Присъда по дело №306/2018 на Районен съд - Димитровград

Мотиви към  присъда № 11/ 07.03.2019 г., постановена по НЧХД№ 306/ 2018 г. по описа на РС- Димитровград.

1.      Против М.А.М., род. на *** ***, б.гр., ЕГН **********, неосъждан, е депозирана тъжба,  с която е обвинен в това, че на 06.06.2018 г., в гр. Димитровград  е причинил на Р. Х.Н. *** разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяващо се в разкъсно контузна рана на главата, охлузвания и кръвонасядания по лицето, двете ръце, гръдния кош и дясна ушна мида - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

2.      Съдът е приел предявен в това производство за съвместно разглеждане и гражданки иск от  Р. Х.Н., ЕГН **********,*** иск против  М.А.М. да му заплати сумата в размер на 5,000.00(пет хиляди лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на описаното в тъжбата деяние, ведно със закона лихва върху тях и направените по делото разноски.

3.      ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. И. И.  при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване на подсъдимият за виновен, уважаване на гражданският иск.

4.      ЗАЩИТНИКЪТ при условията на чл. 94, ал.1, т.8 от НПК- адв. И. Д. при ХАК пледира за недоказаност на обвинението и отхвърляне на гражданският иск.

5.      ПОДСЪДИМИЯТ - М.А.М. не се явява.

Съдът намира:

Приложим закон:

6.      НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС(НК).

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Факти по делото.

7.      Г- н Н. имал интимна връзка със сестрата на подсъдимия(Р.) през пролетта и лятото на 2018 г., срещали се тайно на усамотени места. Вечерта на 06.06.18 г. г- н Н., Р. и св. М. били заедно към 19:30- 20:00 часа в гр. Димитровград, кв. Марийно. В един момент двамата влюбени се отделили от М., който видял, че момичето казва нещо на Н., след което тя си тръгнала. Н. споделил с М., че Р. поискала среща насаме с Н. след около час- два. В кв. Марийно , гр. Димитровград, до дома на Р. живеел и св. М..  Същата вечер по- късно, по време, съвпадащо с уговорената среща М. излезнал на терасата за да пуши. Чул писъци и възприел Н., който охкал и пъшкал, държал се за главата и бягал по улицата. М. възприел хора, но не видял кой точно е ударил Н.. На следващия ден Н. споделил с М., че бил бит от подсъдимия, който бил брат на Р..

8.      На 08.06.2018 г. Н. отишъл за преглед при съдебен лекар, който установил, че имал следните наранявания: разкъсно контузна рана на главата, охлузвания и кръвонасядания по лицето, двете ръце, гръдния кош и дясна ушна мида. Срокът на отшумяване на нараняванията бил около 20 дни.

9.      Подсъдимият не е осъждан

10. Горните факти се установиха от показанията на свидетелите,  ведно със заключение на съдебен лекар, както и справка за съдимост.

Правни изводи за съставомерност.

11. По това дело обвинението не бе доказано, използвания доказателствен материал по отношение на авторството е оскъден, но по- важното- реално липсват доказателства кой е наранил тъжителят.

12. Несъмнено се установи по делото, че Н. и сестрата на подсъдимият са имали романтични и интимни отношения към 06.06.18 г. – в тази връзка са показанията на М..

13. Също без съмнение, отново от тези показания се установи, че към посочената дата, вечерта около 20:00 часа двамата уговарят да се видят в кв. Марийно, гр. Димитровград, в близост до дома на момичето.

14. Не се установи по делото, дали двамата са се срещнали същата вечер- преразказа на М. е недостатъчен в тази връзка.

15. Дори и да се приеме, че такава среща се е състояла, не става ясно, дали подсъдимият е възприел двете лица. Съдът не може да приеме преразказа на М. за достатъчен по този факт.

16. Няма доказателства за мотив за извършване на побоя от страна на подсъдимия към Н.. Твърденията в тъжбата следва да бъдат подкрепени с доказателства- такива липсват. В частност не става ясно по това дело, защо и какво причинява неприязън и отключва агресия в подсъдимия, щото да не е доволен от тази връзка.

17. Въпреки и това, централно значение като слаб момент в доказването е липса на преки и достоверни доказателства, че именно подсъдимия наранява Н..

18. Св. М. удостоверява факта на нараняването, съдът го приема за доказан. Така ведно със заключението на д- р Е. е обосновано да се приеме, че вечерта( в тъмната част) на 06.06.2018 г. в кв. Марийно на гр. Димитровград, Н. е наранен в следствие на нанесен му побой  и получава следните контузии: разкъсно контузна рана на главата, охлузвания и кръвонасядания по лицето, двете ръце, гръдния кош и дясна ушна мида.

19. Това са наранявания, относими към разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.

20. Не се доказа кой го е сторил. Тук тъжбата не се подкрепя с нищо полезно за обвинението. М. категорично заявява, че не е видял побоя, а подсъдимият изобщо не му бил известен.

21. Съдът не намери ефективен начин, служебно да издири доказателства. Подсъдимият е в неизвестност, данни за пребиваване на момичето (Р.) също не се изнасят, свидетелят М. не знае къде е тя. Защитата не сочи други лица, които да могат да бъдат разпитани или пък други начини за установяване авторството на деянието.

22. Съдът е длъжен при това положение да приеме, че обвинението е недоказано в съществен елемент- че деянието е извършено от подсъдимия, което сочи към оправдателно основание по смисъла на чл. 304, предложение второ от НПК.

23. Въз основа на този извод, съдът оправда изцяло подсъдимият по повдигнатото обвинение и го призна за невиновен.

24. Гражданският иск е основан на хипотезата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД и е допустим по правилата на подсъдност и компетентност на този съд.

25. Недоказване авторството на деликта е релевантно към недоказаност, респективно- неоснователност на този иск. Съдът го отхвърли изцяло.

Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.

Съдия: