Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......Петя Маринова.................................и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 337 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Г.Н.Т. ***, чрез пълномощник адв. В.В. ***,
срещу ОД на МВР – гр. Ловеч, за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че в процесния период от 21.02.2017 г. до
21.02.2020 г. е работил на длъжност „старши полицай“ в сектор „Охрана на
обществения ред-териториална полиция, отдел „Охранителна полиция” при ОД
МВР-Ловеч. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи,
при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР.
Посочва,
че на основание чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа
седмично. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Изтъква, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
/обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер
от 0.143, като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съответно с
този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен
труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на
формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на
реалния брой часове нощен труд.
Счита,
че в съответствие с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Ищецът
твърди, че за процесния период от 21.02.2017 г. до 21.02.2020 г. е положил
нощни дежурства, както следва:
За
2017 г.
м.
02. – м. 03 – 64 часа; м. 04 – м. 06 – 136 часа; м. 07 – м. 09 – 144 часа; м.
10 – м. 12 – 128 часа - Общо – 472 часа.
За
2018 г.
м.
01. – м. 03 – 152 часа; м. 04 – м. 06 – 104 часа; м. 07 – м. 09 – 160 часа; м.
10 – м. 12 – 160 часа - Общо – 576 часа.
За
2019 г.
м.
01. – м. 03 – 104 часа; м. 04 – м. 06 – 120 часа; м. 07. – м. 09 – 128 часа; м.
10. – м. 12. – 160 часа – Общо - 512 часа.
за
2020 г.
м.01.
– м. 02. – 88 часа, или общо за периода 1648 часа нощен труд.
Въпреки
че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е
регламентирано в ЗМВР, ищецът счита, че за преобразуването на нощния в дневен
труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над
тези установени за работното време. В конкретния случай, за периода от
21.02.2017 г. до 21.02.2020 г. е положил общо 1648 часа нощен труд, който
счита, че следва да се преизчисли в съответствие с
чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 235
часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Посочва, че съобразно
заплатата му, часовата ставка е в размер на 7.00 лв. или за 235 часа труд му се
дължи сумата от 1645.00 лв.
Въз
основа на изложеното, ищецът моли да бъде осъден ответника ОД МВР-Ловеч да му
заплати, на основание чл. 178 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1645.00 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
от 21.02.2017 г. до 21.02.2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата. На
основание чл. 86 от ЗЗД, моли да му бъде присъдена и сумата в размер на 250.00
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 20.02.2020
г. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор, подаден от ответника, чрез
пълномощник гл. юрисконсулт Радослав Радков, с който оспорва предявения иск по
изложени съображения. Не
оспорва, че ищецът е държавен служител – полицейски орган, като счита, че
неговите служебни правоотношения, съгласно чл. 142 ал. 2 от ЗМВР, се уреждат
единствено със ЗМВР. В тази връзка излага подробни съображения, че за
полицейските органи са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл
и КТ, а оттам и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, с оглед на което счита, че няма основание да се присъди претендираното
възнаграждение за положен извънреден труд, получено по смисъла на нормата на
чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, в която е предвидено нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Моли, предявения иск да
бъде отхвърлен, като неоснователен, както и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
С протоколно определение от
14.07.2020 г., съдът допусна направеното от процесуалния представител на ищеца
изменение в размера на предявения главен иск, чрез неговото увеличаване, като
същият вместо за сумата 1645.00 лева, се счита предявен за сумата 1709.00 лева,
както и изменение в размера на предявения акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД, чрез
неговото намаляване, като същият вместо за сумата 250.00 лева, се счита
предявен за сумата 220.46 лева.
В съдебно заседание,
ищецът не се явява, а се представлява от адвокат В., който поддържа предявените
искове и моли да бъдът уважени, като в полза на
доверителя му се присъдят направените разноски, съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК. В писмени бележки на процесуалния представител са доразвити
съображения за основателност на претенцията.
Ответникът ОД на МВР – Ловеч се представлява от гл.
юрисконсулт Радков, който поддържа съображенията си в отговора за
неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Безспорно
е, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период,
по силата на което ищецът е заемал длъжност „старши полицай“ в сектор „Охрана
на обществения ред и териториална полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД
на МВР-Ловеч.
Не
се спори също, че предвид характера на заеманата длъжност, ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно утвърдени графици, при сумирано
изчисляване на работното време, като е полагал труд и през нощта /22.00 – 06.00
часа/.
От
приетото заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че през процесния период – от 21.02.2017 г. до 21.02.2020 г. ищецът
е полагал труд при ответника на длъжност „старши полицай“ при 12 часови работни
смени, от 8,00 ч. сутринта до 20,00 ч. вечерта и от 20,00 ч. вечерта до 8,00 ч.
сутринта на следващия ден. За процесния период, общият брой часове, положени от
ищеца като нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и
тримесечен период, са 1656 часа, а приравнените нощни часове в дневни са
изчислени от вещото лице на 1893 часа, на база чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при
сумирано изчисляване на работното време с коефициент 1,143 - равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Разликата между положените и приравнени
нощни часове е 237 часа. Вещото лице е констатирало, че през процесния период
не е правено преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя
на сумарното работно време. Положените часове нощен труд са начислени и
изплатени от работодателя по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час, като за
процесния период на ищеца е изплатена общо сумата 414.00 лева за отработени
1656 нощни часа. Вещото лице е посочило, че паричната равностойност на часовете
положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен е 1709.00
лева. Положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен през
процесния период не е начисляван в заплатите на ищеца и съответно не е заплатен
от ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, както и с акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва върху главното вземане.
Легално определение на понятието “извънреден труд” е дадено в разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от установеното за него работно време.
Безспорно е по делото, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „старши полицай“ и има качеството на държавен служител.
Правната уредба на отношенията се съдържа в ЗМВР и подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи.
Спорният въпрос е дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове или са приложими общите граждански норми на
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9 ал.
2, за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
Съгласно разпоредбата на чл. 176
от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според
чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Сред
предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и такова за извънреден труд – чл. 178
ал. 1, т. 3. Съгласно чл.
187 ал. 9 от ЗМВР - „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи“.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 3 ал. 3/. В чл. 31 ал. 2
от същата наредба изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143.
Впоследствие последователно са действали Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от министъра на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в тези наредби са идентични с
цитирания по-горе текст на чл. 3 ал. 3 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
но в цитираните две наредби от 2015 г. и 2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С оглед разпоредбата на
ал. 2, изр. 2 от чл. 179 от ЗМВР /в редакцията преди изменението в бр. 34
от 2019 г.), е била издадена Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014 г.
на министъра на вътрешните работи, в която е предвидено за всеки отработен час
през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните
служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25
лева. Тази заповед е отменена със Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, като размерът на допълнителното възнаграждение
за положен нощен труд между 22.00 и 06.00 часа е запазен. Заповедта от 2017
година е отменена със Заповед № 8121з-156/05.02.2020 година, като
допълнителното възнаграждение е в размер на 1.00 лев за всеки отработен час
пред нощта.
По повод преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, от Районен съд Луковит (България) с акт от 15 юни
2020 г. относно тълкуването на член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, както и
на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е
постановено решение на съда на ЕС (втори състав) от 24 февруари 2022
година по дело C‑262/20, с което е прието, че: 1. Член 8 и
член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията
на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд; 2. Членове 20 и 31
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
Според
съда, Директива 2003/88 установява минимални общи изисквания, които
включват допълнителна защита за работниците, които полагат нощен труд, като
следва да бъде определена максималната продължителност на нощния труд - чл. 8
от Директивата налага да е посочена максималната продължителност. В чл. 12,
б. „а“ от Директивата е предвидено задължение за предприемането на необходимите
мерки, по преценка на държавите-членки, така че работниците, които полагат
нощен труд и на смени, да се ползват с подходяща за естеството на работата им
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на този вид труд, при спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците.
В мотивите си съдът е
посочил, че в светлината на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, Директива 2003/88 следва да се тълкува в смисъл, че не
допуска нарушение на принципа на равно третиране, поради което е необходимо
националният съд да извърши анализ каква категория работници ползва общия
правен режим на чл. 140 от Кодекса на труда и каква друга е изключена, както и
дали тази „разлика в третирането е обоснована от обективен и разумен критерий,
т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство
и е съразмерна на тази цел“.
При сравняване на нормите,
регулиращи полагането на нощен труд – продължителност, заплащане и други
компенсации, с оглед тежестта на този вид труд и защита безопасността и
здравето на полагащите го, съдът счита, че с националното законодателство не е
налице неравноправно третиране на държавните служители от МВР, в частност полицаите.
Други отрасли, в които се полага нощен труд са здравеопазването,
строителството, транспорта, отбраната и пр., като са предвидени различни
компенсации – допълнително заплащане, допълнителен отпуск или намалена
продължителност на нощния труд, като е без значение дали се касае за частния
или публичния сектор. Такива норми се съдържат в Закона за лечебните заведения,
отраслови колективни трудови договори, Наредба за организация на работното
време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт,
Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Наредба № Н-5 от 2 април 2015 г. за условията, реда и
нормите за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки в министерството
на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
българската армия в мирно време и пр.
Съдът счита, че в
конкретния случай не са приложими общите норми, тъй като е
налице специален закон – чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, в който е предвидено
допълнително възнаграждение за нощен труд, като условията и реда за изплащането
му се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът му - със
заповед на министъра. Същевременно от заключението на вещото лице се установи,
че на ищеца е изплатено
възнаграждение за отработените 1656 часа нощен труд в рамките на процесния
период.
От друга страна, положеният от ищеца нощен
труд в процесния период няма характеристиките на извънреден труд по смисъла на
разпоредбите на чл. 187 и 187а от ЗМВР, уреждащи кога
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд.
Следва да се отбележи
също, че специфичният характер на работа на служителите в МВР, според
разпоредбата на чл. 2 от ЗМВР, е свързан със защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред, пожарната безопасност и защита на населението, т.е.
това е основната цел на тяхната дейност и ако е налице някаква разлика в
третирането, тя е съразмерна с тази цел. Съдът счита обаче, не се установява
разлика в третирането, тъй като именно за компенсиране особената тежест на
нощния труд, за служителите в МВР са предвидени редица мерки за защита:
по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски /чл. 189
ал. 1 ЗМВР/, по-голям размер на обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение /чл. 234 ЗМВР/, повече допълнителни възнаграждения към основното
месечно възнаграждение /чл. 178 и чл. 179 ЗМВР/, пенсиониране при
по-благоприятни условия, заплащане на задължителните вноски за здравно и
социално осигуряване от държавния бюджет, право на безплатна медицинска помощ в
Медицинския институт на МВР, ползване почивните бази на МВР и др.
По всички изложени до тук съображения, съдът намира, че предявеният главен иск с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, за заплащане на претендираното възнаграждение за положен извънреден труд в размер на сумата 1709.00 лева за периода 21.02.2017 г. – 21.02.2020 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При това положение, предвид акцесорния му характер, следва да бъде отхвърлен и предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва в размер на 220.46 лева върху главното вземане, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
С оглед разпоредбата на чл.
83 ал. 3 от ГПК и дадените задължителни
указания в т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, дължимата
държавна такса за разглеждането на делото и разноските за вещо лице следва да
останат за сметка на бюджета на съда, тъй като ищецът е държавен служител в МВР
и е освободен от заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции.
Ищецът обаче не е освободен от заплащането на
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, поради
което, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, с оглед отхвърлянето на исковете му
изцяло, следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 100.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на процеса, следва да се
отхвърли искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и
недоказани, предявените
от Г.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ЛОВЕЧ, с адрес за
призоваване: ***, иск с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, за заплащане
на сумата от 1709.00 лв. /хиляда
седемстотин и девет лева/, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 21.02.2017 г. - 21.02.2020
г., както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата
220.46 лв. /двеста и двадесет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 20.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 21.02.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Г.Н.Т., с горните
данни, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ЛОВЕЧ, с горните данни, сумата 100.00
лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Н.Т. за присъждане
на направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: