Р
Е Ш Е Н И Е
№
1136
гр. П., 12.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Божура
Антонова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 02568
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника В.Г.Я., с
ЕГН: ********** с постоянен и настоящ
адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от общо 1306,74лева, от които
сумата от сумата 1197.54 лв. /хиляда сто
деветдесет и седем лв. и 54 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 109.20 лв. /сто и девет лв. и 20 ст./, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
03.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата 1197.54 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 26.14 лв. /Двадесет и шест лв. и
14 ст./ представляваща държавна такса и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/-
юрисконсултско възнаграждение.
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
облигационното правоотношение, в което се намират с ответницата, като е
доставяло топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от
време, но от страна на ответницата е неизпълнение на задълженията й, респ.
незаплащане на дължимите за това суми.
С отговора на исковата
молба, депозиран в срока за това, искът
се оспорва като неоснователен. Оспорва се наличието на облигационно
правоотношение, като сочи, че няма доказателства ответникът да е собственик на
имота. Оспорва иска за обезщетение за забава с плащанията със съображението, че
същото е начислено върху прогнозни суми.
В съдебно заседание, ищецът поддържа
исковете така, както са предявени с исковата молба. Ответникът, от своя страна,
чрез процесуалния си представител – адв. С.,
моли за отхвърляне на исковете,
като неоснователни и недоказани.
По делото, с
оглед изясняване на спорните за делото
факти са били допуснати и изслушани съдебно-техническа и съдебно-икономическа
експертизи, приети по делото, като са събрани и допълнителни писмени
доказателства, в това число: копие от данъчна
декларация по чл.14 от ЗМДТ за недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. ***,
данъчна декларация № 133/07.01.2020 г.
за служебно закрита идеална част за собственост на Л.Е.С., ведно с приложено
към същото удостоверение за наследници, видно от което Л.Е.С. е наследник на Г.Я.С.,
както и В.Г.Я.. заверено копие от Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 20.02.1986 г.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените
обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 201 от16.01.2019 г. г. по ч. гр. д.
№ 00243
по
описа на съда за 2019 г. на
ПРС, при което заповедна е била връчена по реда на чл. 47 ГПК. С оглед тези
обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се
произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД,
освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия,
съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността
си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените
разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. копие от данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за недвижим
имот, находящ се в гр. П., ул. ***, данъчна
декларация № 133/07.01.2020 г. за служебно закрита идеална част за
собственост на Л.Е.С., ведно с приложено към същото удостоверение за
наследници, видно от което Л.Е.С. е наследник на Г.Я.С., както и В.Г.Я..
заверено копие от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 20.02.1986 г.., се
установява, че ответникът В.Г.Я. е единствен
наследник на процесния
недвижим имот, с адрес: гр. П., ул. „****, като е наследил имота след смъртта и на двамати си
родители- Л.Е.С. и Г.Я.С., починали съответно на 29.01.2004 г.- Г.Я.С., като Л.Е.С. също е починала /стр.84 от
делото/,като се декларация №133 от 07.01.2020 г. служебно е била закрита
идеалната част в собствеността за същата. Обстоятелството за смъртта на Л.Е.С. не е било
оспорено от ответната страна, нито и като време кога същата е починала, поради
което съдът намира, че този факт не е спорен по делото.
Имотът е бил
придобит с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 20.02.1986 г.. като купувач е бил вписан Г.Я.С.,и в този
смисъл е бил и деклариран по ЗМДТ през 2004 г., като е вписана съсобственост и
с Л.Е.С., впоследствие служебно заличено
е било декларирането с декларация №133 от
07.01.2020 г., поради смърт на това лице.
Тоест по делото, безспорно се установява, че
именно ответникът е собственик на процесния недвижим имот, като наследник на своите починали родители
/починали преди завеждане на исковата молба, като претенцията също касае срок
след това/. Съдът намира, че ответникът, като
собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената
и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице З. се, че услугата „дялово разпределение“ е въведена от
момента на подписването на Договор от 10.10.2014 год. с фирмата за топлинно
счетоводство. Счита, че от тази дата е въведена системата за дялово
разпределение в СЕС.Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за
продажба на топлинна енергия на битови потребители/ който урежда
взаимоотношенията между тях.През процесният период, топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се
считат за достоверни. Изрично
е описан и механизмът, по които са били
изчислени съответните суми по периоди.Количеството на топлинната енергия за СЕС
е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на
наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия
между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата
етажна собственост.Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и
съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно
/служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма
разлика в сумите по главницата определени от вещото лице и тези по исковата
молба на ищеца.Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети
за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми
са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на
представител на СЕС в законно установения срок. Ответника не е подавал жалби и
възражения в законно- установения
срок, срещу всяка една изравнителна сметка. В този смисъл, съдът намира
представеното заключение по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и
дало обективен отговора на поставените задачи, порази което и съдът го поставя
в основата на своите решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се
установи, че имотът е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в
имота, че същите са минали през надлежна проверка, как е било извършено като
механизъм отчитането им и че дружеството Директ, е било надлежно избрано за
извършване на процесната дейност.
На следващо място, идва да се
посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който
възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни. В случая, съобразно назначената и изслушана по делото СИЕ, която съдът
кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на задължението
на ответника В.Г.Я., с ЕГН: ********** с
постоянен и настоящ адрес: ***,
възлиза на сумата от общо 1306,74лева, от които
сумата от сумата 1197.54 лв. /хиляда сто
деветдесет и седем лв. и 54 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 109.20 лв. /сто и девет лв. и 20 ст./, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
03.01.2019 г.,., тоест съответен на
заявеното в исковата молба. Размерът на претендираната главница помесечно за
процесния период, вещото лице е посочило, че
е формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за
услугата "дялово разпределение”на топлинна енергия. Вещото лице е посочило
и падежите на месечните задължения , като е посочило и че е извършило проверка
в счетоводството на Дружеството – „Техем сървисиз”-ЕООД за периода 01.05.2017
г- 30.04.2018 г. като сумите са въведени като реално консумирани. С оглед
изложеното, съдът намира, че по делото се установи безспорно и размерът на
претенцията, като в заключение исковете се явяват основателни, както по
основание, така и по размер.
От изложеното е видно, че следва да се отбележи, че
договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието
му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на
общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и
процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът
изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни
дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба,
като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите
суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно
изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия
по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода,
такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава
квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените
квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно. С
оглед на изложеното, неоснователни са възраженията на ответника в тази насока.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая ответникът
възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми
не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с
настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което
това възражение на ответника се явява
неоснователно такова.
Както беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от
Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в
срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното
изплащане на дължимите суми.
В случая размерът на претенцията е
за общо 1306,74лева,
от които сумата от сумата 1197.54 лв. /хиляда сто
деветдесет и седем лв. и 54 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 109.20 лв. /сто и девет лв. и 20 ст./, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
03.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата 1197.54 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 00243 по описа на съда
за 2019 г. по описа на
Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.. Съдът намира, следователно, че
исковете се явяват основателни както по основание така и по размер, както за
главната, така и за акцесорната претенция. С оглед на което исковете заявени от
Дружеството срещу ответника,
с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло
основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по
делото разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът
следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния
случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, ПРС намира,
че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.98 ОТ ДЕЛОТО/,
като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, в заповедното и исковото производство, както
и суми за заплатени депозити за екпретизи в общ размер на 782, 28 лева.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Г.Я., с
ЕГН: ********** с постоянен и настоящ
адрес: ***, дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 1306,74лева,
от които сумата от сумата 1197.54 лв. /хиляда сто
деветдесет и седем лв. и 54 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 109.20 лв. /сто и девет лв. и 20 ст./, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
03.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата 1197.54 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 00243 по описа на съда
за 2019 г. по описа на
Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.Я., с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени
разноски по делото общо за заповедното и исковото производства в размер на 782, 28 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане
на решението в сила, ч. г. д. №00243
по
описа на съда за 2019 г. на
ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.