РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Павликени, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евелина Карагенова
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Евелина Карагенова Гражданско дело №
20234140100242 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „Топлофикация-София“ ЕАД гр.С. по предявени обективно
съединени искове по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК . В исковата молба се твърди,че
ответникът е наемател на топлоснабден имот в гр.С. община Н. ул. *** ап Д3 като е бил
клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ за периода м май 2019г-м август 2020г и
реално е потребявал топлинна енергия, която не е заплатил. По ЧГрД№ ***/2023г на ПРС е
издадена заповед по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и след
разпореждане от съдия, е предявена настоящата искова молба. Претендират се сумите
563.73лв. главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода м 5 2019г-
м.8. 2020г за реално потребена енергия, 132.26лв. мораторна лихва от 15.09.2020г-
02.12.2022г. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда-20.12.2022г до изплащане на вземането и направени разноски по
заповедното и настоящото производство. Ищецът твърди, че съгласно ОУ за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на клиенти за битови нужди в гр. С., изготвени от
„Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР, влезли в сила, са регламентирани
отношенията между топлофикационното дружество от една страна и клиентите на ТЕ без да
е необходимо изрично приемане от страна на клиентите. Твърди се, че ответникът не е
упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ /чл.106а ал.3 от ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в
сила ОУПТЕ от ищеца за потребители на битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от
2016г на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 10.07.2016г, като в чл.31
ал.1 от ОУ е определен редът и срокът за заплащане на задълженията от клиентите на ТЕ- в
45дни от датата на публикуване на ежемесечните фактури на интернет страницата на
продавача. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на
клиенти за битови нужди, включително и общите части в сграда етажна собственост се
осъществява при публично известни ОУ на топлинното предприятие, одобрени от ДКЕВР,
публикуване най-малко в един местен и един централен всекидневник. Към настоящия
момент няма данни при ищеца , удостоверяващи несъгласието на клиента-ответна страна с
публикуваните ОУ. Клиент на топлинна енергия за битови нужди се явява собственикът или
1
титуляря на ВП на ползване на топлоснабдения имот. Ответникът е клиент с аб №***.
Съгласно чл.112г ал.1 от ЗЕЕЕ8 чл.139б от ЗЕ/ сградата, в която се намира топлоснабдения
имот е етажна собственост и е сключила договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Б. Б.“ на основани чл.139 от ЗЕ. Съгласно
чл.155 ал.1 т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
съгласно чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г за топлоснабдяването, издадена от МЕЕР,
обнародвана в ДВ бр. 34/24.04.2007г. Потребителят не е изпълнил задължението си да
заплаща дължимите суми за начислена топлинна енергия като съгласно ОУ при неплащане в
срок да дължи и обезщетение в размер на законната лихва.
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор от назначения му особен
представител. Твърди, че предявените искове са процесуално допустими, но са
неоснователни. Оспорва ответникът да е битов клиент на дружеството и твърди, че липсва
валидно облигационно отношение между страните. Не са изпълнени условията на
разпоредбата на чл.149б ал.1 от ЗЕ, твърди че липсва договор между третото ползващо
имота лице и топлофикационото дружество като той не се презюмира с установяване на
факта на ползването на имота. Липсват данни кога е открита партида при ищцовото
дружество на партида на собственика на имота, придобиването на от собственика на имота
на право да ползва топлинната енергия, което да бъде предоставено на ответника. Твърди,
че няма договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, касаещ
конкретно сградата, в която е процесното жилище. Твърди,че не е налице облигационно
отношение между страните. Твърди, че представения договор с ИМ между
„Топлофикация София“ АД и „Б. Б.“ ООД и Протокол №***от проведено на 11.12.2009г ОС
на ЕС са неотносими към делото. Последният писмен документ не изразява волята на
етажните собственици за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на
ищцовото дружество, а записаното в т.2 от протокола лице като представляващ
собствениците, не притежавал собственост в гр.С.Твърди, че не се доказва доставката на
ТЕ. Прави възражение за изтекла давност по чл.111б „в“ от ЗЗД за изтекла 3 годишна
погасителна давност за задълженията, възникнали преди датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
По делото е конституирано трето лице помагач на ищеца фирма „Б. Б.“ ООД гр. С. В
съдебно заседание не изпраща представител. Не е заявил становище.
Като взе предвид становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.422 от ГПК ,вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.
чл.79 ал.1 пр1 от ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
«Топлофикация София» ЕАД е образувано ЧГрД№***/2023г. по описа на ПРС и е издадена
заповед №***/01.02.2023г по чл.410 от ГПК, в която се разпорежда длъжникът да заплати на
заявителя кредитор сумите:*** за периода м май 2019г-м.август 2020г , 132.26лв.
мораторна лихва от 15.09.2020г-02.12.2022г. ,ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда-20.12.2022г до изплащане на вземането и
направени разноски по заповедното производство в размер на 75лв.посочено е, че вземането
е за консумирана, но незаплатена ТЕ. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47 от ГПК и в указания от съда срок е предявена настоящата искова молба.
По делото е представен НА №*** т ***, рег. ***,нд№***/2010 от 26.01.2010г на нотариус
М. Н.-№362 в НК с район на действие СРС, съгласно който Т. А. Г. е собственик във основа
на покупко-продажба от „И. С. Г.“ ООД гр С., представляван от П. Н. В., върху ап Д3 в
многофамилна жилищна сграда в гр. С., район Н.“ ул. *** с обща площ 72.05квм,мазе №***
от 4.25квм и 3.70% върху общите части на сградата и 3.58% идеални части върху земята.
Представен е договор за нам от *** 2015г,сключен между Т. Г. като наемодател и Д. П. С.
2
като наемател за процесния недвижим имот за срок от 1 година, считано от ***2015г с
автоматично продължаване за още 1 година при същите условия. В договора е посочено, че
държането на имота се предава на 01.12.2015г. В чл.4 от договора е посочено, че наемателят
следва да заплаща всички консумативни разходи за ползването на имота-ток, студена вода,
ТЕЦ, телефон, ежемесечни вноски за поддържане на общите части на сградата като са
посочени клиентските номера за ЧЕЗ, Софийска вода и Топлофикация София ЕАД- ***. В
чл.3 б „б“ от договора се сочи, че наемателят предоставя на наемодателя депозит в размер
на 1 месечен наем от 660лв., който подлежи на връщане след прекратяване на договора при
условие, че наемателят е изпълнил всичките си задължения по договора и че е заплатил
всички разходи и сметки в обекта. Представени са анекси към договора от 30.11.2016г ,
30.11.2017г за удължавана срока на договора до 01.12.2017г , съответно до 01.12.2018г при
запазване на другите условия по договора.
Представена е декларация с нотариално заверен подпис от Т. Г., собственик на
топлоснабдяван имот на горепосочения адрес, че дава съгласие Д. П. С. да бъде купувач н
топлинна енергия от 01.12.2015г-30.11.2016г. Представено е заявление от Т.А.Г., титуляр
на партида аб №*** за горепосочения недвижим имот в гр. С. от 02.12.2016г. за смяна на
партидата на името на Д. П. С. въз основа на представен анекс към договор за наем.
Представено е и заявление-декларация от Д. П. С. от 01.12.2015г , че е съгласен партидата
на топлоснабден имот на горепосочения адрес да бъде променена на негово име съгласно
ОУПТЕБН от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. С. с посочване, че е запознат, че
дяловото разпределение на отчетената от топломера в абонатната станция ТЕ между
отделните имоти се извършва от фирма за дялово разпределение „B.“, съгласно избор на ОС
на ЕС.
Представено е заявление-декларация от 26.12.2018г от Д. П. С. да бъде променена
партидата на топлоснабден имот на горепосочения адрес като отказва получаване на
хартиена фактура, както и че е запознат, че дяловото разпределение на отчетената от
топломера в абонатната станция ТЕ между отделните имоти се извършва от фирма за дялово
разпределение „Б.“ ООД съгласно избор на ОС на ЕС. Представен е анекс към договора за
наем от ***2018г за удължаване на срока на договора за наем до 01.12.2019г , както и
промяна на месечния наем. Представена е декларация от Т. Г. с нотариално заверен подпис
от 20.12.2018г, като собственик на топлоснабден имот на горепосочения адрес,че дава
съгласие Д. П. С. да бъде купувач на ТЕ от 01.12.2018г-01.12.2019г. Представено е
заявление-декларация от Д. П. С. от 30.11.2019г за промяна на партидата на топлоснабден
имот на горепосочения адрес с посочване, че е запознат, че дяловото разпределение на
отчетената от топломера в абонатната станция ТЕ между отделните имоти се извършва от
фирма за дялово разпределение „Б.“ООД съгласно избор на ОС на ЕС. Представен е и анекс
към договора за наем от ***2019г за удължаване срока на договора за наем до 01.12.2020г
без промяна на останалите клаузи и декларация от Т. Г. с нотариално заверен подпис от
28.11.2019г, че дава съгласие Д. П. С. да бъде купувач на ТЕ от 01.12.2019г-01.12.2020г.
Представено е заявление-декларация от Т.А.Г. от 12.08.2020г за промяна на партидата на
топлоснабден имот на горепосочения адрес с представяне на протокол от 11.08.2020г за
прекратяване на сключения договор за наем . В протокола се посочва, че считано от
12.08.2020г страните прекратяват договора за наем и се съгласяват, че за имота има
натрупани задължения както следва: към „Софийска вода“АД 115лв, към „Топлофикация
София“ ЕАД 952.58лв. и за такса „Вход“ 30лв. Посочено е ,че при подписване на протокола
наемателят предава на наемодателя сумата от 1097.58лв. за изплащане на натрупаните за
апартамента задължения.
По делото е представен протокол 2900 от 11.12.2009г от ОС на етажната собственост за
топлинно счетоводство, подписан от представляващ събранието П. Н.В. и секретар
протоколист М.К. с печат на фирма „И. С. Г.“ ООД С. за упълномощаване на Валентин П.
Г. да представлява собствениците пред „Б. Б.“ ООД, да представя на фирмата информация
за правилното разпределение на разходите за топлинна енергия и да получава от фирмата
всички необходими документи съгласно наредба за топлоподаването.
3
Представен е договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по
чл.139в от ЗЕ от 09.06.2020г между „Топлофикация София“ ЕАД гр.С. като възложител и
фирма „Б.“ООД гр.С., като изпълнител, съгласно който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ между клиентите в
сградата ЕС или в сграда с повече от 1 клиент в гр.С. при спазване на изискванията на ОУД
между „Топлофикация София“ АД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ между потребителите в сграда ЕС, одобрени от ДКЕВР с решение
№ОУ-024/10.08.2007г, считано от 01.05.2020г за срок от 3 години. Представени са ОУ за
продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. С.,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016г..
Представени са фактури от 30.07.2020г за отчетен период 01.05.2019г-30.04.2020г на
стойност 744.98лв. с окончателна сума за доплащане 531.83лв. и издадени кредитни
известия за посочения период на стойност 954.32лв. и от 31.07.2021г за отчетен период
01.05.2020г-31.08.2020г за топлинна енергия на стойност 154.64лв. с окончателно
задължение 85.92лв. до Д. С., платима до 14.09.2021г., с кредитни известия за този период
от 141.56лв. Представена е електронна разпечатка за абонат *** от 02.12.2022г за дължими
суми по 2бр фактури за м. юли 2020г и 1бр фактура за м. юли 2021г за 563.73лв. главница,
132.26лв лихва или общо 695.99лв. за периоди 05.2019г-04.2020г, 05.2020г-08.2020г и м.7
.2020г.
От събраните доказателства съдът намира, че процесният имот ап. Д3 на ет. 3 в гр.С., ул.
*** се явява топлоснабден. Налице са писмени документи: договор за наем с посочване на
клиентския номер, заявления-декларации от собственика на имота и от наемателя , подавани
до „Топлофикация София“ ЕАД за промяна на името на партидата за процесния обект
недвижим имот в гр.С. Същите датират от м.11 .2015г до 12.08.2020г. Видно от сключения
договор за наем от ***2015г и анексите към него, наемателят Д. С. се е задължил да заплаща
сметките за наетия апартамент, представляващи консумативни разходи, между които и за
ползвана топлинна енергия за апартамента. Подавани са документи от собственика на имота
и от наемателя до „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с партидата. Наемателят е имал
съгласието на собственика на имота да ползва имота и да заплаща сметките за ползваната
топлинна енергия по посочения клиентски номер. Не е необходимо сключване на
индивидуален договор на наемателя с ищцовото дружество. Ответникът като наемател се
явява клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда ЕС, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, следва да имат СДР по чл.140 ал.11
т.2 на ЗЕ на отоплителни тела в имотите си и да заплащат цена на ТЕ при условията и по
реда в Наредба №16-334/06.04.2007г за топлоснабдяването.
Представеният от ищеца протокол от ОС на ЕС за топлинно счетоводство от 11.12.2009г
не съдържа всички нужни реквизити: липсва посочване на адреса на сградата, липсва
посочване на присъствалите собственици на имоти в сградата, установяване на кворума,
отразяване на разискванията и следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
Въпреки изключването на протокола като доказателство по делото, от представените
писмени доказателства по делото: договор на „Топлофикация София“ЕАД с тази фирма,
както и от писмените доказателства, изхождащи от ответника, че е уведомен относно
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в жилищната сграда, в която се намира
ползвания от него апартамент под наем, съдът намира за установено, че именно фирма „Б.
Б.“ ООД гр. С. е извършвала дялово разпределение на ТЕ в имота.
От представените доказателства е видно, че ответникът е ползвал имота от 30.11.2015г до
12.08.2020г. и за този период се е явявал потребител на ТЕ. При прекратяване на договора за
наем страните по него са установили незаплатени суми от наемателя, включително и за
топлоенергия. Посочено е, че неплатената сума към 11.08.2020г е 952.58лв. и наемателят е
заплатил на същата дата на наемодателя-собственик на имота сума от 1097.58лв.,
включваща всички установени неплатени задължения, включително и сумата, дължима на
„Топлофикация София“ ЕАД.
4
Още на 12.08.2020г собственикът на имота е подал до „Топлофикация София“ ЕАД
заявление-декларация за промяна на името на партидата за процесния имот въз основа на
договора за прекратяване на наема. С оглед заплащането от страна на наемателя на сумите
за задълженията си по договора и подаване на заявление-декларация от собственика на
имота, следва да се счита, че потребител на ТЕ за процесния имот се явява само собственика
на имота. Отношенията между страните по договора за наем са приключили със заплащане
от наемателя на дължимите суми за минали задължения. След 12.08.2020г ищецът следва да
търси всички дължими суми за имота от собственика му, който е подал заявление-
декларация, включително и за сумите, които би следвало да се дължат за имота за предходен
период. След установяване на дължима сума за ТЕ, наемателят е заплатил същата на
собственика на имота, който би следвало да заплати сумата на ищцовото дружество за да
изчисти висящите задължения. Търсейки дължима сума за период до прекратяване на
договора за наем от ответника, който е платил на собственика на имота установена дължима
сума, то ответникът би се явил да заплати наново сума, която вече не дължи, тъй като е
платена при прекратяване на договора за наем. С прекратяване на договора за наем и
заплащане на сумите, посочени като задължения на наемателя, последният следва да се
счита, че е заплатил всички суми, произтичащи от прекратения договор за наем и престава
да бъде потребител на ТЕ като е загубил вече качеството си на такъв със задна дата, а
потребител следва да се яви собственика на имота. Претенцията на ищеца е за главница сума
за ползвана ТЕ за периода м май 2019г-м август 2020г ,както и за мораторна лихва от
15.09.2020г-02.12.2022г,законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред
съда-20.12.2022г до окончателното изплащане и разноски. По отношение на претенцията за
главница важи казаното по-горе, че ответникът е загубил качеството си на потребител за
процесния период, по отношение претенцията за мораторна лихва ответникът не се явява
потребител за посочения период и понастоящем.
Освен това с оглед разпоредбата на чл.111б „в“ от ЗЗД и ТР №4/2013г/18.06.2012г на
ОСГК на ВКС за вземанията на топлофикационни дружества се прилага 3 годишна давност.
Претенцията на ищеца е за суми от м май 2019г до м. август 2020г. С отчитане, че
претенцията е за периодични плащания, и направеното възражение от особения
представител на ответника за изтекла давност , съдът отчета, че още при подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 20.12.2022г е изтекла погасителната давност за вземанията
от преди датата на заявлението- от м. май 2019г до 20.12.2019г.
Посочените в представените 2бр съобщения към фактури суми за окончателни задължения
не съответстват на посочените суми в електронната справка , в която са отразени данни по
3бр фактури за главница задължение. В представените по делото 2бр съобщения към
фактури №№*** и *** са отразени кредитни известия към фактури за посочените периоди,
като стойностите по тях са по-големи от отразените задължения по фактурите. Абсолютно
необходимо условие за издаването на кредитно известие е наличието на предходно издадена
фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез съответното кредитно известие. Оттук
следва, че стойността на кредитното известие трябва да е по-малка или равна на стойността
на фактурата, към която се издава, но в никакъв случай не може да я превишава. Ако
кредитното известие се издава към повече от една фактура, което също е практика, то
неговата стойност не може да надвишава сбора от стойностите на тези фактури, което в
случая не е така.
От гореизложеното съдът намира, че ищецът не установява безспорно наличието на
облигационно отношение между страните предвид всички настъпили факти и
обстоятелства. Не е доказана и претенцията на ищеца както по основание, така и по
размер, което ищецът е бил задължен да извърши при пълно и главно доказване с оглед
разпределената доказателствена тежест. Следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца
5
като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на делото следва направените разноски от ищеца както в заповедното,
така и в настоящото производство да станат в негова тежест.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Топлофикация-София“ ЕАД гр. С. ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. ***, представлявано от изп. директор А. А. и председател
на УС И. Е. чрез процесуален представител юрисконсулт Ф. И. по предявените обективно
съединени искове по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК против Д. П. С. с ЕГН **********
от гр. П., ул. *** за сумите: 563.73лв. главница, представляваща стойност на незаплатената
ТЕ за топлоснабден имот в гр. С., ***, обл С., община „Н.“ ул. *** ап Д3, инсталация
***,аб№*** за периода м май 2019г-м.август 2020г , 132.26лв. мораторна лихва от
15.09.2020г-02.12.2022г. ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда-20.12.2022г до изплащане на вземането и направени разноски като
неоснователна и недоказана.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 14дневен срок от съобщението на
страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6