Решение по дело №175/2023 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 125
Дата: 4 май 2023 г. (в сила от 4 май 2023 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20235640200175
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. гр. Хасково, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20235640200175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-1253-002042/09.01.2023г. на
Началник Група към ОД-МВР-Хасково, сектор ПП, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП съответно на чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на С. М. А. ЕГН ********** от с.Висока са
наложени административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на осн.Наредба 1з-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят А., поради
което го обжалва в срок. Имало противоречие между описаната фактическа обстановка и
правната квалификация на нарушението и така се накърнявало правото на защита на
жалбоподателя. Излагат се подробни аргументи. Прави се анализ на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Освен това жалбоподателят не бил уведомен за служебно прекратената регистрация и не
знаел, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. Това изключвало вината на
А. и същият не следвало да носи административна отговорност.
Иска от съда да отмени атакуваното Наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Началник Група към ОД-МВР-Хасково, сектор ПП
не оспорват и не изпращат представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
1
На 13.11.2022г. св.Т. М. и св.Д. Л.– мл.автоконтрольор и полицай, около 03,10
часа, били на бул.“България“ до №**. Приближил лек автомобил „*****“ с рег.№*****,
управляван от жалбоподателя С. М. А. ЕГН ********** от с.Висока. Същият бил спрян за
проверка. След справка он-лайн със служебен таблет се установило, че МПС е с изтекла
застраховка „Гражданска отговорност“ и в тази връзка МПС било със служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, след 11.10.2022г.
При тези факти е бил съставен АУАН серия GA №240369/13.11.2022г., в
присъствие на жалбоподателя и връчен лично.
Въз основа на него е издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на АУАН,
с оглед чл.189 ал.2 от ЗДвП, както и от разпита на св.Т. М. и св.Д. Л., които я потвърждават.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да
осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на
нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53
от ЗАНН.
Съгл.чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11
от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно
при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574
ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
По делото не е спорно, че жалбоподателят С. А. е собственик на управляваното
от него МПС – лек автомобил „******“ с рег.№****
Това МПС е било с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“ още преди
проверката, също и в момента на проверката. По тази причина Гаранционен фонд е изпратил
уведомление по чл.574 ал.11 от КЗастр на Сектор ПП при ОД-МВР-Кърджали и с оглед
чл.143 ал.10 от ЗДвП след 11.10.2022г. регистрацията на МПС е била служебно прекратена.
Това означава, че в 3,10 часа на 13.11.2022г., в гр.Хасково, С. А. е управлявал
МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Така формално е нарушил задължението си по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Доводът на защитата, че жалбоподателят не е действал виновно, обаче е
основателен.
Чл.143 ал.10 от ЗДвП изисква собственикът на МПС да се уведоми за служебно
прекратената регистрация.
2
Няма доказателства по делото, че С. А. е бил уведомен и че е знаел за служебно
прекратяване на регистрацията.
Съдът прие, че жалбоподателят С. А. не е знаел, че управлява МПС със
служебно прекратена регистрация.
Регистрационните табели са били поставени на автомобила.
Като не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията, С. А. е нямало
как да действа виновно, защото не може да се формира интелектуалния компонент на
вината – предвиждането на последиците от деянието. А без интелектуален компонент не
може да има и волеви – целево отношение към насока и цел.
Липсва субективна страна на административното нарушение.
Без вина няма отговорност.
В тази насока много ясно и еднозначно е и Тълкувателно Постановление
№2/05.04.2023г. на ОСКНК на ВКС и 2 колегия на ВАС.
Aтакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова ще следва
да се отмени.
Водим от горното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1253-002042/09.01.2023г. на
Началник Група към ОД-МВР-Хасково, сектор ПП, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП съответно на чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на С. М. А. ЕГН ********** от с.Висока са
наложени административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на осн.Наредба 1з-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-гр.Хасково, в 14-
дневен срок от съобщаването му.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
3