Решение по НАХД №652/2025 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 183
Дата: 16 октомври 2025 г.
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20255620200652
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Свиленград, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200652 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е от Х. К. (H.K.), роден на *************** година в
Република Турция от град
******************************************************, Република
Турция, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Александър Стамболийски”
№ 9, област Хасково, чрез адвокат Г. Караджонова, Наказателно
постановление (НП) № BG2024/1000-5439/НП от 22.05.2025 година на
Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с
която за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 78 328.28 лв. (пункт 1) и от
„СЦ промо солутии СРЛ” („SC Promo-solutii SRL”) с IDNO (данъчен номер)
1007600051556 и със седалище и адрес на управление: град Кишинев, ул.
„Узинелор” № 90, Република Молдова, представлявано от Изпълнителния
директор Александру Михалачи, НП № BG2024/1000-5439/НП от 22.05.2025
1
година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, в
частта, с която на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на
Държавата 3 броя генератори (пункт 3).
НП в частта му по пункт 2, касаещи отнемането в полза на Държавата на
част от предмета на нарушението – 245 пакета семена сладка царевица, е
влезнало в сила, тъй като не е обжалвано.
Жалбоподателят Х. К. чрез пълномощника си – адвокат Г. Караджонова,
моли за отмяна на обжалвания акт в частта за Глобата, тъй като счита същия
за незаконосъобразен и необоснован - постановен при допуснати съществени
процесуални нарушения и в размер със материалния закон: НП не съдържало
задължителните реквизити, издадено било извън срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, издадено от некомпетентен орган, липсвал субективният елемент от
състава на нарушението и правната квалификация била неправилна. Оспорва
се НП. Претендират се разноски по делото.
Дружеството-жалбоподател „СЦ промо солутии СРЛ” моли за отмяна на
обжалвания акт в частта на отнетите в полза на Държавата генератори, тъй
като процесните вещи (генератори) били собственост на дружеството и те
били добросъвестни, не носели отговорност за неправомерните действия на
превозвача и били завели граждански иск срещу транспортната компания.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Х. К., не се явява.
За него се явява адвокат Караджонова, която пледира за отмяна на обжалвания
акт в частта за Глобата, тъй като липсвали субективният (била допусната
техническа грешка при оформяне на документите от страна на Турската
митница, което не можело да се вмени във вина на жалбоподателя К.) и
обективният (К. не бил извършил нарушението) елементи от състава на
нарушението. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
В съдебната фаза, редовно призовани, дружеството-жалбоподател не
изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – Заместник-Директорът на Териториална дирекция
Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява,
2
но изпраща представител – юрисконсулт Д. Ч., която сочи че НП в
обжалваните части е издадено законосъобразно и че не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде
потвърдено. Претендират се разноски по делото под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 14.03.2024 година товарна композиция, състояща се от влекач марка
„Рено” и прикачено към него полуремарке „Кроне” (двете превозни средства с
турски регистрационни номера, видно от превода на Свидетелствата за
регистрацията им) - собственост на турското дружество „Дидин улусларараси
наклият петрол” и наети от друго дружество, е натоварена от склад на „Нова
груп ложистикс” в град Истанбул, Република Турция, в присъствието на
жалбоподателя Х. К., с групажна стока във вид на палетизирани, пакетирани и
насипни продукти, като семената от царевица са натоварени като 1 палет, а
генераторите са опаковани в прозрачно стреч опаковки. На същата дата
превозното средство е проверено от Митническа дирекция „Муратбей” и
пломбирано, като оформянето на придружаващите документи е извършено от
фирмите „Нова спедицион” и „Золмакс транзит ложистикс ГМБХ”, след което
документите са предадени на жалбоподателя и водач на товарната композиция
– Х. К..
На 19.03.2024 година, около 10.00 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни
автомобили”, на път от Република Турция за Република Молдова и Румъния
през България, пристига посочената товарна композиция, управлявана от
турския гражданин – жалбоподателя Х. К.. За превозваната стока, водачът
(жалбоподателят Х. К.) представя документи – Декларации Т1 (Транзитна
митническа декларация) – 3 броя, ЧМР – 11 броя и Фактури, приложени в
кориците на делото и преведени на български език, като декларира с
3
Транзитните декларации превозвания товар с общо тегло 10 557.900 кг, 67
броя палети (колети). Товарната композиция е претеглена. Митнически
служител установява, че декларираната стока в придружаващите документи
не отговаря на показанията на електронната везна по отношение на
килограмите като разликата е над 3 000 кг в повече от декларираното по
документи. Превозното средство е селектирано за пролъчване с ренгенова
апаратура под № 15737, при което се установява наличие на стока повече от
декларираната в представените документи.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗМ, митническият служител К. С. К. започва физическата
митническа проверка на товарната композиция в присъствието на водача, като
преди пристъпването към физическата проверка К. кани водача да декларира
носените от него акцизни стоки, стоки с търговски характер, благородни
метали, скъпоценни камъни, валутни ценности и т.н. на турски език, който
владее говоримо, като той не декларира друго освен представените в
митническите документи стоки. При физическата проверка се установява
наличие на недекларирана стока – 1 брой колет (палет) с 245 пакета семена
сладка царевица с бруто тегло 733.04 кг. и 3 броя генератори с общо бруто
тегло 2 660, т.е. процесната такава с общо тегло 3 393.04 кг и 4 броя палети.
Проверката приключва в 18.30 часа.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с №
24BG001015М014586 от 19.03.2024 година, като жалбоподателят в графата,
касаеща възражения посочва, че няма такива – по-точно е изписал на турски
език думата „няма”, за която няма извършен превод, но не е необходимо, тъй
като чрез гугъл-преводача, наличен в интернет-пространството бе извършен
превод на тази дума от страна на Съдебния състав и отделно на всички е
известно значението на турската дума „yok”.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят Х. К., ведно с превод на същото, сочи, че има
необходимите документи, но не се виждали в системата, тъй като е станала
грешка.
В последствие жалбоподателят представя Фактури и ЧМР за процесните
стоки.
4
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и
неговият извършител, К. К. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ BG20032024/1000/М-780/20.03.2024 година против жалбоподателя Х. К. в
присъствието на колегата си И. Е. Ч.. След съставянето на АУАН,
жалбоподателят Х. К. е запознат със съдържанието му чрез извършване на
превод от страна на лицето Селяхтин Мустафа, също митнически служител, и
е връчен лично, като с подписа Х. К. удостоверява получаването на екземпляр
от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от
20.03.2024 година, като жалбоподателят сочи, че няма възражения срещу
констатациите в Акта – по-точно е изписал на турски език думата „няма”, за
която няма извършен превод, но не е необходимо, тъй като чрез гугъл-
преводача, наличен в интернет-пространството бе извършен превод на тази
дума от страна на Съдебния състав и отделно на всички е известно значението
на турската дума „yok”.
Недекларираните стоки са иззети с Разписка № 24003046 от дата
20.03.2024 година.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
В последствие са представени документи, касаещи процесната
недекларирана стока, като се установява, че процесните стоките са вписани в
Декларацията за транзит, представена пред турските власти, но не са вписани
в Транзитните декларации, представени пред българските митнически власти
поради грешка в системата при оформянето им, което е довело до разликата в
теглото на превозвания товар, което обстоятелство не е установено от
турските митнически органи при проверката, извършена от тяхна страна.
Според даденото Становище с рег.№ 32-833342 от 25.04.2024 година на
митническите служители от Комисията, извършила оценяването съгласно
Заповед № ЗТД-1000-909 от 05.12.2023 година, митническата стойност на
стоките – предмет на нарушението е в общ размер на 78 328.28 лв. съгласно
чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза (Регламент № 952/2013 година). Т.е. ползвани са наличните данни за
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
5
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза с прибавени известните разходи съгласно чл. 71 от Регламент №
952/2013 година.
Административнонаказателното производство по посочения АУАН е
прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с Резолюция №
BG2024/1000-953/МР от 29.04.2024 година на И.Д. Заместник-Директор на
Териториална дирекция Митница Бургас.
Образувана е преписка с вх.№ 1064/2024 година по описа на Окръжна
прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д” от НК. С
Постановление от 27.11.2024 година, Валентина Радева-Ранчева - Прокурор
при Окръжна прокуратура – Хасково, отказва да образува Досъдебно
производство (ДП) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не
съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че липсва
субективният елемент от състава на деянието. Постановлението от дата
27.11.2024 година, ведно с материалите по преписката, са изпратени от
Окръжна прокуратура – Хасково на Териториална дирекция Митница Бургас
по компетентност за вземане на отношение относно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х. К. и са
получени на 03.12.2024 година.
На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано
административнонаказателно производство срещу жалбоподателя Х. К..
С Молба, входирана на дата 29.12.2024 година от адвокат Г. Караджонова,
ведно с Пълномощно, е посочен съдебен адрес, където нарушителят желае
издаденото в бъдеще НП да бъде връчено, като е посочено, че това е
служебният адрес на адвокат Г. Караджонова.
Сезиран надлежно с Постановлението на Окръжна прокуратура – Хасково
и след получаване на Прокурорската преписка, Заместник-Директорът на
Териториална дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с
делегирана компетентност, издава процесното НП № BG2024/1000-5439/НП
от 22.05.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
фактическите констатации, изложени в Постановлението на Окръжна
прокуратура - Хасково като посочва, че правната квалификация на
нарушението е чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на
процесуалния представител на физическото лице -жалбоподател – адвокат Г.
6
Караджонова, на 29.05.2025 година, видно от отметката, направена в него (в
същия смисъл е и изявлението, направено в Жалбата и отметката, направена в
надлежно завереното копие на обжалваното НП, приложено към Жалбата) и
на дружеството-жалбоподател на 17.07.2025 година, видно от Известието за
получаване, надлежно оформено - датирано и подписано с посочване на
имената на лицето, което го е получило (в същия смисъл е и изявлението,
направено в Жалбата). Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
НП е редовно връчено и на дружеството, от което са отнети семена сладка
царевица, на 17.07.2025 година, видно от Известието за получаване, надлежно
оформено и датирано с посочване на името на лицето, което го е получило.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение
на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 78 328.28 лв. (100 % от митническата стойност
на недекларираната стока).
Описаната в НП фактическа обстановка безспорно се установи от
събраните по делото писмени доказателства, находящи се в
Административнонаказателната преписка (АНП) по издаването му, както и от
показанията на изслушания в съдебното заседание, проведено на 16.09.2025
година свидетел К. С. К..
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 502/32-817160 от
15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната
компетентност на АНО по отношение на Заместник-Директора на
Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият
орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията
да издават НП за нарушения по ЗМ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Персоналното заемане на тази длъжност от
издателя на процесното НП – Иван Добрев Пасков, е служебно известно на
Съда. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас
се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ –
Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален
административен акт - Заповед.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
7
възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и
гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по
съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства,
Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на
свидетеля К. С. К., предвид тяхната вътрешна безпротиворечивост и
систематика, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги
подкрепят. Същите са изчерпателни и с ясна конкретика за фактите от
предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия
на свидетеля от случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си.
От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне с
останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно,
убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции
за предубеденост на свидетеля не възникват съмнения за недобросъвестност
или необективност на депозираните показания. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания на К. не се намериха, а единствено
поради служебното му качество – служител на Агенция „Митници”, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на свидетеля К. С. К., считайки ги обективни и достоверни. А
досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на
извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
жалбоподателя, установявайки обективните факти на влизането му в страната,
идвайки от Република Турция, товарната композиция, с което е пътувал,
липсата на действия от негова страна за митническото оформяне на носените
процесни стоки – семена сладка царевица и генератори, респ. тяхното
деклариране, още и резултатът от митническата проверка - намирането на
определено количество семена сладка царевица и генератори и държането им,
свързани с неговата личност. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
8
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че
жалбоподателят Х. К. е превозил стоки през държавната граница без знанието
и разрешението на митническите органи. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на
митническите органи относно митническата стойност на процесните стоки,
тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на
базата на събраните по делото доказателства. Становището е изготвено от
митнически органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение
относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът
приема Становището за извършено от служители с необходимата
квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална
страна изготвеното писмено Становище обективира необходимите данни,
ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява
обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да
опровергаят констатациите, обективирани в Становището, приложено в АНП,
няма, поради което Съдът намира за обосновано и правилно Становището
(както вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите и
правните си изводи. Въз основа на Становището се установява митническа
стойност на стоките – предмет на нарушението към датата на деянието.
Досежно приложимия способ за определяне на митническата стойност,
ползван от митническите органи, Съдът намира същия за правилен и
законосъобразен, тъй като е приложил разпоредбата на чл. 70 от посочения
Регламент № 952/2013 година, защото по делото са налични Фактури относно
договорната стойност на стоките – предмет на нарушението, които не са
оспорени от страните. Дори прави впечатление, че митническата стойност,
определена от митническите служители, е по-ниска в сравнение с платеното
от дружеството-жалбоподател за процесните генератори, видно от Фактурата
на стр. 177 от папка № 2 и от Платежно нареждане в чужда валута № 30 от
07.03.2024 година, приложено към Жалбата на дружеството-жалбоподател,
ведно с превод.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
9
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните (с
изключение на НП, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните
по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на физическото
лице-жалбоподател не бе проведено успешно). Същите Съдът цени за
достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и на другите налични по
делото документи, тъй като те не са в противоречие с кредитираните такива.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата на жалбоподателя-физическо лице е
неоснователна, а Жалбата на дружеството-жалбоподател е основателна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбите са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и са допустими –
подадени са в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград относно
жалбоподателя-физическо лице и в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата на депозиране в молдовска куриерска фирма относно
дружеството-жалбоподател, от надлежно легитимирани за това действие лица
– процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото относно
жалбоподателя-физическо лице и от законния представител на дружеството-
жалбоподател, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същите
са проявили своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл.
64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
ефект.
10
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от Писмо с рег.№ 32-242960 от 08.08.2025 година и
Служебна бележка с рег.№ 32-242815 от 08.08.2025 година, ето защо
производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила
на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП е законосъобразно от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха
недостатъци на акта.
Спазена е изцяло административната процедура по издаване на
обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването му, развила се пред наказващия
орган. Спазени са предвидената форма и процесуален ред. Обжалваното НП е
издадено в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Както се посочи по-горе,
АНО е издал НП без да е имало съставен АУАН, позовавайки се на
Постановлението на Прокурора. По аргумент от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН,
административнонаказателното производство започва със съставянето на
АУАН. Възможност за изключение от посоченото общо правило е
регламентирана в разпоредбата на ал. 2, която сочи, че АНП може да се
образува и въз основа на прекратено от Съда или Прокурора наказателно
производство или Прокурорът е отказал да образува наказателно
производство. Постановлението на Прокурора в този случай е основание за
издаване на НП без съставяне на АУАН. След като наказващият орган въз
основа на материалите по преписката е преценил, че са налице данни за
осъществен състав на административно нарушение, е издал обжалваното НП.
В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване
и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на
вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
11
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане
на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и
Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо
субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението
за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй
като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда.
Действително НП не е преведено при връчването му на жалбоподателя-
физическо лице и на дружеството-жалбоподател, но това не съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като по отношение на
жалбоподателя-физическо лице е посочен съдебен адресат за получаването му
– българския адвокат Г. Караджонова, а дружеството-жалбоподател е
депозирало в срок Жалба срещу НП. Ето защо сама по себе си, липсата на
превод на НП не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. Т.е. лицата (физическото и
юридическото) са организирали адекватно защитата си срещу процесното НП.
Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на превод
на НП, е нарушение, то поради факта, че жалбоподателите имат възможност
да се защитят то тази липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на
правата им и не се е отразила на законосъобразността на НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при издаването на атакуваното
НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същото има изискуемите
реквизити на минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбата на
чл. 57 от ЗАНН (ето защо са неоснователни възраженията в тази насока,
наведени в Жалбата на Х. К.). Самото нарушение е описано както словесно,
така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените
обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в
цялост извършеното административното нарушение и да организира
адекватно защитата си. Фактът, че при посочване на нарушената правната
норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1
от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга
правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти
по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233,
ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
12
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
нарушена.
Използваните съкращения на отделни думи в НП са общоизвестни и не
създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя-
физическо лице противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото на жалбоподателите да организират и осъществят защитата си в
пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД №
744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива
Байнова).
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2
от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ (ето защо са неоснователни възраженията в тази
насока, наведени в Жалбата на Х. К.). Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, чиято материална компетентност да издава НП за
нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 502/32-817160 от
15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора
на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Поради това същият се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл.
231 от ЗМ. Деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална
дирекция Митница Бургас.
При издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срок, считано от датата на получаване на Постановлението на
Окръжна прокуратура – Хасково в Деловодството на АНО, като този срок е
спазен дори и от датата на издаване на посоченото Постановление (ето защо
са неоснователни възраженията в тази насока, наведени в Жалбата на Х. К.).
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства, АНП по
описа на Териториална дирекция Митница Бургас, образувана въз основа на
АУАН № BG20032024/1000/М-780, е била изпратена на Окръжна прокуратура
– Хасково, тъй като АНО е преценил, че се съдържат данни за извършено
престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д” от НК, като в тази връзка е била
образувана прокурорска преписка с вх.№ 1064/2024 година, като с
Постановление от 27.11.2024 година е отказано да се образува наказателно
производство. След като е налице отказ да се образува наказателно
производство, в случая не е налице едновременно ангажиране на
наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето Х. К.,
13
за едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени
отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация
на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но
не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност
следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това
положение изключва и опасността от нарушение на правилото nе bis in idem
по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираните лица, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на
фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и
категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното
производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя-
физическо лице, обективно и субективно съставомерно като митническо
нарушение, във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените процесни стоки лицето Х. К. не е обявил пред
митническите органи, не е разполагал и не е представил на митнически
органи документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях към момента на проверката. С
14
представянето на документите на митническия служител и обработването им
от последния е извършено декларирането. Свидетелят е категоричен относно
съпричастността на лицето Х. К. към превозваните процесни стоки и неговото
лично отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и
естеството на носените стоки, представляващи генератори и семена сладка
царевица. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната
дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент
легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от
ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ,
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия
и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския
тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки
са и процесните генератори и семена сладка царевица. Поради това, с оглед
събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен
начин, от обективна страна, че на 19.03.2024 година през МП „Капитан
Андреево” при влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателят
Х. К. е носил, т.е. фактически е превозил през държавната граница и въвел в
страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и
разрешението на митническите органи. С това е осъществил състава на
митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал.
1 от ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни форми - „превозване”
през държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е
обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи,
конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната
граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република
България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата
15
на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто
служители не са на самата държавна граница (, което е практически
невъзможно), а вътре в територията на Република България. Именно в тази
връзка при преминаване на редовния митнически контрол, действащо е
задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата,
установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото
задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо
Регламенти на Европейския съюз (ЕС), които имат директно действие за
вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС.
Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена
под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са
допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на
жалбоподателя Х. К. на носените от него генератори и семена сладка
царевица, в релевантния момент на въвеждането им на митническата
територия на Република България, пряко се установява от показанията на
свидетеля – митнически служител, който е категоричен, че Х. К. не е
декларирал процесните превозвани стоки. Отделно от това процесните стоки
са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването, сочеща износ
от Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, на което основание
безспорно и са подлежали на писмено деклариране при митнически контрол.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото
за нея и надлежно деклариране е било писменото. Тъй като този им брой
изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е.
процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива.
Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер,
когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на
пътника и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е
изпълнил жалбоподателят Х. К. при влизането си в страната от Република
Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в
момента на започване на формалностите по митническия контрол -
първоначален. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и
изискуема форма - с писмена митническа декларация, то налице е липса на
деклариране. Бездействието от негова страна по отношение на задължението
за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
16
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият
съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с
деянието си жалбоподателят Х. К. е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е
изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през
митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити
вече при митническата проверка. Поради това напълно основателно и
правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и
законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна
страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни
доказателства на митническия служител, които Съдът цени и относно
авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно
поведение на нарушителя в хода на проверката, обективният факт на
откриването им в процесната товарна композиция. Недекларирания товар е
над 3 тона и няма как като водач на товарната композиция, Х. К. да не е
разбрал, че действителното теглото е в повече от декларираното такова, тъй
както документите за товара са в него, а е и с дългогодишен опит видно от
Справката за пътуванията му. Отделно от това генераторите са опаковани в
прозрачни стреч опаковки и са се виждали, т.е. нямам как да не знае за тях и че
са в полуремаркето, при условие, че е присъствал при товаренето на стоката.
Относно субективната страна на извършеното деяние - доколкото
жалбоподателят в качеството си на шофьор и представител на превозвача е
имал задължението да извърши проверка дали отразените в превозните
документи обстоятелства, съответстват на действителността, при
установената фактическа обстановка логично може да се заключи за
наличието на вина у жалбоподателя под формата на небрежност, тъй като при
полагане на по-задълбочена грижа при изпълнение на задълженията си,
жалбоподателят още на турската митница би установил несъответствието
между действително превозвания товар и този, описан в превозните
документи. Жалбоподателят Х. К. е присъствал при товареното на стоката -
виждали са се палета със семена сладка царевица и генераторите, защото са
17
били опаковани с прозрачно стреч фолио. Отделно от това при представянето
на Транзитните декларации не е представил Фактурите и ЧМР за процесните
стоки, които е представил малко след това. Доколкото небрежността е вид
непредпазливост, както и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, и
липсата на изрично законово изключване на непредпазливостта като форма на
вината при извършване на нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, Съдът приема
за несъмнено осъществен съставът на посоченото административно
нарушение. Следва да се отбележи и това, че административното нарушение
по чл. 233, ал. 1 от ЗМ се осъществява от лицето, което фактически извършва
превоза - в настоящия случай шофьорът на провереното транспортно
средство, с което са били превозвани и процесните стоки – генератори и
семена сладка царевица, без да е нужно същото лице да притежава други
качества - на декларатор, отговорно лице и т.н. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана неговата административнонаказателната
отговорност, поради което и наведените в тази насока възраженията от
адвокат Караджонова в Жалбата и в пледоарията са неоснователни.
В подкрепа на изложеното е и фактът, че видно от Кантарната бележка,
издадена от турските митнически власти (стр. 9 от папка № 3), общото тегло
на превозното средство с товара е 28 700 кг, а според българските митнически
власти - 29 400 кг (видно от Писмени обяснения на митническия служител
Нина Попова – стр. 2 от папка №2), при приблизително тегло на превозното
средство около 16 000 кг. и на декларирания по документи товар – 10 557.900
кг, Х. К. е трябвало да положи по-задълбочена грижа при изпълнение на
задълженията си като установи несъответствието в теглото между
действително превозвания товар и този, описан в превозните документи. Ето
защо допуснатата грешка в системата при оформянето на Транзитните
декларации, представени пред българските митнически власти, не изключва
наличието на субективния елемент по отношение на Х. К..
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения,
необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните
18
форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен
фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство -
пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с моторно превозно средство (МПС) и
управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоки в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните
стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя Х. К. по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозил/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят Х. К. е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на от ЗАНН и не разкрива
характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество и
разнообразието на контрабандираните стоки, деянието не разкрива значително
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения,
още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае
за формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването
на вреди от същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и
характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Поради изложеното, не може да се обоснове
19
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП в
обжалваните части и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо
маловажен случай на административно нарушение.
Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които
жалбоподателите не се противопоставиха и не посочиха доказателства за
тяхното оборване.

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
в минималния размер от 100% от митническата стойност на недекларираните
стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретното количество и
разнообразие на контрабандно превозените стоки – значително, което
обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на
деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства се установиха липсата на
данни в кориците на делото за други нарушения и обстоятелството, че
жалбоподателят Х. К. не е възпрепятствал или правил опити да осуети
проверката. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на жалбоподателя Х. К. към датата на деянието,
доколкото възрастта от 56 години предполага житейски опит, който е
достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин,
позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не
може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на
20
смекчаващо вината обстоятелство. Не се констатира обществената опасност на
деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от митническата
стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно
режимът на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя Х.
К. към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта му по пункт 1
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на постановената
репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на
нарушението, визирана в пункт 3, по следните съображения, донякъде
идентични с тези, изложени в Жалбата на дружеството-жалбоподател:
Отнемането от дружеството-жалбоподател на превозваните стоки в полза
на Държавата е в противоречие с даденото в т. 66 тълкуване в Решение по
съединени дела С-717/2022 година и С-372 на Съда на ЕС (СЕС) от 19.12.2024
година, доколкото при преценка за пропорционалността на наложената мярка
следва да бъде съобразено дали стоките - предмет на нарушението,
принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за
нарушение на Митническия кодекс на Съюза. В случая от събраните по делото
доказателства по безспорен начин е установено, че дружеството „СЦ промо
солутии СРЛ” – собственик на стоката не е участвало в процеса както на
оформянето на митническите формалности, така и при извършване на превоза
на същите. Не се спори по делото, че посоченото дружество е собственик на
процесните генератори, тъй като получава стоката при уговорена клауза за
доставка FCA съгласно Международни търговски клаузи/Инкотермс (, видно
21
от Електронна фактура № ТР12024000000360 от 07.03.2024 година – стр. 177 и
стр. 178, папка № 2), както и че е платило въпросната стока, поради което като
собственик поема риска от загуба или повреда на стоката след предаването й
на превозвача. Установява се, че оформянето на придружаващите стоката
документи е извършено от фирмите „Нова спедицион” и „Золмакс транзит
ложистикс ГМБХ”. Това налага извода, че в разглеждания случай на „СЦ
промо солутии СРЛ” не може да бъде вменена отговорност за нарушение на
Митническия кодекс на Съюза, за да се обоснове и тежестта на наложеното
наказание – отнемане в полза на Държавата, т.е. същото е в противоречие с
принципа за пропорционалност. Принципът на пропорционалност, който е
част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4
от Договора за функционирането на ЕС, изисква актовете на институциите на
Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимните цели. В посочения смисъл е Решение № 3607 от
10.04.2025 година по КАНД № 747/2024 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.
Отмяната на НП в частта му по пункт 3 няма за последица автоматичното
връщане на тези вещи, поради което Съдът следва да се произнесе служебно
по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната на НП в частта,
касаеща отнемане в полза на Държавата на вещите – предмет на нарушението
(3 броя генератори), следва изрично да се постави и тяхното връщане на
собственика им – молдовското дружество-жалбоподател.
За пълнота на настоящия правен спор е ирелевантно обстоятелството, че
дружеството-жалбоподател е завело граждански иск срещу транспортната
компания „Дидин улусларараси наклият петрол”.
В случай, че не се възприемат изводите на Съда относно отмяната на
НП в частта по пункт 3, то се излагат следните съображения: НП би било
законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението (3 броя генератори), т.е. по
пункт 3. Подобно разпореждане би било напълно законосъобразно, приложено
на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези
стоки, като Съдът би приел, че правилно е подходил АНО, позовавайки на
същата норма, като друго различно разрешение не би следвало и предвид
22
доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
По разноските:
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на писмено доказателство, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо. С оглед изхода на делото и
обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в частта му по пункт 1 и
отменено в частта му по пункт 3, следва в полза на АНО да се присъдят част
от направените по делото разноски в размер на 40 лв., за които следва да бъде
осъден жалбоподателя-физическо лице.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
При този изход на делото на жалбоподателя-физическо лице не се дължат
разноски.
Жалбоподателят-юридическо лице няма искане за присъждане на
разноски, а и такива не се констатираха по делото.
В случай на потвърждаване на НП и в частта по пункт 3 би следвало да се
присъдят и още 40 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които би следвало
да се заплатят от дружеството-жалбоподател.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ал. 5 и чл. 63д,
ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № BG2024/1000-
5439/НП от 22.05.2025 година на Заместник-Директора на Териториална
дирекция Митница Бургас, в частта, с която на Х. К. (H.K.), роден на
23
********************* година в Република Турция от град
***************************************************, за нарушение на
чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 78 328.28 лв. (пункт 1).
ОТМЕНЯ НП № BG2024/1000-5439/НП от 22.05.2025 година на
Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с
която от „СЦ промо солутии СРЛ” („SC Promo-solutii SRL”) с IDNO (данъчен
номер) 1007600051556 и със седалище и адрес на управление: град Кишинев,
ул.„Узинелор” № 90, Република Молдова, представлявано от Изпълнителния
директор Александру Михалачи, на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в
полза на Държавата 3 броя генератори (пункт 3).
ДА СЕ ВЪРНАТ на „СЦ промо солутии СРЛ” („SC Promo-solutii SRL”) с
IDNO (данъчен номер) 1007600051556 и със седалище и адрес на управление:
град Кишинев, ул.„Узинелор” № 90, Република Молдова, представлявано от
Изпълнителния директор Александру Михалачи или на надлежно
упълномощено от тях лице, отнетите в полза на Държавата стоки - 3 броя
генератори, задържани с Разписка № 24003046 от 20.03.2024 година.
На основание чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Х. К. (H.K.),
роден на 15.08.1968 година в Република Турция от град Истанбул, Хюррийет
мах., Тозкопаран Ск. № 18, вътрешна врата 5, Бюйюкчекмедже, Република
Турция, ДА ЗАПЛАТИ на Териториална дирекция Митница Бургас с адрес:
град Бургас, ул.„Княз Александър Батенберг” № 1, сумата от 40 лв.,
представляваща част от направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 652/2025 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

24