Присъда по дело №982/2024 на Районен съд - Кюстендил

М О Т И В И
към присъда № 17 от 17.04.2025г. по Н.Ч.Х.Д. № 982/2024 г. по описа на КРС

Производството по делото е образувано по тъжба на П. А. Г. с ЕГН:
**********, с адрес гр. ***, ул. „***“ бл.***, ап.*** против П. А. С. с ЕГН:
**********, с адрес гр. ***, ул. „***“ бл.**, ет.**, ап.*** за извършено от
последния престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, при фактическа обстановка
подробно изложена в тъжбата. С тъжбата си Г. е предявил срещу подсъдимия
и граждански иск за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки
и страдания, резултат от престъплението. Неимуществените си вреди
тъжителката е оценила на 2 000 лева. Претендират се и сторените по делото
разноски.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, а се преставява от
защитникът му адв. Г. Д..
Адв. Д. пледира за постановяване на оправдателна присъда, основавайки
искането си на недоказаност на обвинението.
Тъжителят лично и чрез повереника си адв. В. поддържа обвинението и
иска от съда подсъдимия да бъде признат за виновен и да бъде уважен
предявения граждански иск.
При проведеното съдебно заседание по делото П. Г. заявява, че
свидетелка на деянието е С. З., но към момента е на легло със счупен и крак и
няма възможност да осигури нейното явяване. Посочва, че евентуално ще я
доведе пред следващата съдебна инстанция, като твърди, че е преглеждан от
д-р *** /психиатър/ и тя му е казала, че паметта му е умряла вследствие на
побоя и затова си забравя вещи на различни места.
Съдът е уважил доказателствените искания на страните като е допуснал
събиране на гласни и писмени доказателства.
Районният съд, след преценка на събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства и след тяхното обсъждане както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
В тъжбата се твърди, че на 07.07.2024г. около 12ч в гр. Кюстендил пред
блок № *** до първия вход на ул. „***“ подс. П. С., който е съсед на тъжителя
му е нанесъл удари с юмруци по главата пред свидетели и пред присъствалите
служители на МВР на място.
В хода на процеса се установи, че на посочената от тъжителя дата
07.07.2024г. е имало подаден сигнал от съседи срещу него за неправомерно
отглеждане на кучета в блока и жилището му, както и разнасяне на остра
миризма. На място са дошли полицейските служители и свидетели по делото
1

Д. Д. и Г. С., като същите посочват, че не са станали свидетели на нанасяне на
телесни повреди на тъжителя, не са обработвали сигнал в тази връзка и на
място са присъствали, за да проверят тъжителя за отглежданите от него кучета
и миризмата, която притеснявала жената, която е подала сигнала. Свидетелите
заявяват, че не са забелязали наранявания по Г. и също така той не им се е
оплаквал, че е бил бит от някого.
В показанията си Г. Г.а – майка на тъжителя, заявява, че видяла
комшията да бие П. с юмруци по главата, като не може да каже кога е станало
това, според нея деянието е извършено през 2023г., като на място са
присъствали и двама полицай, които са си говорили не са обърнали никакво
внимание на побоя.
В хода на съдебното следствие, по искане на тъжителката е назначена,
изготвена и приета от съда съдебно-медицинска експертиза, която установява,
че при проведен медицински преглед на 09.07.2024г. Г. се е оплакал от болка в
среднолява част на теменната област на главата, без външно видими промени
по кожата. Като тази болка според вещото лице е възможно да се дължи на
травма в същата област на метотъкатта контузия с натъртване на меките
черепни покривки/с или без кръвонасядане в по-дълбоките им части.
Описаната травма според заключението на вещото лице е причинила болка и
страдание и при благоприятно протичат възстановителен процес ще се
достигне до пълно възстановяване за срок от около 1-2 седмици.
Горната фактическа обстановка се установява от изложеното в тъжбата,
и показанията на всички, разпитани в хода на съдебното следствие свидетели,
както и от заключението на вещото лице – д-р Н..
В подкрепа на обвинителната си теза тъжителят е поискал да бъде
разпитана С. З., но в хода на процеса се отказва от направеното си искане с
аргумент, че З. е болна и е на легло, като твърди, че ще я осигури пред
следващата съдебна инстанция и не държи да бъде разпитвана в процеса пред
Районен съд - Кюстендил.
Съобразявайки, обсъдените по-горе доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие, съдът намери средното:
За да е осъществен състава на престъплението по чл. 130, ал.1 и ал.2 от
НК, за което с тъжбата привлечен да отговаря подсъдимия, следва да е
установено противоправно поведение от страна на соченото за деец лице,
което да се изразява в нанасяне на удари, с които деецът да е причинил лека
телесна повреда на пострадалия. В конкретния случай, се установи, че към
09.07.2024г. – два дни след дата на процесното деяние тъжителя е имал
телесни увреждания подробно описани по-горе без външно видими промени
по кожата, причинили му болка и страдание и за пълното им възстановяване е
бил нужен срок от 1-2 седмици. Тези телесни увреждания при доказване на
авторството и вината биха довели до извод, че е реализиран престъпен състав
на чл. 130, ал. 2 от НК, но в случая съдът намира, че авторството и механизма
на деянието не е доказано по един несъмнен и категоричен начин в хода на
2

процеса и не е установено, че въпросните травматични увреждания са
причинени на 07.07.2024г. около 12ч в гр. Кюстендил пред блок № *** до
първия вход на ул. „***“ от подс. С..
Не са налице преки доказателства, че подс. С. е причинил телесните
увреждания на Г., единственото свидетелските показания на майката на Г. са в
частична подкрепа на посоченото в тъжбата, но същата не може да каже кога е
извършено деянието и дори твърди, че престъплението е извършено през
2023г., отделено от това тя не посочва, кой е извършителя, а твърди
„комшията“, показанията на свид. Г.а са разколебани, защото се твърди, че
телесните повреди са нанесени в присъствието на двама полицейски
служители, които са наблюдавали отстрани безучастно побоя. Тези твърдения
освен нелогични са и в пълно противоречие с показанията на служителите на
РУ на МВР – Кюстендил отработили подадения сигнал срещу Г. и с оглед
съществените противоречия и частично нелогични твърдения на моменти,
съдът не кредитира показанията на Г. Г.а.
В хода на процеса не се събраха многобройни и непротиворечиви
косвени доказателства, от който съдът да достигне до извод, че подс. С. е
автор на деянието, за което е обвинен и с оглед липсата и на преки
доказателства за авторството съдът постанови съдебен акт, с който призна за
невиновен подсъдимия С. за повдигнатата му обвинение, тъй като същото не
бе доказано от обективна и субективна страна.
Доколкото гражданският иск, предявен от пострадалия в хода на
съдебното производство, касае претърпени от него неимуществени вреди,
резултат от твърдяното в тъжбата престъпление, а не се доказа, че
подсъдимият е осъществил състава му, то гражданският иск се явява
неоснователен, поради което и съдът го отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди тъжителя да заплати
сторените разноски от подсъдимия в настоящо производство, а именно сумата
от 600 /шестстотин/ лева представляващи разходи за възнаграждение на
защитник и по сметка на Районен съд – Кюстендил да заплати сумата от 80
/осемдесет/ лева представляваща държавна такса за отхвърления граждански
иск, както и 200 /двеста/ лева изплатено възнаграждение на вещо лице за
изготвяне на експертиза.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

3

Номер на акта:	17
Дата:	17 април 2025 г.
Съдия:	Светослав Емилов Петров

Дело:	20241520200982
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	25 септември 2024 г.

Присъда по дело №982/2024 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите