РЕШЕНИЕ
№ 2870
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20251110200345 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К. Е. Т. срещу наказателно постановление №
СО-ОД-К-24-18-008/06.12.2024г., издадено от зам.-кмет на Столична община,
с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община/наричана по-
долу Наредбата/ е наложена глоба в размер на 5000 лева на основание чл.
154а, ал. 2 от същата Наредба.
С подадената жалба се иска отмяна на наказателното постановление,
като се твърди, че същото е незаконосъобразно. Оспорва се фактическата
обстановка. Твърди се, че е нарушен материалният закон и са допуснати
съществени процесуални нарушения. Алтернативно се моли за намаляване на
наказанието, което е наложено в максимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Н., който оспорва фактическата обстановка в АУАН.
Счита, че не е осъществено изпълнителното деяние транспортиране, както и
че не е имало строителни отпадъци. Оспорва компетентността на
1
административнонаказващия орган, като счита, че съобразно чл 137, ал. 2 от
Наредбата наказателно постановление се издава от кмета на СО. Наведен е
довод и за неправилно индивидуализиране на административното наказание,
което адв. Н. намира, че необосновано е наложено в максимален размер. Моли
за отмяна на НП или алтернативно за намаляване на глобата до минималния
размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от адв. П., която прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Излага доводи за
компетентност на административнонаказващия орган. Намира, че
нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Изтъква, че в
Наредбата за управление на отпадъците е разписано какво включва
транспортирането. Счита, че административното наказание законосъобразно е
определено в максимален размер, тъй като нарушението е с голяма степен на
обществена опасност. Моли НП да бъде потвърдено, като по отношение на
разноските предоставя на съда.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 19.06.2024г. около 16.00 часа по подаден сигнал е извършена
проверка от служители на Столичен инспекторат в гр. София, район „Овча
купел“, ул. „Черешова градина“ № 4. На място е установено, че се разрушава
сграда, както и че е спряло МПС с рег. № . Служителите на Столичен
инспекторат изискали от водача на МПС К. Е. Т. издадено направление по
реда на Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на
чистотата на територията на Столична община/НУОПОЧТСО/, като не било
представено такова.
Св. Петя Искренова съставила на К. Т. АУАН № 24-18-008/19.06.24г. за
нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното наказателно
постановление, с което на К. Т. е наложено административно наказание глоба
в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата на
основание чл. 154а, ал. 2 от Наредбата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката П И и
свидетеля Л В. Съдът счете, че показанията на св. В не са от естество да
опровергаят извършването на нарушението от обективна страна. Този
свидетел не може да посочи какви документи е представил жалбоподателя на
проверяващите, а фактът, че камионът не е бил в движение се установява и от
показанията на актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, жалбата е
частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
Неоснователно е възражението на адв. Н. за некомпетентност на
административнонаказващия орган. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗМСМА
наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов
заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в
наредбата. Видно от заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.24г. И П, заместник-
кмет на СО, е оправомощен от кмета на СО да издава наказателни
постановления. ЗМСМА като нормативен акт от по-висока степен от
Наредбата изрично урежда материална компетентност в случай на изрично
овластяване и на заместник-кметовете на общини.
Съдът намира, че нарушението е доказано от събраните по делото
гласни и писмени доказателства от обективна и субективна страна, а в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Нарушението е описано с изискуемите реквизити в
АУАН и НП като му е дадена съответстващата правна квалификация.
Съобразно чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата се забранява
транспортирането на строителни отпадъци и земни маси без издадено
направление по реда на НУОПОЧТСО.
3
В пар. 2, т. 30 от ДР на НУОПОЧТСО е дадена дефиниция на
транспортиране, съобразно която това е превозът на отпадъци, включително
съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато
се извършва от оператора като самостоятелна дейност. В процесния случай
показанията на актосъставителя установиха, че към момента на проверката е
осъществявана съпътстваща дейност, като камионът е бил спрял пред обекта,
за да бъде товарен със строителни отпадъци от сграда, която се е разрушавала.
С оглед на това съдът приема, че е осъществено изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата, като несъмнено се доказа и че
К. Т. не е представил направление, издадено по реда на НУОПОЧТСО.
Съдът намира, че доводите на жалбоподателя, че не е извършил
вмененото му нарушение, са неоснователни. Събраните гласни доказателства
чрез разпита на актосъставителя, която е и очевидец на вмененото нарушение,
категорично го доказват.
Нарушението е извършено от субективна страна умишлено, като
нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и ги е целял. Нарушителят е
съзнавал, че извършва транспортиране на строителни отпадъци без издадено
направление по реда на НУОПОЧТСО, като е целял настъпването на
общественоопасните последици, изчерпващи се със самото деяние.
Санкционната разпоредба на чл 154а, ал. 2 от Наредбата предвижда
глоба от 100 до 5000 лева за нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата.
Административното наказание е предвидено в твърде широк диапазон, като в
процесния случай на жалбоподателя е наложена глоба в максималния размер
от 5000 лева. Така наложеният размер съдът счита, че не е съобразен с
обществената опасност на нарушението и най-вече с тази на нарушителя.
Изложените в НП съображения според съда не могат да обосноват налага на
глоба в максимален размер на физическо лице, на което е било възложено по
служба да извърши процесното транспортиране без направление. Съдът счита,
че конкретното административно нарушение не разкрива висока степен на
обществена опасност. Нарушението е констатирано към момента на
извършване на съпътстващата дейност по товарене, а на по време на самото
транспортиране на строителни отпадъци, респективно такова не е било
реализирано. Отделно от това субектът на административнонаказателна
4
отговорност не е възложителят, а физическото лице, водач на МПС, което във
връзка с изпълнение на служебните си задължения е следвало да извърши
транспорта. По изложените съображения съдът счете, че НП следва да бъде
изменено и административното наказание следва да бъде намалено от 5000
лева на 300 лева.
В останалата си част НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото съдът счита, че на нито една от страните не
следва да се присъдят разноски. На жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски независимо че НП бе изменено досежно размера на
административното наказание. По същество се доказа, че нарушението е
извършено и то виновно, като единствено размерът на наказанието не е
правилно определен от административнонаказващия орган. Предвид
законосъобразното ангажиране на административнонаказателна отговорност
жалбоподателят няма право на разноски.
Въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт, а от
адвокат, като съобразно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, издали акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение, когато са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Процесуалното представителство от адвокат не попада в
хипотезата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед на което не се дължи присъждане на
разноски и в полза на въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде
изменено в посочения по-горе смисъл и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал.
2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № СО-ОД-К-24-18-008/06.12.2024г.,
издадено от зам.-кмет на Столична община, като НАМАЛЯВА от 5000 лева
на 300 лева административното наказание глоба, наложено на К. Е. Т. за
нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община на основание чл. 154а, ал. 2 от същата
Наредба.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6