Е., гражданин на Р., роден на *** г. , с адрес: гр. В. и настоящ адрес:
гр. С..
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените
искове допустими, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 от ГПК, изготви
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Ищецът твърди, че на 19.09.2017 г. между „Б." АД, от една страна като
кредитор, и С. Е., от друга страна като кредитополучател, е сключен договор
за кредит за текущо потребление, по силата на който „Б." АД е предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на 25 000,00 евро.
Сочи, че уговореният срок за издължаване на кредита е 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване, а съгласно т. 3 от договора, кредитът
се усвоява еднократно в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на
договора за кредит по посочена в договора разплащателна сметка, открита на
името на кредитополучателя, а именно В.. Погасява се, чрез същата
разплащателна сметка, съгласно т. 5 от договора, а отчитането по кредита се
извършва по кредитна сметка 11/24717557. Ищецът твърди,че кредитът е
усвоен изцяло на 19.09.2017 г. в съответствие с т. 3 от Договора за кредит чрез
посочената по-горе разплащателна сметка, видно от извлеченията от
1
кредитната сметка на ответника, както и от счетоводните книги на Банката
относно дълга.
Ищецът твърди, че падежната дата за издължаване на месечните вноски
е 25-то число на месеца, съгласно т. 6 от договора, като страните са уговорили
в т. 7 от договора, че кредитът ще се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 7,95% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-
месечен Sofibor, който към дата на подписване на договора за кредит е в
размер на 0,268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност
нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,682%, при
изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране
на Б. АД" и приложенията към него, сключен между страните.
Сочи още, че при прекратяване на договора за ползване на пакета, освен
ако в същия договор не е изрично предвидено друго, кредитополучателят губи
правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент
се увеличава, чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на
13,182%. Максималният размер, до който може да достигне лихвеният
процент в резултат на прекратяване на договора за ползване на пакета, е
стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, формиран от 6-месечен Sofibor към съответната дата
и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,182%. В т.7.2 и т.7.3 от
договора за кредит, страните са договорили начина, реда и сроковете за
промяна на лихвения процент.
Твърди, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на
9,17 %, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в
Общите условия.
В исковата молба ищецът сочи,че на 19.09.2017 г. е сключен Договор за
залог на вземане по сметка в „Б." АД, като той обезпечава вземането на Б. АД
за главница , лихви и разноски по Договор за кредит за текущо потребление,
сключен между банката и С. Е. в размер на 25 000 евро.
Твърди се от ищецът, че санкциите при забавени плащания са
предвидени в т.18.1 от ОУ, като при забава на плащането на месечна вноска от
деня, следващ падежната дата, опредеЛ. в договора, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с
надбавка в размер на 10 процентни пункта. Ако Кредитополучателят погаси
2
дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за
забава не се прилага. В т. 19.1 от ОУ са изброени случаите, в които кредиторът
има право да превърне кредитът в предсрочно изискуем.
Ищецът сочи, че към датата на подаване на настоящата искова молба, са
налице 20 незаплатени, изцяло просрочени вноски, считано от 25.05.2019 г. до
25.12.2020 г., подробно описани в табличен вид, с посочен брой на неплатени
погасителни вноски, дати на падеж, размер на погасителни вноски, както и
коя част представлява главница, коя лихва и коя лихвен процент.
Ищцовото дружество твърди още, че към 18.01.2021 г. дългът на
ответника към Б. АД възлиза на: 27 401,61 евро /двадесет и седем хиляди
четиристотин и едно евро и шестдесет и един евроцента/, от които: главница:
22 085,25 евро; лихви: 5 125,76 евро - редовна възнаградителна лихва; 190,60
евро - лихва за забава /санкционираща лихва/.
Ищецът сочи, че съгласно т. 18.2 от Общите Условия, които
кредитополучателят е подписал и приел, при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък по кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на
10(десет) процентни пункта, а след тази дата-със законната лихва по чл. 86 от
ЗЗД.
Поради изложеното и на основание т.18.2 от Общите условия,
подписани от страна на кредитополучателя /приложение към исковата молба/,
от името на „Б.“ АД, с настоящата искова молба, ишецът прави изявление за
предсрочна изискуемост на целия кредит, тъй като са налице повече от 3 /три/
неплатени последователни погасителни вноски.
Отправено е искане за заплащане на следните суми, представляващи
дължими такива съгласно сключен Договор за кредит за текущо потребление
от 19.09.2017г., ведно с приложенията и Общите условия към него, а именно:
непогасена главница в размер на 22 085,25 евро; непогасена договорна
възнаградителна лихва в размер на 5 125,76 евро - редовна възнаградителна
лихва за периода от 26.04.2019 г. до 17.01.2021 г.; непогасена лихвена надбавка
за забава в размер на 190,60 евро - лихва за забава /санкционираща лихва/за
периода от 26.05.2019 г. до 17.01.2021 г.; законната лихва върху главницата от
3
предявяване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането както
и направените разноски по делото, в това число дължимата държавна такса,
депозити и разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е депозиран отговор от С. Е., чрез адв. Е.
А.Х., адв. М. А. и адв. Л. С., в качеството си на особени представители. В
същия изразяват становище за нередовност на исковата молба. Сочат, че не са
представени доказателства, че кредитополучателят знае да чете и говори
български език, както и документ, удостоверяващ, че същият е разбрал
смисъла и значението на подписаните от него документи. Тъврдят, че не са
представени и документи, с които да се доказва, че на кредитополучателят му
е бил назначен преводач, който да му разясни съдържанието и смисъла на
подписаните от него документи. С оглед това сочат, че целият договор е
нищожен поради нарушаване на добрите нрави.
Сочат още, че в договора е посочена само абсолютна стойност ГПР, но
липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на договора. Ответната страна твърди, че клаузите по
договора, в т.ч. и клаузата за възнаградителна лихва не са изндивидуално
уговорени, както и че клаузите на т.7: т.7.1: т.7.2: т.7.3: т.8 и т. 14 от Договора
за банков кредит са неравноправни клаузи. Правят възражение за нищожност
на клаузите в договора, касаещи определяне на лихвите — договорни
/възнаградителни/ и мораторни, наречени просрочени, както и неустойки,
поради тяхната неравноправност и поради противоречието им със ЗЗП.
Оспорват клаузата уреждаща наказателната надбавка от процесния договор за
кредит, като считат, че същата е неравноправна и по смисъла на чл.143 т.5,
т.18 и т.19 ЗЗП, тьй като задължава кредитополучателя да заплати
необосновано високо обезщетение и неустойка, посредством което се стига до
обогатяване на кредитодателя, без правно основание, и не позволява на
кредитополучателя да прецени икономическите последици от сключване на
договора. С отговора се прави възражение за нищожност и на разпоредбата на
т. 14 от договора за едностранна промяна на годишната такса за управление и
обслужване на кредита. Сочат още, че от приложения към исковата молба
погасителен план не се установява кога е изготвен същия, не е ясно дали той
посочва погасяване на кредита само с преференциалната надбавка в размер на
4
7.682% или визира погасяване на кредита и с надбавката от 13.182%, не става
ясно дали банката е изпълнила задълженията си по т.7.6 от Общите условия да
изготви и предостави на кредитополучателя актуализиран погасителен план и
изготвен ли е такъв. Твърдят, че от приложения към исковата молба
погасителен план не се установява кога е изготвен същия, както и че в
процесния договор за кредит, също така, липсва каквато и да е клауза, която
предоставя възможност на потребителя да прекрати договора.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на цялото вземане,
включително претендирани главница и съответно лихви, на основание чл.110
ЗЗД за главницата, а за възнаградителни и санкционни лихви, на основание
чл.111, б“в ЗЗД.
С оглед изложеното молят при преценка за редовност на исковата молба,
съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции
на „Б.“ АД с правно основание чл. 430 от ТЗ във връзка с чл.79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, като прогласи
нищожността на Договора за кредит за текущо потребление от 19.09.2017 г.,
като сключен при накърняване на добрите нрави и при условията на
евентуалност да прогласи нищожността на т. 7; т. 7.1; т. 7.2; т. 7.3, т. 8 и т. 14
от процесния договор за банков кредит, като неравноправни клаузи,
противоречащи на императивни законови разпоредби.
В депозираната допълнителна искова молба от „Б." АД се поддържа
подадената искова молба с аргументи, изложени в нея, като се оспорват
възраженията, направени в отговора на исковата молба. В допълнителната
искова молба се излага твърдението, че след като ответникът е подписал
договорът за кредит и общите условия към него, в т.ч. погасителния план и
приложенията, които са изготвени в писмена форма на български език, той е
владеел български език.
В отговора на допълнителната искова молба от С. Е., чрез адв. Е. А.Х.,
адв. М. А. и адв. Л. С., в качеството си на особени представители, се оспорват
всички възражения, направени в първоначалния отговор, по начина по който
са изложени.
С оглед обстоятелствената част и петитума на искова молба съдът
намира, че в рамките на процеса са предявени главни кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 430, ал. 2 от
5
ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно облигационно
правоотношение с ответника по делото, произтичащо от описания в исковата
молба Договор за банков кредит, изпълнение на поетите от негова страна
задължения по договора, както и да докаже размера и настъпване краен срок
за изпълнение на описаните в исковата молба вземания. В тежест на ответника
по спора лежи задължението да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания. Същият следва да установи
качеството си на изправна страна по договора и по – конкретно следва да
докаже, чрез надлежни доказателства и доказателствени средства.
Съдът, след като анализира представените от ищеца с исковата молба
писмени доказателства, както и направените доказателствени искания за
приемането им като доказателства, счита че същите са относими към предмета
на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и
необходими, досежно правно релевантните факти, които следва да бъдат
установени в настоящия исков процес. Ето защо на основание чл.157 ал.1
ГПК, същите следва да бъдат допуснати като доказателства с настоящето
определение.
Основателно е искането на страните за допускане на съдебно -счетоводна
експертиза, като вещото лице следва да отговори на поставените от страните
въпроси.
На основание чл. 190 от ГПК, следва да се задължи ищцовото дружество
да представи посочените в представеният с исковата молба „Частно банкиране
класик плюс“ договори и актуалния погасителен план.
По отношение искането да бъде задължено ищцовото дружество да
представи в оригинал приложените по делото писмени доказателства:
Договор за кредит от 19.09.2017 г., заедно с Общи условия към него и Договор
за залог на вземане, също от 19.09.2017 г., съдът счита, че същото не следва да
се уважава, доколкото представените такива са с необходимата заверка.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
6
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. За приключване на делото със спогодба е нужно
явяване на двете страни в съдебно заседание.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА т. дело № 11/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Благоевград, 14 състав за 08.05.2025 г. от 10:30часа, за която дата и час да се
призоват страните по делото.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА, на основание чл.146, ал. 4 от ГПК, представените от ищеца
към исковата молба документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, допълнителната искова молба и отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 600,00 лева , вносими от
ищеца в 1-седмичен срок от връчване на настоящия съдебен акт, като в
същият срок следва да представи и вносната бележка в деловодството на
БОС. В противен случай, при невнасяне на депозита, делото ще приключи при
наличния доказателствен материал. Вещото лице ще бъде определено след
внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК, ищцовото дружество да
представи посочените в представеният с исковата молба „Частно банкиране
класик плюс“ договори и актуалния погасителен план.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищеца за представи в оригинал приложените по делото писмени
доказателства: Договор за кредит от 19.09.2017 г., заедно с Общи условия към
него и Договор за залог на вземане, също от 19.09.2017 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото препис от определението, а на
7
ищеца – и препис от отговора.
УКАЗВА на страните по делото, че имат възможност да вземат
становище и да уточнят доказателствените си искания в едноседмичен срок.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на ИМ и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, може да използва
събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране
има трудно преодолима пречка.
УКАЗВА на ответника, че ищецът може да поиска неприсъствено
решение при неявяването им.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8