РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Враца, 20.03.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 21.02.2023г.
/двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора В. ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
КОЦЕВА КА дело №671 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, предявена от В.А.Ч. ***, чрез * Г.С. и * В.В.
против РЕШЕНИЕ №
260037/23.03.2022 г., постановено по гр.д. № 603/2021 г., по описа на Районен
съд – Монтана, с което решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на
касатора, против Решения № 737СР/19.04.2013г., №737ГГ/27.11.2018г., №727К/27.11.2018г.
и № 737КР/27.11.2018 г., всички на Общинска служба „Земеделие“ гр.Монтана и е
оставено без разглеждане искането за постановяване на решение за обезщетяване
на наследниците на М.ГФ., ***, с гори от
горския фонд в землището на ***, като недопустимо. Прави се искане за отмяна на
Решение № 260037/23.03.2022 г., на Районен съд – Монтана по подробно изложени в касационната жалба доводи
В с.з. касаторът, чрез * С. поддържа касационната
жалба с изложени подробно всички оплаквания които са направени по отношение на незаконосъобразност и преди
всичко на недопустимост на решението на първоинстанционния съд. Пледира преди
всичко за недопустимост на решението на първоинстанционният съд, поради
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и неправилно
прилагане на материалния закон. Моли за постановяване на решение с което да се обяви
за недопустимо Решение № 260037/23.03.2022 г., постановено по гр.д. №
603/2021г., по описа на Районен съд – Монтана по отношение на неговата
неправилност на материалния закон и съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила.
Ответникът – ОС “Земеделие“-Монтана, в с.з.,
чрез * П.Г. моли за решение, с което се отхвърли предявената касационна жалба,
като неоснователна и недоказана, а решението като правилно и законосъобразно да
се потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения
са изложени в представено по делото писмено становище.
Заинтересованите страни в с.з. не се представляват
и не ангажират становище по делото.
Участващият по делото прокурор от ОП - Враца
дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне
в сила на оспореното решение, като правилно.
По делото не са представени нови писмени
доказателства.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение №260037/23.03.2022г. на
Районен съд – Монтана е отхвърлена като неоснователна жалбата на В.Ч., против
Решения №737СР/19.04.2013г., №737ГГ/27.11.2018г., №727К/27.11.2018г. и №
737КР/27.11.2018 г., всички на Общинска служба „Земеделие“ гр.Монтана и е
оставено без разглеждане искането за постановяване на решение за обезщетяване
на наследниците на М.Г.Ф., ***, с гори от горския фонд в землището на ***, като
недопустимо.
За да постанови този резултат, въззивният съд при правилно приета и установена фактическа
обстановка е приел, че имотът, който иска да получи касатора е публична
държавна собственост и като такъв не може да послужи за обезщетяване поради
особения режим на който се подчинява този вид собственост. Този имот е публична
държавна собственост, тъй като попада в защитена територия природен парк „В.б.“
и не може да бъде определен като такъв за обезщетяване. Изложени са подробни
мотиви в тази насока. По отношение на искането на жалбоподателя за прогласяване
на нищожност на решенията на ОСЗ-Монтана е прието, че същите отговарят на условията за
валидност, като издадени от компетентни органи, в законоустановената форма и съдържащи подписи на всички членове
на комисията, за което са представени доказателства. Не е налице спор и относно
факта, че имот № 122040 по КВС, представляващ към днешна дата имот № 16866.122.40 по КККР, попада
изцяло в границите на защитена зона и същия е публична собственост и с него не
могат да се обезщетяват физически лица по реда на ЗВСГЗГФ,какъвто е настоящия
случай. ОСЗ-Монтана е спазила процедурата по определяне на гори от държавен
горски фонд за обезщетяване при спазване на нормативната уредба, като решенията
й не са в противоречие, а във вр. с изпълнението на съдебно решение от 06.07.2007г. по гр.дело №737/2004г. на
РС-Монтана и поради обективна невъзможност за изпълнение на същото. Същите са
постановени по служебно образувана преписка,което не нарушава диспозитивното
начало, тъй като причината за образуване на преписката се дължи на
необходимостта от произнасяне на ОСЗ с оглед териториалната й компетентност. В
тези насоки въззивният съд е изложил подробни мотиви.
Настоящият състав на касационната инстанция,
след преценка на доказателствата по делото и във връзка с оплакванията в
касационната жалба, становищата на страните и проверка на обжалвания съдебен
акт, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК приема, че обжалваното
решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по смисъла
на чл.209 от АПК. При постановяване на обжалваното решение районният съд не е
допуснал твърдените в касационната жалба процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон, правилно е възприел фактическата обстановка, обсъдил е
доказателствата по делото във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, като
е извел правилни и обосновани правни изводи, които се споделят от касационната
инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях.
Изводите на въззивния съд
кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след
тяхната правилна преценка. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е
заключението на първоинстанционния съд, че имотът, който иска да
получи касатора е публична държавна собственост и като такъв не може да послужи
за обезщетяване поради особения режим на който се подчинява този вид
собственост. Правилно е прието, че в специалния
закон е въведена законова забрана за
обезщетяване с имоти, които са обявени за изключителна държавна собственост, обсъдени
са приложимите разпоредби на ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ, като изведените изводи от
въззивния съд се споделят и от касационната инстанция. По отношение на
въпросния имот е налице влязло в сила съдебно решение, което е
задължително за органа, но от данните по преписката е видно че е налице
обективна невъзможност за изпълнение съдебното решение по гр.дело №737/2004г. на РС-Монтана, тъй като посочения
в диспозитива на решението имот попада в защитена територия, представлява
публична държавна собственост и не може да бъде предмет на процедура по
обезщетяване. Установено е, че този факт
не е бил известен на съда при постановяване на съдебното решение, но е известен
на органа при издаване на въпросните решения, което е довело до невъзможност за
обезщетяване с въпросния имот, сформирани са междуведомствени комисии, които са
съставили протоколи на база на установеното и на базата на които са издадени и
съответните решения. В тази насока въззивния съд е изложил подробни мотиви,
които се споделят и от настоящата инстанция. Изводите на въззивния съд, че оспорените
от касатора решения на ОСЗ-Монтана не са
нищожни са също правилни и се подкрепят от представената преписка и от
доказателствата събрани в производството пред
въззвиния съд. Извършен е
подробен анализ на представените доказателства по делото и приложимия
материален и процесуален закон, въз основа на което и съдът е обосновал сочения
в решението си диспозитив, който е правилен и законосъобразен. Възраженията на
касатора в обратен смисъл са неоснователни и не се подкрепят от
доказателствата по делото.
С оглед на изложеното
настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и следва да
остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
При този изход на
спора основателно е искането на проц.представител на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се присъди в
минимален размер от 100.00/сто/ лева, определено съгласно чл. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24, ал.1,
изр.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 260037/23.03.2022 г., постановено по
гр.д. № 603/2021 г., по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА В.А.Ч. *** да заплати на Общинска служба
„Земеделие“ гр.Монтана разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.