Р Е Ш Е Н И
Е №
260393
Гр.Пловдив,
17.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 24.08. две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При
секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№1226/ 2020 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Авангард недвижими имоти“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от И. В. З., чрез адв.Е.К. против решение №1237/11.04.2020 г., постановено по гр. д. №16372/2019 г. на ПРС, 22 гр. състав, което са отхвърлени предявените от Н.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни искове за признаване за установено, че Н.И.П., ЕГН ********** дължи на „Авангард недвижими имоти“ ООД, ЕИК **** сума в размер на 1994 лева, представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение за осъществено посредничество по сключен между страните Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 07.11.2018 г., а именно за закупуване на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.4613.3.8, представляващ жилище апартамент с площ от 61 кв.м., находящ се в гр. ****, придобит по силата на НА № ****, том I, рег. № 862, дело № **** по описа на нотариус Т. Д., рег. № 072 НК, с район на действие ПРС, както и сумата в размер на 34.34 лева – законна лихва за забава върху главницата, считано от 05.02.2019 г. до 07.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 18.06.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 565/2019 г. по описа на Районен съд- Карлово,и с което е осъден да заплати сумата 400 лв.- разноските на ответника по делото - платено адв.възнаграждение.
Излага
оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, с неправилна
преценка на събраните доказателства. Иска се решението да бъде отменено и да се
постанови ново, с което предявения иск да бъде уважен. Претендира за присъждане
на разноски.
От ответника Н.И.П., ЕГН ********** чрез адв.М.В. е постъпил отговор на ВЖ, с който се иска да се остави жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на РС като правилно и законосъобразно. Претендира за разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,чл.93,ал.2 ЗЗД.
Ищецът
претендира да се признае за установено че ответникът му дължи сумата 1994 лева, представляваща дължимо и
незаплатено възнаграждение за осъществено посредничество по сключен между
страните Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 07.11.2018
г.- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.4613.3.8,
представляващ жилище апартамент с площ от 61 кв.м., находящ се в гр. ****, придобит по силата на НА
****/**** г. по описа на нотариус Т. Д., мораторна лихва за забава в размер на 34.34 лева, считано от
05.02.2019 г. до 07.04.2019 г., ведно със законната лихва от ИМ.
Същата сума е била предмет на заявлението в заповедното производство. Срещу издадената заповед за изпълние по чл.410 ГПК длъжникът е предявил възражение по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявеният установителен иск.
По основателността:
От представения като доказателство договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 7.11.2018 г. е видно, че ответникът е възложил на ищеца да извърши посредническа услуга при избор на недвижим имот и сключване на предварителен договор или договор за ПП на недвижим имот по нотариален ред срещу определено възнаграждение – 2% от продажната цена на имота /чл.3/.
Договорът за посредничество е неформален, консенсуален и възмезден. Предмет на този тип договори е постигането на определен резултат –свързване на страните за сключването на сделка. С процесния договор ищецът като изпълнител се е задължил да окаже съдействие на възложителя за избор на недвижими имот и за сключване на предварителен договор или договор в нотариална форма, в това число той е задължен оказва съдействие при проучване на цени, снабдяване с информация за имота, да организира огледи, да посредничи за постигане на споразумение между страните по сделката.
На 07.11.2018 г. изпълнителят е организирал и провел оглед на предложеното от него жилище. Въпреки, че жилището покривало изцяло критериите му, П. не изявил желание да го закупи. При проверка в СВ при АВ ищецът установил, че на 4.02.2019 г. ответникът закупил същото жилище с НА, поради което счита, че следва да получи договореното възнаграждение за посредничеството.
В отговора по чл.131 ГПК ответникът –не оспорва, че на 8.11.2018 г. след огледа се обадил на брокера и потвърдил одобрението за апартамента и изразил готовност да закупи имота; брокерът им казал да внесат 500 евро стоп-капаро до „5 часа“ в отговор на което ответникът поискал ищеца да му предостави документите за собственост на имота; към 20.11.2018 г. **** им съобщил, че сделката не може да се осъществи, тъй като собствениците не притежават цялата собственост. Ищецът се опитал да предлага на ответника и други апартаменти, но съпругата му отказала и повече не комуникирали. Ответникът и съпругата му продължили да търсят обяви. Около 10.12.2018 г. техни познати им казали, че „преди повече от месец във Фейсбук са видели обява, че се продава апартамент на 4 етаж след тотален ремонт и напълно обзаведен за 98000 лв. в кв.****“ и им дали телефон за връзка. Обадили се и си определили среща със собственика; когато се срещнали установили, че това е същата жена- продавач на имота, който са одобрили след огледа с агенция „Авангард“. Тя им казала, че няма договор с агенцията и сама е пуснала няколко оферти в Имоти.Инфо и във Фейсбук; казала им, че в най-скоро време ще придобие 2/60 ид.ч. от имота и сделката ще може да се сключи за целия имот; на 04.02.2019 г. ответникът придобил имота; счита, че не дължи възнаграждение на ищеца.
Във въззивната жалба са направени оплаквания, че неправилно РС е приел, че ПП на имота не е осъществена с посредническото съдействие на ищеца, тъй като той не бил предприел каквито и да било действия да свърже страните; неправилен е извода на съда,че посредническата агенция не е участвувала докрай в предстоящите действия до сключването на окончателен договор, тъй като не й е била дадена възможност от ответника да участвува във финализирането на сделката, тъй като въззиваемият елиминирал агенцията, като преустановоли контакта си с нея с намерението да избегне плащане на дължимото посредническо възнаграждение; неправилно РС е приел че комуникацията между страните е спряла – счита, че правото на ищеца на възнаграждение произтича от осъществяването на определен резултат –подписването на окончателен договор за ПП на имота, предмет на договора.
В отговора на ВЖ са изложени доводи, че категорично е установено, че Н.П. е сключил договора за ПП на процесния имот без посредническото съдействие на ищеца след като отношениеята мужди тях са били прекратени; че след като се установило, че продавачката не е изключителен собственик на имота, ищецът не е предприел действия да свърже страните, за да се стигне до подписване на НА.
По направените доводи и възражения, ПОС намира следното:
От показанията на дв.К. П. –без родство, бивш **** в агенцията, които съдът кредитира като обективни ибезпристрастни, се установява, че от името на ищеца е осъществил среща с клиента Н.П. ***, на адреса на предложения от агенцията имот; офертата била изпратена на ответника по вайбъл, който заявил, че проявява интерес; преди да подпише договора му била дадена възможност да се запознае с клаузите на договора; в негово присъствие П. подписал договора и приложенията към него, както и декларация за защита на лични данни, после направили огледа на апартамента; след огледа клиентът потвърдил, че харасва имота. След като продавачката изпратила на агенцията документите си за собственост, се видяло, че за малък процент от имота тя не е собственик, за което информирали клиента. След това ответникът не отговарял на запитванията на агенцията по телефона.
Свидетелката Д. П., живуща на семейни начала с ответника, с който имат и дете, установи, че на 17 ноември 2018 г. **** П. ги завел на оглед на предлагания имот като преди това били запознати от **** какво представлява жилището, подписали и „документ за оглед и документ за защита на лични данни“, а след огледа заявили, че харесват жилището. Когато брокерът поискал 500 евро капаро, те били посъветвани от **** преди това да поискат документите за собственост; след 10 дена получили съобщение по вайбър, че 3% от собствеността не са на продавачката; **** поискал да предложи на П. и други имоти, но св.П. му казала, че няма да се ползват от улугите на агенцията. Продължили да търсят апартамент чрез познати и обяви и тогава техни приятели им казали да проверят в обяви „Имоти.бг“, дали им телефони и на 8.12.2018 г. те се обадили; когато отишли на срещата с продавачката се оказала същата собственичка; тя им казала, че до края на годината проблема със собствеността за 3 % ще бъде решен, както и че снимките за апартамента са пуснати на друга агенция. На 04.02.2019 г. купили апартамента.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката П. на осн.чл.172 ГПК като необективни и неубедителни, тъй като видно от приетия по делото НА от 04.02.2019 г. имотът е закупен на името двамата, свидетелката живее на съпружески начала с въззиваемия, както и че двамата имат дете, от което следва че свидетелката е пряко заинтерисована от изхода на делото. От това следва, че ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест, не доказа твърдението си, че „техни приятели им казали да проверят в обяви „Имоти.бг“, че им дали телефони и на 8.12.2018 г. те се обадили, а когато отишли на срещата с продавачката се оказала същата собственичка“, тъй като тези обстоятелства не се потвърдиха чрез показания на собственичката и тези приятели, които са „дали“ телефона на ****, нито е представена обявата й. Напротив, от приетите по делото писмени доказателства е видно, че в сайта на „Продава-имоти“ и във Фейсбук са били публикувани обяви от агенция „Авангард“, с които е рекламиран процесния имот, а от кореспонденцията от 01.11.2018 г. между „Аваргард“ и продавачката, е видно, че последната се е съгласила агенцията да предлага имота й.
От така установеното от фактическа страна, ПОС намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за посредничество като е предложил на ответника имот според търсените от него критерии, свързал продавача и купувача, осъществил е оглед, след което ответникът е преустановил контакта с агенцията с намерението да избегне плащане на дължимото възнаграждение.
С подписването на нотариалният акт за покупко-продажба на 04.02.2019 г. се е осъществил определения в чл.3 от договора резултат, което дава право на посредника да получи възнаграждение. Налице е причинно –следствена връзка между действията на посредника и настъпилия резултат – придобиването на имота от възложителя по процесния договор. Ето защо съдът намира, че се установи по делото, че ищецът е изправна страна, поради което съгласно чл.3 от договора за посредничество има право да получи договореното възнаграждение в размер на 2% от продажната цена на имота 99700 лв., т.е. сумата 1994лв. – искът е основателен и доказан.
Изложеното налага извода, че решението на
районния съд следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
уважи иска в казания размер.
С оглед изхода на делото въззивникът има право на разноски. В производството по иска с пр.осн.чл.422 ГПК пред РС ищецът е направил разноски вразмер на сумата 546,19 лв. за първа инстанция, а пред ПОС –566,98 лв.втора инстанция, както и разноски в заповедното производство в размер на 444,07 лв./Или всичко разноски - 1557,24 лв.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1237/11.04.2020 г., постановено по гр. д. №16372/2019 г. на ПРС, 22 гр. състав и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.П., ЕГН ********** дължи на „Авангард недвижими имоти“ ООД, ЕИК **** сума в размер на 1994 лева, представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение за осъществено посредничество по сключен между страните Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 07.11.2018 г., а именно за закупуване на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.4613.3.8, представляващ жилище апартамент с площ от 61 кв.м., находящ се в гр. ****, придобит по силата на НА № 58, том I, рег. № 862, дело № 58/2019 г. по описа на нотариус Т. Д., рег. № 072 НК, с район на действие ПРС, както и сумата в размер на 34.34 лева – законна лихва за забава върху главницата, считано от 05.02.2019 г. до 07.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 18.06.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 565/2019 г. по описа на Районен съд- Карлово.
ОСЪЖДА Н.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** заплати на „Авангард недвижими имоти“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.**** сумата 1557,24лв.-
разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: