Решение по адм. дело №816/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител –ЗДСл.

Образувано е по жалба на И. П. П. чрез ...К. М. гр.В.Т.против Изричен отказ, обективиран с писмо рег. № 32-273238/5.09.2025г. на Директор А. М., с което му е отказано ползването на отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст по подадено Заявление рег. № 32-264931/239.8.2025г.

В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на атакувания административен акт : По делото няма спор, че жалбоподателя е бил отстранен със Заповед № 1322/25.08.2025г. издадена от ответника, която е предмет на адм д. 815/25г.и същата към датата на подаване на заявлението на жалбоподателя не е била влязла в сила. Същата даже не му е била връчена официално, при което умишлено документите му се забавят и АО се произнася едва на 5.09.2025г. Освен това намира, че органът няма право на преценка при разрешаване на отпуск за отглеждане на малко дете по реда чл. 63 от ЗДСл, а такъв се явява съответният орган на ТП на НОИ, който издава съответното разпореждане. Такова изземване функциите на НОИ води до нищожност на постановения акт. Жалбоподателят не е бил уведомен, че спрямо него започва дисциплинарно производство, като дори да се приеме, че такова уведомление представлява самата Заповед за отстраняване, то е нарушена законово установената процедура, тъй като от жалбоподателя не са поискани обяснения. От приложената Заповед за отстраняване не става ясно и каква е причината за образуване на дисциплинарното производство. След като последната се явява опорочена, то и атакуваният отказ се явява без правно основание. С оглед на така изложеното от съда се иска да отмени оспорвания отказ и да върне преписката на АО за постановяване на нов законосъобразен акт, с която подаденото Заявление за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете бъде разрешен.

В о.з. жалбоподателят се представлява от ... М., който поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Жалбоподателят лично, заявява, че след навършване на едногодишна възраст на детето е подал Заявлението за ползване на отпуск на 29.08.2025г, преди влизане в сила на Заповед за отстраняване. Документите е следвало да бъда подадени от работодателя пред НОИ до 10 число на следващия месец, който не е бил изтекъл. Работодателят няма право да дава становище дали същият е осигурено лице, за какъв период, тъй като при него не се води осигурителна партида. Твърди, че към настоящия момент никой от близките му не получава обезщетение за отпуск за отглеждане на малко дете.

Ответник жалба Директор на Дирекция „Митници“ чрез юк Б. оспорва така подадената жалба като неоснователна и недоказана. Спрямо жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство по повод писмо от ВТОП, с което ответникът е уведомен, че жалбоподателят е привлечен в качеството си на обвиняем по досъдебно производство № 386/2025г. по пр.преп. № 1933/2025г. по описа на ВТОП. Това писмо е послужило като основание за издаване Заповед № 1322/25.08.2025г. за отстраняването му от длъжност. След нейното издаване е подадено Заявление за ползване на едногодишен платен отпуск за отглеждане на дете, и тъй като вече е бил отстранен , отпуск не му е бил разрешен. Поради което издаденият административен акт се явява правилен и законосъобразен. Подробни аргументи развива в представена по делото писмена защита. Претендира разноски.

 

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на съдебното дирене доказателства, от фактическа страна ,приема за установено следното :

По делото не се спори, че жалбоподателят има качеството държавен служител в в А. М. ТД Митници [населено място] на длъжност старши инспектор .

С писмо изх. № 123290-607/25.08.2025г. на ГДОП Сектор 01 в отдел 05 към МВР Директор на ТД Митница Русе е уведомен, че на 21.08.2025г. жалбоподателят е привлечен в качеството си на обвиняем, за извършено от него престъпление по чл. 301, ал.1, предл. 1 и 2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК по ДП № 386/25г. по описана Дирекция пр. пр. № 1933/2025г. по описа на ВТОП и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 6000 лева.

Въз основа на същото е изготвена Докладна записка от Директор ТД Митница Русе до Г. Д. Д. АМ. Със Заповед на последния № ЗАМ -1367/32-259161/25.08.2025г. е образувано дисциплинарно производство против жалбоподателя с № 5/2025г. На основание чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДСл е издадена от заместващия Директор на АМ Заповед № 1367/25.08.2025г. за временно отстраняване от длъжност, копие от която е посочено, че е връчено на същата дата, макар в самата Заповед да е отразено с подпис на жалбоподателя, че същата е връчена на 16.09.2025г. В последствие в хода на съдебното производство е представен екземпляр от същата с подпис на жалбоподателя, неоспорен, че му е връчена на 25.08.2025г. .

На 29.08.2025г. жалбоподателят е подал Заявление стр. 13 от делото, с което на основание чл. 63 от ЗДСл е поискал да му бъде разрешен платен отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст, към което са приложени: Акт за раждане на М. П., Приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, надлежно попълнено, Служебна бележка от ТД на НАП работодател на майката, че същата не ползва отпуск по чл. 164 от КТ и Приложение № 7 към чл. 4, т. 6 от НПОПДОО.

По повод на него е изготвена Докладна записка стр. 9-12 от Дирекция правно- нормативна за неоснователност на така подаденото Заявление, тъй като лицето към тази дата държавният служител е фактически отстранен въз основа на издадена Заповед и не се явява осигурено лице.

Оспорваното писмо, в което е обективиран изричен отказ за разрешаване на ползване на отпуск по чл. 63 от ЗДСл във вр. с чл. 164 от КТ е издадено от Г. А., замесващ Директор АМ съгласно Заповед № ЗАМ -1420/32-271217/4.09.2025г, ведно със Заповед № ЗАМ-1420/32-271217/4.09.2025г. на Директор АМ, с която за периода от 4-5.09.2025г. Заместник директор на АМ ще изпълнява функциите на Директор на АМ.

Със Заповед № 1584/24.10.2025г. на Директор АМ издадена на основание чл. 97, ал.1 от ЗДСл на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“, като същата е връчена на 3.11.2025г

 

Тази фактическа обстановка е безспорна и се установява от приложените в административната преписка доказателства.

С оглед на така изложеното, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, подадена в срока за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК , срещу индивидуален административен акт, който за жалбоподателя има негативен ефект, което поражда правен интерес от оспорване, е процесуално допустима

Съгласно чл. 124,ал.1 от ЗДСл Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на АПК. В този смисъл споровете относно ползването респ. отказът за ползване на отпуск, като изрично визиран в чл. 63 от ЗДСл, е част от съдържанието на служебното правоотношение и подлежат на оспорване по реда на АПК.

Относимата нормативна рамка по повдигнатия спор касае приложението на чл. 63 от ЗДСл, който препраща към чл. 164, ал.1 от КТ, със следното съдържане, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2-годишната му възраст. Съгласно чл. 11, ал.1, т.1 б“д“ от КСО осигурените за общо заболяване и майчинство имат право на парични обезщетения за отглеждане на малко дете. Нормата на чл. 164, ал.3 от КТ , съответно допуска това право на отпуск от страна на майката да бъде прехвърлено на друго лице, вкл. на бащата, какъвто е настоящия казус. В чл. 164, ал. 4 от КТ е предвидено, че през време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Съгласно чл. 52а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В чл. 53, ал.1 от КСО е предвидено, че месечното парично обезщетението при отглеждане на малко дете се изплаща след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/, а според ал. 2, когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете вместо от майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със ЗБДОО.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че едно от кумулативните изисквания, за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е майката да е осигурено лице за общо заболяване и майчинството. Това изискване съществува и за случаите, при които правото на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - за получаване на обезщетение, е прехвърлено на друго лице по реда на чл. 164, ал. 3 от КТ, тъй като правото на това лице е производно от правото на отпуск, съответно - на парично обезщетение, на майката. . В този смисъл напр. . Решение № 9510 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2018 г Решение № 13382 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2015 г.,

Следователно неоснователни са направените в постановения административен акт позовавания, че жалбоподателят не е осигурено лице, доколкото от 25.08.2025г. се явява временно отстранен от длъжност държавен служител. Следователно, работодателят е имал право на преценка само досежно представените му писмени доказателства, че майката се явява осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КТ, доколкото е държавен служител в ТД на НАП , същата е дала съгласие за ползване на такъв отпуск, и детето не е настанено в държавно детско заведение. Доколкото средствата за втората година на майчинството не се изплащат от работодателя, а от НОИ, работодателят се явява само лице, което следва да отрази в досието на държавния служител ползването на такъв отпуск, без задължение да заплаща същия

С оглед на така изложената правна рамка, съдът намира следното:

Оспорваната Заповед е издадена от компетентен орган, съгласно правилата на чл. 108 от ЗДСл- орган по назначаването, който съгласно чл. 6, ал.1, т. 5 от Устройствения правилник на А. М. е Директор, като съгласно чл. 5, ал. 3 от същия , в случай на негов отпуск, правомощията му се изпълняват от някои от Заместник директорите, какъвто е издателят на акта, въз основа на Заповед на Директор на АМ, приложена по делото. Не се споделя становището на жалбоподателя, че актът е издаден от некомпетентен орган, доколкото същият си е присвоил правомощията на длъжностно лице от ТД на НОИ, което с Разпореждане определя размера на дължимото обезщетение по чл. 52а от КСО. Както се посочи по- горе, доколкото правото на отпуск е част от съдържанието на служебното правоотношение, неговата разрешаване става с административен акт на органа по назначаването, който отразява този факт в осигурителната книжка на лицето, изпраща преписката на НОИ за определяне на дължимото обезщетение.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че е налице нарушение на изискването за форма, доколкото в него са изложени подробни фактически установявания и правните изводи на органа, като тяхното съответствие на материалния закон ще се обсъжда по- долу. Не се констатират и нарушения досежно спазването на административно- процесуалните правила, тъй като жалбоподателят е подал заявление, по което органът по назначаването се е произнесъл. Дали жалбоподателят е бил уведомен за развилото се дисциплинарно производство, дали същото законосъобразно е било образувано, дали в него са допуснати съществени процесуални нарушения напр. липсата на изискани писмени обяснения е правно ирелевантно досежно процедурата по произнасяне по искане за разрешаване на отпуск по чл. 63 от ЗДСл. Освен това от представените в преписката доказателства е видно, че към датата на постановяване на изричния отказ на жалбоподателя е била връчена Заповед за временно отстраняване от длъжност, същият е бил наясно с фактите, против които следва да се защитава, и неговото право на защита съответно не е съществено ограничено. В този смисъл актът е издаден в предвидената в чл. 59, ал.2 т. 4 от АПК форма, при спазване на всички норми от чл. 26 и сл. От АПК касателно неговото издаване. Освен това актът е постановен след като органът е изяснил фактическата обстановка, съгласно задължението си по чл. 35 от АПК.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното : Отпускът по чл. 164 , ал. 3 от КТ е целеви и се ползва по искане на лицата, изчерпателно посочени в законовата разпоредба, чрез подаване на писмено заявление, с приложени към него декларация, че детето не е настанено в детско заведение и писмено съгласие на майката на детето отпуска да се ползва от друг член на семейството. Работодателят не може да откаже разрешение за ползване на този отпуск и е длъжен да го предостави от момента на неговото поискване от правоимащия работник. Ползването на платен отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ е законово предвидена възможност, която не зависи от продължителността на трудовия стаж на работника и за използването на която не са установени никакви ограничения. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, дори то да е продължило само един ден, за да възникне правото на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете.

Както се посочи по- горе, при очертаване правната рамка по казуса, ВАС изрично посочва, че това право по чл. 164, ал. 3 от КТ , към който препраща чл. 63 от ЗДСл и чл. 46, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските - НРВПО във вр. с §14 от ЗР на ПМС, от което е видно, че за държавните служители също се прилагат нормите на НРВПО е производно от правото на майката. Следователно изискването да е осигурено лице касае майката, а не жалбоподателя. Не може да се сподели становището на ответника в приложената по делото писмена защита, че служебното отношение е било прекратено със Заповед за временно отстраняване. Видно от текста на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДСл ,правно основание за нейното издаване е, че се касае за временно отстраняване от длъжност, при което на служителя не се заплаща възнаграждение, а не за дисциплинарно уволнение. Последното е настъпило едва с връчването на издадената Заповед по чл. 97, ал.1 от ЗДСл връчена на 3.11.2025г., която подлежи на предварително изпълнение.

С оглед обаче нормата на чл. 142, ал.2 от АПК съдът следва да вземе предвид фактите и обстоятелствата настъпили след издаване на акта, осъществени до датата на устните прения, каквото е служебното прекратяване на отношенията между страните. Следователно настоящата инстанция макар да намира отказът за незаконосъобразен към датата на неговото постановяване, с оглед че към датата на съдебните прения служебните правоотношения са прекратени, то не може да отмени оспорвания акт и върне преписката на АО за постановяване на нов такъв.

Доколкото е вероятно, че тази Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ ще бъде оспорвана по съдебен ред, евентуално при нейната отмяна АО ще дължи ново произнасяне по Заявлението за ползване на отпуск доколкото ще бъдат налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 99 от АПК за изменение.

При този изход на делото съдът дължи произнасяне по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал.3 от АПК във вр. с чл. 24 от ЗПП. Доколкото текстът изрично посочва, че при отхвърляне на претенцията такова се дължи единствено, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Както се посочи по- горе в мотивите на съда, АО е следвало да разреши искания от жалбоподателя отпуск по чл. 63 от ЗДСл във вр. чл. 164, ал. 3 от КТ, поради което е станал причина за завеждане на настоящото производство и следователно разноски не следва да му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. П. чрез ...К. М. гр.В.Т.против Изричен отказ, обективиран с писмо рег. № 32-273238/5.09.2025г. на Директор Агенция Митници, с което му е отказано ползването на отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст по подадено Заявление рег. № 32-264931/239.8.2025г.

Решението, подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението да страните