№ 477
гр. ***, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20254430200970 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 25-0938-00901/16.04.2025 год. издадено от Началник
сектор към ОДМВР ***, Сектор Пътна полиция ***, с което на от М. К. К.
ЕГН **********,адрес: ж.к „ ***, гр. *** за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП,
на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал. 1, т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 200.00 лв. и за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2 б“б“ от ЗДвП
на основание чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Жалбоподателят М. К. редовно призован, в съдебно заседание не се явява
лично, явява се упълномощен представител адв. М. Б. АК-***. Поддържа
искането за отмяна на издаденото НП, релевира факти за неналичие на
виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и за
незаконосъобразност на издаденото НП по отношение на нарушенията
посочени в него.
Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание
не се представлява и не излага становище по жалбата .
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя от
М. К. К. за това, в град ***, булевард Георги Кочев до номер 39 с посока на
движение към булевард Христо Ботев, като водач на собственият си товарен
автомобил Ауди СКУ7 с регистрационен номер *** извършва следното:
При движение по булевард Георги Кочев до номер 39, извършва маневра
1
при която навлиза частично от лява пътна лента в дясна пътна , лента, като не
се съобразява с по-пътно движещият се в нея мотоциклет Хонда ЦБР 1000 РР
с регистрационен номер *** с водач П.П.П. , като го удря странично с дясната
страна в следствие на което губи контрол и равновесие пада на дясно и се удря
в паркиралия лек автомобил Опел Астра с регистрационен номер E*** с което
се реализира ПТП с материални щети по трите МПС и пострадал водач на
мотоциклет Хонда с регистрационен номер *** с водач П.П.. , е извършил:
1. ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МАНЕВРА, КОЯТО Е СВЪРЗАНА С
НАВЛИЗАНЕ ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО В СЪСЕДНА ПЪТНА ЛЕНТА
НЕ ПРОПУСКА ППС, КОИТО СЕ ДВИЖАТ ПО НЕЯ И РЕАЛИЗИРА
ПТП, с което виновно е нарушил/а чл,25 ал. 2 от ЗДвП.
За извършеното нарушение е съставен АУАН GA№ 1066213/25.08.23г.
НП № 25-0938-00901/16.04.2025 год. издадено от Началник сектор към
ОДМВР ***, Сектор Пътна полиция *** е издадено въз основа на саставеният
АУАН GA№ 1066213/25.08.23г и е възприето, че жалбоподателят е извършил
две нарушения, както следва:
1.При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента не пропуска ППС, които се движат по нея и
реализира ПТП с което е прието, че виновно е нарушил/а чл.25 ал. 2 от ЗДвП и
на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал. 1, т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 200.00 лв.
И
2.Не остава на място на ПТП до пристигане на представители на МВР
или следствието с което е нарушил чл. 123, ал.1, т.2 б “б“ от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1 ,т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
За установяване на административно нарушение - АУАН е съставен от
свидетел-актосътавител Л. И. Ц. – на длъжност мл.автоконтрольор при ОД на
МВР ***, сектор „Пътна полиция“ и в присъствието на свидетеля А. Й. -
служител при ОД на МВР ***, сектор „Пътна полиция. Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя, подписан от него и другите посочени в акта
лица. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 16.05.2025г. Поради
несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред
РС *** било обжалвано издаденото НП с жалба от 21.05.2025г.
В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителятЛ.Ц. , който
сочи, че заедно с неговия колега А.Й. са посетили въпросното ПТП след
подаден сигнал от дежурния при ОД на МВР-***.
Твърди, че с колегата си не са очевидци на реализираното ПТП и на мястото
са пристигнали по късно,като там на място е бил само мотоциклета.
Гражданин им е казал , че водача на мотоциклета е влязъл в Бърза помощ, за
да му се окаже медицински преглед. Влезли в Бърза помощ да изпробват
водача на мотоциклета за употреба на алкохол. Водача бил изпробван. След
като излезли на мястото на ПТП, срещу входа на Бърза помощ, установили и
2
другия водач на автомобила ,жалбоподателят К. които бил на мястото на
произшествието като бил изпробван и той за алкохол. АУАН бил съставен
след като били изслушани и двамата водачи- участници в ПТП .След като
съдът предяви на актосъставителят Скицата за ПТП ,същият заявява че
мотоциклета е бил между двата автомобила паркирания автомобил и
автомобила в вдясно на водач №1 отбелязан по схемата. Актосъставителят
св. М.К. твърди,че не са търсили друг свидетел очевидец на станалото ПТП ,а
другия му колега св. А. Й. е станал свидетел на АУАН който от своя страна
също не е очевидец на ПТП.В тази насока напълно идентични са показанията
на другият служител на пътна полиция св.А. Й.,които също не е очевидец на
ПТП.
Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на
свидетелите,доколкото същите установяват отчасти установената и описана от
тях в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните
свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената
административно наказателна преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно наказателен характер
е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
3
настоящият състав на Районен съд *** намира, че атакуваното наказателно
постановление е съставено при особено съществено нарушение на
установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
доказателствена сила.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от
свидетелските показания на свидетелите Ц. и Й. не се установява по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателя нарушения.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Ц. и св.
Й. се установява, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписания като
свидетел по акта Й. е полицейски служител и също не е очевидец,въпреки че
на място е имало други свидетели които са очевидци.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Посочения в акта свидетел е служител на Пътна полиция *** ,който не е
очевидец,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а
липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна,
жалбодателят да е извършил нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Така
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно
обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на
обективната действителност. АУАН е съставен от лица ,които не са очевидци
на извършеното нарушение.В тази посока са и показанията на актосъставителя
Ц. , който заявява,че на място са установили само единия автомобил коти бил
паркиран,мотоциклета , а другият водач на МПС го намерили на мястото на
ПТП още след като излезли от Бърза помощ.
Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП, че единият двама
водачи са участвал в него- на автомобила и на мотоциклета, като се
4
споменава че на паркиралия автомобил са нанесени щети, но не се доказа
безспорно нито механизмът на сблъсъка, нито са описани щетите .
Съдът намира, че не се доказва безспорно жалбоподателят да е извършител
нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие се установява,че жалбоподателят М. К. е
платил наложеното му с Глоба административно наказание за нарушението на
чл25 ал1 от ЗДвП.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното
наказателно постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът
констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и се
явява друго, самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно поради следното:
Нито в АУАН№ GA1066213/25.08.2023 год., нито в НП № 23-0938-
002829/08.09.2023 год., нито от разпита на свидетелите не се установява в
хода на съдебното следствие жалбоподателя да е извършвал друго нарушение,
извън това за което още в същия ден му е съставен АУАН за нарушение по
чл.25 ал. 2 от ЗДвП.
Ако актосъставителя е бил възприел, че жалбоподателя е извършил
нарушение по чл. 123, ал.1, т.2 б “б“ от ЗДвП, то това нарушение би трябвало
да бъде установено и вписано в съставения на мястото на ПТП респективно в
АУАН № GA1066213/25.08.2023 год.
Нещо повече очевидно и прокурора не е възприел, че жалбоподателя е
напуснал местопроизшествието и това е така, тъй като, ако прокурора беше
възприел, че същия е избягал от местопроизшествието, което е равнозначно на
“ Не остава на място на ПТП до пристигане на представители на МВР или
следствието“ в хипотезата на чл. 123 от ЗДвП , то тога правната квалификация
на деянието щеше да бъде по чл. 343, ал.З във вр. с ал.1 б“б“ вр. с 342 ал.12 от
НК , а не такава, каквато прокурора е приел в постановлението и за което му е
било повдигано обвинение по чл. 343, ал.1, б“б“ вр. с чл. 342 ал.1 от НК .
Като в хипотезата на чл. 343, ал.3 във вр. с ал.1 б“б“ вр. с 342 ал.12 от НК
наказателното производство не може да бъде прекратявано по искане на
пострадалия, както е в конкретния случай, което е още едно доказателство , че
самия прокурор не е приел, че лицето е напуснало местопроизшествието.
Съдът намира ,че с оглед изложеното по отношение на второто визирано
нарушение не може едва със съставянето на настоящото наказателно
постановление да се установява нова фактическа обстановка и да се сочат
нови обстоятелства в обстоятелствената част на същото, каквато не е
възприето и написано нито в издадения АУАН, нито в хода на досъдебното
производство да е отбелязано някъде , което е прекратено с постановление на
представител на РП-гр.*** по искане на пострадалия.
Съгласно чл. 36 от ЗАНН административно наказателното производство се
образува със съставяне на АУАН, като единственото изключение от това
5
правило е предвидено в ал.2 на същия текст.
При всички случаи обаче, лицето срещу когото е образувано административно
наказателно производство следва да е в известност, че срещу него е
инициирано такова, тъй като от този момент за него възникват и редица
процесуални способи за защита.
Затова и законът предвижда актът да бъде съставен в негово присъствие, като
изрично са посочени случаите, когато това не може да стане (чл.40, ал. 1 и ал.2
от ЗАНН), както и да му бъде връчен - чл.43 от ЗАНН. Поради тази причина и
изискването да бъде посочен акта, въз основа на който се издава
наказателното постановление е залегнало, като задължителен реквизит в
нормата на чл.57, ал.1, т.З от ЗАНН.
Недопустимо е едва с получаването на наказателното постановление
привлеченото към отговорност лице да научава, че срещу него е било
образувано административно наказателно производство.
В този смисъл, въпреки, че в разпоредбата на на чл.57, ал.1 т3 ЗАНН не е
изрично посочено постановление на прокурора, то под използвания термин
„...акта, въз основа на който се издава...” следва да са разбира и съответно
посочен и акта на прокурора или съда, с който производството е прекратено и
изпратено на наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от
ЗАНН. Респективно, привлеченото към административно наказателна
отговорност лице следва да е уведомено и узнало за тези актове на съда или
прокурора, а данни в този смисъл по делото няма, тъй като, както се посочи и
по-горе в обжалваното наказателно постановление не съществува и никъде не
е упомената , че същото се издава въз основа на Постановление за
прекратяване на РП-гр.***.
При издаване на обжалваното наказателно постановление е нарушена и
разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН още повече, че в административно
наказателното производство нарушителя не би могъл да има качеството на
обвиняем и да се възприема като такъв.
Нарушена е и разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.8 от ЗАНН, като единствения
мотив за налагане на максимална глоба и максимално лишаване от право да
управлява по второто нарушение визирано в постановлението от страна на
административно наказващия орган е, че било налице съвкупност от
нарушения. За пълнота следва да се отбележи, че съвкупността от нарушения
не би могло да служи като мотив за налагане на съответните санкции в
максимален размер.
Неяснотата кой е актът послужил за издаване на наказателното постановление,
в комбинация с това, че жалбоподателя за извършеното от него нарушение на
дата 25.08.2023 год. вече е наказан и е налице влязло в сила наказателно
постановление, добавяйки и обстоятелството, че лицето не може едва с
наказателното постановление да му се вменява нарушение по чл. 123, ал.1, т.2
б “б“ от ЗДвП , каквото нарушение не е възприето да е осъществено, нито в
АУАН издаден в същия ден на мястото на ПТП, нито в констативния протокол
за ПТП, нито в постановлението на прокурора, нито разпитаните свидетели
говорят да е реализирано такова нарушение, води до единствения извод за
6
абсолютна незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
при издаването на което са допуснати множество съществени процесуални
нарушения.
В настоящия случай административно наказващия орган след получаване на
постановлението за прекратяване издадено от РП *** е следвало да извърши
нужната проверка при която щеше да установи, че жалбоподателя вече е бил
наказан с влязло в сила наказателно постановление за нарушение по чл. чл.25
ал. 2 от ЗДвП и вместо да издава ново наказателно постановление, добавяйки
още едно нарушение, което не е установено по надлежния ред е следвало да
прекрати административно наказателното производство с мотивирана
резолюция съобразно чл.54, т.8 от ЗАНН, тъй като срещу същото лице за
същото деяние има влязло в сила наказателно постановление.
Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта за установяване
на административното нарушение, така и наказателното постановление
следва да съдържат словесно описание на нарушението, като е необходимо да
е налице единство между словесното описание на нарушението и посочените
като нарушени законови норми,така и единство между посочените като
нарушени норми в АУАН и НП. Описанието на вмененото нарушение в
обстоятелствената част на АУАН и НП, не само не е еднакво в словесно ,но и в
цифрово изписване на нарушението касаещо чл 123 ал1т2б.Б от ЗДвП.
На следващо място ,по делото не е установено по категоричен начин дали
липсата на жалбоподателя на мястото на произшествието тогава, когато са
пристигнали служителите на ПП, въпреки,че и другият водач не е бил на
мястото , е с цел да напусне мястото на произшествието без да уведоми
контролните органи или липсата му към този момент се дължи на друго
обстоятелство, защото с оглед на събраните доказателства може да се направи
повече от един извод защо жалбоподателят не е бил на мястото на
произшествието към момента, когато контролните органи са пристигнали. За
да е налице нарушението, за което на жалбоподателят е ангажирана
отговорността, освен фактите, изпълващи обективните елементи на състава на
нарушението – наличие на ПТП с материални щети, липса на съгласие на
участниците относно обстоятелствата свързани с произшествието и напускане
на един от участниците без да уведоми контролните органи на МВР, е
необходимо да бъде доказан субективния елемент на състава, а именно вината
на извършителя на деянието.
В случая именно този елемент се явява недоказан, защото по делото липсват
категорични доказателства, от които еднозначно да се направи извод, че
нарушителят не се е намирал на мястото на произшествието именно защото е
пожелал да го напусне, без да уведоми органите на МВР след като между него
и другия участник липсва съгласие относно обстоятелствата свързани с
ПТП,напротив същият не е усетил и видял мотоциклета и сам са връща на
произшествието,което беше потвърдено и от актосъставителят и свидетелят
по АУАН ,че при излизане от Бърза помощ той е бил на мястото на ПТП,без да
му се обаждат и да го издирват. Предвид изложеното съдът намира , че
напълно незаконосъобразно спрямо жалбоподателят е осъществено цялото
административно наказателно производство и незаконосъобразно
7
административно наказващия орган, го наказва втори път за едно и също
нарушение по отношение на нарушението по т. 1 от наказателното
постановление, а още по незаконосъобразно го наказва за нарушение по т. 2 от
същото, което нарушение не е установено по съответния ред.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0938-00901/16.04.2025 год. издадено от Началник сектор
към ОДМВР ***, Сектор Пътна полиция ***, с което на от М. К. К. ЕГН
**********,адрес: ж.к „ ***, гр. *** за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал. 1, т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 200.00 лв. и за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2 б“б“ от ЗДвП
на основание чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския Административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8