№ 360
гр. Сливен, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230105923 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.
22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на Договор
за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023
година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество е
сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40019834076/05.09.2023 година, като се сочат и заплатени от ищеца суми в
изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като подробно са изложени
доводи за недействителност на договора като противоречащ и заобикалящ
закона.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40019834076/05.09.2023 година. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни
1
съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния
договор.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
поддържат изцяло и се иска за уважаването им. Претендира се за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска
отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, ответното
дружество „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило в заем на ищеца
сумата от 5000,00 лева, за срок на кредита - 36 месеца, при годишен лихвен
процент /ГЛП/ - 41,00% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,08 %.
Съгласно клаузите на договора за усвоена сума в размер на 5000 лева,
кредитополучателят се задължава с общо задължение за плащане по
контракта в размер на сумата 13216,83 лева. Последната сума е посочена в т.
VI от Договора, като представляваща сбор от общият размер на заемната сума
и общите разходи по кредита при взет в предвид и годишен процент на
разходите на заема – 49,08 %.
Вещото лице дава заключение, че при определяне на годишния процент
на разходите по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“
№ 40019834076/05.09.2023 година е включен в обхвата му и размера на сумата
за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 4
500 лева и възлиза на 116,33 %, т.е. при изчисляване на годишния процент на
разходите са взети предвид: главница - 5 000 лева за срок 36 месеца, договорна
лихва 3 716,83 лева при лихва 41 %, сума за закупуване на допълнителни
услуги „Фаст“ в размер на 2 000 лева и „Флекси“ в размер на 2 500 лева, или
общо за двете 4 500 лева, платима месечно от по 125 лева на месец.
Според експертното заключение законната лихва е 8,86 пъти размера
2
на годишния процент на разходите.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40019834076/05.09.2023 година, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът -
кредитополучател е получил кредит за общо ползване в размер на сумата 5000
лева, като се е задължил да върне на ответника - кредитор сумата 13216,83
лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
3
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 49,08 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като
се има предвид, че при получен заем в размер на 5000 лева се дължи връщане
на обща сума 13216,83 лева. Безспорно установено е, че в конкретния случай,
законната лихва е 8,86 пъти размера на годишния процент на разходите. По
изложените съображения процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена
неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат
останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски.
Доказаните разноски възлизат общо на 1468,67 лева, от които 720,00
лева платено адвокатско възнаграждение, 348,67 лева - държавна такса и
заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 400,00 лева.
Проверявайки основателността на направеното от ответника с отговора на
исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и с оглед трайно установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при
произнасяния по идентични казуси, като например Определение №
558/19.07.2024 година, постановено по Въззивно частно гражданско дело №
359 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени,
че следва да присъди на ищеца пълния размер от следващите му се разноски и
в частта касаеща адвокатското възнаграждение. В случая макар делото да не
4
се отличава с фактическа и правна сложност, размера на адвокатското
възнаграждение се явява по-нисък от следващия се такъв с оглед защитимия
интерес пресметнат по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно общият
размер на разноски, който се присъжда на ищеца възлиза на сумата 1468,67
лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, сключен между
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, общ. Столична, район „Средец“, ж.к. Мотописта, бул.
България 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7 и С. Е. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр.
....................., на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради
противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, район „Средец“,
ж.к. Мотописта, бул. България 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на С.
Е. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ....................., сумата 1468,67 лева /хиляда
четиристотин шестдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5